Небостъргачите - "демоните" в градската среда?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Небостъргачите - "демоните" в градската среда?

Небостъргачите - "демоните" в градската среда?

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата

8926 прочитания

Владислав Дечев е част от първоначалния екип, който формира офиса на SGI в България през 2010 г. През 2015 г. става директор, водещ техническия и дизайнерския екип на "Международната архитектура" в офиса в София. Има над 10-годишен опит в проектирането на мащабни градоустройствени проекти, промишлени съоръжения и складови бази, офиси, жилищни и търговски обекти в България, Европа и Близкия изток.

Във всеки последен брой на "Капитал" от месеца специалисти ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика на архитектурното бюро Stephen George International.

Небостъргачите все по-често са тема на дискусия, но мненията обикновено се свеждат до твърдото "за" или "против". Инвеститорите срещат недоволството на гражданите, но рядко се влиза в детайли за тази обширна тема. Дали наистина небостъргачите са демоните, за които ги смята обществеността?

Да вземем София за пример. Исторически високите сгради не са нещо екзотично в градския силует – още през 70-те и 80-те години се появяват ключови сгради като хотел "Родина" (104 м) и хотел "Кемпински" (98 м). Високото строителство става толкова популярно, че се превръща в средство за разнообразяване на градския пейзаж в новите по това време жилищни квартали. Блоковете на по 16-20 етажа (48–60 м) са типични редом с "панелките" от соца.

След 20-годишна пауза секторът се съживява, а темата започва да се завръща, защото частните инвеститори все по-често залагат на височината като средство за отличаване от масовото строителство и символ на престиж. Престижът за едни обаче се оказва проблем за други. Защо?

Проблемът с незаконосъобразността

Първият мит е, че една висока сграда в квартал с по-ниско застрояване трябва да е незаконосъобразна заради мащаба си. Истината е, че разгънатата застроена площ (РЗП) и височината зависят от устройствените ограничения, площта на имота и отстоянията от съседните сгради. Накратко, ако имате достатъчно голям имот в зона с разрешена достатъчна височина и на достатъчно метри от съседите – може да построите почти всичко.

Проблемът с пренаселването

Този казус има две страни: моралната – на живеещите в района, и теоретичната – свързана с градоустройственото планиране. От "балкона на столичанина" всеки допълнителен новодомец в каквато и да е сграда може да е проблем. Често чуваме критиките "районът се пренаселва", "градът не диша" или "застрояват се градинки и зелени площи".

Същият човек едва ли би излязъл на протест срещу две или три "нормално" ниски сгради, но в случая с постройки над 10 етажа – вероятно да. Всъщност обаче три малки сгради в малки имоти са равносилни на една голяма в голям имот.

Малцина знаят, че колкото по-висока е сградата, толкова по функционално неефективна става тя. По-голямата височина означава повече асансьори, стълбища, инсталационни шахти и по-големи конструктивни елементи. Общите части в пететажна офис сграда са средно между 12 и 14% от етажната площ. В един "небостъргач" спокойно могат да достигнат 28-35%. Така обитаемата площ се намалява, а с това и процентът на потенциалните обитатели спрямо ниските сгради. Една висока сграда влияе по-малко на проблема с пренаселването от еквивалента си като площ в ниски сгради.

Проблемът с трафика и паркирането

Този казус също не трябва да бъде приписван само на небостъргачите. Всяка нова сграда носи нужда от адекватен брой паркоместа и най-вече – нуждата от развита инфраструктура (улици, площади, градинки), обслужване в района (детски градини, поликлиники, супермаркети) и градски транспорт.

Международните фирми с големи кол-центрове и купувачите на жилища изискват все повече паркоместа, а строителните предприемачи се опитват да отговорят на търсенето. Все по-често се проектират офис сгради с 30, 50, 100% повече паркоместа от изискуемите по норми. Жилищата също следват тенденциите, но като че ли по-умерено и предпазливо. Затова има и логика да се адресират вече прекалено леките норми за минимален брой паркоместа, особено за административните и жилищните сгради. Ако приемем, че високите сгради предлагат по-малко използваеми площи, те създават и по-малко трафик от еквивалентните си като площ ниски съседи.

Развитието на метрото, разширяването на ключови булеварди, изграждането на надлези и кръгови кръстовища вече се случва и показва правилния фокус на общината за справяне с трафика. Нещата вървят в правилната посока, дори да са привидно леко изоставащи от частния бизнес.

Проблемът с гледката и засенчването

Неприятно е пред жилището, в което сме вложили личните си средства, да се появи строеж или още повече – висока сграда, която да скрие гледката ни към Витоша или ослънчаването към дневната ни. За съжаление това е често срещано явление. Истината е, че за този феномен може да се направи много малко. Вече има действащи норми за отстояния, ослънчаване и засенчване. Уви, няма норми за "скриване на гледка".

За добро или за лошо София е притегателен център за младите хора от цяла България. Това все повече значи, че няма да имаме "спокойствието от едно време" в градския транспорт, по улиците и в кварталните градинки. Градът обаче привлича и инвеститори, които са основополагащ фактор в икономиката. Всеки милион строителна инвестиция е пряко свързан с всички нас. София вече има средна класа, която има все по-високи изисквания към строителството, а с това се променя и предлагането.

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.

Stephen George International е международният бранд на Stephen George and Partners – една от водещите архитектурни практики във Великобритания. Създаден през 2009 г. в София, той разполага с екип от над 40 архитекти, инженери и дизайнери и собствено портфолио от разнообразни проекти - от логистични бази, през жилищно строителство, до големи офис центрове и градоустройство в Европа, Русия, Близък и Далечен Изток.
Владислав Дечев е част от първоначалния екип, който формира офиса на SGI в България през 2010 г. През 2015 г. става директор, водещ техническия и дизайнерския екип на "Международната архитектура" в офиса в София. Има над 10-годишен опит в проектирането на мащабни градоустройствени проекти, промишлени съоръжения и складови бази, офиси, жилищни и търговски обекти в България, Европа и Близкия изток.

Във всеки последен брой на "Капитал" от месеца специалисти ще анализират важни, но рядко обсъждани теми за градско планиране, дизайн и архитектура в специалната рубрика на архитектурното бюро Stephen George International.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    lionly avatar :-|
    lionly

    И още един "Джокер" Парк Хотел Москва - от високите е...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Първият от верига складове

Първият от верига складове

Бягство извън града

Бягство извън града

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK