Служебният екип на МРРБ: Технически паспорти на старите сгради – само при преустройство

Само 0.4% от новите сгради в България в момента имат технически паспорти. До края на 2050 г. 60% от жилищния фонд трябва да бъде обновен.

Служебният екип на МРРБ: Технически паспорти на старите сгради – само при преустройство

Срокът за паспортизация на съществуващите частните строежи отпада, а за общинските и държавните се удължава до 2032 г. с промени в наредба, които са за обществено обсъждане

Боряна Генчева
5602 прочитания

Само 0.4% от новите сгради в България в момента имат технически паспорти. До края на 2050 г. 60% от жилищния фонд трябва да бъде обновен.

© Юлия Лазарова


Екипът на регионалния министър Виолета Комитова предлага технически паспорт на сградите да се издава след обследване за съществуващи строежи, на които предстоят строително-монтажни работи, свързани с конструкцията им или с издаване на разрешение за строеж. Това е едно от предложенията в проект за изменение на Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, внесен за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Идеята е паспортизацията на старите сгради да не е всеобщо задължителна, както е сега, а да се прави, когато действително е необходимо.

За строежите след 2006 г. техническите паспорти остават задължителни. Така служебният екип на МРРБ излиза с опит за решаване на 15-годишния проблем с неслучването на задължителните технически паспорти на сградите и съоръженията в България.

Четири пъти отлагане на срокове, 0.4% резултат

Предложените промени на практика се опитват да решат проблема, като ограничават кръга на задължителна паспортизацията. И бездруго 15 години след въвеждането на изискването технически паспорти имат едва 0.39% от всички стари и нови сгради в България, които по данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към април 2021 г. са близо 2.7 милиона. Досегашната практика беше проблемът да се замита, като се удължават срокове.

Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, която е в сила от януари 2007 г., нормативно предвижда да бъде паспортизиран целият сграден фонд и техническата инфраструктура на новите и на съществуващите строежи. Първоначално това е трябвало да се случи между 2008 и 2016 г. за различните категории сгради. После крайните дати са отложени три пъти - през 2011, 2013 и 2015 г. Последния път - със седем години.

В момента действащият срок е краят на 2022 г. В последните дни на кабинета "Борисов" под обществен натиск тогавашният регионален министър Петя Аврамова даде ход на проект за удължаване на срока до края на 2024 г.

В изменението на наредбата, което новият екип на МРРБ предлага сега, срокът за частните строежи отпада. Остава само този за сградите публична държавна и публична общинска собственост, като той се удължава с 10 години - до края на 2032 г. Това кореспондира с един от упреците към държавната и общинската администрация в последните дебати около наредбата, а именно, че изисква от частния бизнес да направи нещо, което самата тя не правят.

Логично се предлага да отпадат текстовете, които задължаваха кметовете при неспазване на срока да възлагат служебно съставянето на технически паспорти, а разходите за това да са за сметка на собствениците.

Трябва мотив, за да се правят паспорти на сградите

За да се правят паспорти на сградите би трябвало да има мотив. За новопостроените сгради очевидно е необходимо. За старите, за които се предвижда преустройства, паспортите са важни, за да се знае в какво състояние е обектът. Ако една сграда ще се санира, е ясно, че ще се направи паспорт преди това. Но е неприложимо да накараш хората да правят паспорти на всички стари сгради, коментира арх. Иван Шишков, съветник към МРРБ, пред "Капитал".

Да приемем, че се направи, както се предвиждаше кампанийно. Какво се случва, когато установявам, че селските училища или сградите, строени през 60-те години, не отговарят на сегашните норми, доколкото навремето се е строило на друг принцип. Ще тръгнем ли да ги укрепваме след това, пита той.

Арх. Шишков изрази и скептицизъм, че при паспортизацията може да се хванат съществуващи скрити проблеми.

И добави, че в Закона за устройство на територията така или иначе има механизъм за освидетелстване на сгради, има комисии в общините, закон за етажната собственост, тоест достатъчно механизми, които да се приложат, в случай на съмнения, свързани със сградата.

МРРБ иска да улесни гражданите, бизнеса и администрацията

Целта на изменението е да бъдат облекчени гражданите, бизнесът, централните и общински администрации от необосновани допълнителни разходи в период на икономическо възстановяване от пандемията, пише в мотивите на МРРБ. Централните и общинските администрации се улесняват с отлагането на сроковете. И като цяло се създават условия паспортизацията да е по-ефективна. Сегашният времеви натиск криеше риск процедурата, която не е евтина, да бъде извършена формално.

От министерството обясняват, че промените се съобразяват с реакции на националния омбудсман, организации и граждани и депутати по повод изтичащия срок. За обществено обсъждане МРРБ е дало 14 дни, доколкото наредбата вече беше дискутирана в периода 29 април - 31 май.

От министерството коментираха, че са правили проверка и не са установили предложените изменения да нарушават европейски норми.

Някои граждани си искат паспортите

Съставянето на технически паспорти на съществуващите сгради е необходимо, защото би дало сигурност за механичната здравина и устойчивост на строежите, са преобладаващите коментари дотук в портала за обществено обсъждане strategy.bg.

От името на 24 съкварталци е позицията, че съответните общини и държавни институции трябва да я извършат служебно, тъй като те разполагат с нужните документи и чертежи, а и защото сградите са строени преди наредбата и изискванията й да са в сила. Общата идея е, че финансовата тежест не трябва да е за сметка на собствениците.

Според друг коментар с предложения вариант не се осигурява изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета. В регламента "строежи" се дефинират като сгради и строителни съоръжения, без да прави разлика дали са изградени преди или след приемането и влизането му в сила. Впоследствие и с българското законодателство изискванията също са отнесени към всички строежи - съществуващи и нови.

Като решение на затлачения въпрос с паспортизацията се препоръчват мотивационни и разяснителни мерки и финансово подпомагане на гражданите и бизнеса. Възразява се и че ковид ситуацията не може да е мотив за отмяна на законно предвидени задължения, установени преди 15 години.

Един от факторите масовата паспортизация да има привърженици е, че тя обещаваше милионен бизнес за фирми и експерти в сектора.

Преустройствата на стари сгради предстоят

В момента с технически паспорти са снабдени едва 10 803 сгради в България (от тях 2200 са минали през саниране), по данни на МРРБ. "Националната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд предвижда до 2050 г. да бъдат обновени 60% от жилищния фонд и към 17% от нежилищния. Според нея мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат съчетани с техническите мерки за устойчивост на конструкцията, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация, устойчиво използване на природните ресурси. В този процес техническата паспортизация на сградния фонд ще има съществена роля за устойчивото развитие на сградния сектор", пише в мотивите към проектопромените в наредбата.

Екипът на регионалния министър Виолета Комитова предлага технически паспорт на сградите да се издава след обследване за съществуващи строежи, на които предстоят строително-монтажни работи, свързани с конструкцията им или с издаване на разрешение за строеж. Това е едно от предложенията в проект за изменение на Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, внесен за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Идеята е паспортизацията на старите сгради да не е всеобщо задължителна, както е сега, а да се прави, когато действително е необходимо.

За строежите след 2006 г. техническите паспорти остават задължителни. Така служебният екип на МРРБ излиза с опит за решаване на 15-годишния проблем с неслучването на задължителните технически паспорти на сградите и съоръженията в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе