Строителните таланти на папура

Сградата в стария град на Несебър, която е пилотна в проекта за опазване на историческите черноморски къщи.

Строителните таланти на папура

Плоскости от блатното растение в момента се тестват за реставрирането на исторически черноморски къщи в Несебър. Проектът е финансиран от Германската федерална фондация за околна среда.

Боряна Генчева
8697 прочитания

Сградата в стария град на Несебър, която е пилотна в проекта за опазване на историческите черноморски къщи.

© Община Несебър


В търсене на близост с природата в последното десетилетие се появиха къщи от сламени бали и кал, от глина, от бамбук, или казано иначе - строителни системи и материали, в които директно се използват естествени суровини. С неочакван потенциал се оказват и строително-изолационните плоскости от папур - един германски пример за приложна наука, пред който се очертава българска употреба. Те имат много възможни употреби, но в момента се тестват за реставрирането на исторически т.нар. черноморски къщи (с дървена конструкция и дървена фасада). За целта се обмисля отглеждане на папур с промишлени цели и производство на плоскости в малки предприятия в страната. Търси се и финансиране за тези начинания с обещанието, че инвестицията в такава фабрика се изплаща за между три и пет години.

"Концепцията Typhaboard (Typha - папур, лат., board - дъска, англ.) обединява няколко "зелени" подконцепции и предимства и е изцяло устойчива", казва д-р арх. Георги Георгиев, който ръководи проект, фокусиран върху цялостна стратегия за реставрация и саниране на черноморски къщи в България с локално произведени плоскости от папур.

От германската идея до балканските блата

Строителните плоскости от папур, слепен с магнезит, са развити през последните над 20 години от германския архитект Вернер Тойеркорн заедно с германския институт за строителна физика "Фраунхофер" - най-голямата институция за приложна наука в Европа. Патентовани са преди около десет години. Дотук концепцията Typhaboard преминава през четири големи теста, които показват практическите, икономическите и най-вече екологичните ѝ преимущества. И четирите са финансирани от Германската федерална фондация за околна среда (DBU) с общо 1.3 млн. евро. Двата най-нови проекта са в България и са координирани от д-р Георгиев.

От 1998 г. до 2001 г. Техническият университет в Мюнхен проучва устойчивото култивиране и отглеждане на папур в торфените зони около Дунав в Германия за целите на производството на строително-изолационните плоскости. Тръстиковото растение се оказва потенциален отговор на редица екологични проблеми, става ясно от статия в mdpi.com, сайт за научни публикации с отворен достъп. То има способността да филтрира водата от замърсители като нитрати, фосфати и др., които попадат в нея покрай торенето в земеделието. Папурът генерира пет пъти повече биомаса на единица площ, отколкото горите, и то във влажни зони, които не се използват за други цели. Като поглъща въглероден диоксид от атмосферата и го съхранява в почвата, то прави блатата своеобразни депа за складиране на въглерод. И когато хората ги пресушават, за да освободят плодородни торфени площи за земеделие, в атмосферата се отделят големи количества парникови газове. А плоскостите от папур предлагат възможност мочурищата да се използват за търговски цели и да не бъдат пресушавани.

За укрепване и изолация

Папурът е подходящ за промишлена употреба, защото расте бързо и дава високи добиви. На височина достига два-три метра, а при дълбока вода и до пет. От хектар годишно се получават около 15 т сухо вещество според статия в списание Detail. От хектар папур може да се произведат около 150 до 250 куб.м строителни материали. Порестата гъбеста маса, която запълва стъблата на папура, го прави ниско топлопроводим и добър изолатор. Дори и изсушен, той издържа на натиск и опън и е еластичен при огъване. Освен това като блатно растение е с високо съдържание на полифенол и е устойчиво на мухъл и бактерии. Що се отнася до свързващия магнезит, той е инертен минерален материал, който е безвреден за околната среда и лесно се добива. В същото време практически е негорим, обяснява д-р Георгиев. Но пък напълно се рециклира и е биоразградим в рамките на определени години, което е в съзвучие с екологичната концепция Cradle to Cradle (от люлка до люлка). Идеята ѝ е, че при проектирането на продукти и системи трябва да се търси устойчивост, така че материалите, от които са съставени - биомасата, т.е. въглеродът, да се връщат изцяло в почвата, откъдето и идват.

Средновековни къщи и панелни блокове

Два други проекта доказват, че плоскостите от папур са подходящи за саниране и на средновековни къщи, и на панелни блокове, става ясно от публикация на сайта на фондацията, която ги финансира - dbu.de. Между 2010 и 2013 г. с тях е реставрирана фахверкова занаятчийска къща от XV век в стария град на Нюрнберг. Фахверк е исторически утвърдена дървена конструктивна система, чието название идва от немските Fach - панел, и Werk - строителство. Вградени между дървените фахверкови елементи, плоскостите от папур стабилизират и топлоизолират сградата, като освен прилагането им като допълнителна вътрешна изолация изравняват и повърхностите. За реконструкцията в Нюрнберг са използвани 15 куб.м от материала. Те са произведени в малко тестово предприятие в Бавария, създадено по проекта, което и сега е единственото по рода си. Използва се суровина от Румъния, тъй като 90% от блатата в Германия са пресушени.

По-късно - между 2015 и 2017 г., плоскостите минават тест като вътрешна изолация при саниране на жилищни блокове с етажна собственост в Кюстендил. Проучването в България, проведено като част от третия DBU проект от екипа на проф. Николай Тулешков, показва, че те са добро решение за отделни апартаменти там, където различните собственици не постигат съгласие да се обнови цялата сграда. Монтират се лесно - с дюбели без лепило, а мазилката се полага директно върху грубата им и подходяща за целта повърхност. Оценката след двата проекта все пак е, че голям потенциал плоскостите имат при историческите сгради, защото там нямат алтернатива, тъй като са едновременно носещи, изолиращи и екологични.

Typha решение за черноморските къщи

От септември миналата година в България се проучва и възможността на плоскостите от папур за опазване и устойчива реставрация на исторически къщи от т.нар. черноморски тип в рамките на цялостна стратегия за този тип строителство, характерно за България и Турция.

Черноморските къщи

За да се предпазят от солените влажни ветрове по черноморското крайбрежие, през последните пет века хората са строили къщи с характерна дървена ламперия от застъпващи се летви, наречени шиндли. Тази външна фасада създава въздушен слой между себе си и фахверковата конструкция на сградата, позволява ѝ да изсъхне по-бързо, ако се навлажни, и я предпазва. За първи път тази архитектура е описана през 1550 г. Смята се, че е дело предимно на български строители в цялата Османска империя. Най-голяма сега е концентрацията по черноморското крайбрежие в България и в районите около Босфора - в Истанбул и в други населени места. На този етап историческите сгради са предимно частна собственост и повечето спешно се нуждаят от реновиране. Външната изолация е трудна заради спецификата на ламперията и би ги лишила от облика им, но вътрешната и конструктивното им укрепване с плоскости от папур изглеждат възможно решение. Освен всичко останало при висока влажност на въздуха блатното растение осигурява защита срещу микроби, както отбелязва проф. Д-р Мартин Крус от института "Фраунхофер" (IBP).

Целта на двегодишния проект, чийто ръководител е д-р Георгиев, сега е да разработи методология за опазване на историческите черноморски къщи чрез плоскости от папур на база опита в Нюрнберг и стратегия за нейното прилагане. Прототип е сграда от комплекса на етнографския музей в стария град на Несебър. Екипът е международен и в него има представители на DBU и "Фраунхофер институт" (IBP). В него е и проф. д-р арх. Николай Тулешков от Изследователския център за строителство, архитектура и дизайн на Българската академия на науките и изкуството, комуто принадлежат най-задълбочените проучвания в областта на типологията на черноморските къщи като регионален архитектурен феномен.

Предвижда се при проекта да бъдат въведени устойчиви отоплителни системи (плоскостите дават възможност да се монтира стенно отопление). Сега черноморските къщи се отопляват основно с дърва и въглища, при което се емитират вредни емисии в историческите селища. "След като бъде изработена концепцията за реставрация, ще се търсят и начини за финансиране на фактическите дейности по реставрацията на къщите от черноморски тип. Концепцията е и част от дейности на екипа заедно с "Тракия икономическа зона" в контекста на Зелената сделка в България и ЕС", казва д-р Георгиев.

"Концепцията Typhaboard обединява няколко "зелени" подконцепции и предимства и е изцяло устойчива", казва д-р арх. Георги Георгиев. Той работи в Мюнхен и е създател и координатор на множество международни проекти в областта на реставрацията, градоустройството, новите технологии, интелигентните сгради и градове.

Той обяснява, че в края на 2018 г. в екосистемата на зоната е създадена стартъп компанията Typhaboard BG , която има лиценз за производствената технология на база патента на арх. Тойеркорн и IBP. Целта ѝ е да създаде първото за България цялостно производство на суровината и строителния материал в региона на Пловдив. "Компанията е в преговори с няколко български и чуждестранни частни и публични потенциални инвеститора и финансови институции. Освен това търси и нови, за да може бързо и ефективно да създаде мрежа от няколко регионални площи за добив и предприятия в България", казва д-р Георгиев.

Възможности за производство

В България и в съседните страни има хиляди сгради от черноморски тип по информация на д-р Георгиев. За санирането им са необходими около 50 хил. куб.м изолационни панели (ако се приеме норма 20-50 куб.м на сграда). Това е широко поле за реализация в България и екипът търси и възможности за добив на суровина и за производство на плоскости от папур в близост до оформящия се регионален пазар. От проекта се опитват да привлекат вниманието на земеделски производители в отглеждането и прибирането на резени и на малки и средни предприятия. Георгиев уточнява, че производството е нискомеханизирано и при него се отделят малки количества въглероден диоксид. Освен това не изисква висококвалифицирани специалисти. Идеята е да бъде децентрализирано, т.е. на няколко места в страната, и в близост до влажни зони - естествени или култивирани. Това е съгласувано и в рамките на предишен проект по темата с МОСВ.

Производството е устойчиво и може да подпомогне създаването и развитието на зелена икономика и зелени работни места в общините. Със създаването на масово производство в множество предприятия за голям пазар се очаква цената на Typhaboard да намалее, обяснява Георгиев. При експерименталното производство 1 куб.м плоскости струва около 800 евро. Стремежът е тази цена да падне до 300 евро на куб.м. Отделно самата строителна технология пести разходи, време и усилия в сравнение с обичайните материали и системи. Санирането с нея не изисква многослойни конструкции и квалифициран труд. Плоскостите се монтират бързо и лесно със стандартни инструменти.

В свое становище Министерството на околната среда и водите дава зелена светлина на добива на папур във влажните зони в страната. В него се обяснява, че ако той е в "разумни граници", това не противоречи на правилата за опазването на защитени територии и на зони по "Натура" и дори е благоприятно за тях.

Трудностите - добивът на суровина и регулациите

За 30 години съществуване плоскостите от папур изглеждат обещаваща технология с положителни екологични ефекти по цялата верига на производство и приложение. Коя все пак е причината те да нямат масово разпространение въпреки изброените им предимства? Георгиев обяснява, че е свързано най-вече с производството на самата суровина, което в повечето държави в ЕС попада под юрисдикциите на две министерства - на земеделието и на екологията, и на съответните им регулации. Производството на блатни култури в ЕС не е субсидирано и земеделците отдават предпочитания на растения, които са подпомогнати или изискват гаранции за изкупуване, за да започнат производство. Това създава омагьосан кръг, защото, за да се дадат такива, трябва развит пазар, а такъв е трудно да има без гарантиран добив на суровина.

В България има множество райони, подходящи за отглеждане на папур - естествени влажни зони, които преди 90-те постоянно и системно са пресушавани с помощта на електрически помпи. После обаче това става неефективно и те започват да атрофират.

Проучване на проф. Пенчо Добрев установява такива по поречието на Дунав и на Марица, в районите на Разград, Силистра, Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Смолян, а също и до Бургас. Д-р Георгиев казва, че е в разговори освен в региона на Пловдив и с кметовете на Несебър и на подунавски населени места. Обяснява, че отглеждането на растението може да се разглежда като т.нар. екосистемна услуга, тъй като филтрира замърсителите и фиксира парниковите газове, а и има положителни социално-икономически ефекти.

Едно становище на Министерството на околната среда и водите дава зелена светлина на добива на папур във влажните зони в страната. В него се обяснява, че ако той е в "разумни граници", това не противоречи на правилата за опазването на защитени територии и на зони по "Натура" и дори е благоприятно за тях. Условие е да се извършва по начин, който щади природата и биологичното разнообразие и е съобразен с режимите в защитените природни обекти.

Самата жътва на папура се извършва на ръка или с комбайн за няколко седмици между ноември и март, когато няма риск за прелетните птици, които гнездят във влажните зони. За предпочитане е по това време блатата да са почти сухи и замръзнали. По това време и земеделските производители нямат други ангажименти. С част от приходите от продажба на плоскостите биха могли да се финансират дейности по поддържането на влажните зони, в които се добива папурът, каквито са и предписанията на институциите.

В търсене на близост с природата в последното десетилетие се появиха къщи от сламени бали и кал, от глина, от бамбук, или казано иначе - строителни системи и материали, в които директно се използват естествени суровини. С неочакван потенциал се оказват и строително-изолационните плоскости от папур - един германски пример за приложна наука, пред който се очертава българска употреба. Те имат много възможни употреби, но в момента се тестват за реставрирането на исторически т.нар. черноморски къщи (с дървена конструкция и дървена фасада). За целта се обмисля отглеждане на папур с промишлени цели и производство на плоскости в малки предприятия в страната. Търси се и финансиране за тези начинания с обещанието, че инвестицията в такава фабрика се изплаща за между три и пет години.

"Концепцията Typhaboard (Typha - папур, лат., board - дъска, англ.) обединява няколко "зелени" подконцепции и предимства и е изцяло устойчива", казва д-р арх. Георги Георгиев, който ръководи проект, фокусиран върху цялостна стратегия за реставрация и саниране на черноморски къщи в България с локално произведени плоскости от папур.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе