Д-р Делян Георгиев: Районният кмет има какво да направи против презастрояването

Д-р Делян Георгиев

Д-р Делян Георгиев: Районният кмет има какво да направи против презастрояването

Във възможността инвеститорите да строят улици е заложена огромна бомба по отношение презастрояването на града, казва кметът на столичния район "Изгрев"

Боряна Генчева
5035 прочитания

Д-р Делян Георгиев

© Надежда Чипева


Визитка

Спирането на презастрояването е едно от основните обещания, с които д-р Делян Георгиев е избран за кмет на столичния район "Изгрев" през ноември 2019 г. Той е единственият районен кмет от БСП в София. На следващата година броят на строителните разрешения за нови сгради в района рязко намаля, а през 2021 г. досега са само три. Д-р Георгиев поиска и референдум за мораториум против застрояването в района, но не получи одобрение от Столичния общински съвет. По професия е лекар. Завършил е Медицинския университет - София. Работи в Центъра за спешна медицинска помощ, където достигна до началник смяна за София и София-област. Владее руски, английски, шведски и сръбски език. Женен е, с три деца.

През 2020 г. издадените разрешения за строеж на нови сгради в "Изгрев" са само три, докато предишната година в района имаше строителен бум. На какво се дължи този обрат?

- От трите разрешения двете са от Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) и само едно е от районната администрация. То е за частна къща в "Изток", чиито собственици решиха да я съборят и да изградят на терена малка 5-етажна кооперация, каквото позволява планът. Този тип имоти са частни и няма как собствениците да бъдат спрени да строят в рамките на закона. Още в предизборната кампания едно от основните ми обещания беше да направя всичко възможно, за да се спре презастрояването. Ясно е, че няма как да стане в големи мащаби, но може да бъде регулирано и точно това направихме.

Какво по-точно направихте?

- Откакто съм кмет, не съм позволил да се продаде или да се строи върху нито един общински терен, въпреки че имаме непрекъснати запитвания. Нямам и намерение да го направя до края на мандата си. Прекомерното застрояване се дължи и на това, че до 2019 г. беше в ход безразборна и масова търговия с общински имоти и терени.

Освен това изключително стриктно съм следил всяко от многобройните искания за разрешения за строеж. И трябва да ви кажа, че около 80% от тях не бяха законосъобразни, не отговаряха на плана и изискванията, но въпреки това бяха подадени. Имаме няколко дела за отказано разрешение за строеж, за отказана виза, които са в процес, а имаме и спечелени дела по такива казуси.

И като добавим и общия тренд за София, в която през 2020 г. разрешителните за строеж са намалели с около 30%, стигаме до нашия спад от 85% в броя им в сравнение с 2019 г.

Тоест районните кметове не са съвсем безсилни срещу презастрояването?

- Това, което могат да правят, е да си отварят очите. Сградите над пет етажа са от компетенциите на НАГ. Разрешителните се дават от главния архитект или упълномощен от него. Но районният кмет трябва много внимателно да следи какво се случва с това разрешително, дали отговаря на всички нормативни уредби, какъв е самият имот. Обжалвам в съда разрешително, издадено от главния архитект на София, за строеж на ВиК на бъдеща голяма сграда в "Изгрев". Липсват две дребни, но съществени неща, заради които мисля, че ще спечеля делото в съда. Но ако не ги видиш или решиш да ги пропуснеш, вече да са започнали да строят блока.

Това, че специално за "Изток" общият устройствен план не предвижда високо строителство, вероятно също работи във ваша посока, т.е. нещата са от компетенцията на районния кмет?

- За "Изток" е така. Докато за "Дианабад" по план е заложено високо строителство. В едната част на "Изгрев" - също. Не мога да спра например поредната 20-етажна сграда, чието строителство вероятно ще започне тази година върху терена на бившия завод "Металокерамика". Но всичко е в НАГ и мен само ще ме уведомят, кога е открита строителната площадка.

Много ли са общинските терени?

- Вече не, но не са и толкова малко. Достатъчно са, за да се получи още един голям бум на застрояването. Най-голямото застрояване в района беше 2018-2019 г., когато на общински и частни терени се разреши строителство на различни високоетажни сгради - на "Тинтява", на "Г.М. Димитров" на метростанцията и срещу комплекса "Диана" - на мястото на бившите фабрики и бившия завод "Фурнир".

Какво точно означава прекомерно застрояване според вас?

- Вижте какво се случва около метростанцията на "Г.М. Димитров". Там се строят няколко блока с по 200 - 300 апартамента. Те са на самия булевард, но съответната наредба не допуска излаз на колите директно на него. Сутрин автомобилите на живеещите в тези блокове трябва да излизат по ул. "Николай Хайтов", която е малка квартална уличка и е единственият изход на целия квартал към бул. "Драган Цанков", а в час пик той е задръстен от двупосочния трафик - "Младост" - центъра.

И сега е трудно, а когато тези сгради бъдат завършени и заселени, ще стане кошмарно. Да не говорим, че точно до тръбата на метрото се строят 16-етажна и 19-етажна сграда със стотици апартаменти.

На бул. "Самоков", долу на бившия сервиз "Изток", нещата също са драматични. И сега се строи на първа линия, а там има и втора, за която това тепърва предстои. Имотите са изкупени, частни са, има и общински, но малко. Просто районът, който помня от моето детство, а семейството ми живее тук от 60 години, няма нищо общо с това, което беше - тих, хубав и културен квартал.

Проблемите едва ли тръгват само от разпродажбата на общински имоти?

- Навремето собствеността е възстановявана по башибозушки начин. На някои хора е върната земя, без те да върнат после жилищата, с които са били обезщетени за нея. Други виждат, че имотът, заради който навремето са били обезщетени, сега е реституиран и върху него се строи. Това явление е от около 2000 г. и е станало възможно, защото по времето на Евгений Бакърджиев като кмет на "Изгрев" изгаря архивът на тази част от района. Сега в "Изток" почти всяко междублоково пространство е реституирано. В голямата си част тези парцели са маломерни и собствениците нямат какво да направят с тях. Но и ние не можем да направим нищо, защото са частна собственост.

Хората питат защо не оправите площадката пред блока ни, а ние няма как да го направим, защото тя е частна собственост. Имам частна детска площадка в "Изгрев", цялата е реституирана. Сигурно осем пъти са идвали при мен собствениците да казват, че искат да строят върху нея. Единственото, което ги спира, е подробният устройствен план. Там отреждането е за детска площадка. И това, че аз осем пъти отказвам, не означава, че утре някой друг кмет няма да процедира частично изменение на плана.

Няма ли начин да ги компенсирате?

- Всяка година районните кметове подаваме към Столичната община имоти за отчуждаване и обезщетение. До този момент нито един такъв имот не е бил отчужден, платен на хората и придобит от общината по този ред.

Вероятно се опитват да ви оказват натиск. Как го удържате? Помага ли ви това, че сте представител на голяма парламентарно представена сила?

- Натиск винаги има. Най-големият ужас на хората, които го упражняват, е да имат срещу себе си независим човек, когото няма с какво да контролират и когото не могат да подкупят. Но когато се съгласих да се кандидатирам за кмет, знаех, че съм независим като човек и професия. И утре да престана да бъда кмет, имам къде да се върна на работа. Участието в политиката не ми е самоцел. Като местен жител на "Изгрев" исках да направя каквото мога, за да сме после всички една идея по-добре. Знам, че не може да се направят много неща, но поне това, което е по силите ми, ще го направя.

Намира ли подкрепа в обществеността от района против презастрояването и под каква форма?

- Жителите на "Изгрев" са много чувствителни по темата за застрояването заради това, което се случи в района през последните години. Ние поискахме местен референдум за мораториум върху строителството в зелените площи. За съжаление СОС не прие това искане. Идеята ни беше отхвърлена с гласовете на мнозинството - на ГЕРБ и на "Обединени патриоти". Всички останали подкрепиха референдума. С него искахме ясно да покажем настроението в район "Изгрев". Наистина имаме нужда от глътка въздух.

Какъв проблем щеше да реши референдумът?

- Щеше да наложи 10-годишен мораториум върху жилищното строителство в "Изгрев" (не върху общественото, нито върху комуналното). Целта беше да отложим с десет години този ужас, който се случва тук, за да може инфраструктурата да си отдъхне. В момента и електропреносната мрежа, и ВиК системата са на предела си. Надявахме се, че след 10 години ще се разсъждава по-правилно.

Ситуацията засега изглежда под контрол. Защо се тревожите?

- С последните промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ) е заложена огромна бомба по отношение на презастрояването на града. Сега, ако имаш частен имот между два блока без лице на улица, не можеш да строиш. В "Изгрев" има поне 11 такива имота от по 800 кв.м - 1 дка и всички собственици искат да строят. Те са заградени от общински терени и аз всички съм ги спрял, защото нямат улица. Новите изменения в ЗУТ казват, че ако собственикът си направи улица, той може да строи. Когато инвеститорът знае, че от тази сграда ще има милиони чиста печалба, няма да се спре да направи 10 метра улица за 100 000 лева. Това ще отвори възможност да се застрояват още пространства в бъдеще. Беше много важно, а го проспаха, като гласуваха този закон. Някои хора услужливо замълчаха, а други изобщо не разбраха за какво става въпрос. Освен това в подобни случаи опираш до личната воля на районния кмет. А е много опасно, когато нещо зависи от нечия еднолична воля.

Според вас необходими ли са допълнителни правомощия на районните кметове?

- Аз искам не повече правомощия, а самостоятелен бюджет. Защото районните кметове сега са в тежка финансово-организационна зависимост от Столична община. Което създава предпоставки да нямаш пари да направиш нищо, ако решат така по политически причини. "Изгрев" е един от най-богатите райони в София от гледна точка на местни данъци и такси. Ние обаче не получаваме и 1% от това, което внасяме в бюджета на града. Неведнъж съм искал да оставят на района поне 10 - 15% от приходите му.

Сега получаваме сумарно по 200 000 лева с ДДС на година, за да направим пътищата и тротоарите, които не са пипани от 40 години. С тези пари вече втора година правим единия тротоар на две улици в "Изток" и още не сме успели да го завършим.

За всички 94 детски площадки в района получаваме на година 37 000 лева с ДДС, като една катерушка струва между 15 и 20 хил. лева.

Без собствен бюджет на района нищо не става. Чакаме да ни дадат, не можем да кандидатстваме по европейски проекти и се молим за 5 лева повече извън бюджета, който е същият като миналогодишния. Тази прекомерна централизация не е полезна за хората. Ощетява онези, които живеят в градовете с районно деление - София, Пловдив и Варна. Областните градове са много по-добре, защото имат собствен бюджет и го разпределят както преценят.

Ако на всеки един от 24-те района бъдат дадени еднократно по 10 млн. лева, за една година тротоарите навсякъде ще бъдат оправени. И това ще струва само 240 млн. лева, което е нищо за бюджета на София, в който само собствените средства са 2 млрд. лева годишно. А ако четири години ни бъдат давани по 10 млн. лева, ще заприличаме на Манхатън.

Това ще реши ли проблемите с развитието на града?

- Не знам защо сме забравили основната идея на проф. Марин Дринов, когато предлага София за столица на България. Втората причина, която посочва, е, че градът се намира в обширното софийско равно поле. Възможностите за строителство на това поле са огромни, но за съжаление, вместо градът да се разширява на север, ние уплътняваме съществуващите му квартали. Това затруднява инфраструктурата и изнервя хората. Ако се върнем назад във времето на реституцията, общината е можела спокойно да закупи огромни терени в северната част на софийското поле, да изгради там съответната инфраструктура и да започне да възстановява собствеността на хората. Да направи в полето хубави нови квартали както трябва - с широки улици, паркове, градоустройство, детски градини. Сега проблемът с детските градини в "Изгрев" е огромен.

Колко места не достигат?

- 723 деца от района останаха извън детските градини. А когато бъдат завършени и започнатите строежи - вероятно ще станат 2000 деца. И колкото да има желание Столична община, в "Изгрев" това е неразрешим проблем - няма терен, върху който да бъде изградена детска градина. С много усилия през последните две години успях да издействам с помощта на министъра на транспорта Желязков да бъдат дарени на Столична община два имота за детска градина по бившето жп трасе, което беше тяхна собственост. Надявам се да проектираме детска градина за 15 групи и 300 деца и догодина да започне строителството. Имам разбиране от Столичната община, защото ние пари за това начинание нямаме. Това в голяма степен ще облекчи нещата.

Казвате, че озеленяването в "Изток" е изпълнено 99%. Това значи ли, че в района няма да с правят нови паркове?

- Миналата година със средства на нашата община проектирахме най-голямото междублоково пространство в най-гъсто населената част на "Дианабад" като парк. Имаме уверение от Столична община, че ще ни отпуснат средства за изграждане на алейната мрежа през тази година. А догодина ще е вторият етап - озеленяване и паркова мебел. За 2022 г. планирам подобрения и по градинката на КАТ в "Изток", която е много посещавана.

Интервюто взе Боряна Генчева

Визитка

Спирането на презастрояването е едно от основните обещания, с които д-р Делян Георгиев е избран за кмет на столичния район "Изгрев" през ноември 2019 г. Той е единственият районен кмет от БСП в София. На следващата година броят на строителните разрешения за нови сгради в района рязко намаля, а през 2021 г. досега са само три. Д-р Георгиев поиска и референдум за мораториум против застрояването в района, но не получи одобрение от Столичния общински съвет. По професия е лекар. Завършил е Медицинския университет - София. Работи в Центъра за спешна медицинска помощ, където достигна до началник смяна за София и София-област. Владее руски, английски, шведски и сръбски език. Женен е, с три деца.

През 2020 г. издадените разрешения за строеж на нови сгради в "Изгрев" са само три, докато предишната година в района имаше строителен бум. На какво се дължи този обрат?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал