Ток за дома? Вече може да се избира доставчик

Изборът на независим доставчик на електроенергия става по модела на смяна на мобилния оператор

Темата накратко
  • Изборът на независим доставчик на електроенергия става по модела на смяна на мобилния оператор.
  • На пазара има голяма конкуренция от фирми и оферти, които дават нови възможности.
  • Цените може да са по-ниски или по-високи от тези на регулирания пазар, като рискът за това се поема изцяло от клиента.

Също както могат да сменят оператора и тарифния план за кабелната телевизия, интернет или телефона, от няколко месеца потребителите могат да изберат и доставчик не електроенергия. За България подобна възможност все още може да звучи екзотично, но чисто процедурно не е толкова сложно - дори може да стане изцяло онлайн, стига човек да има електронен подпис.

По-важният въпрос е струва ли си въобще подобно усилие? "Откачането" от енергото и изборът на независим доставчик на ток може да стане с различни мотиви - повече прозрачност, гъвкавост при обслужването, дигитални решения, предпочитания към зелената енергия и т.н. Но може би изборът дали да се премине от регулиран към свободен пазар зависи най-вече от цената - в първия случай тя е фиксирана за период от една година, а във втория се променя постоянно и може да е както по-висока, така и по-ниска от регулираната. През цялата 2020 г. например беше значително по-евтино домакинствата да се снабдяват с ток по борсови цени, отколкото по фиксираните на ЕРП, но през последния месец ситуацията е точно обратната.

Вече има десетки конкурентни фирми, които предлагат различни оферти - фиксирани цени за определен период, динамични цени спрямо борсата, специални тарифи за зелена енергия, договори без обвързване и т.н. Сравнението им може лесно да стане през платформата на Комисията за енергийно и водно регулиране, която се актуализира всеки ден. А изводът на база на тази информация е, че при определени условия изборът на нов доставчик на ток може да намали разходите с около 10%.

Какво показват числата

От години в България регулираните цени на тока за бита изкуствено се поддържат ниски - най-вече по политически причини, поради което потребителите нямат и стимул да търсят алтернативи. Цените се определят административно само веднъж годишно (на 1 юли) и нямат пряка зависимост със случващото се на пазара и в икономиката като цяло. Затова и хората не усетиха нищо от срива в цената на електроенергията през 2020 г. заради коронавируса.

В случая с решение на КЕВР от 1 юли 2020 г. цената, по която НЕК продава електрическа енергия на крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про"), е 92.93 лв./мВтч. Това е цена без допълнителните компоненти като "Задължение към обществото", без ДДС и акциз, както и без разходите за пренос и доставка по мрежата. Затова и е съпоставима с борсовата, която през половината от изминалите десет месеца е била по-ниска. Данните на Българската независима енергийна борса показват, че средната стойност на борсовия ток от 1 юли 2020 г. до 27 април е била 94.19 лв./мВтч, или само с 1% над регулираната (виж графиката).

В месечните сметки при регулираните цени обаче се включват и редица други услуги по доставката на електроенергия, които променят цялостната картина. Така например, след като НЕК продаде тока на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", те на свой ред го продават на крайните клиенти по определени от КЕВР дневни и нощни тарифи. С известна условност може да се допусне, че при 80% дневна и 20% нощна средната регулирана цена на тока е 124.76 лв./мВтч (1000 киловатчаса потребление).

В същото време търговците на ток предлагат различни планове, в които цената на тока се формира по съвсем различен начин, след като веднъж бъде закупена от тях през борсата. Един от плановете е с фиксирана тарифа за определен период от време, най-често година, но с възможност да се актуализира при резки промени на пазара. Тази тарифа обаче зависи от момента, в който се сключва договорът - например през 2020 г. имаше оферти за 100 - 110 лв./мВтч, докато сега средните са за 135 лв./мВтч.

Друг вариант е снабдяване по средна борсова цена за месеца с включени към нея добавки и административни такси. Така формираните оферти са варирали от 100 до 150 лв. за мегаватчас през изминалите десет месеца. Малко по-скъпи са плановете за снабдяване с възобновяема енергия или тези без срок на обвързване и неустойки.

Като цяло може да се каже, че ако миналото лято дадено домакинство беше набрало независим доставчик на ток с фиксирана цена, можеше да е спестило около 10% от разходите си при регулирани цени. Ако пък е била предпочитана плаваща тарифа спрямо борсата, най-вероятно разходите щяха да са с около 10% повече от тези при регулираните цени.

С предстоящото обединение на търговията с електроенергия в региона (Румъния и Гърция) обаче конкуренцията ще е достатъчно голяма, ще има достъп и до външни пазари и тарифите няма да са толкова волатилни.

Как се сменя доставчик

Не само на теория, но и на практика единственото, което даден клиент трябва да направи за премине от регулиран към свободен пазар, е да се свърже с избрания от него търговец на ток и да сключи договор. След това процедурата се извършва по служебен път. Важно е да се знае, че в случая се сменя само търговското дружество, което доставя електроенергията, докато съответните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", които оперират електроразпределителна мрежа, остават същите. Тоест не се налага техническа промяна като смяна на електромер, кабели, табло и т.н.

На практика в зависимост от договорните отношения и неустойките доставчикът на ток може да се сменя всеки месец.

Труден старт и скоростен край

Засега интересът по прехвърлянето на битови потребители към свободния пазар на ток е слаб. По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране при над 4.5 млн. домакинства само няколко хиляди са направили това.

В следващите три години и половина обаче това коренно ще се промени. Планираната енергийна реформа, която е част от ангажиментите на България към ЕК, предвижда до края на 2024 г. регулираните цени на тока да бъдат премахнати и всички да се снабдяват от свободния пазар. За да се случи това плавно, трябваше още от миналото лято да започне преход към либерализация на сектора, но управляващите решиха да не предприемат такава стъпка месеци преди изборите. Сегашната политическа криза ще отложи реформата с още една година. И в резултат на това домакинствата ще имат на разположение само 2023 и 2024 г., за да се настроят към динамичните цени на електроенергията.

Още от Капитал