Банкя като Баден-Баден
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкя като Баден-Баден

Минералната баня в Банкя е на 106 години и е паметник на културата, но не функционира от 2001 г.

Банкя като Баден-Баден

След 15 години разруха минералната баня в града ще бъде ремонтирана със средства на пенсионния фонд "Алианц", който ще построи балнеологичен комплекс на съсесен общински терен

Мария Манолова
29556 прочитания

Минералната баня в Банкя е на 106 години и е паметник на културата, но не функционира от 2001 г.

© Надежда Чипева


Темата накратко:

- Пенсионният фонд "Алианц България" ще вложи 20 млн. лв. в реставрация на рушащата се сграда на минералната баня в Банкя и строеж на балнеоложки хотел в близост.

- Бъдещият СПА комплекс ще се управлява от международен оператор с опит в подобни проекти.

- Според инвеститора и кмета на града Банкя трябва да се развива като СПА център

Ако Сердика се е родила покрай топлите минерални води, две хиляди години по-късно София категорично е забравила как да ги използва. Около столицата има 42 извора с лековита вода, но едва 20% от тях се използват, и то непълноценно. Потенциалът на града да бъде СПА дестинация или балнеологичен център на Европа буквално блика от земята... но, вместо да работи в тази посока, в последните години Столичната община търси какви ли не причудливи предназначения на отдавна построените и забележителни с архитектурата си минералните бани - от музей (Централната баня в София) до "центрове за върхови научни постижения" (баните в "Овча купел" и "Горна баня").

Сега общината е на път да прекъсне тази натрупана с десетилетия практика, като за пръв път една от исторически ценните сгради ще бъде възстановена с първоначалния си вид и функции. Централната баня в Банкя, която е в състояние на полуразпад след затварянето й преди 17 години, ще бъде реставрирана и превърната в СПА център. Новият инвеститор е универсалният пенсионен фонд "Алианц България". Компанията ще даде на общината средства за ремонт на сградата, а в замяна получава правото да построи балнеологичен хотел в непосредствена близост до историческата постройка и лечебния извор в центъра на града.

От трети опит сделка

Столичната община на два пъти се опита да задвижи идеята банята в Банкя да бъде предадена в частни ръце срещу 35-годишна концесия за управление и правото на строеж на хотел в съседен терен. Тази формула обаче катастрофира в две поредни процедури - през 2013 г. и 2015 г., на които не се яви нито един кандидат. "През 2015 г. 13 участника закупиха тръжна документация, имаше интерес от Италия, Германия, арабските държави", обясни пред "Капитал" кметът на Банкя Рангел Марков. В крайна сметка обаче не е подадена нито една оферта. "Една от причините може би е, че сред потенциалните инвеститори може да са именно пенсионните дружества. При тях обаче Комисията за финансов надзор не признава концесиите като инвестиция", коментира Марков. Реално спънката е по-скоро законова, а не регулаторна - пенсионните фондове имат детайлни рестрикции в какво могат да инвестират средствата на осигурените.

В следващите няколко години институциите спорят помежду си кой да я управлява. През 2011 г. банята е прехвърлена от Министерството на здравеопазването на Столична община.
Фотограф: Надежда Чипева

Раздвижването дойде, след като София се отказа от идеята за концесия и раздели дейностите по реставрация на банята и строеж на хотел. Така фондът на "Алианц България" вече може да участва, като закупи право на строеж върху общински терен до банята за следващите 35 години. Там дружеството ще построи "балнеоложки хотел, летен театър с минимум 200 места, открити и закрити басейни, подземен паркинг и подземна топла връзка със сградата на минералната баня".

"Когато проучвахме колко осъществим е този проект, установихме, че има добър потенциал за възвращаемост, ако го разработим като балнеоложки хотел на европейско ниво - по модела на курорти като Баден-Баден или Карлови Вари", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на фонда Страхил Видинов. По думите му един от притегателните фактори е бил именно директната топла връзка на хотела с банята, както и това, че Банкя е в непосредствена близост до София и има потенциал да се развива като сателитен град с по-добри транспортни връзки до столицата.

За последните пет години общината два пъти прави опит да даде банята на концесия, но процедурите не привлякоха нито един кандидат. Междувременно състоянието на покрива, прозорците и фасадата на сградата драстично се влошава.
Фотограф: Надежда Чипева

Според условията на общината "Алианц" ще могат да застроят максимум 20% от имота, а поне 50% трябва да останат "озеленена площ с гора". Бъдещият хотел трябва да бъде с разгъната застроена площ около 6000 кв.м, както и 5200 кв.м подземна застроена площ. Според изчисленията на Столичната община хотелът трябва да е готов след около три години. Инвеститорът също смята този срок за реалистичен.

"Алианц" ще даде на Столичната община около 8 млн. лв. без ДДС за ремонт на банята. В замяна на това от пенсионното дружество получават терен от 7.3 декара. Пазарната оценка на терена е 1 млн. лв. без ДДС, а данъчната оценка на отстъпеното право на строеж - 500 хил. лв., показва последният доклад на кмета на Банкя Рангел Марков до Столичния общински съвет. По думите на Страхил Видинов общата инвестиция на компанията ще бъде около 20 млн. лв., които трябва да се възвърнат в рамките на 30 години.

В крайна сметка универсалният пенсионен фонд "Алианц" ще финансира ремонта на банята, Компанията закупи право на строеж за балнеоложки хотел в съседство, а сумата от около 8 млн. лв. ще отиде за реставрация.
Фотограф: Надежда Чипева

Бъдещият хотел ще е насочен към туристи от чужбина, но "Алианц" няма да го управлява сама. "Ще намерим чуждестранен оператор на такъв тип хотели. Без чужда марка в оперативния мениджмънт не можем да разчитаме, че ще има добра заетост, особено от външни туристи", обяснява Видинов.

Общината като реставратор

За Столичната община остава задачата да ремонтира сградата на банята, която осмисля целия проект. Постройката, която е паметник на културата, е в окаяно състояние и всички основни елементи - покрив, фасади, дограми и инсталации, ще трябва да бъдат изцяло възстановени. За целта има идеен проект от 2011 г. на арх. Юлий Фърков, който е автор на голяма част от реставрираните с европейски средства крепости в последните години, но тепърва ще се търси по-детайлен проект и строител.

"Имаме идейна концепция и техническо задание, която е съгласувана с Националния институт по недвижимо културно наследство, имаме издадена виза за проектиране. Документацията е готова и буквално до няколко дни можем да обявим обществената поръчка за инженеринг", казва кметът на Банкя. По думите му реалистичният срок за проектиране и строителство е две години. "В това обаче не влиза съгласуването между институциите, защото там сроковете са относителни", обяснява Марков.

Все още не е ясно кой ще управлява банята след ремонта. Идеята е тя да бъде възстановена в историческия й вид, но и да предлага възможност за съвременни СПА процедури. "Тепърва ще обсъждаме ангажимента за това кой ще управлява банята. Хората искат това да е общината, за да е максимално достъпна. Същевременно обаче няма смисъл да правим експерименти. Това не е свойствена дейност на общината и ако тепърва създадем такова предприятие, на него ще му трябват години, за да навлезе в бизнеса. Според мен трябва да търсим оператор, който има опит в подобни неща", казва Рангел Марков.

Сателит на София или СПА курорт

Според визията на Рангел Марков съживяването на банята ще бъде началото на превръщането на градчето в СПА курорт. "Освен този проект ще създадем и балнеоложка зона с общо пет хотела", обяснява кметът. Територията вече е определена, а сред предвидените парцели има един общински и няколко частни.

Все още не е ясно кой ще управлява реновираната минерална баня, но вероятно общината ще търси външен оператор с опит в тези услуги, коментира кметът на Банкя Рангел Марков.
Фотограф: Надежда Чипева

В момента в Банкя има леглова база от около 1200 легла, но близо 90% от тях са в специализираните болници за рехабилитация (бившите санаториуми). Рангел Марков обаче смята, че градът трябва да се развива и като курорт за СПА и превенция, а не само за лечение на болести. "Санаториумите обслужват хора, които идват тук, за да се лекуват, най-вече чрез здравната каса. Те не носят много допълнителна стойност на града", казва той. "Хотелите ще са насочени към хора в активна възраст, които идват тук за почивка и превенция", обяснява той. Според изчисленията му всеки от бъдещите пет хотела би бил с по около 5 хил. кв.м разгърната застроена площ и по около 150 легла. "Капацитетът на минералната баня е около 400 души на ден, а капацитетът на новия хотел на "Алианц" - 150 легла. Това значи, че ще има достатъчно ресурс и за останалите хотели", довършва Марков.

Градът използва няколко минерални извора. Този в градския парк, от който ще черпят вода и минералната баня, и бъдещият хотел на "Алианц", е с капацитет от 10 л/сек. Двете сгради ще имат нужда от не повече от 4 л/сек., което ще остави достатъчно свободен капацитет и за останалите хотели в бъдещата балнеоложка зона, твърди кметът.

Историята на една красива руина

Строежът на банята в Банкя започва през 1907 г. по проект на мюнхенския архитект Артур Хохедер и е завършен три години по-късно. Първоначалната идея на архитекта е от двете страни на банята да има два хотела. Единият от тях е построен и в момента тъне в разруха. Вторият така и не е построен.

В първите десетилетия на ХХ век сградата е описвана като най-модерната баня на Балканския полуостров, а през 1983 г. е обявена за "архитектурно-строителен недвижим паметник на културата". Банята работи до 2000 г., след което е затворена. Средства за ремонт няма. В продължение на десетилетие Министерството на здравеопазването, Столичната община и областната управа спорят кой трябва да е собственик на имота. От 2010 г. той е прехвърлен от държавата на общината (както по-късно се случва и с баните в "Овча купел" и "Горна баня"). В момента сградата е полуразрушена - покривът тече, прозорците са счупени, а мебелите са разграбени. Въпреки това са запазени ценни оригинални мозайки и дървени елементи.
Темата накратко:

- Пенсионният фонд "Алианц България" ще вложи 20 млн. лв. в реставрация на рушащата се сграда на минералната баня в Банкя и строеж на балнеоложки хотел в близост.

- Бъдещият СПА комплекс ще се управлява от международен оператор с опит в подобни проекти.

- Според инвеститора и кмета на града Банкя трябва да се развива като СПА център

Ако Сердика се е родила покрай топлите минерални води, две хиляди години по-късно София категорично е забравила как да ги използва. Около столицата има 42 извора с лековита вода, но едва 20% от тях се използват, и то непълноценно. Потенциалът на града да бъде СПА дестинация или балнеологичен център на Европа буквално блика от земята... но, вместо да работи в тази посока, в последните години Столичната община търси какви ли не причудливи предназначения на отдавна построените и забележителни с архитектурата си минералните бани - от музей (Централната баня в София) до "центрове за върхови научни постижения" (баните в "Овча купел" и "Горна баня").


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    xuy37529722 avatar :-|
    xuy37529722

    София и районите около София имат висок потенциал за туризъм - не само минералните извори, но и условия за ски на Витоша, разбира се и стандартните забележителности, култура, археология, развлечения, с които един голям град може да бъде интересен. Но за да има някаква полза от тоя туризъм, трябва да е насочен към по-заможни туристи, а не към нискобюджетните, ползващи хостели и квартири от аирбнб, които само обикалят, пият по две бири и обратно с Райънер. Такива туристи само задръстват транспортната инфраструктура, по Европа ги гонят вече, а и у нас се вижда че евтиният туризъм не носи особена полза и просперитет.

    За да се избегне това, в София и около София (а защо не и във всички морски, зимни и СПА курорти в страната) следва да се издават разрешения за строеж само на 5-звездни хотели, отговарящи на определени стандарти. Такъв закон действа от няколко години на Тенерифе например, в резултат на което луксозните хотели никнат като гъби и вече и профилът на туристите се променя.

    Разбира се София има и друг проблем. Градът изглежда ужасно - сив, прашен, овехтял, неподдържан, потискащ, нужни са огромни средства за да се приведе в приличен вид. И не става въпрос за панелните гета, където и без това туристите не стъпват, а за самия център и районите около него - сградният фонд е едно безобразия.

  • 2
    sparti avatar :-|
    sparti

    Със сградите до минерални извори винаги има един проблем и той не е управленски, а чисто природен. Топлата минералната вода отделя много водни пари, серни и други газове които влияят адски зле на материалите, от които са изградени сградите в дългосрочен план и те се амортизират ускорено. Това е преодолимо с по-чести ремонти (съответно и по-скъпи). Но това не е всичко. Преминавайки под земята, минералната вода - поради химическия си състав и температурата - е химически много по-активна от обикновената и буквално отмива и променя структурата на почвата и скалите през които минава. Товароносимостта на почвата отслабва и от натиска на сградата се получават пропадания , а по сградите се виждат едни неприятни пукнатини като от земетресение. При това положение е ясно, защо никой не му се занимава с тези бани.

  • 3
    haj1503149501529780 avatar :-|
    Filip Sahandjiev

    преди девети септември 1944 бяхапостроени ПЛАЖОВЕ МАРИЯ ЛУИЗА,ДЕЯНА БАД И СИМИОНЧО/ ГРАДИНКАТА СВЕТА ТРОЙЦА ТОЙ БЕШЕ УНИЩОЖЕН И ТРЕТИ РАОН ОСТАНА БЕЗ ПЛАЖ.ДАНЕ ГОВОРИМ ЗА ОВЧЕКУПЕЛ.НЕКАДЪРНИЦИ .

  • 4
    kdo52372883 avatar :-P
    kdo52372883

    Точно така. Банкя като Баден-Баден - и Тиквата като Крал Лудвиг II. Амин.

  • 5
    tanas2 avatar :-|
    Танас

    А за осигуряващите се в ПОД Алианц България ще има ли отстъпка?

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#2] от " sparti ": Колега, отидете до Будапеща (не е далеч и не е много скъпо) и ще видите истински СПА в центъра на града. С прекрасна гледка през Дунав към парламента! Не е проблемът в газовете и горещите води!

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Този хотел няма ли да гледа точно към онзи неремонтирания, дето тъне в разруха? Как ще го обезопасят?

  • 8
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Най-накрая. България може да стане главен СПА център на Европа. Вече има доста неща направени, но е нужно да се помисли с какво нашият продукт е уникален и да се рекламира съответно. И да, обслужването да е на ниво.

  • 9
    kae33530133 avatar :-|
    kae33530133

    До коментар [#8] от "Алф":

    Ако не да сме уникални, поне да гледаме какво правят другите и да следваме тенденциите, а тенденциите се налагат в следствие търсенето на туристите. Ние както винаги сме с поне 20-30 години назад. У нас минералната вода едно че не се оползотворява напълно, но и когато се оползотворява е по най-лошия и морално остарял начин. На запад правят цели аквапаркове с минерална вода, открити целогодишни басейни сред природата, с красиви гледки, измислени и добре проектирани. У нас всичко е скромно, стандартно, недомислено, селско. Затова следва да се наложат високи стандарти, спазващи най-новите тенденции. И разрешителни само за луксозни хотели от най-висок клас, а не Сульо и Пульо да се прави на предприемач и да разваля образа на целия ни туризъм.

  • 10
    waber avatar :-|
    waber

    Щом община Банкя ще прави реставрацията,значи нищо няма да направи.Нали все пак трябва да се откраднат някакви пари.Жалко за хубавото място и този красив паметник на културата.Гърците от всеки камък оравят културна забележителност, а ние от реалните неща правим бунище.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Бягство извън града

Бягство извън града

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK