Техпаркът на основателите на "Телерик"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Техпаркът на основателите на "Телерик"

Целта на триото зад проекта е в течение на времето той да стане устойчив както от бизнес гледна точка, така и от страна на излизащите от него успешни компании, които да продължат да допринасят за развитието на екосистемата.

Техпаркът на основателите на "Телерик"

Новият проект Campus X позволява симбиоза и обмен между софтуерната академия, предприемачи, стартъпи и по-опитните компании

33306 прочитания

Целта на триото зад проекта е в течение на времето той да стане устойчив както от бизнес гледна точка, така и от страна на излизащите от него успешни компании, които да продължат да допринасят за развитието на екосистемата.

© Цветелина Белутова


Темата накратко

- Създателите на софтуерната компания и "Телерик Академия" събират в частен инкубатор технологични фирми в "Младост".

- Общо четири сгради с площ от 18 хил. кв.м ще създадат офисни пространства за 1000 души.

- Проектът позволява симбиоза и обмен между софтуерната академия, предприемачите, стартъпите и по-опитните компании.
"Открай време е наша мечта България да се превърне в регионален IT център в Централна и Източна Европа и този проект е една стъпка по този път." Васил Терзиев
"Достъпът до талант, възможността да имаш досег с общността, която се формира в технологичния сектор, достъпът до инвеститори и капитал, и не на последно място, самото офисно пространство като среда... Точно тези няколко компонента помогнаха и на "Телерик"." Бойко Яръмов
"Нарекохме го технологичен инкубатор, не само в тесния смисъл, че подбираме една идея и ѝ помагаме да проходи, за да може тя да стане компания, а по-скоро искаме да сме инкубатор на повторяеми, успешни компании. Да направим поточна линия за компании и успехи, за да спрат да бъдат случайности." Светозар Георгиев

Не е тайна, че технологичният сектор в България бумти и става все по-важна част от икономиката. За продължаващия му успех обаче е нужна дългосрочна симбиоза между няколко фактора: добро образование, предприемачески дух (тоест иновативни идеи), капитал и менторството на успешните вече фирми в сектора. Комбинацията се предлага в най-новото работно пространство в София, наречено частен инкубатор Campus X, на трима от съоснователите на "Телерик" и "Телерик академия": Васил Терзиев, Светозар Георгиев и Бойко Яръмов. Дългогодишният им опит в българската стартъп среда и потенциалът на софтуерната академия ги довеждат до идеята за създаване на център, който да събира на едно място обучаващи се в IT сферата, стартиращи компании, предприемачи, инвеститори и специалисти от света на технологиите и иновациите.

Трансформацията на четирите сгради на бул. "Александър Малинов" в столичния квартал "Младост", които са дом на академията и "Телерик" (а впоследствие и на американската Progress, която купи "Телерик"), е с фокус върху хората, а не върху самото офисно пространство. Тази седмица тримата предприемачи откриват официално първата сграда (където се провеждат и обученията на "Телерик академия"), в която новата концепция вече е налице. В нея идеята е за отвореност, светлина, прозрачност и креативност: с широки атриуми в центъра на сградата, ярки цветове, геометрични форми и стъклени витрини, през които се виждат работните места. Отделните пространства са сравнително компактни, а интериорът носи минималистичен дух, характерен за работната среда на технологичните компании. Бойко Яръмов обяснява, че стъклените стени, които разделят работните помещения, както и външните витрини на офисите са напълно отваряеми и във всеки един момент при желание може да се постигне напълно отворено пространство.

От една порода

Идеята за пространство, в което да съжителстват "Телерик академия", стартиращи компании, зрели организации, активни професионалисти от IT сектора, успешни ментори и инвеститори, се ражда в резултат на дългогодишния опит на основателите на "Телерик" в предприемаческите среди. "Не тръгваме от офисното пространство и да градим около него, а от хората, амбициите на тези хора, какво те искат да постигнат, и градим около това", казва Васил Терзиев, който освен основател на "Телерик" е и партньор във фонда за рискови инвестиции Eleven Ventures, който също вече държи офис в сградата.

Още преди официалното откриване на Campus X освен "Телерик академия" там са настанени и няколко фирми, познати от стартъп екосистемата. Сред тях са компанията за телемедицина Heelее (на четвъртия съосновател на "Телерик" Христо Косев), OfficeR&D, чиито създатели са работили в "Телерик", а сега разработват платформа за управление на споделени пространства, стартъпът за карго дронове Dronamics, Telelink City Services, които внедряват технологични решения в различни бизнеси, платформата за клинични изследвания Find Me Cure и др. Предстои и нанасянето на фирмата за IT обучения Coursedot. С присъствието на Eleven (виж карето) участниците от софтуерната академия и стартиращите компании ще имат достъп и до инвеститори и свеж капитал.

В технологичната сфера, където сред най-големите предизвикателства е недостигът на квалифицирани кадри, пространството има за цел да играе ролята и на посредник между наемателите и талантите, които се обучават в софтуерната академия. В допълнение всички компании ще имат достъп до различни услуги, необходими им при развитието на бизнес, като счетоводни и правни консултации и административни услуги. "Идеята е тази система да е много по-ефективна отпреди, за да могат хората да се концентрират върху продукт, пазар и конкуренция, а не злободневни проблеми", уточнява Светозар Георгиев.

Буквално гъвкаво пространство

Проектът за технологичния кампус включва поетапно обновяване на четирите сгради в "Младост". Завършването на първата фаза отнема близо 4 месеца, през които сградата, където се помещава "Телерик академия", е обновена и ремонтирана. Зданието е с капацитет около 220 души и с обща площ 6500 кв.м. Втората и третата фаза от изграждането на кампуса ще бъдат завършени съответно през септември и зимата на 2018 г., за да се обособят още около 9 хил. кв.м пространство. За целта сегашният наемател на останалите три сгради - софтуерната компания Progress, трябва да се премести в новия си офис на бул. "Цариградско шосе".

По план последната фаза на развитие ще бъде приключена през пролетта на 2019 г. Дотогава четирите сгради трябва да са обновени и приспособени, за да предоставят офиси и работни пространства за 1000 души върху обща площ от 18 хил. кв.м. Споделените работни пространства ще са около 10-15%, а останалите площи ще се предлагат под формата на самостоятелни офиси. В общата квадратура влизат и терасите, общите помещения, зоните за релакс и спорт, паркинги и зелени площи. Към момента три от сградите са собственост на основателите на "Телерик" и "Телерик академия", а четвъртата е взета с дългосрочен наем.

Специфичното за офисите в кампуса е модулният им характер, който създава допълнителна гъвкавост на работните пространства. Стъклените стени между помещенията са движещи, което предоставя възможност за събиране или разделяне на офиси, а най-вече за разширяването им в съответствие с разрастването на екипите. "Ако един екип започва с 5 души и се е разположил в едно пространство на сградата, а впоследствие се разрасне до 10 или 15 души, няма да се налага да ги местим в друга квадратура заради фиксирани стени. Целта е това пространство да акомодира растежа на компаниите и да се приспособява към него. Искаме те да се помещават при нас максимално, защото това носи взаимни ползи и на двете страни с обмяна на опит и знания", пояснява Яръмов. След време в някоя от сградите могат да се помещават и компании с до 150 души персонал.

Най-голямата част от инвестицията в новото пространство са невидимите удобства - системата за климатизация и отопление, захранването, комплексна мрежа за безжичен интернет и други умни системи. "Знаем кои са важните неща, на които трябва да се обръща внимание, от опита ни в "Телерик", обяснява Георгиев. Освен това мащабът на целия проект ще спомогне за съвместното съжителство на амалгама от различни по големина компании, тъй като всяка носи съответните практики и опит, които са важни, смята още той. Стартъпите, от една страна, внасят иновации, скорост, креативност и малко творчески хаос, докато по-големите допринасят с дисциплината и ритъма на изпълнение, необходими за успеха в конкурентната бизнес среда.

Ценностите преди всичко

За постигането на целта на проекта основателите на Campus X са категорични, че са селективни и догматични към ценностите, които хората в инкубатора изповядват. "Желанието ни е да отсеем тези хора, които искат преди всичко да помогнат на всички около себе си - на другите екипи и инициативи. Да помагат на академията, за да може тя да им помогне и да споделят своя опит. Идеята е ние заедно да бием конкуренцията, която е извън тези сгради и дори извън границите на България", обяснява основния принцип Светозар Георгиев.

Ценностите на предприемачите и компаниите, които искат да станат част от екосистемата в частния инкубатор, също се отразяват и в определянето на условията за кандидатстване за офис или работно място там. Конкретните ценови условия за ползване на работно пространство в кампуса стартират от 170 евро на работно място без ДДС.

В момента средният месечен наем на първокласен офис в столицата е в диапазона 12-14 евро за кв.м според последни данни на специалисти от имотния сектор. По отношение на споделените работни пространства, или т. нар. сoworking spaces, в Puzl например (коуъркинг пространство в "Хладилника", предвидено за стартъпи и специалисти от IT сектора) цените за наем на бюро започват от 140 евро за месец, за малък екип до 6 души от 500 евро за месец, а за по-големите - от 5 до 50 души, от 745 евро за месец. За разлика от стандартните споделени пространства при кандидатстване за офис или бюро в Campus X важен критерий за одобрение е с какво се занимава компанията и как тя ще бъде полезна на останалите в екосистемата, уточнява Бойко Яръмов. Създателите на Campus X не разкриват какви са общите инвестиции в новия проект, но казват, че са значителни. Справка в Имотния регистър показва, че през дружеството "Туистхът" те са купили две от сградите през септември 2016 г. за 8.1 млн. лв.

Целта на триото зад проекта е в течение на времето той да стане устойчив както от бизнес гледна точка, така и от страна на излизащите от него успешни компании, които да продължат да допринасят за развитието на екосистемата.

Eleven на ръка разстояние

Важна част в изграждането на цялостна екосистема са инвестиционните фондове, които подхранват със свеж капитал стартиращи компании и помагат за развитието им. Именно за да затворят предприемаческия и технологичния кръг, в новото пространство Campus X ще се помещава и фондът Eleven Ventures, в чието управление от края на 2017 г. към партньорите Даниел Томов и Ивайло Симов се присъедини и Васил Терзиев.

В началото на годината фондът обяви, че отново ще финансира компании от технологичния сектор. Този път той разчита изцяло на частни инвестиции, а не на еврофондове. Събраният до момента портфейл е 6 млн. евро, като инвестициите ще бъдат в между 6 и 8 компании на година. Така целта е под покрива на новото пространство да се помещават и всички прохождащи стариращи компании, които Eleven 2.0 подкрепя. "Желанието ни е всички стартъпи, част от фонда, да бъдат в Campus X, за да имат възможност да обменят опит със специалистите в пространството, но ако някой иска да бъде някъде отделно, разбира се, по никакъв начин няма да го спрем", коментира Терзиев. Той допълва, че именно комбинацията от академията, която осигурява нов талант в технологичната сфера, и фонда, който помага на компаниите да растат чрез капитал и менторство, е правилната формула за развитие на екосистемата в България и раждането на повече добри примери.
Специфичното за офисите в кампуса е модулният им характер, който създава допълнителна гъвкавост на работните пространства.
Фотограф: Цветелина Белутова
Трансформацията на четирите сгради на бул. "Александър Малинов" в столичния квартал "Младост", които са дом на академията и "Телерик" , е с фокус върху хората, а не върху самото офисно пространство.
Фотограф: Цветелина Белутова
Идеята е за отвореност, светлина, прозрачност и креативност: с широки атриуми в центъра на сградата, ярки цветове, геометрични форми и стъклени витрини, през които се виждат работните места.
Фотограф: Цветелина Белутова

Темата накратко

- Създателите на софтуерната компания и "Телерик Академия" събират в частен инкубатор технологични фирми в "Младост".

- Общо четири сгради с площ от 18 хил. кв.м ще създадат офисни пространства за 1000 души.

- Проектът позволява симбиоза и обмен между софтуерната академия, предприемачите, стартъпите и по-опитните компании.
"Открай време е наша мечта България да се превърне в регионален IT център в Централна и Източна Европа и този проект е една стъпка по този път." Васил Терзиев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Доколкото разбирам, тези сгради не са свързани в общ кампус, затова съветвам 4-мата инвеститори да не пренебрегват околкото пространство около постройките и ако трябва - да се бръкнат някой лев и сами да оправят тротоарите, дупките и зеленината. Иначе първоначалната им идея за средище от ИТ-таланти ще бъде компроментирана от контраста с кварталните "таланти" от съседните блокове и пазарчето, които паркират по тротоарите, правят си от бракуваните трошки улични килери или ги оглозгват с години, за да ги продават на части "за по-голЕм рандеман". Понеже една беда не идва сама, същите индивиди имат навика да обикалят облечени в анцузи на футболни отбори, джапанки и бермудки на палми, да си хвърлят фасовете на земята, да се храчат шумно през 5 минути и да лежат цяла събота и недеял под колите, за да си сменят сами маслото или друг дребен ремонт. Това е съпроводено с тежки ИТ-разговори колко е тази сутрин нафтата на Марешки и как се продухва вода от въздушния филтър. Не може една портиерна да разделя новата силициева долина и съществуващия балкански ташак.

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Добри идеи. Но най-важното, по мое мнение, за БГ ИТ сектор е отваряне на пазара за украински, македонски и подобен род "съвместими" народи, от които можем да дръпнем малко живо месо. У нас няма и много трудно ще проима. Същото важи и за телефонистите / съпорта и всякакви подобни дейности, изискващи поне средна интелигентност, поне един чужд език и срастване с клавиатурата. А че с авточасти няма да прокопсаме вече се вижда. При дълбокото ми уважение и към този сектор, мисля че уплътнихме каквото можем като пазар на труда и капацитет.

  • 3
    rldkfl avatar :-|
    Xumpomo name

    До коментар [#2] от "misho73":

    В този бранш хората са над "съвемстими народи", български програмисти работят успешно по цял свят, но за "съвеместими" заплати.
    Иначе ако се вярва на популистите у нас, нашите програмисти щяха да са в Русия :) :) :) Нали сме моделирани по техен образ и подобие

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#3] от "Xumpomo name":


    [quote#3:"Xumpomo name"]български програмисти работят успешно по цял свят[/quote]

    Имам предвид културно съвместими. Добри програмисти има и в Пакистан, Тунис и Шри Ланка. Даже много добри. И на добра цена. Като за програмисти няма от значение откъде се, но като за общество, хубаво било да са от подобни на нашите региони. Като тактично съм пропуснал Русия :-)

  • 5
    xxn20561524 avatar :-|
    xxn20561524

    До коментар [#2] от "misho73":

    Като обсебени сте с тия украинци. Не ни требва внос на работници, а по-високи заплати за да спре изтичането на работна ръка. И в туризма искали украинци, а където и да идеш в чужбина не можеш да се разминеш от български персонал по курортите.
    Колкото до любимите ви украинци, нито езикът им е близък до нашия, нито манталитетът или външния им вид. Те са нещо средно между поляци и руснаци. Чужди кадърни специалисти не можем да привличаме, защото заплатите в България са ниски, но и да можехме, пак требва да се привличат внимателно за да не спира ръстът на заплатите.

  • 6
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#5] от "xxn20561524":

    Идеята е че украинеца се чувства тук по-спокоен отколкото един индиец примерно. А заплатите в ИТ не са лоши.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"xxn20561524"]Не ни требва внос на работници, а по-високи заплати за да спре изтичането на работна ръка. И в туризма искали украинци, а където и да идеш в чужбина не можеш да се разминеш от български персонал по курортите. [/quote]В ИТ сектора заплатите вече са високи. И имайки предвид разходите за живот в БГ, то програмист в София живее по-добре отколкото програмист в Лондон. вЕрвай ми - живея в Лондон. Заплатите в ИТ бранша в Лондон са 3-4 пъти по-високи от тези в София, но разходите за живот са поне 5-6 пъти по-високи. Отделно гъчкания транспорт в пиковите часове (Лондон в това отношение е по-зле от София), неособено хубавото време и другите природни ограничения (за топло море трябва да летиш със самолет, както и за да караш ски).

  • 8
    xxn20561524 avatar :-|
    xxn20561524

    До коментар [#7] от "Николай Николов":

    И каква точно връзка има това което си написал с моя коментар? Не ни требват по-високи заплати, защото цените били ниски, следователно можем спокойно да привличаме чужди работници и да забравим за ръст на заплатите? Що за логика.
    Първо, тия приказки ги разтегай на некой друг - като си купуваш кола, техника, дрехи, самолетни билети, почивки в чужбина, храна и пр. цените са ти еднакви или често дори по-високи в България, което компенсира другите по-ниски разходи.
    Второ, дори да приемем че заплатите в София са "високи" и има липса на работна ръка, това не значи да привличаме такава от чужбина, защото има и други български градове, към които бизнесът може да се насочи, вместо да струпваме всичко в София.
    И трето, като е толко хубаво в София, защо не идват английски програмисти, как не са се сетили че в София ще имат по-висок стандарт на живот ами се мъчат в мрачния Лондон? Та защо са ни украинци, като има англичани, немци и пр. граждани на ЕС?

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "xxn20561524":


    [quote#5:"xxn20561524"]Не ни требва внос на работници, а по-високи заплати за да спре изтичането на работна ръка.[/quote]

    В ИТ сектора изтичане поне от няколко години няма. Тези които се местят, го правят по кариерни съображения или по културни. Откъм заплащане го докарваме, предвид стандарта на живот в БГ.
    А украинци трябват. И в туризма и в ИТ. Украйна е 45 милиона. И половин милион да дръпнем си оправяме демографията. И пазара на труда. Нямаме друг избор и трябва да хванем момента че са го закършили и да вземем каквото можем.

  • 10
    xxn20561524 avatar :-|
    xxn20561524

    До коментар [#9] от "misho73":

    Напротив, заплатите у нас са сред най-ниските в Европа във всички сектори на икономиката, включително и в ИТ-сектора. В страната с най-ниски заплати и най-висока емиграция да търсиш внос на работници от вън си е чиста проба глупост. Очевидно е че моделът на икономиката ни е сбъркан и разчитането на ниски заплати и ниска добавена стойност води страната към катастрофа, а вносът на нископлатени работници само ще засили тоя процес.

    Каква демография ще оправяш като се губи българската идентичност с половин милион чужденци? Това е друг народ с друга култура, друг език и друг ген.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Нова логистика в източна София

Нова логистика в източна София

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK