"В момента преработваме и препроектираме проекта си. При планирани досега около 90 хил. кв.м РЗП и шест подземни нива драстично намаляваме обема му до около 30 хил. кв.м и две подземни парконива." Това обясни арх. Веселина Янакиева, представител на "ГК България" (до май 2019 г. "Гаранти Коза България") пред комисията по териториално устройство на Столичния общински съвет на 21 април.

Предполага се, че по-конкретно става дума за втората фаза на мултифункционалния комплекс, която има строително разрешение от февруари 2017 г. Тя предвиждаше хотел от 114 метра (30 етажа), две жилищни сгради от 84 м (19 етажа) и 73 м (16 етажа) и търговско-развлекателен център с обща РЗП 91 882 кв.м. "Строителните работи до момента не са започнали. Проектантският екип работи по инвестиционното намерение", казва Янакиева. И уточнява, че в новия вариант свободно стоящите сгради ще са две - едната висока 50 м, другата - 64 м, а най-високата постройка ще е в третата част, за която все още няма строително разрешение.

Първата фаза, която получи разрешение през 2016 г., предвижда парк върху 11 дка пред бъдещия комплекс в рамките на терена му от 43 дка. Във връзка с третата част Столичният общински съвет (СОС) одобри подробен устройствен план (ПУП) през юли 2019 г. и именно тя е поводът общинската комисия отново да се занимава с проекта.

Да отложим част от обещаните улици

ПУП-ът предвижда на третия етап сграда със смесено предназначение, която включва 10-етажно жилищно тяло и 18-етажен хотел, свързани с приземна търговска част. Надземната РЗП е 33.5 хил. кв.м, а хотелът ще е висок 75 м. През юли 2019 г. СОС прие плана под условие, че разрешение за строеж ще се издаде едва, след като "ГК България" изпълни прилежащите улици и инфраструктура около комплекса. Подразбира се, че това означава да доизкупи където има частни имоти под тях, да прехвърли собствеността на Столичната община и да представи договор за поръчка за изграждането на улиците.

Става въпрос за кръстовище на ул. "Бъднина" (улицата покрай "Кауфланд") и продълженията на булевардите "Андрей Сахаров" и "Андрей Ляпчев". Това транспортно съоръжение ще улесни и връзката с бъдещия бул. "Копенхаген" - продължение на бул "А.Ляпчев" след метростанцията в "Младост 3" в посока бул. "Цариградско шосе". Очаква се, че след като и бул. "Копенхаген" стане готов, ще намалее трафикът по централния булевард на "Младост" "Ал. Малинов", с който Grand Kanyon граничи.

Новото е, че сега от "ГК България" искат да изпълняват ангажиментите си поетапно, преди да получат разрешение за строеж да изградят само продължението на бул. "А. Ляпчев", частично ул. "Бъднина" и съответната ВиК. Останалите прилежащи улици да са готови на етапа, на който комплексът бъде въведен в експлоатация. "Не искаме да се променя решението на СОС. Молим единствено да се въведе етапност в изпълнението на наложените ни ангажименти, които сме се съгласили да изпълним", каза арх. Янакиева. Обясни, че според новия вариант на проекта транспортният достъп до комплекса ще се осъществява единствено през бул. "А.Ляпчев".

"Към момента на приемането на плана имахме уверенията от инвеститора, който очевидно се е сменил, че изпълнението на прилежащата инфраструктура ще се случи изцяло за тяхна сметка с оглед правилното развитие на квартала и връзката с 18-а метростанция. До момента не са предприети действия по сключване на договори и прехвърляне на тази собственост към Столичната община", обясни главният архитект на София арх. Здравко Здравков пред комисията. Той добави, че иска да види конкретно инвестиционно намерение, за да се изясни какво точно е редуцирано в проекта и дали в новия си вид той ще реши изцяло въпроса с гарирането и паркирането на имота.

Комисията по местно самоуправление гласува, че ще реши, след като се запознае с новите инвестиционни намерения на дружеството. И понеже ангажиментите са изключително важни за транспортното обезпечение в района, ще поиска и становище на кмета на "Младост".

Така изглеждаше първоначално фазата на проекта, която предвиждаше 91.881 хил. кв м РЗП, но инвеститорът сега я препроектира

"Инвеститорът очевидно се е сменил"

Собственик на българското дружество според Търговския регистър сега е нидерландската компания GK Global B.V., представлявана от Мехмет Илкел. През ноември 2018 г. това дружество в качеството си на придобиващо се слива с предишния собственик "ГК Холдинг Н.В.", който престава да съществува, пояснява финансовият отчет на "ГК България" за 2019 г.

Като юридически лица, които упражняват пряко контрол над българското дружество през октомври 2019 г., е вписано не само GK Global B.V., но и "ТМФ мениджмънт Б.В.", представлявано от Волберт Кампхуийс и Андреас Мария Нагелмакер. Възможно е това да означава нов инвеститор. В графата действителни физически собственици фигурират имената на Осман Билгинер, Явуз Селек, Мустафа Бирканоолу. За тримата е уточнено, че са висши ръководни служители. Стара фирмена информация за турската Garanti Koza показва, че те от години са в ръководството й.

През януари 2018 г. е сменена и банката кредитор на проекта. Демир Халк Банк Нидерландия отпуска заем на "ГК България" от 15 млн. евро при лихва EURIBOR и надбавка 3.95%. Кредитът е до 2024 г. и е обезпечен с терените и с правото на строеж на дружеството. През февруари са свалени договорната ипотека и особеният залог в полза на предишния кредитор - Уникредит Булбанк.

Освен с банковия кредит, който в левове е 29.6 млн., "ГК България" се финансира и със заемни средства от "Гаранти коза Иншаат". Капиталът на българското дружество от 20 млн. лева например е точно с такъв произход. А задължения му към свързани фирми са за 34.65 млн. лева общо. Общите задължения заедно с тези към доставчиците са за 65 млн. лева според финансовия отчет.

През 2019 г. дружеството има приходи от 83 хил. лева от оперативна дейност и загуба от 2.9 млн. лева. Разходите от оперативна дейност са 2.234 млн. лева, а финансовите разходи - за лихви и обезценка на активи, са 1.58 млн. лева. Активите в баланса са 80 млн. лева, от които дълготрайни материални активи за 64.5 млн. лева - земи и сгради за 28.2 млн. лева, предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане за 36 млн. лева и заеми от групата за 11.2 млн. лева.

През миналата година има наложени две възбрани върху имотите на дружеството, едната от които от дирекция "Общински приходи", но после и двете са вдигнати.

"Дружествата са в стабилни финансово"

"Мащабните проекти "Гранд каньон" (Grand Kanyon) в "Младост" и "София скуеър" (Sofia Square) в "Красно село" принадлежат на еднолични акционерни дружества, регистрирани в България: на "ГК България" и на ГК. Двете дружества са дъщерни на холандския холдинг GK Global BV, който от октомври 2018 г. няма връзка с турската компания Garanti Koza Insaat", се казва в изявление на "ГК България" по повод информациите за фалита на турския инвеститор.

От компанията уверяват клиенти, партньори и изпълнители, че "ГК България" и ГК са в стабилно финансово състояние и са изцяло ангажирани с цялостната реализация на двата проекта.

Проектът "Гранд каньон" е на етап реализация на първите две сгради, като изкопните работи и работите по укрепване са завършени. Предстои отварянето на "Каньон парк" - градски парк с богато озеленяване, детска площадка и водно огледало, се казва в изявлението.

Проектът Sofia Square е на етап проектиране и градоустройствени процедури. Той ще е на терена от близо 100 дка на бившия електрокарен завод на бул. "Цар Борис III". "Гаранти-Коза България" го купи от братя Домусчиеви през 2015 г. за 39 млн.евро.

Във връзка с Garanti Koza İnşaat в съобщението пише: "Въпреки че не сме свързани с тази компания, разбрахме, че същата е направила изявление в Турция, че по отношение на нея се води процедура, която е инициирана само от един неин кредитор за вземане в незначителен размер с оглед общите активи на компанията. В съобщението се посочва, че процедурата не е приключила и е висяща."

Желанието за дистанциране е разбираемо. Но само изявления и формално преместване едва ли къса връзката със затруднената финансово турска компания Garanti Koza. И eдва ли подсигурява свежо финансиране. Така че оттук насетне опция освен орязването на проекта е и продажба на наистина външен за групата инвеститор. В противен случай рискът от ново забавяне стои.