Новият покрив на старата софийска банка

Инвеститорът твърди, че не планира надстрояване, а преустройство на мансардния етаж, за да го върне в първоначалния му вид

Инвеститорът "БСФП-България" ще преустрои покрива така, че да се доближи до проекта на арх. Никола Лазаров от 1912 г. С разликата, че тогава сградата е била триетажна, а сега мансардният етаж ще се пада шести
Инвеститорът "БСФП-България" ще преустрои покрива така, че да се доближи до проекта на арх. Никола Лазаров от 1912 г. С разликата, че тогава сградата е била триетажна, а сега мансардният етаж ще се пада шести
Инвеститорът "БСФП-България" ще преустрои покрива така, че да се доближи до проекта на арх. Никола Лазаров от 1912 г. С разликата, че тогава сградата е била триетажна, а сега мансардният етаж ще се пада шести    ©  Надежда Чипева
Инвеститорът "БСФП-България" ще преустрои покрива така, че да се доближи до проекта на арх. Никола Лазаров от 1912 г. С разликата, че тогава сградата е била триетажна, а сега мансардният етаж ще се пада шести    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Строителният кран над 110-годишната сграда на ъгъла на "Раковски" и "Иван Вазов" събуди подозрения за поредно унищожаване на архитектурна история
  • Инвеститорът твърди, че не планира надстрояване, а преустройство на мансардния етаж, за да го върне в първоначалния му вид
  • В този и много други случаи се разчита на "добри намерения", защото няма ясни правила за сградите - паметници на културата


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Строителният кран над 110-годишната сграда на ъгъла на "Раковски" и "Иван Вазов" събуди подозрения за поредно унищожаване на архитектурна история
  • Инвеститорът твърди, че не планира надстрояване, а преустройство на мансардния етаж, за да го върне в първоначалния му вид
  • В този и много други случаи се разчита на "добри намерения", защото няма ясни правила за сградите - паметници на културата

От около месец строителен кран е надвиснал над 110-годишната сграда с купола на ъгъла на ул. "Раковски" и ул. "Иван Вазов" в София. И понеже в публичното пространство няма достатъчно информация какво точно предстои, се отваря простор за притеснения в стил "всичко може да се очаква". Сред версиите беше и че сградата ще става хотел, а за целта ще бъде надстроена с още един етаж. А опасението е, че се създава прецедент, който ще отвори пътя към надстрояване и на съседните сгради в района около Народния театър и ще промени облика му.

Запитан от "Капитал" инвеститорът "БСФП - България" обясни, че нищо драматично не предстои - не се предвижда нито надстрояване на сградата, нито промяна на нейната етажност. От компанията твърдят, че става въпрос за промяна във външния вид на покрива и неговия наклон с цел да се върне първоначалният му вид от 1912 г.

Това обаче не е съвсем така - при въпросния "първоначален вид" сградата е била триетажна, с мансарден покрив, докато сега, след надстрояването от 1928 г., е вече пететажна и мансардният покрив се пада шести. Реално има и малка офис полза - "печели" се малко допълнителна площ на покривния етаж. Дори и този проект да е в голяма степен щадящ, притесненията са нормални предвид злочестата съдба на немалко исторически сгради в София. Подобни примери са събарянето на т.нар. Двойна къща в София, на сградата на ул. "Велико Търново" 32, някогашните планове за "вграждане" на нова офис сграда в къщата на Гешов. Занемарени стоят Царските конюшни, Къщата с ягодите, Захарна фабрика, къщата на Фингов, бившето кино "Възраждане"...

В момента режимите за опазване на сгради - паметници на културата, не задават ясни правила за намесите по тях, както обясниха неотдавна на пресконференция от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) (виж карето). "Такива мансардни покриви се правят и в други европейски градове, само че разликата е, че се правят по определени правила", коментира конкретния случай за "Капитал" директорът на института арх. Петър Петров.

Проектът реставрира миналото

По думите на арх. Константин Пеев, зам.-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ), сградата всъщност е съставена от две: едната е строена през 1912 г. по проект на арх. Лазаров. Другата (откъм ул. "Раковски") е проектирана от архитектурно бюро "Ничев & Фингов & Апостолов" и е построена през 1928 г., когато е достроена с два етажа и първата сграда.

В своя публикация по-късно арх. Никола Лазаров коментира, че надстройката от арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев е загрозила значително неговото произведение с премахването на мансардния етаж, с новите етажи, фланкиращи главния вход на сградата, с промяната на ъгловия купол и с липсата на достатъчно "внушителна монументалност", пише сайтът "Момичетата от града".

Идеята на инвеститора е да направи ансамбъла по-близък до проекта на арх. Никола Лазаров от 1912 г. "В автентичния си образ емблематичната сграда е с мансарден покрив, характерен за периода между 1910 и 1930 г. След надстрояването на сградата от 1928 г. не е изпълнен мансардният етаж от първоначалния му проектиран вид, а е изграден скатен покрив.

Затова искаме да възстановим наклона и вида на покрива на сградата в максимално близък до първоначалния му вид от 1912 г.", обясняват за "Капитал" от "БСПФ - България" - дружеството, собственик на сградата, което на 2 юли 2021 г. е получило от главния архитект на София разрешително за строеж - за "промяна на наклона и вида на покрива на съществуваща сграда".

"БСПФ - България" е собственост на фонда Black Sea Property, който през 2017 г. купи на търг сградата от Уникредит Булбанк за 10.5 млн. евро. Собствеността на Black Sea Property опира до няколко български компании, зад които се виждат връзки със собствениците на "Химимпорт" и близост с Централна кооперативна банка. От "БСПФ - България" подчертават, че не предвиждат промяна в предназначението на сградата - тоест няма да се трансформира в хотел, а ще остане административна сграда, каквато е била винаги (виж карето).

Спорният етаж

По повод на реконструкцията в публичното пространство битува мнението, че става дума за "надстрояване", което ще създаде прецедент и ще позволи и на съседните сгради да се възползват от това право. Подобни притеснения например изразява арх. Габриела Семова, председател на българската секция на ИКОМОС - международната организация за паметниците на културата и забележителните места, във възражение до Министерството на културата от август 2019 г.

"Твърдението за изграждане на нов допълнителен етаж е невярно. Проектът не включва промяна на височината на сградата, както и на нейната етажност. Възстановяването на автентичния вид на сградата не предвижда надстрояване дори с един сантиметър", казват от "БСПФ - България". Градоустройственият проект е за промяна в наклона и формата на шестия етаж на сградата, който съществува от надстрояването ѝ през 1928 г.

За преустройството на покрива ще се използват шиндли (керемиди - бел. ред.) от медна ламарина и покривни прозорци, ситуирани в синхрон с фасадите, както и покривни линии, проектирани в оригиналната схема на сградата.

Според арх. Константин Пеев, който преди години е работил по проект за интериора на банковите салони в сградата: "Това, което се прави, е промяна на силуета на покрива, което няма да се забележи отникъде. Освен това се предвиждат едни по-елегантни отвори на капандурите. Важното е сградата да живее", коментира той за "Капитал". Според него предвидените материали представляват "доста скъпо и по-луксозно покритие".

И ако бъде изпълнено, ще е в синхрон с покривното покритие на БАКБ, която е в съседство.

Другата линия на вълнение е дали ще бъде запазен куполът на сградата. Във възражението си от 2019 г. арх. Семова от ИКОМОС обяснява, че той "ще бъде грубо приклещен от нехарактерните мансардни колажи".

Обяснението на арх. Пеев е по-различно. "Реално става въпрос за закриване на около половин процент от страничната цилиндрична част от купола, където скатният покрив засича цилиндъра. Това е един елемент, върху който стъпва куполът, и няма да се вижда нищо", казва той.

Според собственика куполът дори е поставен "в естествения му контекст освен като акцент на сградата с характерната си визия и орнаментика". Изпълнител е строителната BS Konstructia.

Винаги съм нащрек, когато се работи по някоя от историческите сгради в центъра на София. Затова възложих на експертите от района да ми докладват какво точно се прави и по тяхно мнение одобреният от НИНКН, МК и НАГ проект не дава сериозни основания за притеснение.

Трайчо Трайков
Трайчо Трайков

кмет на район "Средец"

От "БСПФ - България" дори посочват няколко сгради в съседство, чийто опит не искат да повтарят. Това са сградата, намираща се до входа на Народния театър, собственост на наследниците на барон Гендович, възстановената сграда на Българската банка за развитие (ББР) и бившата на БНП "Париба". Според тях това са примери за "лоши практики в опит за възстановяване на недвижими културни ценности от национално значение, каквито ние не бихме искали да допуснем".

Примерът със сградата на ул. "Иван Вазов" 1 показва, че обществото е изключително чувствително и недоверчиво, когато става дума за промени в исторически сгради и строителство в центъра. Още повече, когато двете едновременно се застъпват. И има защо да е така - могат да бъдат изброени много примери, които показват, че общината е с вързани ръце пред инвеститорския интерес. Трудно може да бъде спрян някой, който иска да събори сграда - паметник на културата, за да строи, или поиска да строи "на калкан" до нея например.

"Случаят е едно невинно събитие в контекста на всички неща, на които съм се нагледал", обобщава арх. Петров. А какъв ще е финалният резултат от спорните промени по емблематичната банкова сграда предстои да разберем скоро - предвижда се ремонтът да приключи до 2023 г. От "БСПФ - България" отказаха да обявят размера на инвестицията.

Без ясни правила за културното наследство

Инвеститорът твърди, че внесеното проектно предложение е изцяло съобразено със статута на културна ценност с категория "национално значение". Но реално никъде няма разписани правила, които да казват какви намеси могат да се правят в този тип архитектурни образци. Така е и с още 20 241 сгради, които са без режими за опазване.

"Няма национална стратегия за опазването на недвижимото културно наследство. Затова законът е объркан и неприложим и затова културното богатство на страната е в аварийно състояние. На този фон НИНКН е системно обезкръвяван от дълги години, сведен до администрация с отнети функции на научноизследователски институт, без възможност да изучава и да създава правила за опазване", каза арх. Петров.

По думите му, ако имаше правила за опазване, е трябвало да се направят серия от изследвания за сградата на ул. "Иван Вазов" 1, които да покажат, че тя е характерна с точно този вид покрив, че е типичен представител с висока художествена и архитектурна стойност. "Може да се каже точен цвят, точен размер, че наклонът на покривът трябва да бъде такъв, за да изпъкне тази част, не другата. Това няма как да се установи, след като няма режими на опазване", обясни той за "Капитал".

110 години банкова история

В началото на ХХ век българските банки са полагали основите на своята репутация и са избрали именно столичното каре между "Раковска" и "Съборна" да бъде тяхната "централа". Стартирали са редица конкурси за проектиране на сградите в околността - тази на ул. "Иван Вазов" 1 (предмет на сегашните инвестиционни намерения), тази на БДЖ (преди банка), тази на БНБ.

Сградата на ул. "Иван Вазов" 1 е построена през 1912 г. и първоначално е триетажна, по проекта на арх. Лазаров. През 1928 г. е достроена до днешните пет и е увенчана с купол, символизиращ кооперативното движение, след спечелен конкурс от архитектурното бюро на Фингов и Димо Нечев. Първоначално е на някогашната Централна кооперативна банка, която впоследствие, през 1934 г., се слива с Българска земеделска банка. Новата Българска земеделска и кооперативна банка е ключова финансова институция в страната до Втората световна война.

Административната сграда на БДЖ също е проектирана като банкова - интериорът все още носи отпечатъка на банковите салони. Построена е през 1900 г. по проект на строителния предприемач арх. Янаки Ставрев. В началото на ХХ век става собственост и централа на Българската земеделска банка, тогава третата държавна банка в България след Българска народна банка и Пощенска спестовна каса. Днес е паметник на културата с национално значение, като в нея се намират централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория "Българска роза".

Сградата на БНБ е образец на модерната архитектура от 30-те години на ХХ век, съчетана с класически архитектурни пропорции. Проектът е на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, които създават архитектурен комплекс с П-образна форма, в чийто отворен край е разположена средновековна османска постройка. Северозападният ъгъл представлява кула с часовник, като същевременно друг часовник е разположен под малка кула, украсяваща западната фасада.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mminchev avatar :-?
    Милен Минчев
    • + 1

    Интересно изглежда оригиналния проект от преди 100 години и действително така като че ли повече се вписва в околните сгради. Дано го реализират добре!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Жилищният пазар в Русе подскочи

Жилищният пазар в Русе подскочи