Официалният консолидиран отчет на холдинга на Велико Желев показва приходи почти 300 млн. лв. за 2019 г. Ако към това число се добавят и свързаните три сателита, бизнесът расте с близо 150 млн. лв. (виж таблицата). А общият оборот от малко под половин милиард лева изстрелва съзвездието до №1 в българското строителство (следвано на малка дистанция от групата на ГБС). Приходи, дошли основно от държавни и общински поръчки. Изброените компании са любими и на нашумялата с договори за над 4.6 млрд. лв. държавна компания "Автомагистрали" - за две години неформалният холдинг на Желев е получил плащания за над 300 млн. лв.

Причините за скритата собственост може да са различни. От една страна, прекалената концентрация трудно би била одобрена от Комисия за защита на конкуренцията. От друга, това дава възможност да се печелят повече поръчки, без групата да се "набива на очи" в общественото пространство.

Официалният бизнес

Между 2001 и 2003 г. Велико Желев е шеф на Областно пътно управление - Варна. По времето на кабинета "Сакскобургготски" е съветник на регионалния министър Валентин Церовски, след това е назначен за зам.-шеф на Агенция "Пътища" (сега Агенция "Пътна инфраструктура"), за малко е бил и неин шеф. Временно е и съветник на регионалния министър Асен Гагаузов в правителството на БСП в периода 2005 - 2009 г.

След което Желев преминава в частния сектор, където бизнесът процъфтява. От 2015 г. насам "Хидрострой" е в топ пет на най-големите строителни фирми в страната по приходи, сочат годишните класации на "Капитал" К100. Основно компанията изпълнява обществени поръчки. Сред последните големи обекти на "Хидрострой" са реконструкция на част от водопреносната мрежа на Добрич, пречиствателната станция за отпадни води във Видин, реконструкцията на Хотел RIU "Астория" в Златни пясъци (половината собственост на Велико Желев), както и пречиствателната станция в курорта и злощастният бул. "Васил Левски" във Варна. Освен това "Хидрострой" се сочи като един от ключовите и неофициални подизпълнители на държавната компания "Автомагистрали" на "Хемус". Велико Желев твърди, че само дава машини под наем и доставя материали на дружеството. Участието на компанията му се посочва от четири източника от бранша, а доказателство са и плащанията - към края на 2020 г. "Автомагистрали" е платила над 150 млн. лв. на "Хидрострой". Предишната година компанията завърши 9 км от магистрала "Хемус" между Ябланица и Боаза в консорциум с другите две дъщерни дружества - ВДХ и "Пътстрой Бургас". Логично бе да продължи и след Боаза.

До 2009 г. Велико Желев е част от пътния бранш в държавната администрация, след това минава изцяло в частния сектор

Автор: Надежда Чипева

Преглед на оригинала

ВДХ, преди позната като "Водстрой 98", има малко по-различен генезис. До 2016 г. името на дружеството се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеевски. Дружеството се водеше собственост на Иван Мирински - име, което източници от бранша сочат като ключово при разпределението на строителните поръчки и до днес. През 2015 г. "Водстрой" дори оглави класацията за най-големите строители с приходи над 292 млн. лв. Преди почти пет години компанията премина в собственост на Желев, като той тогава каза пред "Капитал" следното: "Компанията ми е интересна с опита си в жп строителството и газопреносната мрежа." Преди това в бранша сочеха "Водстрой" като "куха" фирма с портфейл от поръчки, а не с реален строителен и експертен потенциал. Временно дружеството се оттегли от активно участие в поръчки, но например преди два месеца ВДХ спечели ремонта на релсите по маршрута на трамвай №5 по бул. "Цар Борис III" за 40 млн. лв.

"Пътстрой Бургас" пък е собственост на "Хидрострой". Наскоро фирмата самостоятелно спечели търга на пътната агенция за обход на Бургас за 47.5 млн. лв. без ДДС. Според сайта на дружеството то държи "около 25% пазарен дял при инфраструктурните обекти на територията на Бургас, 30% дял от дейностите по обекти за поддържане и текущ ремонт на републиканските пътища на Бургаска и 50% на тези от Шуменска област".

"Пътни строежи - Велико Търново" е последната официална фирма. В нея Желев притежава 34% дял, а останалите акции са собственост на Григор и Иван Иванови, които вероятно са братя. Последният най-голям проект на компанията е обходът на Габрово за 77 млн. лв. без ДДС, който бе завършен с голямо забавяне през 2020 г.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Зад маски

За свързаност с фирмата "Инфра експерт" в бранша се говори от поне пет години, но Желев упорито я отрича. Допреди няколко години "Инфра експерт" имаше еднакъв адрес за кореспонденция като регистрационния адрес на "Хидрострой" и към 2019 г. ползват общ одитор - Слави Генов. Друга връзка е през фирми - заличеното вече дружество "БГ Естейт 2014" е било собственост първо на съпругата на Велико Желев - Мая Желева, а след това - на "Инфра експерт".

В съвета на директорите на заличеното вече "Хидрострой холдинг", което е било собственост отново на Мая Желева, е била Гергана Атанасова, сега в борда на "Инфра експерт". Източници от бранша твърдят, че фирмите са свързани. Компанията е на 13-о място в класацията на строителните дружества през 2020 г. Иначе официално дружеството е собственост на Иво Михайлов. Фирмата също е получила 40 млн. лв. от държавната "Автомагистрали" през 2020 г.

Другите две компании, които различни източници сочат като свързани с Желев, са АБ и "Битумина".

Подобно на ВДХ, и АБ се свързваше основно с Делян Пеевски в строителния сектор допреди година. Сделката за продажбата й бе сключена през 2020 г., след като премина за месец през одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. АБ е дъщерна на "Пътна сигнализация - България", а купувачът им бе неизвестната фирма "Валирион", която съществува от 2016 г. Тя има приходи 1 млн. лв. през 2018 г., а през 2019 г. стига 5.4 млн. лв. "Валирион" е собственост на Цветан Чолаков, а съуправител заедно с него е Вилиана Димитрова. Две дружества, свързани с Велико Желев - "Кселекс" и "Екип 6", са прехвърлени преди време на Чолаков. "Kселекс" е прехвърлена от "Хидрострой" на Чолаков през 2014 г. "Екип 6" е била собственост на "Кселекс", но и тя преминава у Чолаков през 2014 г. Вилиана Димитрова пък е в управителния съвет на "Люк" АСДИЦ, която е 100% собственост на ВДХ (бившето "Водстрой"), което Желев купи през 2016 г. Желев обясни преди време пред "Капитал", че познава Чолаков. Той съобщи още, че Димитрова ще излезе от управлението на "Люк", има внесено заявление в Комисията за финансов надзор (КФН), но процедурата за одобрение била бавна.

Първоначално при телефонно обаждане Велико Желев каза пред "Капитал" следното: "Ще се консултирам с моите юристи и акционери, за да проверя дали са купували някакви акции или дялове. Мога ли да знам всичко, което правят?" В последващ писмен официален отговор той написа: "Представляваното от мен дружество и аз в частност, като физическо лице, не притежаваме участие във "Валирион" и АБ, нито упражняваме каквато и да е форма на контрол към дейността и управлението на посочените дружества".

Има и още съвпадения при фирмите. Например посочените имейли за контакт на "Валирион" при внасяне на документи в Търговския регистър. През 2018 г. при подаването на финансовия отчет е посочен като мейл за контакт [email protected], или адрес на ВДХ, фирмата на Желев. В други случаи това се прави от същия адвокат, който внася документи и на "Хидрострой" - Александър Николов. Имейлът при подадения отчет за 2019 г. на "Валирион" е [email protected]. "Мавели" е инвестиционна компания, собственост на Желев. Във вписване от февруари 2020 г. пък имейлът е [email protected]. Лицето Силви Сакр има профил в LinkedIn и е посочен като адвокат на "Хидрострой". По тези въпроси Велико Желев коментира за "Капитал", че "Мавели" изпълнява услуги за счетоводно обслужване към клиента "Валирион", а имейлът на ВДХ е следствие на "допусната техническа грешка с оглед на обстоятелството, че за посочения период изпълнявахме счетоводни услуги и към дъщерната ни компания ВДХ". "Цитираното от вас лице - Силви Сакр, никога не е било в трудови правоотношения с "Мавели" или свързано с нас юридическо лице, в частност "Хидрострой". Контактите ни с г-жа Силви Сакр във времето са единствено и само в качеството й на сътрудник/служител на Адвокатско дружество "Милянков и Николов". Посоченото адвокатско дружество е едно от няколкото адвокати и адвокатски дружества, предоставящи юридически услуги на "Мавели" и дъщерните ни компании, като извън сключените между нас и адвокатите/адвокатските дружества договори за правно обслужване нямаме никаква информация и не носим каквато и да е отговорност на кои трети физически и/или юридически лица последните предоставят юридически услуги и на какво основание", заяви той.

Другото дружество, за което поне два независими източника твърдят, че има връзка с Желев, и то от самото му начало, е "Битумина Гмбх". Крайният собственик е Христо Атанасов, общински съветник от ГЕРБ в община Аксаково, област Варна. "Битумина Гмбх" е получила над 80 млн. лв. от държавната фирма "Автомагистрали", но без да е ясно за какво точно. Фирмата спечели поръчка за над 113 млн. лв. на Национална компания "Железопътна инфраструктура" за отсечката Елин Пелин - Костенец заедно с ВДХ (бившето "Водстрой", от групата на Велико Желев) и варненската "Инжстройинженеринг". Освен това изгражда отсечка от магистрала "Европа" заедно с "Щрабаг" за 137 млн. лв., както и строеше пречиствателната станция на Добрич, отново в консорциум, този път с "Инфра експерт". Фирмата има клон във Варна - градът, където е родена "Хидрострой". Връзката е отново адвокатът Александър Николов. Желев отрече да е собственик на "Битумина".

"Капитал" изпрати писмени въпроси по темата на АБ и "Битумина Гмбх", но не получи отговори до редакционното приключване на броя.

Накратко, четири от 25-те най-големи строителни дружества са под контрола на една група. А още шепа явни или скрити холдингови групи са останалите топ изпълнители на държавни поръчки в сектора. И напоследък преобладават сделките по сближаване и почти отсъстват нови единични играчи.

От тази седмица "Хидрострой" се мести в наскоро купената от Желев бивша централа на ДЗИ срещу Руската църква в София.

Фотограф: Надежда Чипева