С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 юни 2015, 20:31, 7340 прочитания

Надя Неделчева: Ниската ликвидност и политическият риск са основните проблеми за БФБ

Много хора изобщо не искат да държат парите си в България и това прави атрактивни чуждите фондове, казвапортфолио мениджърът в "Карол капитал мениджмънт"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След КТБ българите се научиха, че банковият депозит не е толкова сигурен.

Отмина времето, когато България и Румъния се приемаха за едно ниво - сега румънската борса е много по-добре.
В последните две години търговията на българския капиталов пазар съвсем замря и докато много от чуждите борси наваксаха и дори надминаха състоянието си отпреди кризата, в България не се очертава възстановяване. Големите, а вече и по-малките български инвеститори се насочват към борси зад граница. На пръсти се броят не само листванията на нови дружества на пазара, а и набирането на капитал. Какви са пречките пред развитието на БФБ и как може да се преодолеят разговаряме с Надя Неделчева. Тя e портфейлен мениджър на фонда "Адванс възможности в Нова Европа", управляван от "Карол капитал мениджмънт". Работи в екипа на "Карол" от 2003 г. и същата година получава лиценз за инвестиционен консултант от КФН. Завършила е "Международни икономически отношения" и "Финанси" в УНСС и е един от първите в България с сертифициран финансов аналитик (CFA).


Защо си тръгнаха инвеститорите от БФБ и не искат да се върнат?
- Редица фактори допринасят за това - както директно свързани с пазара, така и много косвени действия, включително политическия риск. По мои изчисления и изхождайки от данните на БНБ, има ясна тенденция на спад в участието на чужденци на българския капиталов пазар. В края на 2014 г. участието на чужди инвеститори в пазарната капитализация на БФБ е едва 3.7%. За сравнение - предходните години до 2011 г. е малко над 7%, като дори тогавашните нива бяха много ниски.

Нека започна с по-генералните проблеми пред българския пазар – неговата ликвидност. Малко е клиширано вече да кажем, че българският пазар е слабо ликвиден, но за съжаление това е една от основните спирачки да привлечем и задържим чужди инвеститори. Когато разглеждаш чужд пазар, преди да влезеш на него, първите фактори, които анализираш, са ликвидността и размерът на борсата. За съжаление българската директно отпада по тези критерии за голяма част от чуждестранните институционални инвеститори. Дневните обороти от порядъка на 1.5 млн. лв. са прекалено ниски, а често те се дължат и на единични сделки. Когато един чужд инвеститор решава дали да заеме позиция в дадена акция, е задължително да постави критерии за ликвидност на позицията, изразяваща се в брой дни, за които той може да влезе или излезе от нея, базирано на данните за среднодневния оборот. При приложението на този критерий отпадат много от българските акции. Ако ще влизаш на пазара и ще избираш между пет компании, тогава самото отваряне на сметки, административната част, често се обезсмисля. Така че по чисто обективни причини българският пазар в момента не е интересен на редица чуждестранни инвеститори, като очевидно дори повишенията, които сме имали предходните години, са били използвани за излизане от позиции. За съжаление тук е трудно и да влезеш, и да излезеш от редица акции. Периодът 2005 - 2007 г. представляваше различен етап на икономическия цикъл, инвеститорите търсеха по-периферни пазари, които са останали извън полезрението на останалите. Това бяха пазари като българския, румънския, те бяха изостанали, имаше много подценени компании, тогава бяхме интересни. Сега също има добри подценени компании, но за съжаление малка част от тях минават традиционно прилаганите критерии за ликвидност. Имали сме няколко големи приватизации през борсата, но част от качените така дружества се делистват. На практика българският пазар не представлява реално отражение на икономиката.

Политиците помагат или пречат на този процес?

- Вторият голям проблем е политическият риск, който постоянно се доказва. Спомням си едно изказване на български политик – че пазарът на череши в Кюстендил е по-важен от БФБ (става въпрос за финансовия министър Владислав Горанов - бел. авт.). За съжаление това като че ли резюмира отношението на голяма част от управляващите към капиталовия пазар. Показва едно цялостно неразбиране какво представлява той. А всъщност идеята на пазара е да бъде преразпределител на капиталите в икономиката, да финансира реално бизнеса.

В България няма ясна концепция за развитие на пазара и в най-добрия случай политиците не пречат. В по-лошия случай, който видяхме преди няколко месеца – те вземат решения, които пряко се отразяват зле. За наблюдателя отстрани изглежда, че това решение засяга само една ограничена група от хора, но в действителност не е така. Тук визирам нещо, което пряко ни засегна - решението за налагане на глоби на дружества, които притежават земеделска земя и в структурата им има акционери извън ЕС. За щастие този абсурд отпадна. Той засегна нас в "Карол" (групата има фонд за земя "Адванс терафонд"), засегна и други компании. По-големият проблем е, че това като цяло повишава рисковата премия на България. Ако един чуждестранен инвеститор – портфейлен или стратегически, обмисля навлизане в България, такива решения се отчитат. Това допълнително увеличава рисковата премия на страната и води до слаб интерес към БФБ от страна на чужденците, а също и за инвестиции в икономиката като цяло -  нещо, което в държавите около нас е доста различно. Taкива решения увеличават политическия риск, като допълнително удрят и без това слабия интерес към българския пазар от страна на чужденците.



Какво може да се направи, за да се върнат на БФБ и чуждите, и българските инвеститори?
- На българските инвеститори в момента им се предлагат много различни възможности. И ние от "Карол", и други колеги предлагаме достъп до пазари от целия свят. Българският пазар е с доста слабо представяне тази и миналата година - от началото на годината има спад от 7-8%, а миналата година ръстът беше едва около 6%. Реално, когато имаш клиент и той иска да направи нещо с парите си, ти нямаш причини да го насочиш само към българския пазар. Да, той може да инвестира тук някаква част от парите си, но като се спазва принципът на диверсификация, е съвсем логично да погледнеш и към чуждите пазари. Още повече че с глобализацията и с общите за ЕС директиви достъпът е много по-лесен, отколкото беше преди години. Първо, вече е много по-лесно да търгуваш сам на чужда борса. Второ, за хората, които нямат познания или време, има лесен достъп до чужди фондове, които ти предлагат целия свят. По линия на единния паспорт дяловете на тези фондове много лесно се продават в България, ние предлагаме над 100 фонда на Schroders. Други компании също предлагат различни алтернативи, като българските инвеститори имат лесен достъп до над 250 чужди фонда, предлагащи инвестиции по целия свят. Някои инвеститори изпитват т.нар. home bias и се чувстват по-спокойни да инвестират в България, но има други, които изрично желаят инвестиции навън. Миналата година покрай всичко, което се случи с КТБ, доверието в страната, в управлението и във валутния борд се понижиха осезаемо. Къде основателно, къде не, има притеснения за стабилността на борда и по тази причина много хора изобщо не искат да държат парите си в България. Това прави атрактивни точно чуждите фондове, регистрираните в Люксембург например, с тях реално изнасяш спестяванията си от България. Кризата с КТБ доведе до търсене на валути, алтернативни на лева. Търсят се най-вече фондове, деноминирани в евро.

Като следствие от фалита на КТБ хората разбраха, че това, което се счита за сигурно – банковият депозит, всъщност не е толкова сигурно. Освен това тенденцията за понижение на лихвите, които падат към западноевропейските нива, накара хората да търсят други възможности. При спад на средните нива по нови депозити вече под 2% все по-често хората се замислят за спестяванията си, особено отчитайки и инфлацията. Постоянно се говори, че финансовата култура на българите е ниска и това е факт, ние полагаме усилия да научим хората как да мислят за парите си. Постепенно започват да ги разглеждат в контекста на инфлацията, как да се предпазят от нея, какво носи банковият депозит, какви са рисковете и алтернативите. Този образователен подход ще е бавен процес, подели сме го ние и други частни институции и вече дава резултат. Така че обръщането към взаимните фондове е резултат от различни фактори - кризата в банковата система, ниски лихви, политическия риск.

Какво би върнало интереса към българския пазар – все пак практиката от околните пазари показва, че определено начин да привлечеш интерес е да пуснеш ключови предприятия на борсата, т.е. приватизацията, и то на големи, ключови компании.

Затова ли капиталовият пазар в Румъния изпреварва българския?
- Да, румънският капиталов пазар е много по-развит и с много по-добра ликвидност. За съжаление допреди известно време България и Румъния някак вървяха заедно. Имаше фондове, които инвестираха и в двете държави, следвайки стратегия на инвестиции в държавите от втората вълна разширяване на ЕС. За съжаление това вече не е валидно – България и Румъния не вървят заедно. Трябва да погледнем какво се прави в Румъния, за да се развие един капиталов пазар.  От миналата година ЕБВР държи 4.99% от борсата в Букурещ. Банката заедно с правителството, финансовото министерство и техният регулаторен орган имат много ясна стратегия за развитие. Тя е ясно дефинирана – Румъния да се превърне от frontier market в emerging market. Това предполага изпълнение на критерии за капитализация и оборот, а също така и за достъп до пазара. В тази насока могат да се посочат и няколко успешни листвания от предишните години, от порядъка на 500 млн. долара IPO, което автоматично увеличава интереса към съответното предлагане и борсата. Това води до развитие не само на капиталовия пазар, но и на цялата икономика, защото това е в крайна сметка ролята му – да финансира реалния бизнес.

През февруари по подобие на Варшавската борса направиха сегмент за малки и стартиращи компании – AeRO сегментът. Идеята е там да са компании, които са много малки, в начален етап на развитие, включително стартъпи, и още не отговарят на критериите да са на основния пазар. Съответно има облекчени условия и за листването, и за разкриване на информация. На сегмента вече се търгуват няколко нови компании от IT сектора – на практика това е интересна форма за насърчаване на предприемачеството.

Друг пример за привличане на интереса както в Полша, така и в Румъния – при приватизация на голяма компания през борсата за местните малки инвеститори да се определи по-ниска цена, по която те записват акциите, в сравнение с институционалните. Необходимо е да има стратегия за развитие на капиталовия пазар, която в България за съжаление липсва.

Кое ще е по-добре за БФБ - да станем част от обща регионална платформа или приватизация от голяма западноевропейска борса?
- Обединението, което се създаде миналата година между Македония, Хърватия и България, е добра инициатива. Но това няма да промени качествено пазара. Смятам, че по-добрият вариант е борсата да бъде продадена на стратегически инвеститор от типа на Deutsche Boerse, който да осигури know-how, финансова подкрепа, подкрепа при активности за популяризиране на капиталовия пазар и така ще се види качествена разлика.

Руско-украинския конфликт повлия ли и на пазарите извън Русия и Украйна?
- Да, повлия. Естествено на двете страни повлия много силно, валутите се обезцениха, миналата година и гривната, и рублата се обезцениха с над 40%. За съжаление, тъй като това са големи пазари в региона, кризата имаше влияние и върху други държави не само по линия на търговските отношения, но и като цялостен отпечатък върху пазарите от региона, който миналата година се представи слабо. В голяма степен обаче лошите очаквания се изконсумираха и вече са отразени в цените.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 4940 прочитания

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро 2 Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

16 яну 2020, 2486 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Българският ни завод е решаващ за успеха на компанията в следващите 10 години

Рони Летън, президент на производителя на индустриално оборудване "Атлас Копко", в интервю за "Капитал Daily":

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10