Поредица от кризи вдигна бизнеса на строително-монтажната компания "Спортяне"

Троянското дружество пораства с над 550% през 2020 г., с което заема първото място в класацията "Гепард"

Компанията в момента изгражда централен склад на Jysk в Унгария, който е двойно по-голям от този в Божурище
Компанията в момента изгражда централен склад на Jysk в Унгария, който е двойно по-голям от този в Божурище
Компанията в момента изгражда централен склад на Jysk в Унгария, който е двойно по-голям от този в Божурище
Компанията в момента изгражда централен склад на Jysk в Унгария, който е двойно по-голям от този в Божурище

Малко са бизнесите, които останаха незасегнати от кризата през 2020 г., а още по-малко са тези, които пораснаха. За "Спортяне" обаче пандемията носи възможности, които собственикът й Константин Янчев успява да усети и грабне. Това прави и голямата разлика, осигурила на компанията ръст над 550%, превръщайки я в най-динамичната сред малките и средните фирми в България. Създадена през 2011 г., "Спортяне" се занимава с монтажни дейности в сферата на металите - автоматизирани складове, фасади и т.н., а оборотите й традиционно са от порядъка на няколкостотин хиляди лева. До 2020 г., когато решението на много от конкурентите в Европа да спрат работа и да изчакат заради ковид, освобождава пазар, който фирмата бързо заема. Така приходите й надвишават 7 млн. лв., а броят на работниците й нараства в пъти.

От превод до монтаж

Началото на бизнеса има дълга предистория. Макар и роден в България, собственикът на фирмата Константин Янчев още като съвсем малък отива да живее с родителите с Германия, където по-късно получава гражданство. Владеенето на няколко езика му помага като студент да работи като преводач в различни фирми, които посредничат за наемане на работници. Така попада и на строежа на полигона в Ново село, където превежда на американците. Този проект става и повод да регистрира фирмата си - първо в Ловеч, откъдето са корените му, а след това в Троян. След няколко месеца работа тук се връща в Германия, за да завърши образованието си. "Учех за преподавател по икономика и политика и бях решил, че това ще работя и повече няма да се занимавам със строежи", разказва Янчев. Последната задача, която поема една пролет, преди да стане учител, е да превежда на българска строителна фирма, която по това време монтира метален склад в Истанбул. Това решение обаче изцяло преобръща плановете му. "Началникът на фирмата изостави работниците, не им плати заплатите и аз реших да поема работата и да довърша обекта. Така се озовах с екип от около 25 души", казва той.

Успешното приключване на проекта и контактите, които си създава за няколкото месеца в Турция, му отварят вратата за следващи поръчки. "Появиха се предложения за Германия и аз продължих да работя там с тези хора", обяснява Янчев. Първите клиенти, с които и досега компанията си партнира, са производители на автоматизирани складове.

Обратно на потока

Десет години по-късно за "Спортяне" работят няколко пъти повече хора, като големият ръст се случва именно след началото на пандемията. Към края на 2020 г. заетите са около 70, а в момента компанията има близо 220 работници по данни от АПИС. През 2020 г. е отбелязан и скок в оборота - над 550%. "Увеличението дойде от там, че никой не знаеше какво да прави и доста монтажни фирми спряха работа. Аз пък реших, понеже съм видял доста кризи, да действам обратно на потока", разказва Янчев. Така на практика "Спортяне" поема голяма част от бизнеса, който остава без изпълнители. Наема и много от хората от спрелите фирми, с които преди си е партнирала.

Началото на пандемията и ограниченията заварват екипа в Дания. "Хората се притесняваха дали ще могат да се приберат и какво ще стане, но в крайна сметка всичко беше наред, довършихме си обекта и си тръгнахме", казва Янчев. Когато се връщат в България, изниква въпросът дали да продължават да поемат поръчки, или да изчакат, но повечето хора от екипа избират да работят. И тъй като много монтажни фирми по това време затварят, за "Спортяне" се освобождава пазар.

Още през май екипът започва обект във Франция. "Заминахме нормално, разбира се, с тестове, но нямаше проблем", разказва Янчев. И обяснява: "Имаше една къса наредба за ограниченията, но никой не беше прочел звездичките отдолу, където се изброяваха изключенията и където по принцип попадаше всичко, свързано с работа." За новопристигащите работници също има изисквания - като например да живеят и да се хранят отделно от хората, които вече са на място, но така или иначе могат да работят. Естествено, не минава и без случаи на COVID-19, за щастие нито един тежък, макар че това е свързано и с немалки разходи. "Хората трябва да останат в хотела, в същото време всички разноски и командировъчни вървят. Всеки път когато имаше заразен, една седмица ми струваше 10 хил. евро", казва Янчев.

Решението обаче се оказва правилно. "Получи се така, че ние работехме вместо тези, които се скриха. И работниците ни не избягаха", обяснява той. Създадените контакти пък носят още работа. "Силните поръчки продължават и сега, имаме и за 2022 г.", казва Янчев. През 2021 г. компанията отново ще отчете ръст, макар и не трицифрен като през 2020 г. Очакванията все пак са оборотът да се увеличи с поне 10%.

Европейска работа

В момента компанията работи по няколко различни обекта, като Янчев обяснява, че не се налага да придружава екипите, след като веднъж поръчката е уточнена. Един от обектите, които "Спортяне" сега довършва, е фасадата на новата офис сграда на Aldi в Германия. Друг голям текущ проект е централният склад на Jysk в Унгария. "Той е като този в Божурище, само че е двойно по-голям", казва той. Компанията му обаче не е работила по българския склад, тъй като е имало по-ниски оферти от местни фирми. "Ние не сме точно българска компания, защото моите хора работят предимно в чужбина и са свикнали на заплатите там", уточнява Янчев. И добавя: "В България рядко поемаме обекти, защото моралът за плащане е зле, както и този на доставчиците. Работим основно навън, в цяла Европа."

Плановете засега са фирмата да продължи да се развива в областта на монтажите, макар че идеята за собствено производство на метални конструкции винаги стои. "Виждал съм много монтажни фирми да влизат в производството, но не успяват. Всичко е свързано с финансови ресурси. Другото, което е необходимо, е време, защото, когато започваш нещо ново, ти трябва повече време да пътуваш и да се налагаш на пазара", обяснява Янчев.

Между Германия и България

Малко след като започва бизнеса си през 2011 г., Янчев решава да се върне в България, като след кратък престой в Пловдив (където фирмата му също временно има регистрация), се установява в София и създава семейство. В столицата се намира и офисът на "Спортяне" в момента. Често пътува до Германия, особено преди COVID-19, където живеят майка му и брат му.

Част от плановете му напред също са свързани с Германия, макар и като личен проект. Преди време попада на изгодна сделка и купува сграда в малко градче в източната част на страната - Вернигероде, което е известно като туристически център и привлича близо 4 млн. посетители годишно. Идеята му заедно с партньори е да превърне мястото в ресторант. Подготовката обаче отнема известно време и малко преди заведението да отвори, започва пандемията. "Добре че проектът се отложи, сега щеше да ми е доста трудно", казва Янчев. Той обаче не се е отказал от този бизнес: "Сградата е емблематична и съм обещал на града да я направя", обяснява той.

Янчев признава, че българската регистрация на компанията понякога създава недоверие в потенциалните клиенти. Но германското му образование и чудесният немски помагат в такива ситуации. А вариантът да регистрира фирмата си в Германия не стои. "Данъците там са много високи - има данък за държавата, който е около 25%, отделно има данък за общината. В района, където аз съм живял, ако изкараш 100 хил. евро, като си платиш всичко, ти остават 37 500 евро", изчислява той. Това обаче пък позволява на кметовете да предлагат облекчения и освобождаване от данъци за известен период от време и така да привличат големи инвеститори.

Смелостта да работи в криза, която отказва много други фирми, явно идва от възпитанието му в Германия. "Човек там не израства със страха, че ще се провали. Дори и да загубиш работата си, държавата ще се погрижи за теб, няма да останеш на улицата", обяснява той. А останалото е начин на мислене. "Вярвам, че всяко поколение има своите възможности. Важното е да не ги пропускаш."