Далеч ли е първият AI архитект?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Далеч ли е първият AI архитект?

Далеч ли е първият AI архитект?

5985 прочитания

Владислав Дечев е част от първоначалния екип, който формира офиса на SGI в България през 2010 г. През 2015 г. става директор, водещ техническия и дизайнерския екип "Международна архитектура" в офиса в София. Има над 10-годишен опит в проектирането на мащабни градоустройствени проекти, промишлени съоръжения и складови бази, офиси, жилищни и търговски обекти в България, Европа и Близкия изток.

Изкуственият интелект вече може да режисира рекламни клипове, да пише музика, да рисува, да програмира и чрез 3D принтер да строи цели сгради. Технологиите се развиват експоненциално, а компютрите навлизат не само в инженерните специалности, но все по-често и в творческите. Не е прекалено да си зададем и въпроса: "Далеч ли е първият AI архитект?".

Архитектът винаги е бил космополитна и респектираща личност. Още в миналото той е трябвало да бъде добър оратор, да е креативен, да е технологичен, да е далновиден и не на последно място – да е добър търговец.

Но дали всички тези неща са все още част от професията днес? И как компютрите променят занаята?

Технологиите за архитектурната индустрия се развиват ежедневно. BIM (Building Information Modelling – бел.ред.) отдавна вече не е новина, а стандарт почти навсякъде по света. Основната му цел, както на всички съвременни програмни продукти, е максимално да автоматизират процесите, за да "минимизират човешките грешки". Въпросът тук е – правят ли го?

Всеки софтуер е толкова добър, колкото е добро задкомпютърното устройство. В ръцете на чирака дори най-способната машина може да бъде безполезна, докато майсторът може да създава шедьоври дори само с ръцете и ума си. Ако това е така, бихте ли възложили мечтаната къща или офис на най-мощния суперкомпютър? Технологиите достатъчна причина ли са за избор на бизнес партньор?

През 19-ти век Огюст Де Монтферан изобретява механизъм, чрез който за по-малко от час издига близо 50-метровата гранитна Александровска колона в центъра на Санкт Петербург. Той я оставя без прикрепящ механизъм, убеден, че теглото й от над 600 тона ще е достатъчно, за да балансира конструкцията. Слухът, че обелискът не е застопорен по никакъв начин бързо се разнася из града. Месеци наред хората избягват да минават по площада. Накрая архитектът започва всеки ден да се разхожда около творението си, за да гарантира неговата безопасност. В крайна сметка хората приемат Александровската колона. Което ни връща на въпроса дали съвременните технологии заместват отговорността на архитекта или инженера?

Стотици, дори хиляди години архитектът е бил едничкият човек, когото доволният клиент е обсипвал със злато, а недоволният – му е взимал главата. Отговорността е била изцяло лична. Както разбира се и наградата накрая. Днес обаче статуквото е друго. Днес използваме проджект мениджъри, надзорни фирми, консултанти, тесни специалисти – все дейности, които, за добро или лошо, някога са били отговорност единствено на архитекта. С други думи днес имаме диверсифициране, а това и донякъде размива отговорностите. Бизнесът ни учи, че така се намалява риска. Това е вярно, но често реципрочно се увеличава риска от притъпяване на личното морално задължение към проблемите. Често дори очевидни, грешките са облечени и тапицирани със слоеве застрахователни полици, сложни договори с редица приложения и референции, политики, сертификати.

А решението всъщност е доста просто: Лично отношение! Не е ли именно това отговорът на всичките ни проблеми? Осъзнато или подсъзнателно, всеки от нас избира да общува, да работи или да си партнира с някой заради личното му отношение към нас. Оставяме бакшиши в заведенията, заради лично отношение. Избираме да посещаваме магазини, където ни обгрижват персонално. Очакваме от хората, с които работим и особено онези, на които плащаме, да разрешават проблемите ни, а не да създават затруднения в процеса. Архитектурата не прави изключение. Избираме си архитект не по цифрите и статистиките, а по отношението, професионализма, морала – все човешки ценности, които трудно могат да се измерят от машините.

Но как изглежда бъдещето за архитекта? Позитивно и технологично. Светът се автоматизира и това е хубаво. Така сме по-ефективни в използването на времето си, в процесите, в работата. Това ни позволява да се концентрираме върху важните неща, там където реално сме ценени като професионалисти. За едни това е връзки с клиенти, за други – техническа работа, за трети – дизайн. Едва ли скоро ще имаме автономни роботи – архитекти, но всяка иновация, която пести време, пести и средства, а това е важно за всеки бизнес, включително и архитектурата.

Stephen George International е международният бранд на Stephen George and Partners – една от водещите архитектурни практики във Великобритания. Създаден през 2009 г. в София, той разполага с екип от над 40 архитекти, инженери и дизайнери и собствено портфолио от разнообразни проекти - от логистични бази, през жилищно строителство до големи офис центрове и градоустройство в Европа, Русия, Близкия и Далечния изток.
Владислав Дечев е част от първоначалния екип, който формира офиса на SGI в България през 2010 г. През 2015 г. става директор, водещ техническия и дизайнерския екип "Международна архитектура" в офиса в София. Има над 10-годишен опит в проектирането на мащабни градоустройствени проекти, промишлени съоръжения и складови бази, офиси, жилищни и търговски обекти в България, Европа и Близкия изток.

Изкуственият интелект вече може да режисира рекламни клипове, да пише музика, да рисува, да програмира и чрез 3D принтер да строи цели сгради. Технологиите се развиват експоненциално, а компютрите навлизат не само в инженерните специалности, но все по-често и в творческите. Не е прекалено да си зададем и въпроса: "Далеч ли е първият AI архитект?".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Airbnb и други загуби

Airbnb и други загуби

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK