С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 3 авг 2017, 16:41, 16026 прочитания

Гняв на покрива

Плановете за ремонт на "Гранд хотел България" изобличават ограничения опит на София как се вдъхва нов живот на стари сгради

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Планираната реконструкция на хотела за 10 млн. евро срещна гражданско недоволство заради предложението за промени в сградата
- Реално инвеститорът планира не нови етажи, а разширяване на подпокривните две нива
- Държавната институция, която отговаря за сградите паметници, няма публична позиция при такива казуси

Инфографика

Предложената реконсттрукция на сградата на бул. "Цар Освободител"

Увеличаване


Инфографика

Предложената нова постройка на ул. "Аксаков"

Увеличаване


Инфографика

Преди 10 години, когато "Гранд хотел България" беше собственост на наследниците на Илия Павлов, имаше много по-радикални идеи за реконструкция на сградата

Увеличаване



Към петък по имейли, ICQ, Skype и в блог пространството 7211 души бяха подкрепили гражданска петиция "за спасяването" на комплекса "Гранд хотел България"... Така започва текст на "Капитал" за една от емблематичните сгради в столицата отпреди точно десет години. По същия начин може да започне статията за същото място и днес - само трябва да заменим поостарелите инструменти за комуникация с днешния им еквивалент - Facebook.


Преди десет години недоволството беше подпалено от плановете на тогавашните собственици на хотела силно да го надстроят. Днешният казус е свързан с това дали може наклонът и формата на покрива да бъдат променени при основен ремонт, който трябва да възстанови повечето пространства в "Гранд хотел България" в оригиналния им вид от 30-те години на миналия век. Разликата сега е, че след десет години сградата е по-пуста и по-разрушена, а приликата - че все още няма ясни правила за това какво е разрешено да се случва с нея и бързи процедури, които да подсигурят съживяването й.

Хотел на духове

От края на миналото лято "Гранд хотел България" има нов собственик и сега е пред основен ремонт. През 2016 г. компанията "Софсток инвест" на вносителя на кафето Lavazza Мирослав Печев плати около 10 млн. евро на наследниците на Илия Павлов за неработещия хотел. Сградата има девет нива и площ от 9.5 хил. кв.м, около 1/3 от която е хотелски стаи. От десет години тя се използва на абсолютния минимум - живот имаше само в отдадените под наем сладкарница и книжарница. Печев обяви намерението си да инвестира още около 10 млн. евро в реновация, която да превърне овехтелите стаи в луксозен петзвезден комплекс. По план сградата трябваше да отвори през 2018 г.



Идеята на "Софсток инвест" е да си възвърне инвестицията в проекта за 10-15 години. За целта фирмата планира да възстанови всички публични помещения - лоби, сладкарница, ресторант, бирхале, официални зали и входове към концертната зала "България". Хотелската част, която досега се намира на пет етажа с общо 79 стаи, трябва да бъде променена изцяло. Вече съществуващите стаи трябва да бъдат разширени, последните два административни етажа да бъдат преустроени в места за настаняване, а на ул. "Аксаков" да се появи изцяло нова сграда, в която също да има нови стаи. Така общият брой отново ще е 80 стаи, но по съвременни размери и изисквания. "Стаите са били по 12-13 кв.м, а за да направим петзвезден хотел сега, ни трябват поне по 25 кв.м", обяснява арх. Цветан Петров от "Иво Петров Архитекти", които отговарят за проекта. "За да има един хотел бизнес, той трябва да има необходимия брой стаи, защото само от това се изкарват пари", довършва той

Ремонтът обаче вероятно няма да се случи в срок. Спънките за проекта са две - реакцията на настръхналите заради безкрайната поредица от неудачни строителни проекти жители на София и свръхбавната строителна администрация. Той попадна във водовъртежа от недоволство срещу безразборната поява на огромни сгради и пълното унищожаване на архитектурни паметници. Новият собственик на "Гранд хотел България" твърди, че има съвсем различно намерение - да вдъхне нов живот на историческата постройка с минимални намеси, които да я приведат към изискванията на XXI век. В София обаче доверието към подобни намерения е под критичния минимум.

За два разширени етажа

Трупаният от доста време гняв този път се фокусира в покрива на "Гранд хотел България". Сградата завършва с два етажа, които трудно се забелязват, защото са прибрани по-навътре от основната фасада. Някога те са използвани от персонала и администрацията. След ремонта те трябва да се превърнат в използваема хотелска площ.
Сладкарницата беше едно от малкото пространства в "Гранд хотел България", които работеха в последните години

Фотограф: Велко Ангелов

"Правим нещо, което се случва в Париж и във Виена на хиляди места. Там са разбрали, че трябва да добавиш нещо за инвеститора, за да може той да открие бизнес в тази сграда", коментира арх. Цветан Петров. По думите му проектът добавя обем в двата етажа, които така или иначе са там. "Ако архитектът е искал те да бъдат част от композицията, е щял да ги направи от камък и да ги изнесе напред, както е в една част от сградата. Единственото, което правим е, че ги изнасяме малко по-напред и ги обличаме по същия начин, както е направена сградата на Българската банка за развитие", казва архитектът. Държавата е предприела същия подход за банковата сграда в съседство и е логично подобно нещо да се позволи и на частен инвеститор, аргументира се архитектът. Според представители на инвеститора намесата е минимална и няма надстрояване на сградата, а покривът така или иначе е протекъл и няма как да остане в настоящия си вид. "Подхождаме с пълния респект към един паметник на културата", обяснява Петров.

Основен критик на проекта е Facebook страницата "Български архитектурен модернизъм", според която промяната на пропорциите на сградата е унищожаване на историческото наследство. "Смисълът на модернизма е, че е много деликатен в детайлите, мислено е откъде ще се гледа сградата и как ще се възприема. Вдлъбването над корниза е умишлено направено, за да не се натрапва", коментира Теодор Караколев, който поддържа страницата. Тезата му е, че "всякаква промяна в интериора и екстериора на сградата, която не е зададена в оригиналния проект, е неуместна". "Не е добре да се надстроява по този начин, защото това е съвсем друг тип покрив от други времена. Предложението е за мансарден покрив, а тази сграда въобще не търпи такъв", коментира пред "Капитал" и арх. Тодор Обрешков.
Новият собственик на хотела "Софсток инвест" подговя сградата за основен ремонт, за който обаче все още няма нужната документация.

Фотограф: Велко Ангелов

Обърканата държава

Сегашната реконструкция на "Гранд-хотел България" все още няма нужната документация и в момента не се движи. "Има издадена виза за извършване на текущ ремонт и конструктивно обследване на сградата. Тази виза сме я обявили и има жалба от собствениците на ъгловата сграда на ул."Аксаков"," обясни пред "Капитал" главният архитект на София Здравко Здравков. Реконструкцията е законна според подробния устройствен план за тази зона, но трябва да бъде изготвен и работен устройствен план, а след това да бъде получено и разрешение за строеж.
В момента "Гранд хотел България" има пет хотелски нива с общо 79 стаи. Крайната цел на ремонта е броят на стаите да се запази - общо 80, но те са със значително по-голяма площ, за да покриват критериите за категория "пет звезди".

Фотограф: Велко Ангелов

Кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на културата Боил Банов вече се обявиха срещу проекта, макар реално да нямат правомощия по него. "Сградата трябва да бъде запазена в автентичен вид, без да се надстроява", коментира Фандъкова във Facebook.

Главният архитект на София Здравко Здравков е позитивно настроен към проекта. "Защитата на основната фасада е много важна, но тези паметници трябва да бъдат интегрирани в XXI век", обясни арх. Здравков пред "Капитал". "Трябва да се решат и въпросите с паркирането, със санитарните възли. Колкото и да имаме желание да я възстановим в автентичен вид, трябва да я приведем и в съответствие с нормативните изисквания на XXI век. Има неща, които са много ценни, но в същото време трябва да оценим, че за да заработи този хотел, трябва да се направят някакви намеси", коментира главният архитект.
Архитектурният проект предвижда използването на последните два етажа, които досега са използвани с административни цели, за хотелски стаи, както и издигането на нова сграда откъм ул. "Аксаков".

Фотограф: Велко Ангелов

Компетенция за това какво да се случи с "Гранд хотел България" сега има единствено Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Оттам мълчат по казуса. В последните месеци институтът фокусира все повече негативизъм заради спорни решения като това за събарянето на Двойната къща на бул."Васил Левски". В момента тече и смяна в ръководството на НИНКН. "Върнаха ни проекта с неясни предписания и след това нямаме комуникация", обяснява арх. Цветан Петров.
Според "Иво Петров Архитекти" емблематичните площи като сладкарницата, ресторанта, бирхалето и входовете към зала "България" ще бъдат възстановени в оригинален вид.

Фотограф: Велко Ангелов

Така разговорът за хотела остава във Facebook, а не между професионалисти или институциите. От това губят и двете страни. Авторите на проекта твърдят, че са готови да обсъждат естетическите му детайли. "Ако не получим разрешение, вариантът е да направим тази сграда на апартаменти, да ги продадем на цена от по 500 - 600 хил. лв. и да забравим за хотела", казва арх. Петров. Според главния архитект на София решението е в това дискусиите да се случват "на ниво градоустройство и аргументите да се привеждат, когато се приемат плановете, а не когато някой получи виза за проектиране, да се предизвикват протести. За новия "Гранд хотел България" вече е късно да се възползва от тази идея.
80 години по-рано
Сградата е построена като "доходно здание" - нещо като публично-частно партньорство от началото на XX век, върху поделен терен на застрахователното дружество "България" и училищното настоятелство при община Сливен. Проектът е на арх. Станчо Белковски (проектирал и сградите на Националната музикална академия, Алианс Франсез, Младежкия театър, синдикат "Подкрепа" на пл. "Гарибалди", Телефонната палата). Строежът е завършен през 1937 г. и комплексът работи за кратко, преди зала "България" да изгори след англо-американските бомбардировки през 1944 г. През социализма комплексът е причислен към активите на "Балкантурист", а в края на 90-те става собственост на "Мултигруп", когато са разрушени част от вътрешните пространства - оригиналният интериор е заменен от ремонти на безизвестния италиански дизайнер Раймондо Флакомио.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Искам ново и по-хубаво жилище 1 Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

15 ное 2019, 4737 прочитания

Активите на "Химко" пак се продават 1 Активите на "Химко" пак се продават

Съдебен изпълнител предлага имотите и оборудването, след като купувачът "Метахим импекс" спря да плаща на Инвестбанк

12 ное 2019, 2366 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Строителство и имоти" Затваряне
Купувачи във ваканция

Спадът на сделките с апартаменти по Черноморието продължава, но цените не падат

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10