Държавите преосмислят осигуряването на обществени жилища
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавите преосмислят осигуряването на обществени жилища

Най-добрият начин жилищата да станат на по-достъпни цени би бил предлагането да бъде по-гъвкаво и да съответства на нарастващото търсене

Държавите преосмислят осигуряването на обществени жилища

По-добре ли е да дадеш пари на гражданите от това да им построиш домове

The Economist
4838 прочитания

Най-добрият начин жилищата да станат на по-достъпни цени би бил предлагането да бъде по-гъвкаво и да съответства на нарастващото търсене

© Shutterstock


През последните 10 години бездомните в Лос Анджелис са нараснали с 50%. В Ню Йорк са се увеличили с 60% през същия период. Широко разпространено е мнението, че Сан Франциско има най-сериозния проблем с бездомните в САЩ. Само на няколко метра от централите на Twitter и Uber хора лежат по улиците.

Терминът жилищна криза се подхвърля твърде безгрижно. Не е задължително да бъде така. Токио е също толкова световен град, колкото е Сан Франциско, въпреки това могат да минат няколко дни, без да се види нито един човек, живеещ на улицата. Обитателите на Цуг, който е на кратко разстояние от Цюрих, са също толкова богати, колкото богата на вкус е местната черешова торта. Изумителното богатство, крайбрежната зона и множеството високотехнологични фирми показват, че Цуг очевидно прилича на Сан Франциско. Но в Цуг практически няма бездомници.

Проблемът с липсата на дом

Липсата на дом е крайната проява на проблем, с който правителствата са се опитвали да се справят от десетилетия. Винаги е имало хора, които са се затруднявали да си позволят благоприлично жилище от свободния пазар. Правителствата са похарчили огромни суми, опитвайки се да помогнат на бедните да намерят дом и да подобрят условията си на живот. И все пак те се провалят в своите цели. Това ги кара да започнат да преосмислят действията си.

След Втората световна война правителствата започнаха сериозно да се намесват на жилищните пазари. Обещаха да построят милиони домове, които след това да дават под наем на техните избиратели на цени под пазарните. В САЩ жилищният закон от 1949 г. упълномощи построяването на над 130 хил. броя обществени жилища (притежавани от държавата) на година за шест години. През 1950 - 1970 г. Великобритания построи около 3 млн. броя социални жилища (предлагат настаняване на най-бедната част от населението), а за същия период Западна Германия създаде още повече. Японското правителство беше със същия ентусиазъм.

Бумът завърши, след като правителствата триумфално обявиха, че недостигът на жилища е преодолян. В същото време по-малко хора искаха да живеят в големи блокове с еднакви апартаменти, особено такива с ниско качество - бързането да създадат голям брой жилища често е карало властите да изпълняват задачата повърхностно, за да спестят време.

Газова експлозия в блока Ronan Point в Лондон през 1968 г. беляза повратна точка в отношението към обществените жилища във Великобритания. В средата на 70-те години Pruitt-Igoe, позорен проект в Сейнт Луис, Мисури, беше разрушен. Приблизително по това време икономистите започнаха да мислят различно за това какъв е най-добрият начин да се постигне благополучие.

Мнозина спореха защо, вместо да се строят домове за бедните, не им се дадат парите, които ще им трябват, за да купят жилище на свободния пазар? Получателите на парични помощи тогава биха могли да изберат типа настаняване, който им допада най-много. Други твърдяха, че частният сектор би осигурил жилища, превъзхождащи тези, които държавата може да предостави. Също така се обещаваше, че паричните помощи за бедните може да се променят - например да се прекъсват месечното плащания за жилища на тези, които внезапно са станали заможни, е много по-лесно, отколкото да ги изгониш от дома им.

Смяна на политиката

Това, което последва, беше смяна на мерките и се премина от такива в предлагането към такива в търсенето. В началото на 70-те години Великобритания започна да отслабва програмата си за строителство на социални жилища, но на нейно място даваше пари на бедни наематели. Франция направи нещо подобно през втората част на десетилетието. В Германия от края на 80-те години жилища, притежавани от общини, бяха прехвърлени на организации с нестопанска цел. В САЩ между 1977 г. и 1997 г. броят на домакинствата, получаващи ваучери за жилище, нарасна от 162 хил. на над 1.4 млн.

Въпреки че икономистите в общи линии предпочитат парични облаги пред непарични (материални), голяма част от тях започва да спори, че предоставянето на парична помощ за жилище не се е оказало толкова ефективно, колкото се е очаквало. Даването на пари на хората увеличава тяхната покупателна способност. В един нормален пазар увеличението в ефективното търсене води до съответстващ отговор от страна на предлагащите. Но предлагането на жилища в много градове е нееластично 0 когато търсенето на жилища нарасне, това невинаги е последвано от увеличение в предлагането. Вместо това цените на жилищата, в които повечето бедни живеят под наем, се покачват.

Следователно в много случаи жилищните облаги помагат на наемодателите също толкова, колкото на наемателите. Някои проучвания в Англия са открили, че половината от средствата за жилищни помощи отиват при наемодателите. Анализ за Франция от 2006 г. показва, че повишение с едно евро на помощите за жилища увеличава наемите с 80 цента.

Ако правителствата отговарят на повишаващите се наеми с увеличение на жилищните помощи, разходите могат бързо да се увеличат спираловидно. В дългосрочен план паричните плащания за жилища дори могат да излизат по-скъпо на властите, отколкото директното предоставяне на жилища (въпреки че е трудно това да се изчисли надеждно). В същото време не е ясно дали частният сектор е способен да запълни празнината, когато държавата спре да строи домове. Ако не е, тогава цялостното ново предлагане на жилища ще намалее и цените ще се повишат за всички.

Изправени пред нарастващ брой хора, неспособни да си позволят жилище, има глобално движение, подкрепящо връщането на директното предоставяне на имоти на хората. Миналата година рапърът Кание Уест според някои източници е построил прототипи на къщи с формата на куполи, вдъхновени от планета от Star Wars Татуин, които трябвало да бъдат използвани за жилища за хора с ниски доходи (въпреки че след конфликт с местни жители прототипите, изглежда, са били разрушени).

Жилищните кооперации също набират популярност. На малко разстояние от Цуг група, наречена mehr als wohnen, отвори през 2014 г. жилищния комплекс Hunziker Areal. Наемите в блоковете в него са в общи линии много по-ниски от местното средно равнище. Жителите имат глас в начина, по който общността се управлява. Има велосипеди в "станция за мобилност", които хората могат да наемат, и жителите могат да се грижат за малка зеленчукова градина. Това е един много различен свят от този, който много американци или британци си представят, като чуят израза обществени жилища.

По-големи планове

Правителствата имат по-големи планове. През 2018 г. Великобритания построи повече обществени жилища, отколкото през която и да било друга година след 1992 г. Властите в Южна Корея се стремят да увеличат дела на обществените жилища под наем от 7% от общия брой на 9% до 2022 г. В Германия през 2018-2019 г. правителството задели около 5 млрд. евро за насърчаване на изграждането на обществени жилища.

Най-добрият начин жилищата да станат на по-достъпни цени би бил предлагането да бъде по-гъвкаво и да съответства на нарастващото търсене. Една основна причина за ниското ниво на бездомните в Токио е сравнителната достъпност на цените на жилищата. В същото време в Цут се строят над два пъти повече домове на човек, отколкото в Сан Франциско. Проучвания показват, че 10% намаление в наемите в скъп град като Ню Йорк води до 8% спад в броя на бездомните граждани. Докато правителствата държат общите жилищни разходи под контрол, останалото са подробности.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

През последните 10 години бездомните в Лос Анджелис са нараснали с 50%. В Ню Йорк са се увеличили с 60% през същия период. Широко разпространено е мнението, че Сан Франциско има най-сериозния проблем с бездомните в САЩ. Само на няколко метра от централите на Twitter и Uber хора лежат по улиците.

Терминът жилищна криза се подхвърля твърде безгрижно. Не е задължително да бъде така. Токио е също толкова световен град, колкото е Сан Франциско, въпреки това могат да минат няколко дни, без да се види нито един човек, живеещ на улицата. Обитателите на Цуг, който е на кратко разстояние от Цюрих, са също толкова богати, колкото богата на вкус е местната черешова торта. Изумителното богатство, крайбрежната зона и множеството високотехнологични фирми показват, че Цуг очевидно прилича на Сан Франциско. Но в Цуг практически няма бездомници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    И на циганите по Живково време строяха цели квартали с хубави двустайни къщи с баня и двор, а наоколо българите живееха в панелни жилища, за които изплащаха задължителни заеми от ДСК най-малко за 20 години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Устойчив на вируси

Устойчив на вируси

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK