Зелени и на покрива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Зелени и на покрива

Градина на покрива на Collider Activity Center

Зелени и на покрива

Зелените покриви стават все по-популярни. Ползите от тях са многобройни, ако са направени с познание. Законодателството засега не ги забелязва

Боряна Генчева
5089 прочитания

Градина на покрива на Collider Activity Center

© Капитал


Темата накратко
  • Зелените покриви подобряват качеството на въздуха и енергийната ефективност на сградите, охлаждат градовете и предотвратяват наводненията.
  • Наредба на Столичната община ги разглежда ограничено - като възможност инвеститорите в сгради в центъра да покрият норматива за озеленяване. Липсва надзор на готовите проекти.
  • Сложността е в проекта и в изпълнението. Асоциация е готова с ръководство как се прави.

Зелените покриви (покривните градини) стават все по-популярни напоследък. Те са едно от четирите направления на действие, които Европейската комисия изброи във видеото за т.нар. Renovation Wave - стратегията за подобряване енергийната ефективност на сградите на континента, обявена през октомври 2020 г. Другите три са санирането на сградите, инсталирането на зарядни станции за електромобили и затоплянето и охлаждането на домовете от местни възобновяеми източници на енергия. Сега на сградите се дължат около 40% от общото потребление на енергия в ЕС и около 36% от емисиите на парникови газове. А ЕК цели неутрална към климата Европа до 2050 г.

Извън този контекст заради шума, замърсяването и пренаселването на големите градове зелените покриви все повече са на въоръжение в европейското строителство. По информация на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) в Германия вече са озеленени около 140 млн. кв.м покриви, което е 14% от общата покривна площ. Като 87% от градовете предоставят директна финансова помощ за изграждането им. В Швейцария за последните 15 години са направени около 15 млн. кв.м зелени покриви. Такава е тенденцията в Австрия, Холандия, Белгия, Дания.

В България зелените покриви също съществуват, и то повече от 15 години. Но това не е широко известно, тъй като част от тях са невидими за широка публика - например покривът на сградата на Walltopia в "София тех парк" или на бизнес центъра OBS на съседната улица.

Други са на нивото на минувачите (на кота терен), изградени върху покриви на паркинги, но са трудно различими от естественото озеленяване. От 2005 г. например е зеленият покрив върху подземния паркинг между сгради 7 и 9 в "Бизнес парк София". Паркинг-покрив са и зелените площи около Sofia Ring Mall до IKEA.

Някои са в морски курорти - като този в Oasis Resort&SPA в Лозенец. Други са на 1800 м надморска височина като сградата за технически нужди на Перелик, става ясно от презентация на инж. Орлин Илиев, съучредител на БАИС и проектант зелени покриви, на конференцията Forum Real в началото на декември.

Какво е зелен покрив

Най-общо той е покрив на сграда, изцяло или частично покрит с интегрирана жива и трайна растителност. Тя се вкоренява във вегетационен слой (растежна среда), разположен върху останалите слоеве на зеления покрив - филтърен, дренажен, защитен и противокоренов, обясни арх. Цветелена Младенова, член на БАИС.

Зелените покриви се делят на интензивни - с трева, храсти и дървета, и екстензивни - покрити със седуми (сукулентни растения - многогодишни сухо- и зимоустойчиви растения). "По-голямото разнообразие на растения при интензивния покрив изисква хранителен слой (субстрат) от минимум 22 см. При екстензивния минимумът е 8 см, а е възможно да се използва и само панел от водопоглъщаща каменна вата с дебелина от 2.5 см. Най-съществената разлика е, че върху екстензивните покриви за разлика от интензивните не може да се ходи", поясни Орлин Илиев.

Инж. Илиев е автор на частите за зелените покриви в новото ръководство по хидроизолации на БАИС, което се очаква да излезе от печат пролетта. За зелените покриви няма европейски норми, респективно няма и български. В повечето страни от ЕС, в Северна Америка и Австралия се прилагат указанията за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви на немския ландшафтен институт FLL. На тях, а и на съществуващата практика, се базират частите по темата в новото ръководство на БАИС.

Спорен текст в общинска наредба

В България покривните градини бегло се регламентирани и в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. В чл. 25 се казва, че "в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота". Това е валидно, ако са спазени определени условия за дебелината на почвения слой при озеленяването.

Тоест текстът е далеч от цялостна регламентация на зелените покриви. По-скоро е предназначен за конкретен тип казуси - инвеститори, които се стремят да застроят възможно най-много от терена, с който разполагат, а и да осигурят задължителните паркоместа, но трябва и да покрият изисквания от закона дял на зелени площи. Когато озеленят покривите на сградата и над гаража, те някак си се вместват в задължителните 40% зелени площи. Вертикалното озеленяване по фасадите засега не влиза в тези сметки.

Действието на общинския текст на практика е ограничено до централните райони на София (устройствени зони Ц, които са с плътност на застрояване над 60%). В останалата част от града покривното озеленяване не се включва в зеления баланс. В същото време София и големите градове все повече се застрояват, а свободните терени са по-малки. На места, където се изисква по-голямо озеленяване на терена - например 60%, и покривното озеленяване не се признава, понякога е невъзможно да се реализират определени проекти - логистични бази, промишлени предприятия, а и да се осигурят необходимите паркоместа. "Според всички проектанти и строители, с които съм разговарял, тази норма би трябвало да се прилага и в други зони на града", казва Орлин Илиев.

"Регулаторната рамка в София не насърчава зелените покриви, а по-скоро създава пречки и отблъсква инвеститорите."

инж. Орлин Илиев, съучредител на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и проектант зелени покриви

За прохладен град

Макар и да са създадени изкуствено, покривните градини са част от природата. Те носят сходни ползи, като осигуряват върху конструкцията на покрива условия за вегетация, максимално близки до природните. Проучвания на различни университети, институти и организации, цитирани от БАИС, установяват, че 1 кв.м зелен покрив е способен да поеме количеството въглероден диоксид, произведено от автомобил при около 80 км пробег. Освен това абсорбира около 0.2 кг въздушни частици като смог, тежки метали и летливи органични съединения годишно. Затова озеленяването на покривите е сред мерките, които много държави прилагат, за да подобрят качеството на въздуха.

Зелените покриви помагат за по-хладен въздух в градовете през лятото. Известно е, че сградите и улиците поглъщат и излъчват топлина, което прави градските температури с около 5-7° C по-високи от извънградските. Явлението, известно като "градски топлинен остров", води до редуване на периоди на засушаване с периоди с проливни дъждове. Проучвания показват, че озеленяването може да понижи температурата на покрива през лятото с до 40% в сравнение с тази на покрив без растителност, обяснява арх. Цветелена Младенова.

Освен това зелените покриви абсорбират и филтрират дъждовната вода. Изследвания показват, че 5 см растежна среда от специална водоабсорбираща каменна вата е способна да задължи 40 л дъждовна вода на кв.м. Това намалява количеството, което се стича в градската канализационна система при силен дъжд с до 70-95% и предотвратява наводнения. Водата, останала в хидрофилната вата на покрива, се освобождава постепенно, като част от нея се използва за напояване на растенията. Озеленените покриви създават нови местообитания за птици и насекоми. Казано накратко, те отвоюват територия за природата и правят градовете по-приятни, красиви и прохладни.

"Озеленяването удължава живота на покрива с над 50%. То предпазва хидроизолацията от механични повреди, UV лъчение и големи температурни амплитуди."

арх. Цветелена Младенова, Българска асоциация за изолации в строителството

По-енергоефективни и тихи сгради

Изчислено е, че озеленените покриви помагат да се намали топлинният поток през покрива със 75% през лятото и с 25% през зимата. Те са естествена топлоизолация на подпокривните пространства. Освен това поглъщат шума, особено нискочестотните звуци. Проучвания показват, че един зелен покрив може да намали нивото на навлизащия въздушен шум с близо 40 децибела.

Допълнителен плюс за собствениците на сградите е, че слоевете на озеленения покрив предпазват хидроизолацията от механични повреди, UV лъчение и големи температурни амплитуди. Така според изследвания животът на покрива се удължава с над 50%, обяснява арх. Младенова.

По света - задължения и стимули

В редица градове и държави проектирането на зелени покриви е задължително при определени условия. Така е в Швейцария и в много градове в Германия за новите сгради с плоски покриви. Във Франция, която от 2016 г. има национален закон, подкрепящ зелените покриви, е въведено задължение покривите на новопостроените сгради в търговски зони да са покрити или със солари, или с растения.

В градове като Мюнхен и Брюксел е задължително озеленяването на плоски покриви, които са над 100 кв.м, в Торонто - над 200 кв.м. В Копенхаген озеленяването е задължително за всички покриви с наклон под 30 градуса. Зелените покриви са включени и в Чешката стратегия за адаптация към климатичните промени. Към 2017 г. в страната те са 195 хил. кв.м.

Въвеждането на задължение за зелени покриви обикновено е съпътствано и с финансови стимули за създаването им. В Щутгарт например зелените покриви и стени са задължителни за всички нови сгради и местните власти покриват 50% от разходите за тях, но не повече от 10 хил. евро. Някои градове в САЩ също спонсорират подобни проекти, други ги кредитират. В определен период Швейцария е реимбурсирала 5% от разходите. Програма за субсидиране има в Ротердам. Белгия също субсидира зелените покриви, но до кризата през 2008-2009. Сега практиката се е запазила само в отделни градове.

Друг стимул е пълното или частично освобождаване от данък дъждовна вода там, където има такъв.

Не тежи ли много?

Един квадратен метър екстензивен покрив при максимален воден капацитет тежи между 100 и 250 кг. Когато почвения субстрат е заменен с плочи от водопоглъщаща вата с дебелина 25 мм или 50 мм в комбинация с растителни рогозки (чимове на рула с екстензивна растителност), проектното натоварване може да бъде намалено до 30 - 50 кг/кв.м, обяснява инж. Орлин Илиев. При интензивните зелени покриви натоварването тръгва от 280 кг на кв.м. Тези специфики ги правят подходящи предимно за новопостроени сгради, които са проектирани с идеята за подобно натоварване. Що се отнася до екстензивните, според инж. Илиев те без проблем могат да се прилагат и при старото строителство. Той пояснява, че в миналото покривите са изчислявани с 5-6 см чакъл, който да предпазва хидроизолацията от слънчевите лъчи. "Като заместваме чакъла със зелен екстензивен покрив, не увеличаваме натоварването върху покривната конструкция", казва той.

В наредбата си обаче Столичната община признава даден зелен покрив за част от необходимото озеленяване само ако почвеният слой е 60 см. Допуска се и да е по-малко, минимум 30 см, но в тези случаи зелената площ се признава редуцирана с коефициент от 0.8. Орлин Илиев обръща внимание, че наредбата не разграничава интензивни от екстензивни покриви, нито е съобразена с вида растителност.

При водонапита почва 60-те см, изисквани от общината, означават натоварване на покривната конструкция от порядъка на 800 - 900 кг на кв.м, обяснява инж. Илиев. Това увеличава значително натоварването и оскъпява строителството, още повече че София е в земетръсна зона и трябва да се поемат и натоварванията за евентуален земетръс.

Около една трета от зелените площи в Oasis Resort&SPA в Лозенец са върху подземен паркинг
Фотограф: Капитал

Въпрос и на правила и изпълнение

Инж. Илиев обобщава, че като цяло регулаторната рамка в София не насърчава зелените покриви, а по-скоро създава пречки пред реализацията им и отблъсква инвеститорите. Освен това е предпоставка за измами от типа на поставяне на временно залесяване, което след акт 16 се премахва. В практиката има случаи, в които зелените покриви после се преработват в тераси или дори в жилища. Съществен проблем според него е липсата на надзор по време на изпълнението от страна на инвеститора и липсата на контрол от страна на държавните и общинските власти, след като обектът със зелен покрив бъде приет.

Преди около две години проектът "Зелена София" направи поредица кръгли маси с представители на общинската администрация и професионалисти от сектора във връзка с наредбата за зелената система на София. Препоръките за промени бяха предадени на общинската дирекция "Зелени системи", в чиито ръце е да подготви актуализация. От БАИС са готови да съдействат за изработване на критерии, които да стимулират по-широкото приложение на зелените покриви в градското строителство.

"Като концепция зелените покриви са сигурно решение. Разбира се, нужни са добър проект, материали, изпълнение и надзор", казва Орлин Илиев. По отношение на цените той коментира, че тъй като са леки, екстензивните покриви не налагат оскъпяване на покривната конструкция. Допълнителните слоеве от противокоренова бариера, композитен дренаж и водопоглъщаща каменна вата обаче повишват цената с около 50-55 лева на кв. м без ДДС. При интензивните оскъпяването е свързано с нуждата от по-голяма носимоспособност на конструкцията, а има и допълнителен слой интензивен субстрат с дебелина от 22 см за трева до над 150 см за дървета. Рисковете при зелените покриви по-скоро възникват на етапа на изпълнението - грешни проекти или проекти без детайли, лоши материали, лошо изпълнение. В това отношение обаче те не са по-големи от рисковете при обикновените покриви, добави той.

Технически предизвикателства

Какво е необходимо, за да са успешни:

- Сигурна противокоренова хидроизолация или комбинация от обикновена хидроизолация и противокоренова защита;

- Сигурен дренажен композит, който изпълнява три или дори четири функции (филтърна, дренажна, защитна и разделителна или осигуряваща приплъзване) с гарантирани характеристики във времето - якост на натиск и дренажен капацитет;

- Каменна водоабсорбираща вата, която поема ценната вода от дъжд и сняг (до 40 литра на кв.м при 5 см дебелина) и допълнително защитава филтърния слой на дренажния композит;

- Правилна растителна среда (субстрат) в зависимост от вида растителност;

- Правилна растителност.

Източник: БАИС
Темата накратко
  • Зелените покриви подобряват качеството на въздуха и енергийната ефективност на сградите, охлаждат градовете и предотвратяват наводненията.
  • Наредба на Столичната община ги разглежда ограничено - като възможност инвеститорите в сгради в центъра да покрият норматива за озеленяване. Липсва надзор на готовите проекти.
  • Сложността е в проекта и в изпълнението. Асоциация е готова с ръководство как се прави.

Зелените покриви (покривните градини) стават все по-популярни напоследък. Те са едно от четирите направления на действие, които Европейската комисия изброи във видеото за т.нар. Renovation Wave - стратегията за подобряване енергийната ефективност на сградите на континента, обявена през октомври 2020 г. Другите три са санирането на сградите, инсталирането на зарядни станции за електромобили и затоплянето и охлаждането на домовете от местни възобновяеми източници на енергия. Сега на сградите се дължат около 40% от общото потребление на енергия в ЕС и около 36% от емисиите на парникови газове. А ЕК цели неутрална към климата Европа до 2050 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Бланш

    То никак не е лошо да си "коза".

  • 2
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    На моя покрив няма как да засадя каквото и да е, но пък имам вече 10м2 соларни панели, та значи влизам уверено в бъдещето. А, че у нас никоя служба нищо не признавала - има ли учудени, ние сме си Бантустан, еле пък с тва нефелно управление през последните 10 години...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK