Десетгодишно начало

Към днешна дата инвеститор в сградата е компанията "Кристела" на собствениците на "Артекс инженеринг" Пламен и Весела Мирянови, които имат десетки завършени жилищни сгради в столицата. Първоначалното разрешение за строеж е дадено през март 2007 г. от главния архитект Петър Диков на името на фирмите "Джи Би Ай - 91 Жанета Младенова", ЕТ "Румен Марков - Джоинт билдинг инвестмънт" и техните собственици Жанета Младенова и Румен Марков. Тогавашният проект е за "административна сграда на 34 етажа с подземни паркинги".

Първите данни за този терен в Имотния регистър са на името на същите собственици. През 1999 г. част от мястото, на което ще бъде построен небостъргачът, е ипотекирано заедно с други терени край Банкя в свързаната с групировката СИК Първа източна международна банка (днес Интернешънъл асет банк). Няколко години по-късно разследване на "Капитал" показва, че със сделка от 27 юни 2002 г. общинската фирма "Софийски имоти" се е съгласила да изплати на Първа източна международна банка вземането на "Джи Би Ай - 91 Жанета Младенова". В замяна общинското дружество е получило правата върху учредените като обезпечение по вземането ипотеки на имотите. Към онзи момент не става ясно защо "Софийски имоти" се е решила да стане страна в тези взаимоотношения, подписвайки договора за цесия и ставайки по този начин кредитор на ЕТ-то.

Историята на имота оживява отново пет години по-късно с разрешението за строеж от януари 2007 г. По това време София все още няма нов Общ устройствен план (ОУП) и подробни устройствени планове с конкретни параметри на застрояването. Градското планиране се случва по документ от 60-те години на миналия век, но подобни големи проекти се промушват през направление "Архитектура и градоустройство" с частични изменения на устройствените планове.

През 2007 г. Румен Марков и Жанета Младенова създават фирмата "Кристела", която оперира с имота и до днес. След като взима разрешението за строеж, "Кристела" ипотекира правото на строеж на бъдещата сграда за 14 млн. лв. към Уникредит Булбанк. Заемът е предоговорен в края на миналата година, като размерът е същият, има нови ипотеки върху земята и вероятно по-дълъг срок.

Според приетия две години по-късно Общ устройствен план теренът на ул."Златен рог" №10 попада в зона за високоетажно жилищно строителство - с височина над 15 м, но с максимална кота корниз от 26 м. Но промяната не засяга вече разрешените проекти, т.е. и този в "Лозенец".

В следващите няколко години строежът на небостъргача в "Лозенец" така и не започва. Обяснението е кризата на пазара на имоти. През 2010 г. формално е отворена строителна площадка (т.е. сложена е ограда), без там да е извършвано каквото и да е строителство. В края на 2012 г. това дава основание на арх. Петър Диков да презавери изтичащото разрешение за строеж, защото "строителството е започнало, но не е завършен грубият строеж".

Когато законът помага

В следващите няколко години теренът на ул. "Златен рог" е обявен за продажба, а купувачът "Артекс" се появява през 2015 г. През август на същата година Пламен Мирянов и Весела Мирянова откупуват "Кристела", съответно и дълга към Уникредит Булбанк, за 14 млн. лв., от Румен Марков и Жанета Младенова за цена от 80 хил. лв. През миналата година компанията купува и всички малки парцели в съседство - на улиците "Вискяр планина" и "Капитан Тодор Ночев", които са собственост на "Софийски имоти". Сделките са на обща стойност близо 2 млн. лв.

Вече презавереното веднъж разрешение за строеж отново наближава края на 5-годишния законов срок, в който инвеститорът е длъжен да започне строителство. Затова в края на 2016 г. "Кристела" иска от направление "Архитектура и градоустройство" второ презаверяване на документа. Междувременно обаче парламентът е приел промени в Закона за устройство на територията, които засягат бъдещия небостъргач по два начина. От една страна, срокът за завършване на подобни проекти се удължава на 10 години от "започване на строителството на елементи на техническата инфраструктура". От друга страна обаче, ЗУТ вече ограничава възможността за презаверяване на строителни разрешения до веднъж, и то при съответствие "с предвижданията на действащия подробен устройствен план." "Артекс" се промушва между изискванията, като се позовава на 10-годишния срок от (макар и формалното) започване на строежа през 2010 г. Така внесената между първо и второ четене на закона поправка автоматично удължава срока и в началото на 2017 г. "Артекс" оттегля искането за презаверяване на разрешението за строеж, а общината връща на инвеститора заплатената такса от 260 хил. лв.

Гледка: цена от 3000 евро

Пълните детайли около сградата все още не са ясни. Разрешението за строеж все още е за "административна сграда", но вероятно ще бъде променено на жилищна в хода на строителството. Първоначалният проект на Джи Би Ай включва амбициозни и скъпи планове за осем подземни етажа за паркинги, обясниха източници на "Капитал", близки до казуса. Сегашният план обаче е променен и голяма част от паркоместата ще бъдат изнесени във външен паркинг в купените от "Софийски имоти" съседни парцели.

До средата на годината ще има конкретно разпределение на апартаментите в сградата, обясниха от "Артекс" на обаждане на клиент. Това вероятно ще са едни от най-скъпите жилищни имоти в София, като и в момента от фирмата говорят за сградата като за "черешката на тортата" в София. Първоначалната цена, която в момента коментират от екипа продажби на "Артекс", е 3000 евро на квадратен метър.

Весела Мирянова не отговаряше една седмица на мобилния си телефон, а на стария телефон за връзки с медиите също не вдигаше никой.

В компанията на "Маринела"

Вероятно хотел "Маринела" и близката сграда на "Енергопроект" съвсем скоро няма да са единствените високи силуети на хълма в кв. "Лозенец". А изграждащият се проект на "Артекс" няма да е самотен гигант. Районът е обсъждан като добро място за строеж на високи сгради още от времето на социализма, разказва арх. Илиян Николов, който е бил началник на управление "Архитектура и градоустройство", докато главен архитект на столицата е Стоян Янев. "Основно разбиране в градоустройството е, че високите сгради никога не предизвикват благоприятно впечатление, ако са сами, и е добре да бъдат подкрепени от ансамбъл от други сгради", обяснява той.

Напълно възможно е старата идея за района около "Кръста" да се реализира - според Общия устройствен план много от терените там са със "смесени-многофункционални" параметри, които позволяват високо строителство. Източници на "Капитал" потвърждават, че интереси към жилищни небостъргачи има към поне три други парцела в района.

Първият висок блок на "Артекс"

"Артекс" вече имат един висок проект, срещу който имаше протести: сградата "Диамант" в "Дианабад", на мястото на бившия завод "Фурнир". По план тя ще бъде висока 67.5 м и ще е на 21 етажа.

Проблемът е, че през 2013 г. по време на обществено обсъждане жителите на квартала и бившият главен архитект на София Петър Диков са се споразумели, че максималната височина на новите сгради в район "Изгрев" ще бъде 33 метра. Жителите на квартала настояват за тази височина, тъй като по-високите сгради биха засенчили апартаментите от околните блокове. Със заповед от 17 декември 2015 г. обаче, малко преди арх. Диков да напусне поста, той нанася изменение в приетия ПУП, въпреки че преди това е бил обещал определена височина за сградите. Затова и впоследствие жителите на околните блокове решават да протестират. По думите им строителят е казал, че те не са били уведомени за промяната и тя не е била подложена на обичайното обществено обсъждане, тъй като ставало дума само за един парцел от квартала. Преди няколко месеца "Артекс" излязоха с отворено писмо, в което оправдават височината така: "Високите сгради внасят динамика, ритъм, модерност в облика на града."