Инвестиционният пазар на имоти: Накъде след рекорда от 1 млрд. евро

За местните строителни предприемачи нишата е логистиката и жилищата.

Сделки с бизнес имоти за над 850 млн. евро са сключени през 2017 г. в България, като очакванията са до края на годината сумата да достигне 1 млрд. евро. Това стана ясно на BalREc 2017 – традиционната конференция за инвестиционни проекти и пазар на имоти, която събира професионалистите в бранша. Форумът бе открит от столичния кмет Йорданка Фандъкова и президента Росен Плевнелиев (2012-17 г.).

От суша към рекорд

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Инвестиционният пазар в страната дълго време "страдаше" от липса на ликвидност. Но тази година надмина всички прогнози и ще бъде рекордна за бизнес имотите в най-новата история на България - най-вече заради вълната южноафрикански фондове, която се насочи към търговските центрове. "Сердика Център", The Mall, "Мол Варна", "Галерия Бургас", "Галерия Стара Загора", недовършеният "Галерия Варна" (с ново име "Делта Планет") - всички тези обекти са с нови собственици през 2017 г. В скоро време се очаква и решение на КЗК по "сделката на годината" – продажбата на мол "Парадайз Център" за 252.9 млн. евро.

От молове към офиси и хотели

Големият въпрос сега е ще успее ли пазарът да продължи да бяга със същото темпо и през 2018 г., с какви участници и за какъв тип имоти.



"Инвеститорите търсят големи активи, които не са толкова много в България. Може би следващата стъпка ще бъдат сделки с офис сгради, големи хотели или build-to-suit проекти. А може да се наложи първо да създадем продукт, който да отговаря на изискванията на наематели и инвеститори", коментира на BalREc Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton.

Кои ще са купувачите

В следващите месеци се очакват инвеститори и от други страни, не само от ЮАР. Фондове от Обединеното кралство и САЩ вече проучват активи в България и прогнозите са, че това ще бъде тенденцията на 2018 г.

"Ако разглеждаме инвестициите през 2017 г. на фона на случващото се в Централна и Източна Европа, прави впечатление, че купувачите в България са с по-висок рисков профил – предимно фондове от ЮАР, които придобиват имоти и в държави извън ЕС като Сърбия и Черна гора", обясни Росица Стойкова, старши мениджър в PwC България.

В Полша и Чехия профилът на инвеститорите е по-различен. Много активни са капиталите от САЩ и Великобритания, както и пенсионни фондове от Азия и от скандинавските страни. Инвеститорите в Румъния също са по-разнообразни, като има сериозна група купувачи и от други източноевропейски страни. "Те намират Румъния за по-атрактивна по няколко причини: ликвидност, прозрачност на пазара и политическа стабилност", коментира Росица Стойкова. "Да не забравяме, че Румъния е с почти три пъти повече население от нас. И въпреки това инвестиционният пазар в България през 2017 г. е по-голям. Страната ни има предимства – например по отношение на данъчните условия", опонира Михаела Лашова.

Местните инвеститори

В последните 3-4 години българските инвеститори бяха сред най-активните на пазара. Достатъчно е да споменем сделките с хотели като "Хилтън", "Радисън", "Маринела", "Гранд хотел България", "Катарино СПА". През 2017 г. трендът продължи, но забави темпо - български компании придобиха няколко офис сгради в София, както и хотел "България" в Бургас.

"Видно е, че българските, израелските и гръцките капитали се пренасочиха към строително предприемачество и тази тенденция ще продължи", заяви Георги Киров, директор "Инвестиции и оценки" в Colliers International. На въпрос какво е смислено да се прави в момента Киров даде пример с пазара на логистични площи, където почти няма предлагане. За инвеститорите това трябва да е ясен сигнал, че там има ниша за нови проекти.

В жилищното строителство също има големи възможности. "В София категорично има ниша за смесени многофункционални проекти и ще се опитаме да я запълним", коментира Ерден Билгинер, член на Съвета на директорите на "Гаранти-Коза България". По думите му България е атрактивна за чуждестранните инвеститори с ниските данъци, членството в ЕС и отговарящото на европейските стандарти законодателство, държавната подкрепа за големи проекти, достъпните строителни терени и др.