Между архитектурата и комерсиалната стойност
Как се балансират творчеството, пазарната ефективност и универсалните ценности
Александър Доу
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
За всеки, който следи архитектурния бранш, приетото статукво гласи, че контролът на архитектите върху крайния резултат на даден проект постепенно отслабва заради все по-тясната специализация на ролите в строителството и огромната нужда от пазарна ефективност. Това не е непременно нещо лошо, а просто промяна в начина, по който индустрията вижда ролята на проектантите. Ако проектът им се управлява добре и сметките излизат, тази експанзия във видовете роли може да води само до добро.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Доста повърхностно и не съвсем вярно.
Идеалът е недостижим, по определение.
Отслабване на контрола на архитекта върху произведението е признак за лоша модалност - несвързаност между ВЪЗМОЖНОСТ(форма), ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ (материал) и НЕОБХОДИМОСТ (технология)
Quite superficial and not quite true.
The ideal is unattainable by definition.
Weakening the control of the architect on the work is a sign of poor modality - not a connection between POSSIBILITY (form), REALITY (material) and NECESSITY (technology)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.