Жилища и желания в "гетото"

В сливенския кв. "Надежда", който с 2200-2300 домакинства е най-голям от изследваните квартали, проблемен е най-вече южният район.

Жилища и желания в "гетото"

Ново проучване на "Хабитат България" показва в детайл домовете и нагласите на жителите на четири квартала "с концентрация на бедност".

Боряна Генчева
5905 прочитания

В сливенския кв. "Надежда", който с 2200-2300 домакинства е най-голям от изследваните квартали, проблемен е най-вече южният район.

© Георги Кожухаров


Темата накратко
  • Ново проучване на "Хабитат България" показва в детайл домовете и нагласите на жителите на четири квартала "с концентрация на бедност".
  • Сред къщите има и технически годни, комуналните условия са критични, но преобладаващата част от хората искат да узаконят жилища си при възможност.
  • Проучването е база за разработването на конкретни местни политики, като очакванията са бъдещите проекти да са по европейските фондове.

Новините от типа "Булдозери (искат да) бутат незаконни ромски къщи" не са прецедент. За последните три години например се срещат за София, Стара Загора, Пловдив, с. Розино и пр.

Булдозерният подход към проблема с т.нар. разговорно "гета" е нагледен пример, че както казват от "Хабитат България" "жилищните политики в България се намират в задънена улица, когато става дума за кварталите с концентрация на бедност". Фондацията, която работи за подобряване на жилищните условия и елиминиране на жилищната бедност, вижда решенията в малко по-друга посока.

Подобрения в неформалните квартали

"Технически годните жилища, каквито в тези райони има, следва да бъдат узаконени. Кварталите да бъдат обновени. Строителството, което не отговаря на изискванията или пречи за изграждането на инфраструктурата, да бъде премахнато. А за хората, останали без къщи, да се потърси алтернативно настаняване - например в социални жилища", коментира Минчо Бенов, национален директор на "Хабитат България". Разбира се, за да се случи това, е нужен детайлен анализ на ситуацията и конкретни решения, според спецификите на всеки район.

"Така нещата ще влязат в някакво русло. Собствениците на вече законните къщи ще започнат да дължат данъци и такси, включително и при имотни сделки, защото, нали не си правете илюзията, че там няма търговски оборот. А ако нямат финансовата възможност да ги плащат, има механизми на социално подпомагане", продължава Бенов. Освен това така няма да плащат ток по промишлени тарифи и е по-вероятно да имат сметоизвозване.

Минчо Бенов казва, че в такава посока са препоръките по линия на глобалните цели за устойчиво развитие на ООН - вече не се говори за разрушаване, а за обновяване на градовете. Новият дневен ред на Брюксел също предполага обезпечаване на базови услуги и инфраструктура в кварталите, които в ЕС наричат "неформални".

"Ако спазваме буквата на закона, тези квартали трябва да бъдат разрушени. Но ако буквата от закона е била спазена, те не би трябвало да са били допуснати от общините и държавата."

Минчо Бенов, национален директор на "Хабитат България"

Трудни решения, някои и на национално ниво

Такива са общите насоки, но Минчо Бенов признава, че "за проблема няма лесни решения. Той е сериозен, многоизмерен и мащабен и благодарение на това, че е неглижиран с годините". С мълчаливото съгласие на местните власти и държавата в кварталите отдавна се строи незаконно, без да се спазват устройствените планове. Ако властите си бяха свършили работата навремето, сега проблеми нямаше да има. А те са презастрояване, което пречи да се изгради необходимата инфраструктура. И пренаселените жилища, които водят до риск от епидемии, междуличностни конфликти, ниски резултати на децата в училище и задълбочаване на социалното неравенство.

За да помогне за адекватни решения ново изследване, проведено от "Хабитат България", се опитва да влезе в детайл в жилищните условия в кварталите с концентрация на бедност и да проучи потребности и нагласи на семействата в тях. Проведено е през втората половина на 2020 г. в четири доста разнородни локации с преобладаващо ромско население - две градски и две селски в общините Сливен и Търговище. Идеята е на база на информацията от него и на проучване на досегашния опит в двете общини, да се излезе с препоръки за подобряване на жилищните условия и политики, съобразени с техните специфики. Очаква се те да бъдат изработени от широк кръг участници в рамките на кръгли маси на местно ниво. През януари 2022 г. ще бъдат обсъдени и на Национален жилищен форум.

За да се тръгне по този път обаче, на национално ниво е необходимо да бъде променен Законът за устройство на територията, така че да се даде възможност за узаконяване на постройки, които отговорят на техническите изисквания и са единствено жилище за обитателите им. В момента ЗУТ не допуска узаконяване на незаконни сгради. Рискът е, че ако се направи компромис заради едни общности, това ще рефлектира върху незаконното строителство въобще.

Проучването на "Хабитат" е финансирано с евросредства. То е нещо като пилотен проект, който да сондира ситуацията, нагласите и възможните решения, в контекста и на това, че ЕС говори за отпускане на суми от порядъка на 2 млрд. евро за подобряване на жилищните условия на ромите в България, както и за подобни проекти в Румъния и Словакия.

Хора под линиятана бедност

"Изследваните квартали нито са изцяло гета, нито са изцяло ромски. В тях освен на ромски се говори на турски и български. Има мюсюлмани, протестанти, християни. Общото между хората в тях е, че доходите им са под националната линия на бедност", казва доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН, ръководител на екипа по изследването. То е проведено чрез индивидуални анкети на около 800 респондента, като се придържа към методологиите на Евростат и НСИ.

Под национална линия на бедност от 363 лева месечно за 2020 г. живеят 57% от домакинствата в сливенския кв. "Надежда" и 87.5% от хората в сливенското с. Тополчане, показва изследването. При това разбива мита, че тези хора са бедни, защото не работят. В с. Тополчане например 89% разчитат на доходи от заплати и едва 1% - на социални помощи. Парите, вземани при временна заетост и за селскостопанския труд обаче, са малко и разпределени между хората в многочленно семейство, водят до линия на бедност между 147 и 200 лева на човек в различните локации. В кв. "Надежда" 19% от хората имат доходи от собствен бизнес. В община Търговище - в с. Голямо ново, а и в кв. "Малчо Малчев" в града, преобладават доходите от пенсии - за стаж, старост или инвалидност.

"Дълбока бедност" и "липса на ресурси" означават, че домакинства не могат сами да се измъкнат от бедността, да напуснат сегрегираните квартали, да си позволят всички необходими административни разходи и стъпки, за да бъдат жилищните им постройки законни. За хиляди домакинства незаконните жилища, които обитават, са единствената алтернатива, доколкото липсва адекватна жилищна политика и подкрепа на национално и местно ниво", казва доц. Пампоров.

Пренаселени домове, но някои от тухли и бетон

Проучването показва доста пъстра картина на жилищата в кварталите. Сред тях има стабилни конструкции от тухли с бетонни плочи. Такива например са 96% от сградите в кв. "Надежда" и максимум до 25.3% в другите квартали. В останалите райони между 30% и 42% от домовете са тухли с гредоред. Кирпичените къщи са между 32% и 56%. А има и хора, които живеят в колиби и землянки.

Съдейки по размера на къщите най-големи са социалните различия в кв. "Надежда", а най-малки в с. Тополчане. Най-големите къщи в "Надежда" са от 250 кв.м, в Голямо ново от 200 кв.м и по 150 кв.м в останалите места. Но медианата на жилищната площ на едно домакинство е между 50 и 70 кв.м.

В кв. "Надежда" е толкова гъсто застроено, че най-големите дворове са по 100 кв.м, а над една трета от домакинствата изобщо нямат. Но в двете локации в Търговище има дворни места и по 2.5- 4 дка. Делът на домакинствата, които разполагат само с една стая, варира между 35% в Търговище и около 40% в Тополчане. Тристайни жилища обитават около 15% (по-малко само в Тополчане). В кв. "Малчо Малчев" около 5% от жилищата са четиристайни.

Като цяло общностите живеят в пренаселени домове, установява изследването. Най-добра е ситуацията в с. Голямо Ново, където това е валидно само за около една трета от домакинствата. В градските квартали този коефициент е около 42%, а в Тополчане - важи за 88% от всички.

Запитани как си представят идеалната си нова къща, хората масово я описват като по-голяма от сегашната. В кв. "Надежда" са с усещането, че са им необходими два-три пъти по-големи жилища, и мечтаят за дву- и триетажни къщи. В Тополчане идеалната къща е едноетажна - 1.6 пъти по-голяма от сегашната. А в кв. "Малчо Малчев" и Голямо Ново тя я надвишава 1.4 пъти. Там около три четвърти я виждат едноетажна, а една четвърт - двуетажна.

Отчасти без вода, канализация и сметосъбиране

В изследваните квартали липсва адекватен достъп до комунални услуги, установява проучването. Почти всички домакинства имат достъп до електроенергия. Но в двете локации в община Сливен, където незаконните жилища са много, около една четвърт ползват достъпа на съседите си, чрез самоделни кабелни мрежи на базата на лични договорки. В с. Тополчане 2% от хората изобщо нямат ток.

В община Сливен има проблеми с достъпа до течаща питейна вода. В кв. "Надежда" две трети от домакинствата са свързани с общинската мрежа, но други 24% вземат водата с маркуч от съседите си. В с.Тополчане с водопровод са три четвърти. Но отделно 17% не само, че нямат достъп до питейна вода, но и няма откъде да вземат такава наблизо.

С канализация са свързани между 30% и 70% от домакинствата в различните квартали. Между 52% и 28% са на септични ями. Без нито едно от двете са 24% от жителите на Тополчане, 18% на Голямо ново и 13% на кв. "Малчо Малчев" в Търговище.

Достъпът до сметосъбиране също е проблемен. Над две трети от домакинствата в гъсто заселения кв. "Надежда" изхвърлят боклука си в торби пред врата на жилището, и няколко пъти седмично минават каруци, които го извозват. В близост или през няколко къщи имат контейнери 74% от домакинствата в "Малчо Малчев" и 85% в Голямо ново, но пък там няма режим за сметосъбиране. Никой не събира боклука на 44% от домакинствата в Тополчане, 21% в кв. "Малчо Малчев" и 12% в Голямо ново. Ефектът е поява на незаконни сметища в близост.

"За хиляди домакинства незаконните жилища, които обитават, са единствената алтернатива, доколкото липсва адекватна жилищна политика и подкрепа на национално и местно ниво."

доц. Алексей Пампоров, ръководител на изследването

Хората искат да узаконят жилищата си

Проучването показва, че въпреки лошите битови условия повечето жители на кварталите с концентрация на бедност имат желание да узаконят жилищата си, ако такава възможност съществува. В кв. "Надежда" около 40% от домакинствата биха го направили, дори да е свързано със съществени разходи. Там с документ за собственост разполагат едва 13% от анкетираните.

В останалите три квартала хората също са склонни, но за 90% е важно това да не изисква големи разходи. "Разликата в нагласите най-вероятно се обяснява с това, че там голяма част от домакинствата вече притежават нотариален акт или друг документ за собственост и узаконяването фактически ще засегне само пристройки или преустройства на жилището", обясняват авторите на изследването. В двете локации в община Търговище преобладаващият дял от главите на домакинства имат или нотариален акт за жилището и земята, или договор за покупка от предишен собственик. В Тополчане 57% имат някакъв документ, а останалите нямат или не знаят да имат.

В масовия случай собственик на жилището е главата на домакинството или негови близки роднини, които са му го предоставили безплатно. Има малък дял настанени в общински жилища или в частни под наем.

Около половината биха се преместили...

Над половината от жителите в изследваните квартали биха се преместили да живеят другаде, ако имаха такава възможност. Процентът варира от 72.5% за кв. "Надежда" до 53% за с. Голямо ново. Не го правят по две основни причини - защото нямат достатъчно финансови средства, и защото не искат да се отделят от роднините и приятелите. Роднинският мотив е по-силно изразен в селата - в с. Тополчане например го посочват две трети от домакинствата. В община Търговище, където повечето хора имат нотариални актове, около 37-38% искат да останат да живеят, където са в момента.

Но не и в общинско жилище

Над 90% от домакинствата в кварталите не са кандидатствали за общинско жилище, въпреки че живеят в незаконни постройки и имат много високи нива на бедност, т.е. попадат в категорията "уязвимост". Единствено в кв. "Малчо Малчев" са регистрирани около 6% живеещи в общински жилища.

Вероятна причина за ниския общ резултат е, че общинският жилищен фонд, който е годен за обитаване, е зает и се чака с години за настаняване. А и двете общини не отделят достатъчно средства за основен ремонт и общинският жилищен фонд в лошо състояние. Така, макар да има свободни жилища, те не са реална алтернатива, пишат авторите на изследването.

Има някаква готовност за микрокредити

Проучването е тествало и готовността на домакинствата да теглят микрокредити за три основни цели - за купуване на земя или узаконяване на жилището, за основния му ремонт или за купуване на жилище извън квартала.

В община Сливен декларират, че са склонни да изтеглят микрокредит и за трите цели. Положително са отговорили между 70% и 77% от анкетираните в кв. "Надежда" и между 66% и 81% в с. Тополчане. В кв. "Малчо Малчев" и с. Голямо ново микрокредит за основен ремонт биха взели половината от домакинствата. За другите две цели процентът на отговорилите положително е между 22% и 44%. Като цяло предпочитан вариант е кредитът да се изплаща на месечни вноски.

За пет години и половина "Хабитат България" е раздала над 1.5 млн. лева безлихвени кредити за подобряване на жилищните условия, като възвращаемостта е над 79%, казва Минчо Бенов. От онези, които не са ги върнали, ги искат по съдебен път. "Като цяло смятам, че така работим за манталитет, че не всичко е даром", добавя той.

Ромският квартал в Кюстендил вече има ПУП



Кюстендилският квартал "Изток" е един от добрите примери за решаване на проблеми в квартал с концентрация на бедност, обяснява Минчо Бенов. Кварталът върху 38.6 ха е третият по големина в града и втори по население - със 7664 жители, и е изцяло върху общинска земя. За него вече има подробен устройствен план (ПУП), приет от общинския съвет, което дава възможност обликът му коренно да се промени. Проблемите там са незаконно строителство, липса на планова осигуреност и нужда от свободни терени за социални услуги и социални жилища. По силата на меморандум с общината от 2015 г. Тръстът за социална алтернатива (ТСА) финансира изработването на ПУП-а на квартала, ангажира се с избор на проектант, консултации в общността и други дейности на терен. Подпомогнат е от експертите на община Кюстендил. След като общинският съвет одобрява плана в края на 2017 г., започват да се извършват изменения на кадастралната карта в съответствие с него. Следващата стъпка е да се съставят актове за общинска собственост на новообразуваните УПИ и да се предложат за купуване на заинтересовани жители на квартала, за да си построят законно жилища. Община Кюстендил търси средства, за да се изгради техническа инфраструктура - улици, канализация, водопровод и ел. мрежа. Мислят се и варианти за финансиране на строителството на социални жилища в сътрудничество с "Хабитат България". Тръстът има аналогични проекти в Пещера и в два квартала на Дупница, но те не са в толкова напреднал стадий.
Темата накратко
  • Ново проучване на "Хабитат България" показва в детайл домовете и нагласите на жителите на четири квартала "с концентрация на бедност".
  • Сред къщите има и технически годни, комуналните условия са критични, но преобладаващата част от хората искат да узаконят жилища си при възможност.
  • Проучването е база за разработването на конкретни местни политики, като очакванията са бъдещите проекти да са по европейските фондове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    Принципно, това че няма национална политика за подслоняване на крайно нуждаещи се е вярно.
    Обаче категорично не съм съгласен с изводите на статията - да ги озаконявяме незаконните постройки наред. След като някой е имал пари да построи значи ще има пари да си плати за разрешителните + една такса от поне 200 лева на квадратен метър + данък за десетина години назад. Това се нарича "имотна амнистия" и отдавна е познато по белия свят. По този начин няма да са онеправдани онези, които са спазили законите.
    И господата и дамите не могат да ме убедят, че хора които имат по етаж на семейство, а етажите са по над 100 кв.м. са бедни. Не са !!И това е лицемерието на съвременната българска държава - преследва до дупка онези, които спазват закона, а онези които не го спазват, въобще не ги притеснява с нищо.
    ПС. Ако имат проблеми да открият подобни имоти, може да ги разведа тук-там.

  • 2
    gerganabg avatar :-|
    gerganabg

    От статията излиза че тези хора са си построили къщи с плоча на по 1-2 етажа, но искат по-големи защото са им тесни. Тесни са им защото са си позволили повече деца, без да си правят сметката. Т.е. дайте да им помогнем за да се размножават на воля и да продължат да ползват вода от маркуча на съседа и септични ями и да не плащат данъци, и да спират децата си от училище - никъв шанс, само с учение и труд има просперитет , не с помощи и програми

  • 3
    orchis avatar :-|
    orchis

    Като цяло да се гледа на проблема с ромските къщи изолирано, без да се отчита останалите фактори е доста наивно. Някак ми убягва какво би постигнало едно узаконяване на тези постройки. Ромите ще почнат да си плащат данъците? Тока? Ще намалее престъпността? Ще започнат да живеят по-добре? Децата ще тръгнат на училище?

  • 4
    npocmaka avatar :-|
    npocmaka

    "А за хората, останали без къщи, да се потърси алтернативно настаняване - например в социални жилища" - настаниха роми в т.н. виетнамски общежития в 'Красна поляна'. Пробиха дупки в стените за да изкарат комини за печките си, горят гуми, изкъртиха паветата от улицата и ги продадоха, появиха се купчини боклук. И тази част на 'Красна поляна' качеството на живот рязко спадна въпреки близоста до западен парк.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал