Предизборно: Сградите пак се разминаха с паспортите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предизборно: Сградите пак се разминаха с паспортите

Предизборно: Сградите пак се разминаха с паспортите

Управляващите декларираха намерения да отложат срока за четвърти път - този път с две години - до края на 2024 г.

Боряна Генчева
4053 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Задължението е поето пред Брюксел преди 15 години, но властта не е подготвила ясно законодателство, финансови стимули и разяснителна кампания.
  • Срокът, който изтича догодина, ще бъде удължен заради критики от опозиционните партии.
  • Вероятно сградите ще се паспортизират на етапи, а част от задачата ще се плаща с публични средства.

Масовата паспортизация на сградите и съоръженията в България, по всичко изглежда, ще бъде отложена и за четвърти пъти - този път с две години - до края на 2024 г. Само преди месеци от правителството твърдяха, че ново удължаване на срока няма да има, затова и немалко хора го бяха приели сериозно. В предизборната ситуация обаче бе взето противоположното решение и този път - за добро.

Паспортизацията е неотменен български ангажимент по европейски директиви, поет преди 15 години, но моделът, по който е предвидено да се случи, явно не е работещ. Това обяснява минималния напредък по тази мащабна техническа задача досега, макар да не обяснява защо 11-години поред правителствата на ГЕРБ са отлагали решаването на проблема. Очевидно се налага моделът да бъде преосмислен.

Регионалният министър Петя Аврамова потвърди отлагането на срока до края на 2024 г. Оправда го със сложната пандемична ситуацията и усилията на правителството да помогне на гражданите и бизнеса с различни мерки.

През януари: няма за кога да се отлага

Призракът на паспортизацията изскочи наново през януари. Тогава зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев от квотата на НФСБ припомни, че срокът изтича през 2022 г. и този път нови удължавания няма да има. Изготвянето на технически паспорти за строежите (сгради и съоръжения) в страната сега е регламентирано в Закона за управление на територията и с Наредба 5, която е в сила от 2007 г. Първоначално наредбата отрежда срокове между 2008 и 2016 г. за различните категории сгради. После те са отложени три пъти - през 2011, 2013 и 2015 г. Последния път - със седем години.

Техническият паспорт се изготвя, за да се установи дали сградите и съоръженията са устойчиви, безопасни за обитаване и ползване, дали характеристиките им съвпадат с изискванията на действащите нормативни актове и за да се очертаят мерки за тяхното подобряване, обясни Йовев. Самият паспорт обобщава информацията за изграждането на сградата, за въвеждането ѝ в експлоатация и за всичките ѝ технически характеристики - елементи на строежа, конструктивна устойчивост, пожарна безопасност и др. Ако дадена сграда няма технически паспорт до крайния срок, кметът на общината трябва да възложи изготвянето му за сметка на собствениците. Те ще платят за процедурата или с доброволно споразумение, или като за събирането на вземането се изготви изпълнителен лист, обясняваше зам.-министърът.

Сградите, строени след 2007 г., в идеалния случай са извън проблема. За нови строежи след тази дата техническите паспорти са задължителни по закон. Задължителни са и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи. Проблемът е с т.нар. съществуващи сгради - строените преди тази година. Делът при паспортизираните сред тях все още е много малък, липсва документация и това налага тя да бъде набавена чрез обследване. За документация за т.нар. съществуващи строежи зам.-министърът насочи към общините - когато са жилищни, и обеща съдействие от МРРБ за държавните.

Когато паспортизацията попадна под прожектора на общественото внимание, ясно си пролича, че тя не е осигурена "нормативно, финансово и ресурсно"

Стрес и паника

Така след 11 години нищоправене по въпроса при управлението на ГЕРБ и четири месеца преди изборите горещият картоф беше изровен и направен опит да бъде хвърлен в полето на следващото правителство. Появиха се хипотези, че зам.-министърът вероятно е повдигнал нелицеприятния въпрос заради изтичащи крайни срокове по европейските директиви, но това не беше потвърдено.

Зам.-министър Йовев обеща и разяснителна кампания от МРРБ по всички въпроси, свързани с паспортизацията. Но после самият той два месеца се въздържаше от всякакви публични изявления по въпроса. Проговори отново в края на март и уточни, че срокът всъщност е в края на 2022 г. - 31 декември, а не началото ѝ, макар в наредбата да пише "до 2022 г.". Това даде 12 месеца повече за изпълнение на изискванията.

Веднъж отворена, темата за паспортите на сградите заживя собствен живот. От проектантските и консултантските фирми започнаха да я разясняват експертно, притеснени от кратките срокове, а и вероятно, за да си "резервират място" в очертаващия се многомилионен бизнес. Те са заинтересовани, което и обяснява защо за мотивация се чуха и съмнителни твърдения от типа "апартаменти без паспорти няма да може да бъдат продавани или отдавани под наем". Някои общини също започнаха разяснителни кампании, каквито по наредба са длъжни да правят всяка година.

Притиснати от сроковете и евентуалните санкции, собствениците от многофамилните сгради започнаха да обмислят въпроса, да събират оферти, да провеждат събрания.

Така паспортизацията попадна под прожектора на общественото внимание и ясно си пролича, че тя не е осигурена "нормативно, финансово и ресурсно". Формулировката е на омбудсмана Диана Ковачева, която препоръча на регионалния министър Петя Аврамова да се направи анализ доколко процедурата за издаване на технически паспорти на съществуващите сгради е приложима при това положение. Започнаха да се появяват и критични статии от типа "Идe нaй-гoлeмият oбир, нaрeчeн "тeхничecки пacпoрти нa cгрaди", "Техническите паспорти - струват ли си?" и пр. Въпросът заприлича на управленски провал. Опозицията - отляво и отдясно, го подхвана предизборно и излезе и с конкретни предложения.

"Техническият паспорт" е нов скрит данък за гражданите и бизнеса, което противоречи на законите и конституцията, заявиха Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев.

Опозицията излезе с идеи, ГЕРБ - също

"Техническият паспорт" е нов скрит данък за гражданите и бизнеса, което противоречи на законите и конституцията, заявиха Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев в понеделник. Тримата бивши народни представители от десницата поискаха срокът да се отложи. Според тях с промени в ЗУТ подходът трябва да се смени и паспортизацията да е задължителна само при определени технически обстоятелства или за определени типове сгради и съоръжения, а останалите собственици да могат да я възлагат, ако имат желание.

БСП даде специална пресконференция, за да представи четири стъпки за паспортизацията на сградите, които е готова да стартира веднага след като спечели изборите. Идеята накратко е МРРБ да изиска служебно необходимите документи от архивите, да ги качи в дигитална платформа, към която да добиви и списък с експертите, компетентни да съставят паспортите. А за самото обследване на сградите да се плати от бюджета и Плана за възстановяване и устойчивост.

Омбудсманът Ковачева настоя МРРБ да се съобрази с възможностите на гражданите да платят разходите, както и с последиците на пандемичната обстановка, и да не се допуска да се засягат основни права.

При тази канонада от ГЕРБ свириха отбой. "Пандемия не е точното време, в което да добавяме още една грижа към всекидневието на българите. Затова в ГЕРБ предлагаме отново да бъде удължен с поне две години срокът", написа във фейсбук зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков от квотата на ГЕРБ. Пак в социалната мрежа и регионалният министър Петя Аврамова потвърди отлагането на срока до края на 2024 г., като го оправда със сложната пандемична ситуацията и усилията на правителството да помогне на гражданите и бизнеса с различни мерки.

Нанков добави също, че в управленската си програма ГЕРБ поема ангажимент да създаде специален фонд с бюджетни средства, който да подпомогне процеса на паспортизация. Кандидатстването ще става през общините. Той каза, че обмислят да въведат и етапност в новите срокове за различните строежи в зависимост от големината и спецификата им и предпоставката да са опасни за живеещите в тях. Висящ остана въпросът какво е попречило тази стройна визия да бъде приложена през изминалите 11 години.

Темата накратко
  • Задължението е поето пред Брюксел преди 15 години, но властта не е подготвила ясно законодателство, финансови стимули и разяснителна кампания.
  • Срокът, който изтича догодина, ще бъде удължен заради критики от опозиционните партии.
  • Вероятно сградите ще се паспортизират на етапи, а част от задачата ще се плаща с публични средства.

Масовата паспортизация на сградите и съоръженията в България, по всичко изглежда, ще бъде отложена и за четвърти пъти - този път с две години - до края на 2024 г. Само преди месеци от правителството твърдяха, че ново удължаване на срока няма да има, затова и немалко хора го бяха приели сериозно. В предизборната ситуация обаче бе взето противоположното решение и този път - за добро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Търсят се жилища за живеене

Търсят се жилища за живеене

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.