Строителната индустрия продължава да създава проблеми за климата

Правителствата се провалят в усилията си да променят ситуацията

Притеснителното е, че въглеродният отпечатък на сградите нараства
Притеснителното е, че въглеродният отпечатък на сградите нараства
Притеснителното е, че въглеродният отпечатък на сградите нараства    ©  Shutterstock
Притеснителното е, че въглеродният отпечатък на сградите нараства    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Сградите отговарят за близо 40% от глобалните въглеродни емисии, свързани с електроенергията, като само жилищните - за 20%
  • В строителството се изразходва почти целият цимент в света, половината от цялото производство на стомана и около една четвърт от това на алуминий и пластмаси
  • Въвеждането на иновации става по-бавнто поради хронично ниската производителност на строителния сектор като цяло

Локдауните, предизвикани от ковид, може и да са преобърнали света, но не са убили небостъргача. Дори и когато работниците си останаха у дома, пристрастието на градовете към тези бетонни чудеса на техниката продължи да не отслабва. В центъра на Манхатън JPMorgan Chase събори старата си централа, за да я замени с нова стъклена кула, която е с 18 етажа по-висока. Из целия град десетки свръхвисоки сгради, над 300 м, са в строеж. В Лондон, където на лъскавите нови забележителности се дават пренебрежителни прякори като Walkie Talkie или The Gherkin, над 200 нови кули са преобразили силуета на града от 2009 г. насам. Строителната треска не е ограничена до големите градове. Според една оценка до 2060 г. всеки месец жилищната площ по света ще се увеличава с размерите на Ню Йорк.

Въглеродните емисии и сградите

Някои хора се тревожат, че тази скорост на застрояване може буквално да струва цялата Земя. Днес сградите отговарят за близо 40% от глобалните въглеродни емисии, свързани с електроенергията, като само жилищните сгради - за близо 20%. Емисиите от имоти са комбинация от две неща. Първото е ежедневното функциониране на сградата: електроенергията, използвана за осветление, отопление или охлаждане на домове, офис сгради и търговски центрове. Въглеродът, произвеждан по този начин, се нарича "оперативен" и е отговорен за 27% от годишните въглеродни емисии по света. Другият вид е "вграденият" въглерод, който се отнася до емисиите, свързани със строителния процес, поддръжката и разрушаването. Общо "вграденият" въглерод отговаря за около 10% от годишните емисии, макар че варира спрямо типа сграда.

Притеснителното е, че въглеродният отпечатък на сградите нараства. Въглеродните емисии се очаква да се удвоят до 2050 г., ако продължим по сегашния път. Действително през 2020 г. емисиите от управлението на имоти намаляха, след като достигнаха рекордна стойност през 2019 г., по данни на браншовата организация Global Alliance for Buildings and Construction (Globalabc). Но това се дължи основно на локдауните, които също така намалиха емисиите от много други дейности. Усилията за по-екологично строителство изиграха минимална роля.

Застой при енергийната ефективност

По-лошото е, че напредъкът в областта на енергийната ефективност на сградите е в застой. Глобалният темп на годишно подобрение е намалял наполовина между 2016 и 2019 г., показва инструментът за проследяване на Globalabc, който измерва показатели като постепенни инвестиции в енергийната ефективност на сградите, както и дела на използването на възобновяема енергия.

Политиците се мъчат да намерят решения. Новите стандарти за енергийна ефективност на сградите в Англия и Уелс означават, че един от десет офиса в центъра на Лондон рискува да стане негоден през 2023 г. Близо 60% могат да станат неизползваеми до 2027 г. В целия ЕС, където близо 2/3 от сградния фонд разчита на изкопаеми горива за отопление и охлаждане, властите искат близо половината от електроенергията в сградите да идва от възобновяеми източници до 2030 г. Градовете също поставят високи цели. Ню Йорк се стреми към употреба на електроенергия без въглеродни емисии до 2040 г.; Лос Анджелис, за сгради с нулеви емисии до 2050 г.

Горещи имоти

Собствениците на жилища също са приканвани да се екологизират. От 2025 г. изискванията за енергийна ефективност на новите жилища във Великобритания ще бъдат драстично затегнати. В Италия правителството обеща да покрие пълните разходи за зеленото обновяване, плюс допълнителни 10%, за да стимулира тези, които все още не са сигурни дали да се прехвърлят, чрез данъчни облекчения в размер до 100 хил. евро на жилище. От началото на схемата през юли 2020 г. досега са изплатени над 21 млрд. евро.

Въпреки това напредъкът е бавен. За да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение за климата, глобалните емисии трябва да достигнат нетна нула между 2050 и 2070 г. Днес по-малко от 1% от сградите са с нулеви нетни емисии. Според банката Citigroup общите емисии на парникови газове в американските домове са намалели с 2% от 2005 г. в сравнение със 7%, които биха съответствали на Парижкото споразумение. Това се вижда и в много големи икономики. Във Великобритания еквивалентните на CO2 емисии на жилищата са спаднали с около 1 млн. тона между 2018 и 2019 г. - по-малко от половината от пониженията, направени от транспортния сектор.

Три препятствия затрудняват устойчивото строителство. Първо, имотният сектор се е съсредоточил почти изцяло върху това да направи сградите по-ефективни за експлоатация за сметка на вградените въглеродни емисии. В резултат на това е постигнат малък напредък в наблюдението и ограничаването на вградения въглерод. Великобритания например прие законодателство, според което от 2025 г. новите жилища трябва да произвеждат поне 75% по-малко въглерод. Въпреки това то не поставя никакви ограничения върху първоначалните въглеродни емисии, необходими за изграждането или унищожаването им.

Има и изключения. От 2013 г. Нидерландия изисква оценка на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл за някои големи сгради. Калифорния налага ограничения за въглеродния интензитет на някои строителни материали. Засега вграденият въглерод представлява по-малък дял от глобалните емисии, отколкото оперативният вид. Но това ще се промени, тъй като сградите стават все по-енергийно ефективни. В много съвременни сгради вграденият въглерод вече представлява до половината от общите емисии през целия жизнен цикъл.

Втората пречка е неразрушимата привлекателност на разрушителната топка. Строителният сектор по-скоро би разрушил дадена структура, отколкото да я използва отново, което води до интензивен въглероден цикъл на разрушаване и строителство. Това се дължи отчасти на факта, че разходите за реконструкция на имотите често надвишават тяхната стойност. Данъчните системи в богатия свят стимулират разрушаването вместо повторното използване. Например до март 2022 г. повечето нови сгради във Великобритания са били освободени от ДДС, докато повечето реконструкции и ремонти са подлежали на облагане от 20% ДДС. Впоследствие ДДС е премахнат за някои от мерките за енергийна ефективност, но от 2027 г. ще се повиши.

Този икономически модел е скъп за планетата. В строителството се изразходва почти целият цимент в света, половината от цялото производство на стомана и около една четвърт от това на алуминий и пластмаси, като за всички тях се отделят огромни количества емисии годишно. В този процес строителството отделя около 1/3 от отпадъците на ЕС, измерени по тегло. Във Великобритания строителството, разрушаването и изкопните работи представляват почти две трети от всички произведени отпадъци.

В някои части на този отрасъл се въвеждат иновации. Стартъпи, инвеститори в рисков капитал и някои производители на цимент се стремят или да заменят цимента, или да го направят по-екологичен. Нови методи като модулното строителство, което намалява отпадъците чрез сглобяване на компоненти в завод, преди да бъдат преместени на място, също набират популярност. Почти половината от новите жилища във Финландия, Норвегия и Швеция се строят в заводи.

Въпреки това общият темп на иновациите е бавен поради третата пречка: хронично ниската производителност на строителния сектор като цяло. Глобалният ръст на производителността в отрасъла отдавна изостава от този на икономиката като цяло. Методите за строителство на нови жилища почти не са се развили за повече от век. В същото време пандемията изостри дългогодишния недостиг на работна ръка. Секторът и преди това се затрудняваше с осигуряването на достатъчен брой квалифицирани специалисти за устойчиво строителство.

В същото време призивите за екологизация само ще стават все по-настойчиви. Ръстът на населението и непрестанното търсене на жилища означават, че застроената площ се разширява по-бързо от усилията за намаляване на потреблението на енергия. Бумът на нови сгради в Китай, Югоизточна Азия и Африка ще продължи да стимулира строителството. На тези места повече от половината от всички сгради, които ще съществуват след 30 години, все още не са построени. Ако светът иска да постигне нулеви нетни емисии, строителният сектор ще трябва да направи огромни крачки напред, и то бързо.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар