По жилищна площ някои столични квартали с интензивно строителство през последните години вече се изравняват с големите жилищни комплекси от соца. Но, ако в "Младост" 1, 2, 3 и 4, жилищната площ е под формата на високи кооперации с много входове и зелени площи помежду им, в "Стрелбище, "Гоце Делчев", "Манастирски ливади Запад" тя се постига чрез по-ниско уплътняващо строителство. Това показва ново изследване за морфологията на града, изготвено от общинската инициатива "Визия за София". Целта е да се изведат конкретни изводи и препоръки за планирането на градската среда в София.
Други изводи от изследването са, че централните територии отчитат най-висока гъстота на застрояване като дял от площта на квартала, а районите по протежението на булевардите "България", "Черни връх", "Симеоновско шосе" и "Цариградско шосе" са с висока гъстота на застрояване в абсолютна стойност. Много жилищни площи спрямо площта на съответния квартал има също така в "Гоце Делчев", "Стрелбище", "Белите брези" и в части от "Лозенец".
6111 хектара жилища
Разгърната жилищна застроена площ (РЗП) в София се оценява на 6111 хектара. От нея 85% са концентрирани върху 40% от територията на града, показват данните. На върха на скалата - с РЗП от над 75 хектара попадат 21 от 253-те квартала (градоустройствени единици), на който изследователите от "Градска среда" към "Визия за София" са разделили града. Тези най-застроени квартали обхващат около 12% от територията на София. Също толкова – 12% са още 21 квартала, в който жилищните площи са в границите 50 -75 хектара. С РЗП между 25 и 50 хектара са други 53 квартала, разположени върху 16% от територията на София.
В останалите 60% от града жилищните площи са рехави, което не значи, че не е застроено. От "Визия за София" са изработили карти и за концентрацията на РЗП с други функции. Бизнес сградите например, са разположени основно в централните и южни райони. На север на града са концентрирани производствотото и логистиката.
Едни по-нашироко, други по-натясно
В комплекси като "Люлин", "Надежда" и "Дружба" живеят повече хора върху по-малка жилищна РЗП, отколкото в "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади".
В комплексите използваемостта на жилищните площи е много по-висока, докато в "Манастирски ливади", "Редута" и "Витоша" има голям брой необитаеми жилища. Хипотезата за това се базира на комбинирани данни за сградите и демографията на София. Информацията за сградите е от Кадастъра и от номенклатурите на панелните жилища, а данни за населението са последните официални - от преброяването на Националния статистически институт (НСИ) през 2011 г.
Изводът е, че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители. Това налага да се помисли за подобряване на транспортната им свързаност и на социалната инфраструктура - детски градини, училища и пр.
Масово - 100-200 души на хектар
В 18% от територията на града (17 квартала) гъстотата на жителите е над 200 души на хектар земя. Най-масова обаче е ситуацията, в която на хектар се падат между 100 и 200 обитатели. Такава е 57% от територията на София (65 квартала). В 20% от града гъстотата на населението е между 20 и 100 души на хектар, а в 5% - под 20 души, сочат данни, базирани на преброяването по постоянен и настоящ адрес на НСИ. Изследователите приемат населението на София за 1.13 млн. души.
Тематични карти, изработени от екип "Градска среда" на "Визия за София", дават възможност да бъдат анализирани и други характеристики освен застрояване спрямо квартала, гъстота на населението, концентрация на определени типове жилищни сгради. Те изследват източници на отопление и различни демографски и морфологични показатели за територията на София. Показват например, че най-висока е средната възраст на жителите в централната градски част, а най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население. Над 50% от хората с висше образование избират да живеят на юг от центъра.
По жилищна площ някои столични квартали с интензивно строителство през последните години вече се изравняват с големите жилищни комплекси от соца. Но, ако в "Младост" 1, 2, 3 и 4, жилищната площ е под формата на високи кооперации с много входове и зелени площи помежду им, в "Стрелбище, "Гоце Делчев", "Манастирски ливади Запад" тя се постига чрез по-ниско уплътняващо строителство. Това показва ново изследване за морфологията на града, изготвено от общинската инициатива "Визия за София". Целта е да се изведат конкретни изводи и препоръки за планирането на градската среда в София.
Други изводи от изследването са, че централните територии отчитат най-висока гъстота на застрояване като дял от площта на квартала, а районите по протежението на булевардите "България", "Черни връх", "Симеоновско шосе" и "Цариградско шосе" са с висока гъстота на застрояване в абсолютна стойност. Много жилищни площи спрямо площта на съответния квартал има също така в "Гоце Делчев", "Стрелбище", "Белите брези" и в части от "Лозенец".
3 коментара
Чудя се защо изнасяте статистиката в хектари ... .
Е, още не са застроили всички градинки и паркове!
Интересно ще бъде да се направи сравнение със следващите 5 града по население в България.