Желание за надстрояване на галерията на "Шипка" 6. Без мотиви и състезание

Сградата, собственост на Съюза на художниците, има архитектурна стойност, а новият етаж в топ центъра може да развали визията й

Впечатляващата с архитектурния си стил сграда на Съюза на българските художници може да се надстрои с още един етаж. Това става ясно от заповед на главния архитект Здравко Здравков за промяна на подробния устройствен план, изпратена до район "Средец", където е галерията на "Шипка" 6.

Желанието на Съюза на художниците вече втори ден не е обяснено публично в медиите. А проблемите са най-общо два - сградата се възприема като модел на модернистична архитектура и надстрояването може да наруши визията й. И второ, топ етажът в центъра на София ще се финансира и ползва от частен инвеститор, без да е имало състезание. Представете си, че ръководството на съседния Софийски университет реши да издигне с още един етаж историческата сграда, за да се финансира допълнително, нищо че топ локацията ще е за един избран по неясни какви критерии и качество на архитектурно изпълнение.

Архитектурни и инвеститорски неизвестни

По данни на районната администрация "Средец" сградата има шанс да бъде оценена като паметник на модернизма и попада в охранителни зони от категории "местно" и "национално значение". Това породи опасения, че при евентуалното надстрояване тя може да загуби своята автентичност. Малко са успешните опити от практиката в София, доказали обратното.

Проектът, който предвижда 5-етажната сграда да стане 6-етажна, все още не е публично достъпен, а от Съюза на българските художници обещаха дадат своята позиция и да разкажат повече за него в близките дни. Заповедта на главния архитект може да се обжалва от всеки гражданин на София в 14-дневен срок.

Сградата може да притежава архитектурно-строителна ценност с висока категория. Всяка надстройка, независимо от архитектурното решение, ще компрометира автентичния модернистичен силует, състоящ се от семпла, ритмична фасада, плосък покрив с инсталационна „кула“.

Трайчо Трайков
Трайчо Трайков

кмет на район "Средец" от "Демократична България"

От правителствено решение от 2011 г., с което сградата на "Шипка" 6 е прехвърлена безвъзмездно на Съюза на българските художници, става ясно, че тя е с обща площ над 7 хил. кв.м, а един етаж е 1205 кв. м.

Интерес към новия етаж има betahaus, която поддържа две коуъркинг локации в столицата. Едната е именно на ул. "Шипка" 6, където се преместиха споделените офиси на компанията през пролетта на миналата година. Тогава тя напусна адреса си в "Лозенец".

От фирмата коментираха, че намерението на СБХ за облагородяване на покрива на емблематичната сграда е да се изгради лек стъклен обем в съответствие с всички правни и административни уредби и процедури, като не следва да се наруши хармонията с околните сгради. (* Позицията на betahaus e добавена в 19:25 ч.)

"Ние имаме договорни отношения със СБХ за временно използване на новите пространства, с което да продължим да развиваме дейността си на тази локация. В същото време тази дейност ще допринесе за устойчивата поддръжка и експлоатация на сградата за нуждите на художническата общност", коментира за "Капитал" Александър Михайлов, който е изпълнителен директор на betahaus и неин съосновател.

Той увери, че проектът ще е съобразен изцяло с контекста на сградата и с визията на бранда - "споделено пространство за креативни и иновативни хора или пресечна точка между новата вълна предприемачество и творчеството, било то класическо или дигитално". Повече детайли ще станат ясни, когато и ако проектът бъде задвижен, тъй като сега е на ранен етап и предстои да мине през редица процедури.

Радваме се, че в лицето на СБХ сме намерили партньор, с когото можем да развиваме такива проекти, които рядко се случват в България и ще повишат имиджа не само на сградата, но и на София като цяло.

Александър Михайлов
Александър Михайлов

Изпълнителен директор и съосновател на betahaus

От betahaus поясниха, че СБХ е изключителен собственик на проекта, а betahaus е наемател, но конкретните условия са търговска тайна между юридически лица. Фирмата и сега плаща за използването пространството на част от третия етаж (виж снимката). Когато коуъркингът избра новата си локация, председателят на УС на Съюза на българските художници Любен Генов заяви, че се радва за сериозните договорни отношения.

Липсващият модернизъм

Районната община "Средец" обаче има опасения относно евентуалното бъдещо надстрояване. В свое становище кметът на района Трайчо Трайков посочва, че сградата на Сдружение "Съюз на българските художници" трябва на първо място да бъде проучена като типичен и новаторски образец от времето на модернизма в българската архитектура. Така, ако се докаже ценността й, тя следва да бъде запазена в автентичния си вид. Той отбелязва и някои неточности, свързани с приложеното мотивирано предложение, които трябва да бъдат избегнати при евентуални бъдещи проекти. Основните притеснения на районната община относно надстрояването с още един етаж са следните:

  • Сградата на СБХ попада в две охранителна зони на единична НКЦ с категория "местно" и "национално значение" (заради "Комплекс Софийски университет "Климент Охридски" и Университетска библиотека"). Освен това тя е характерен обект за архитектурата на българския модернизъм.
  • Тя не е оценена като паметник, защото все още липсва оценка за периода "Модернизъм" и сградите от него не са обявени или декларирани като "национално културно наследство".

"Закъсняващата оценка на сградите на модернизма ги прави застрашено културно наследство. Поради липса на защита образци на тези сгради се събарят или губят своята автентичност като се надстрояват или променят преди да са били проучени, както е възможно да се случи и със сградата на СБХ. Когато губим сградите и тяхната автентичност (което е още по-лошо, защото замества оригинала с еклектичен псевдооригинал, който няма качества на архитектурно наследство) преди те да са проучени и преди да са документирани техните качества, това е необратимото - губим ги завинаги", пише в становището си кметът Трайчо Трайков.

Той дава пример със събарянето на кино "Сердика", както и с намеренията същото да се случи с хотел "Рила", който попада в Бялата книга на модернизма. За да се реши проблема при подобни казуси, Трайков предлага промени в законодателството, според които периодът на Модернизма в българската архитектура да бъде включен съгласно чл.57, ал. 1, т.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и да се изисква за всеки обект първо да бъде проучен по реда на ЗКН, да бъдат определени граници и режими за опазване на автентичността, преди да се предприемат намеси в оригинала. Според него са допуснати и неточности в мотивирането предложение, които засягат градоустройствените показатели, и това е още един повод за запазването на сегашната етажност.

Още от Капитал