За плюсовете и минусите на затворените комплекси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За плюсовете и минусите на затворените комплекси

За плюсовете и минусите на затворените комплекси

Няколко въпроса за настоящето и бъдещето през погледа на един архитект

20546 прочитания

Профил

Александър Доу има над 20-годишен опит в различни области на строителната индустрия – мениджмънт, строително-инвестиционна дейност и архитектура, градоустройство. Става част от екипа на Stephen George International като съдружник и управляващ директор на българския й офис преди 8 години.

Затворените комплекси са относителна новост в жилищното строителство – в Европа са въведени и утвърдени едва в последните 20 години, а в България са явление от десетилетие, което днес процъфтява. Няма точни данни за това колко такива има в София, но е трудно да преминете през повечето части на града, без да се натъкнете на подобни заградени имоти - вече съществуващи или в процес на строеж. Те със сигурност променят градските пейзажи и почти всички инвеститори се интересуват от тях. Какви обаче са дългосрочните ефекти върху градските общности?

Защо расте интересът

Най-важната причина хората да изберат да живеят в затворени комплекси е сигурността. Комплексите са частна собственост, достъпът до тях е по-труден от стандартните отворени квартали и съответно криминалната дейност е сведена до минимум. Движението на автомобили, особено с по-висока скорост, също е ограничено зад портите на един затворен комплекс. Така пространството около дома е гарантирано по-тихо и по-безопасно за детски игри, домашни любимци или каране на велосипеди. Обикновено живеещите там имат по-високо чувство на гордост от собствеността и поддържат домовете си в по-добро състояние. Често тези места предлагат и други социални преимущества - собствен "център" на квартала, събития и групови дейности, на които съседските семейства могат да се опознаят.

Към положителните аспекти може да добавим и по-високите стандарти за качество на домовете и по-строгите строителни кодекси, които гарантират еднородност на проектирането. Това означава по-сравними продажби и по-добра стойност за всички собственици на жилища в затворения комплекс. А бонус за инвестициите е и ефектът на дефицит - обикновено след завършване на обекта остават само няколко жилища, които се предлагат на пазара, което увеличава стойността им.

SGI, за която работя, е с водеща практика в областта на градоустройството както във Великобритания, така и в България. Сред добрите примери от нашата практика тук е комплексът "Гаритидж mарк" в София - първият градоустройствен проект в България, който скоро ще бъде сертифициран за устойчиво градоустройствено развитие по британската система BREEAM Communities. Друг отличен пример за нашата работа е спечеленият конкурс за комплекс "Данаос" в град София - съвременен жилищен комплекс с визия и удобства на високо европейско ниво.

За какво трябва да внимаваме

Затворените комплекси предлагат безопасност и сигурност, но често това е за сметка на личното уединение и контрола. В много от тези пространства има специфични правила - например ограничения на цвета на дома или изисквания за паркиране на автомобили. Тази идея може да е привлекателна, особено в България, където последните архитектурни експерименти често оставят впечатление за кръпки от противопоставящи се пропорции в много типични жилищни райони. Не трябва да забравяме обаче, че всяко строителство е подвластно на времето. Затворените комплекси обикновено са едни от последните, които търпят подновяване. И съответно могат да бъдат обект на едновременно разпадане. В дългосрочен план това е очевиден недостатък.

Домовете в затворените комплекси предлагат повече физическа и демографска еднаквост в сравнение с други квартали. Уеднаквяването обаче ограничава индивидуалния израз и разнообразие - затворен, хомогенен свят може с времето да се окаже задушаващ.

В момента ние проектираме около четири или пет затворени комплекса всяка година. На индивидуално ниво мога ясно да видя предимствата им. Но като член на градската общност в София и професионалист при дългосрочното разработване на урбанизираната среда виждам, че ефектът от затворените комплекси може да е вреден за обществото като цяло. И във времето пред мен възникнаха някои интересни въпроси.

Трябва ли тези проекти да бъдат регулирани чрез планиране за по-голямото благо на обществото?

Трябва ли правителството да има стратегия за поощряване на по-голяма гражданска ангажираност за осигуряване на безопасността в определени области?

Големите градове и застроените площи в света могат да бъдат проучени и видени, имаме ли нещо против, ако нашите градове се развиват в серия от недостъпни, неизяснени пространства?

Ние допринасяме ли за социалния упадък на нашите градове, като купуваме обекти в такъв тип проекти?

Всъщност това превръща ли се в етичен въпрос, когато купуваме дом?

Stephen George International е международният бранд на Stephen George and Partners – една от водещите архитектурни практики във Великобритания. Създаден през 2009 г. в София, той разполага с екип от над 40 архитекти, инженери и дизайнери и собствено портфолио от разнообразни проекти - от логистични бази, през жилищно строителство, до големи офис центрове и градоустройство в Европа, Русия, Близък и Далечен Изток.

Профил

Александър Доу има над 20-годишен опит в различни области на строителната индустрия – мениджмънт, строително-инвестиционна дейност и архитектура, градоустройство. Става част от екипа на Stephen George International като съдружник и управляващ директор на българския й офис преди 8 години.

Затворените комплекси са относителна новост в жилищното строителство – в Европа са въведени и утвърдени едва в последните 20 години, а в България са явление от десетилетие, което днес процъфтява. Няма точни данни за това колко такива има в София, но е трудно да преминете през повечето части на града, без да се натъкнете на подобни заградени имоти - вече съществуващи или в процес на строеж. Те със сигурност променят градските пейзажи и почти всички инвеститори се интересуват от тях. Какви обаче са дългосрочните ефекти върху градските общности?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    Интересни въпроси. Факт е че в тези комплекси се инвестираха стотици милиони (само Гаритидж е над 100 млн) ,а за поддръжка също отиват много пари (около 2К/година на апартамент). Ако този ресурс беше носочен към многото стоящи празни имоти в градовете, цялата среда щеше да е несравнимо по-добра за живот и бизнес. Принципно , идеята някой да се затвори зад ограда и да тъне в лукс вътре, докато от другата страна е кочина, е глуповата.

  • 2
    kww20380526 avatar :-|
    kww20380526

    Зависи..ако мениджмънта е лош..и увеличават таксите за поддръжка всяка година като месечната такса достига една сметка за ток за тристаен апартамент...ако не се прекалява с организирането на партита в комплекса на които присъстват предимно фирмени служители на фирмата инвеститор,общо взето не съм доволна говоря за гр.Варна

  • 3
    kutsaroff avatar :-|
    Пепи

    Поредната статия пълнеж и реклама на някакъв младеж. Така и не разбрах минусите а те са безкрайни. Никой не казва, че по закон тези комплекси се управляват от фирмата на инвеститора. А инвеститора си гарантира една безбожна печалба първо с продажбата на имота а после с поддръжкта. Договорите за поддръжка на общите части са заробващи, а чужденците по морето са пропищяли от мутрагенски обирджии.

  • 4
    Silverman avatar :-|
    silverman

    Ние допринасяме ли за социалния упадък на нашите градове, като купуваме обекти в такъв тип проекти? По-малоумен въпрос не бях срещал на страниците на Капитал! Ако искате може да се върнем към панелките! Там живееха, професор, до общ работник, българи до роми и т.н. и нямаше никакъв социален упадък :)))

  • 5
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    И какво се оказва? Понеже родната полиция (не) ни пази, хората избират да живеят в затвор с пазач, камери и видеонаблюдение.

  • 6
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    то и у затворен комплех нема гаранция, че нема да получиш изкласил мутробузинсмен с кифлееща матрона, 2-3 своенравни отрока и дого архентино за комшии...

  • 7
    alexi avatar :-|
    Ал Бънди

    Новобогаташите често не са по малко арогантни съседи от общия работник на един строеж. Като цяло затворените комплекси са характерни за държави с висока престъпност и голямо социално разлоние.

    Едно от решенията да не вървим в тази посока е да се увеличат драстично данъците имот, като 100 процента от приходите от този данък да се инвестират в инфраструктурата на кварталите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK