Напред към енергийна независимост на дома

Цените падат, интересът към автономните къщи расте, но регулациите изостават

Shutterstock    ©  Shutterstock

Цените на електроенергията са високи. Газът поскъпва до степен, че газификацията на домакинствата вече не е опция. Нараства ролята на възобновяемите източници на енергия. При тези обстоятелства не само държавите, но и битовите потребители вземат курс към енергийна независимост.

Терминът "енергийна независимост", популярно казано, означава, че даден имот сам осигурява тока, нужен за потреблението си, и няма нужда да черпи от електропреносната мрежа. В България мораториумът до 31 март защитаваше битовите потребители от поскъпването на електричеството. Тенденцията обаче е в близко бъдеще цените да продължат да са високи и това в един момент ще започне да се отразява на сметките на домакинствата. Въпрос на време е хората да започнат да мислят за алтернативни методи, чрез които да захранват домовете си с енергия. Това може да им осигури по-голяма сигурност и предвидимост в бъдеще, да направи потреблението им по-ефективно и в дългосрочен план да им спести пари.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Цените на електроенергията са високи. Газът поскъпва до степен, че газификацията на домакинствата вече не е опция. Нараства ролята на възобновяемите източници на енергия. При тези обстоятелства не само държавите, но и битовите потребители вземат курс към енергийна независимост.

Терминът "енергийна независимост", популярно казано, означава, че даден имот сам осигурява тока, нужен за потреблението си, и няма нужда да черпи от електропреносната мрежа. В България мораториумът до 31 март защитаваше битовите потребители от поскъпването на електричеството. Тенденцията обаче е в близко бъдеще цените да продължат да са високи и това в един момент ще започне да се отразява на сметките на домакинствата. Въпрос на време е хората да започнат да мислят за алтернативни методи, чрез които да захранват домовете си с енергия. Това може да им осигури по-голяма сигурност и предвидимост в бъдеще, да направи потреблението им по-ефективно и в дългосрочен план да им спести пари.

Регулациите изостават

В Европа през последните години се установяват ясни регулации за автономните къщи, като тенденцията е на облекчаване. Все повече фирми предлагат услугите си на пазара и интересът нараства. Увеличава се и в България. По мнението на хората от бранша в последните две години запитванията за енергийно независими имоти са много повече - както за сглобяеми къщи, така и за адаптиране на вече изградени сгради. "Интересът се утрои", казва Александър Рангелов, изпълнителен директор на International Power Supply - България. Той отчита по-голяма заинтересованост у индустриалните потребители - обяснимо, тъй като те плащат по-скъп индустриален ток на свободен и доста волатилен пазар.

Неприятна констатация е, че дори в страни с по-малко климатични възможности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници в сравнение с България процедурите са по-олекотени. У нас този процес е много бавен. Една от големите пречки например е, че според Закона за устройството на територията (ЗУТ) една сграда не може да получи акт 16, без да е свързана с електропреносната мрежа. Това изискване липсва при сглобяемите къщи, което и обяснява защо в този сектор енергийната независимост навлиза с по-бурни темпове. Представителите на бизнеса обаче имат различен "прочит" на законодателството, което предполага, че то не е достатъчно ясно. Докато едни твърдят, че свързването не е нужно, други казват, че това трябва да се направи формално, за да няма пречки проектът занапред.

"Пътят, който трябва да се извърви, за да се подготви документално една енергийно автономна къща, не се различава много от този за стандартните сгради. Независимо откъде е захранването с ток, документацията е съгласно ЗУТ. Но докато построените енергийно независими къщи нямат разходи за мрежи и затова са стимулирани в чужбина, то в България засега не е така", казва инж. Станимир Върбанов, изпълнителен директор на компанията за сглобяеми сгради "Екозид".

Най-евтиният ток е спестеният

Като правило пътят към автономната къща минава през това домът първо да стане енергийно ефективен в употребата на ток, за да може впоследствие да бъде доразвит до енергийно независим. "Спестеният ток е най-евтиният ток" е известен рефрен в бранша.

Една от важните стъпки към енергийна ефективност е да бъде намален до минимум обемът на работата на електрическите уреди в домакинството и енергията, която изразходват. Необходимо е също къщата да е достатъчно изолирана, за да може да се използва оптимално електроенергията без "течове".

"Най-подходящият начин да се постигне енергийно ефективна къща са пасивните мерки за по-ниска консумация на сградата. Те включват изолация, дограма, оптимизация на топлинните мостове, добра въздухоплътност на сградата и вентилация", казва Светлин Добревски, основател на "Пасивна къща България". Компанията провежда обучения за сертифицирани дизайнери и консултанти на автономни къщи и курсове за проектиране на такива.

Чак след като консумацията на ток се сведе до оптимални нива, идва моментът да се мисли и да се купува собствен възобновяем енергиен източник (ВЕИ), който да направи дома независим от мрежата.

Вариантите за собствено ВЕИ

Най-популярните варианти за възобновяеми източници на енергия са термопомпите, соларните панели и вятърните генератори. Във всеки случай са необходими и батерии, в които да се съхранява произведеният ток.

При избора на ВЕИ е от значение в какъв климат е проектираната къща - ако той е сух и топъл, нещата са много различни от това, ако е студен и влажен. На територията на България няма драстични разлики в климата, но все пак при вятърните генератори и соларните панели се налага съобразяване с някои особености. В отделни големи градове инсталирането на панели, които разчитат на соларна енергия, е по-неефективно. Добър пример е София, където инверсионните мъгли през есента и зимата може да се окажат проблем. Според соларната карта на страната най-подходящите места за разполагане на панели са в югоизточната част България и по Южното Черноморие. За имот на Черноморието и вятърният генератор е добро решение и заради часовете мощност, които може да генерира там.

Зависимостта на вятърната и соларната енергия от климата прави все по-популярна идеята за термопомпи. Стандартните помпи са т.нар. въздух - вода. Те могат да бъдат проектирани и в апартамент, който вече има изградена инфраструктура за отопление. Налични са и обаче геотермални термопомпи. Те са търсени най-вече за къщи с дворове, които имат възможност да се отопляват/охлаждат чрез температурата в земята. Има нужда да се направи преглед на температурния градиент на почвата предварително, за да се разбере дали тя е подходяща за инсталирането на геотермална термопомпа в къщата.

Термопомпите обаче невинаги са най-рентабилният вариант, казва Светлин Добревски. За домакинство с ниско потребление на ток в определени случаи би излязло най-скъпо да ползва термопомпа. Подобна инвестиция може да достигне до 30 хил. лева. Срокът за ползване е 20 години и възвръщаемостта не е бърза. За да се прецени кой вариант е най-рентабилният, досегашният разход на ток на домакинството трябва да се сравни с разхода за покупка на източник на електроенергия. В случая с термопомпите той би бил около 125 лева месечно (или 1500 лева годишно) и е оправдан само при домакинства с много високи сметки за ток. При сегашните средни темпове на инфлация - 10%, инфлацията би "изяла" 3 хил. лева от общата инвестиция от 30 хил. лева и също би спестила в дългосрочен план пари на едно домакинство заради обезценяването на парите.

Колко струва една автономна къща

За да се отговори на въпроса, трябва да се разграничат инвестицията на първия етап - за оптимизирането на един имот, така че да е енергийно ефективен, и цената за това да се задоволи цялото потребление от собствено производство на енергия от възобновяем източник, което е етап две.

За една стандартна къща с домакинство до четирима души, чиято изолация трябва да бъде напълно подновена, са необходими около 10-15 хил. лева. Колкото по-голяма е квадратурата, толкова по-високи са разходите. За да може имотът да стане автономен и да не разчита на захранване от електропреносната мрежа, инвестицията е значително по-голяма. Според специалисти в бранша тя варира между 30 хил. и 50 хил. лв. Зависи от това какъв е собственият източник на ток, каква е цената на батериите, които ще съхраняват електроенергията, и пр. Ключово за една инвестиция е да се намери достатъчно добра батерия, на добра цена и с максимален срок на живот. Обикновено цената на такива батерии варира около 2000 лв. Важно в случая е колко ток трябва да бъде съхраняван и за какъв период от време (например през вечерта), за да се знае какъв капацитет от батерии е нужен.

Ако преди години инвестицията в автономна къща би била значително по-скъпа заради по-високите цени на ВЕИ и с по-бавна възвръщаемост заради по-ниските цени на тока, в момента тя може да се избие и за пет и седем години. Според специалистите в сектора колкото повече консумация има едно домакинство, толкова по-бързо то ще може да си възвърне инвестицията. И има разлика, ако автономната къща трябва да замести сметка за ток от 700 лева или 2000 лева - във втория случай покривна инсталация с батерии би била значително по-рентабилна.

Скъпо е, но ще поевтинява

Факт е, че инвестицията в енергийната модернизация на имота на този етап не е малка. В бъдеще обаче се очаква да поевтинее под въздействието на редица фактори - тенденцията е батериите, термопомпите и соларните батерии да стават по-евтини и ефективни. Освен това Европейският съюз смекчава законодателството в тази сфера и търси възможности домакинствата да бъдат стимулирани.

"За модерните автономни къщи все още няма предвидени преференции от страна на българската държава, въпреки че те имат много по-добри енергийни параметри за ефективност, отколкото санираните сгради", казва инж. Върбанов.

Очакванията са, че това ще се промени в скоро време. Стимул ще са средствата от Плана за възстановяване, който предвижда промени в процедурите и стимулиране на т.нар. енергийни общности. Самите енергийни общности обикновено представляват няколко на брой домакинства, като всяко от тях има определена инсталация (батерии, солари) и те биват свързани помежду им, за да могат да функционират заедно. По този начин те си помагат. Инвестицията се разпределя между няколко домакинства, вместо само едно да трябва да се нагърби с голяма сума. Освен това и ефектът е по-значим, защото потреблението е по-голямо. Такива общности вече има в Румъния и при нужните данъчни облекчения биха могли да навлязат и в България.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал