Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Интериорен дизайн: Максимализъм и минимализъм в действие

Как дисонантните течения в интериорния дизайн търсят отговор на една и съща необходимост на потребителите

Интериор в духа на максимализма по проект на студио Moneo Brock прави реверанс към легендарния мексикански архитект Луис Бараган
Интериор в духа на максимализма по проект на студио Moneo Brock прави реверанс към легендарния мексикански архитект Луис Бараган
Интериор в духа на максимализма по проект на студио Moneo Brock прави реверанс към легендарния мексикански архитект Луис Бараган    ©  Адриан Лагуно, dezeen
Интериор в духа на максимализма по проект на студио Moneo Brock прави реверанс към легендарния мексикански архитект Луис Бараган    ©  Адриан Лагуно, dezeen
Бюлетин Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Георги Мърхов е автор в дигиталната медия за архитектура, строителство и дизайн STROIINFO. Практикуващ архитект със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Има изявен интерес към следвоенната архитектура и е част от фондация "Ново архитектурно наследство".

Интериорният дизайн има много повече общи неща със случващото се по света, отколкото изглежда на пръв поглед. Премеждията на 2022 г. ни хванаха неподготвени, въпреки че вече имахме известен опит с изненадите от началото на ковид пандемията. Войната в Украйна не само внесе разделение, а и влоши ситуацията с инфлацията, с веригите на доставки на строителни материали и повиши цените на изкопаемите горива. Това, разбира се, повлия и на всички, които трябва да инвестират в интериорен проект, и породи тенденции, които взаимно се отхвърлят - максимализмът и идеята за завръщането към природата.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Георги Мърхов е автор в дигиталната медия за архитектура, строителство и дизайн STROIINFO. Практикуващ архитект със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Има изявен интерес към следвоенната архитектура и е част от фондация "Ново архитектурно наследство".

Интериорният дизайн има много повече общи неща със случващото се по света, отколкото изглежда на пръв поглед. Премеждията на 2022 г. ни хванаха неподготвени, въпреки че вече имахме известен опит с изненадите от началото на ковид пандемията. Войната в Украйна не само внесе разделение, а и влоши ситуацията с инфлацията, с веригите на доставки на строителни материали и повиши цените на изкопаемите горива. Това, разбира се, повлия и на всички, които трябва да инвестират в интериорен проект, и породи тенденции, които взаимно се отхвърлят - максимализмът и идеята за завръщането към природата.

Какво породи новите тенденции?

Не остава скрито, че през 2020 г. нещо се промени - за близо две години светът изпадна във вакуум, а строителството и довършителните работи бяха на автопилот. Много хора трябваше да прекарат много повече време вкъщи, отколкото преди, и това ги вдъхнови да ремонтират. И то с идеята, че може отново да им се наложи да останат под карантина. Затова в контраст с доскоро полихромните интериори се появиха много решения с по-земни тонове, дъбови фурнири и комфортни текстили.

Паралелно с това, навярно породено от несигурността в световен план, се появи и желанието за откъсване от реалността, за един по-различен свят, създаден в интериорното пространство. Така се даде тласък на максимализма - комбинации от различни форми, десени и дисонантни цветове, изпълнени с малки предмети, оформят цветен свят, противоречащ на апатичната действителност. Този максимализъм е сякаш нов и по-смел прочит на интериорната еклектика, която беше актуална доскоро, и бе стимулиран от пищни продукции като House of Gucci (2021). И всичко това се случва в годината, в която дори Zara - лицето на бързата мода, обяви, че ще започне да препродава и поправя дрехи. Максимализмът се появява дори на фона на това, че и най-големите консуматорски вериги започват да преизползват продукти.

Новият максимализъм като бягство от реалността

Максимализмът влиза в пряк конфликт с "враждебния" външен свят. Това е течение в дизайна, което отхвърля похватите на минимализма и насърчава изобилието от анархични десени, цветове и текстури. Съвременният английски изследовател Сам Джонсън-Шлее открива в този подновен интерес към екстравагантността отговор на заплахата средните класи да загубят всичко това, което днес смятат за даденост. Той прави препратки към жилищата на ранното индустриализирано общество. Според него дори едно скролване в инстаграм ще ни накара да открием елементи на буржоазния дом от XIX век - саксийни растения, галерийни стени, кадифе, тапети или всички онези базови визуални обекти от първите десетилетия на индустриализирания капитализъм. Това отнася към тогавашното сравнение на философа Уолтър Бенджамин, което определя тези домове като вътрешността на кутия за компас, своеобразен калъф, който държи обитателя в кадифена обвивка - предметите са превърнати в почти религиозни обекти, които да го предпазват от враждебния свят.

Днес в този прочит се въвеждат сюрреални елементи, вдъхновени от заобикалящата ни реалност. Максимализмът успя да достигне от най-високия до най-базовия сегмент и неговото проявление стигна дори и до българския потребител. Наскоро дори производителят на масова мебел "Виденов" пусна на пазара колекция, вдъхновена от България, която прави мащабен прочит на традиционната и съвременна българска култура с теми като азбука и шевица, както и панели и сграфито. Въпреки присъствието на съвременни български артисти обаче крайният продукт се оказва несполучливо преобличане на познати изделия с нов, доминантен десен, което само доказва колко е трудно естетиката на максимализма да се овладее добре.

Минимализмъткато внесена вътре природа

От друга страна, виждаме тенденцията за нов прочит на минимализма чрез пресъздаването на геометрична "природа" в интериора - много често с присъствието на дърво, естествен камък и керамика, съчетани в неутрални, дори земни тонове. Обикновено в този интериор откриваме паркет, фурнир и изваяни от масив столове в дъб, допълнени с графитеносиво и привнесен минимален контраст с по-малки черни елементи като осветителни тела, мебелни крака, обков и други малки необходимости. Такъв образ откриваме дори в някои от последните проекти на IRchitect, които досега често залагаха на пъстри и балансирани цветови решения.

Тези елементи съвсем буквално взимат естествени материали и ги пренасят в интериорното пространство, опитвайки се да пресъздадат една есенна природа - дъбова гора, пресъхнала каменна река и мокра черна пръст. От своя страна това, разбира се, влиза в дисонанс със самото същество на идеята за природосъобразен начин на живот. Новото обзавеждане от естествени материали употребява именно тях като ресурс, вместо да преизползва. Тук трябва да се има предвид и това, че в базовия сегмент вдъхновените от природата материали са всъщност апликирано мебелно фолио и принтиран гранитогрес, които имат по-силен негатифен ефект върху околната среда.

Офисите в битката да върнат служителите си

След като се оказа, че немалка част от служителите нямат проблем с работата от вкъщи, през 2022 г. компаниите срещнаха предизвикателството да върнат хората обратно в офиса. Освен че те трябваше да се превърнат в хибридни и гъвкави пространства, трябваше да създават и достатъчно комфорт у своите ползватели, за да ги изкушат да се върнат в тях. Това много отчетливо се забелязва например в проектите на Cache Atelier, които по принцип са смели в работата си с цветове. За разлика от дръзките полихромни комбинации, които прилагат в офисите на Paysafe преди няколко години, сега в офисите на GTC примерно виждаме отчетливо дъб, бели стени и черни акценти.

Интериорите на обществените сгради - на пресечната точка

Макар и случващите се публични проекти у нас да са малко, тази година примери за добри интериорни решения сред тях имаше. Победителят на конкурса "Български архитектурни награди" - новата сграда на "Карин дом" във Варна, въплъщава идеите за новия прочит на минимализма и привнесената природа, още повече че сградата е разположена сред гъста дървесна растителност. Архитектите от UNAS Studio проектират задължителни елементи на интериора като парапети, ръкохватки и маркировки на стъпалата като ясно четими, но и ненатрапващи се. Комбинацията от бяла боя и дърво е допълнена с детайли като лентовиден окачен таван (отново от дърво), който е и препратка към фасадния релеф, а цветовата гама е приглушена.

Хибрид между двете течения можем да открием в експозицията "Ада тепе" ("Ателие 3 архитекти"). Тя комбинира подхода на максимализма с материалната трактовка на новия минимализъм - "експлозията" от екрани и тъмният таван са решени чрез естествена дървесина, неутрални тонове и графит, но тук съвсем на място е добавен и тематичният за експозицията за най-стария рудник за златодобив в Европа цвят - златният.

Заведения, ритейл и услуги - в непрестанно търсене на идентичност

Съвсем нормалното естество на силна конкуренция в тази сфера налага всяко място да има своя собствена идентичност и съответно с това да се опита да се различи от всички останали. Важно за тях продължава да бъде да имат достатъчно на брой хубави места за снимки в социалните медии, както и да изграждат цялостен и ясно разпознаваем бранд. Пример за такъв откриваме в кафенето Late Society, което се опитва да създаде впечатлението за стерилен, 60-тарски хранително-вкусов комбинат, в който се продава дизайнерски мърч, отговарящ на цялата визия на заведението. Именно изграждането на този цялостен имидж ще продължава да води бранша към интериорни експерименти.

Какво вещаят цветовете за 2023 година?

В края на всяка година световните производители на бои обявяват своя цвят на годината за следващата. Селекциите на различни компании включват нюанси като "испански мъх", "малинов руж", "терра роса", "каньон ридж", "пълзящ бръшлян" и други - все такива, които подсказват полъх на някаква цветна екзотика, държейки я обаче здраво към земята. Това означава, че капсулирането и пресъздаването на спокойната природа в интериора най-вероятно ще продължи и през идната година. Какво ще се случи с максимализма предстои тепърва да разберем.

Противоречивите течения са израз на една и съща необходимост

Макар и по-рядко срещан на пръв поглед, съвременният максимализъм е много по-интересен за изследване феномен. Всъщност и двете течения могат да бъдат разглеждани като продължение на капсулирането на обществото в неговите малки "балони", както и трудността на индивида да осмисли случващото се в момента дори и на геополитическо ниво. Бягството към вътрешния свят е съвсем естествена реакция на това и показва желание за един по-различен външен такъв. Това, разбира се, може да ни помогне да погледнем критично на нещата, които искаме да постигнем, и кой е светът, в който искаме да живеем. Именно то би могло да ни подскаже каква е посоката, в която можем да работим, за да създадем този свят и извън границите на нашето вътрешно разбиране.

Все още няма коментари
Нов коментар