Пазар в точка на замръзване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пазар в точка на замръзване

През последните години в областите Сливен и Ямбол декар земеделска земя се продава на стойности между 800 и 1200 лв.

Пазар в точка на замръзване

Коронавирус пандемията и лошата реколта свиха сделките със земеделска земя в Сливен и Ямбол с 20%

2681 прочитания

През последните години в областите Сливен и Ямбол декар земеделска земя се продава на стойности между 800 и 1200 лв.

© Надежда Чипева


В последните години търсенето на земеделска земя в Сливен и Ямбол беше голямо, а предлагане почти липсваше. Това, разбира се, се отрази и на цените, които пораснаха 10 пъти за десетилетие.

През 2020 г. кризата с коронавируса и лошата реколта намаляват допълнително броя на сделките със земеделска земя в двете области. Такива са основните наблюдения на "Ставен". Дружеството се занимава с придобиване и управление на земеделска земя и отдаването й под аренда. От компанията регистрират, че в първите 4 месеца на годината липсва каквато и да е активност на пазар и прогнозират, че до края на годината ще бъдат реализирани около 20% по-малко сделки в сравнение с изминалата 2019 г.

Същите заключения прави и Златко Христов, собственик на другата агенция за придобиване и управление на земеделска земя в Сливен - "Агро борса". "През летните месеци на годината не всички арендатори могат да си позоволят да купят земя, както са планирали предварително. Малките стопанства изобщо няма да инвестират и да сключват сделки", посочва той. Очакванията на Христов са, че по-малкото на брой сделки през лятото ще бъдат компенсирани с по-активен зимен сезон.

Коктейл от пандемия, суша и политическа несигурност

Според експертите от "Ставен" липсата на сделки се обяснява най-вече с факта, че собствена земеделска земя продават предимно възрастни хора, които сега са притеснени от пандемията и отлагат продажбите във времето. Дори и през лятото пазарът все още не може да се възстанови напълно заради ръста на новозаболели. През летните месеци юли и август предлагането е съвсем слабо. Причината е не само в кризата с пандемията, но и в политическата несигурност и промените в държавата. В такова време хората продават земеделска земя само при крайна нужда. Има нормално търсене, но няма предлагане. "Като цяло очакваме тази година да приключи с малко сделки със земеделска земя и значително повече сделки в урбанизираните територии на страната", посочва Стайко Стайков, който е и председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Според него все повече хора през последните месеци търсят да закупят къщи в селата, където могат да се уединят при налагане на нова карантина. Според Христов от "Агро борса" - Сливен, лошата стопанска година намалява покупателната способност на много арендатори, затова активните купувачи на земеделска земя в момента са предимно по-големите арендатори и фондове. "Малкият арендатор работи по около 3000 - 5000 дка земя. Дори да иска да си купи още земя, при тази лоша продукция трудно ще прибегне до такава инвестиция", допълва Христов.

Според собственика на "Агро борса" - Сливен, в областта в момента се търси предимно обработваема земя и по-малко се купуват пасища.

Колебания в цените на земята

В районите на България с ниско търсене на земеделска земя търговците отчитат известен спад на цената. Такива са планинските райони на Кюстендил, Кърджали, Смолян, Странджа Сакар, в които по принцип добивите от земеделие са ниски.

В най-предпочитания регион за купуване на земеделска земя - Добруджа, пазарът също е в застой. През последните години цената там вървеше рязко нагоре и достигна нива от над 2 хил. лв/дка. Очакванията са цената на земеделската земя в Добруджа до края на годината леко да падне. Освен проблемите с коронавируса и ниските добиви трябва да отчетем факта, че в съседна Румъния цената на аналогични земеделски площи е едва 500 евро/дка, посочва Стайков.

В регионите на Сливен и Ямбол сделките за декар земеделска земя през последните години вървят между 800 - 1200 лв/дка, казват от "Ставен". Интерес според тях има основно към полската земя, която е концентрирана в няколко села в Сливен в посока Ямбол, както и в посока Бургас. В Ямбол плодородната земя достига и цена от 1300 лв./дка.

Според Христов от "Агро борса" - Сливен, средната цена, на която се купува земеделска земя в Сливен и Ямбол, е 700-800 лв. Има села в Ямбол, в които продаваме земя на цена 1000 - 1100 лв/дка. Може определен арендатор да даде и 1300 лв./дка, но това ще бъде, защото парцелът му е наблизо и иска да комасира земята си, допълва Христов. Най-предпочитани са земеделските земи в община Тунджа, в община Стралджа, в ямболските села Войника, Александрово. "Търсене има и в сливенски села в посока Нова Загора, а цената там варира между 700 -1000 лв/дка", казват от "Агро борса".

Очакванията в бранша са и в тази кризисна година цената на земята в Сливен и Ямбол да се запази.

Външни инвеститори

Макар че в началото на годината отпадна мораториумът за продажба на земеделски земи на чужденци у нас, интерес от страна на чужденци към момента почти няма, казват от БАСЗЗ. Това се дължи преди всичко на факта, че българската земеделска земя е сред най-разпокъсаните в Европа. В същото време липсва възможност за напояване, което прави инвестицията неизгодна и пречи на развитието на интензивно и икономически ефективно земеделие. В същото време по-ниската цена на земеделската земя в съседна Румъния и по-добрите условия за развитието на интензивно земеделие привличат чуждестранните инвеститори. Според тях е наложително браншът да се обедини, за да работи за развитие на модерно земеделие, с което той ще бъде по-малко зависим от почвено-климатичните условия.

Q&A

Фотограф: Капитал


Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ

Господин Стайков, в каква посока се променя пазара на земеделска земя?

В началото основните играчи на този пазар бяха фондове, специализирани в секюритизация на земеделски земи, някои чуждестранни капитали, както и спекулативни инвестиции с цел бърза печалба или застраховка срещу криза.

В момента картината е коренно различна. След като фермерите развиха и модернизираха своите стопанства, те се убедиха в предимствата да обработват собствена земя, уедрена и с напояване, то тяхната роля и тежест на пазара на земя става все по-значима.

Вторичния пазар на земеделска земя има много по-голямо значение. С развитието му, все по-голяма роля ще имат купувачите.

Удовлетворен съм, че повечето хора разбират какво стои зад термина комасация (уедряване).

Смята се, че търсенето на земеделска земя у нас значително изпреварва предлагането. Така ли е?

В страната безспорно има търсене на земеделска земя. В България към 2007 г. се е обработвала около 32 млн. декара земя, докато в момента са почистени и допълнително се обработват още около 5 млн. декара площи.

В последните години търсенето на земеделска земя в Сливен и Ямбол беше голямо, а предлагане почти липсваше. Това, разбира се, се отрази и на цените, които пораснаха 10 пъти за десетилетие.

През 2020 г. кризата с коронавируса и лошата реколта намаляват допълнително броя на сделките със земеделска земя в двете области. Такива са основните наблюдения на "Ставен". Дружеството се занимава с придобиване и управление на земеделска земя и отдаването й под аренда. От компанията регистрират, че в първите 4 месеца на годината липсва каквато и да е активност на пазар и прогнозират, че до края на годината ще бъдат реализирани около 20% по-малко сделки в сравнение с изминалата 2019 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Първият от верига складове

Първият от верига складове

Бягство извън града

Бягство извън града

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK