С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
8 мар 2019, 16:55, 6175 прочитания

Защо е важно да говорим за архитектура

Tова е не само професия, а нещо, което пряко засяга живота на всеки човек

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Прекарваме над 90% от живота си в построена от хората среда. Aрхитектурата ни влияе повече от всяко друго изкуство. Защо обаче тя присъства в медийното пространство само като проблем, сблъсък, конфликт?

Запитахме се точно това и потърсихме отговорите на въпроси, които влияят върху живота ни повече от всяка актуална новинарска тема. В тази статия едновременно слагаме финал и отваряме нова страница с разговор по темата "Защо е важно да говорим за архитектура". В дискусията участват архитектите Александър Доу, Тихомир Казаков, Владислав Дечев, Вяра Запрева, Деница Княжевич и Калин Трачев.

Вяра Запрева: Според мен трябва да се говори за архитектура, защото това е не само професия, а нещо, което пряко засяга всеки. Живеем и работим в сгради, обитаваме общи пространства, които пряко въздействат върху начина ни на живот, здравето ни, върху това как се чувстваме. И колкото повече ние, архитектите, посочваме на хората какво трябва да знаят, за да разберат дали наистина живеят в качествена среда, толкова по-добре.

Тихомир Казаков: Освен това за архитектурата трябва да се говори с образователна цел. Човекът е започнал да устройва местата, където живее все по-добре – от пещери, после каменни къщи, сгради, и продължил да се развива. Днес именно архитектурата е белег за цивилизациите преди нас и чрез нея нашата цивилизация ще се развива напред.


Калин Трачев: Всичко, свързано с архитектурата, идва от човека – от неговия мащаб. Може би архитектурата трябва да бъде по-добре представена на всички, за да бъдат по-наясно със себе си и с нещата, които им се случват – защо са нервни сутрин, защо стоят в задръствания. Ако имат изградени архитектурни знания, ще знаят какво да изискват от заобикалящите ги сгради и от устройството на града.

Александър Доу: Заведи едно дете в McDonalds и в църква и виж как ще се държи на двете места. Абсолютно различно! Те са направени специфично, за да предизвикат определено поведение. Защо е така? Хората извън нашата професия често нямат идея какъв е отговорът. А той е – пропорция. Просто е: принципът - подредба – хаос. Ние сме създадени по определени математически пропорции, и реагираме, когато ги срещнем. Това е и начинът, по който разпознаваме красотата. Когато изготвяме даден проект, това е, което правим. Просто опитваме да го решим с различни математически системи, които ръководят основните принципи на сградите. Това е начинът, по който се прави, още от древността.

Пространство



Александър Доу: Архитектурата има влияние върху всеки от нас. Тя е цялото пространство и определя как се чувстваме в него. Затова са необходими критерии как то се развива заедно с цялото общество. Ако нямаш знанието, не можеш да формулираш ясно критериите си. Архитектура не са просто сградите. Архитектурата е градината, междублоковото пространство, площадът и т.н. Всяка част от околната среда, която е повлияна от хората, е архитектура.

Деница Княжевич: Например в Португалия архитектите са нямали почти никаква роля в проектирането. Но липсата на културен контекст и пространствено мислене у останалите професионалисти са довели до изобилие от нискокачествено строителство през 70-те години. Затова ситуацията се променя – архитектите получават главната роля, за да имат днес добра атмосфера за живот и работа.

Владислав Дечев: Всъщност може би отговорът е - за да вдъхновяваме. Архитектурата се възприема като една от "големите" професии. Заедно с докторите, адвокатите, и архитектите са възприемани с уважение. Хората не знаят точно с какво се занимаваме, но знаят, че е сериозно. Архитектите правят сгради, докторите спасяват хора, а адвокатите решават проблеми. Адвокатите и докторите са продукт на обществото и неговите проблеми, а обществото е продукт на архитектите и тяхната работа. В това е голямата разлика.

Александър Доу: Нека дам пример – повечето от главните архитекти и по-скоро градостроители често са обвинявани, че се правят на Господ заради властта, която имат. Защото дори да ти е дадена една малка част от дизайна на града, ти имаш възможността да повлияеш не просто на хората, които живеят и взаимодействат с тази среда - отглеждат децата си, ходят на училище, работят, но и на останалото пространство – как тази зона е свързана с остатъка от града. Това е доста голяма власт – да определиш как толкова много хора ще живеят.
Тихомир Казаков: Понякога си мисля, че не осъзнаваме колко важно е да живееш в хубава среда. Когато видиш красив дизайн на обувка например, си мислиш колко е хубава и как ще я носиш всеки ден и с какво ще я съчетаеш, но когато видят апартамент в хубава сграда, хората често не мислят колко невероятна е сградата. Да живееш в хубава среда е толкова важно, колкото и комфортните обувки.

Вяра Запрева: Често ни се случва да отидем на екскурзия в чужбина и да прекараме време в някоя много организирана страна – веднага усещаме, че това е хубаво и там се чувстваме добре. Когато се приберем тук се усещаме леко потиснати, но не можем да посочим защо конкретно – реално ни липсват знания и критерии, за да очертаем проблемите.

Тихомир Казаков: И се питаме кой е виновен. За ситуацията в Манастирски ливади примерно. Хората, които строят така? Тези, които купуват?

Александър Доу: Да, в България сме склонни да отдаваме вината на законовата рамка, защото е много лесно тя да бъде спазена без оглед на здравето на хората или естетиката на града.

Владислав Дечев: Точно! Има една голяма пропаст между това, което властта би трябвало да прави и това, което обществото трябва да отстоява. Тя е причинена от различни неща, но най-вече липсата на информация. Защо хората не намират инфраструктурата за важна Парадокс е, че реално всички твърдят, че искат пътища и инфраструктура, но в същото време твърдят, че това само ще засили трафика по оправените улици. Не на последно място, като разберат колко наистина струва инфраструктурата си казват: "Е добре де, това ли е най-важното? Не можахте ли на докторите или на пенсионерите да ги дадете тези милиони". Уви, това показва нуждата от образование.

От тук нататък

Александър Доу: Нека кажа още нещо. Имаме главен архитект на София. Той вероятно е първият човек, който се опитва да създаде правилна инфраструктура за един квартал ("Хладилника") – с училищата, градския транспорт и т.н. Но всичко това е толкова зле финансирано, че просто е нелепо. Има един човек в цял един град, който се опитва да работи и да направи както трябва поне тази малка част от града. Това е жалко. Знанието го има, но то не е финансирано от правителството. Има само 4 човека в този офис (на главния архитект), които имат реална идея какво се случва. Какво биха направили други държави на мястото на България? Биха се обърнали към Световната банка и биха обяснили нуждата си. Щяха да им отпуснат 5 милиарда, за да си оправят инфраструктурата.

Деница Княжевич: Екипите, назначени от правителството, и тяхната компетентност, са ключови. Когато те знаят ясно какво е добро и какво не, правителството би могло да бъде повлияно.

Тихомир Казаков: Което обаче няма как да се случи, ако правителството се интересува само от това какво искат хората. Защото в такъв случай ако няма отзвук от тях, нещата ще си продължат по старо му

Александър Доу: А за да има отзвук, трябва да има критерии и познания. За мен най-големият проблем на София е малката инфраструктура. Тя влияе на хората и начина, по който мислят и се държат, какво ги интересува, какво искат от бъдещето. Когато създаваш сграда, пътищата около нея са като рамката на картина. Дори да създадеш най-красивата сграда, ако е заобиколена от боклук, няма как да се получи. Ако се събуждаш, излизаш от вас и се озоваваш на мръсно и прашно място, това веднага повлиява на настроението ти. Медиите могат да изиграят своята роля, като наблегнат на тези проблеми. Може би не го правят по правилния начин, може би и ние не ги адресираме достатъчно ясно.

Владислав Дечев: Но ако говорим за архитектура, можем да запълним тази дупка между правителството и обществото.

Александър Доу: Навлязохме твърде дълбоко в политическата перспектива. А друг възможен подход е да се върнем към малките деца. Още в първи клас трябва да бъдат учени на основни неща. Когато учат биология, например, те уважават природата. А защо никой не ги учи как функционира големият град, където и без това ще прекарат живота си?

Тихомир Казаков: В този смисъл архитектурата е и култура. Като говорим за нея, разбираме защо дадени неща се случват в града.

Алекс Доу: Да сме информирани и да изискваме качество не само от жилищата или офисите – като затворени помещения, а и от самата среда, това е първата стъпка към нейното подобряване. Да не допускаме липсата на тротоар или асфалт пред иначе "луксозната ни сграда", да знаем как и къде кварталът ни ще бъде застроен и да изискваме правила и контрол, а не безразборен архитектурен и градоустройствен хаус.

Владислав Дечев: Защото докато има търсене на подобни имоти, ще има и предлагане, а това само ще засили феномена "Манастирски ливади". Затова говорим за архитектура. За да събудим духа на всеки от нас, да създадем критерии и чрез тях, отгворно и активно да влияем на средата, която обитаваме."
Stephen George International
е международният бранд на Stephen George and Partners – една от водещите архитектурни практики във Великобритания. Създаден през 2009 г. в София, той разполага с екип от над 40 архитекти, инженери и дизайнери и собствено портфолио от разнообразни проекти - от логистични бази, през жилищно строителство до големи офис центрове и градоустройство в Европа, Русия, Близкия и Далечния изток.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Ново време за "Славянска беседа" 3 Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

11 окт 2019, 7180 прочитания

Велинградският хотел "Велина" има нов собственик Велинградският хотел "Велина" има нов собственик

Строителят и хотелиер Христо Томов е придобил 94% от дружеството през борсата срещу 12 млн. лева

10 окт 2019, 6296 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Строителство и имоти" Затваряне
BLD започна да строи комплекс от къщи край Владая

Инвестицията в Sofia Slow Life District ще започне със 17 къщи с оценка около 8 млн. лева

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм