С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 юни 2015, 8:10, 5125 прочитания

Тази година зърнената реколта ще е по-слаба

Наталия Тодорова, изп. директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наталия Тодорова е изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) от 2011 г. Завършила е Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, има магистратура като европейски експерт по земеделие и селски райони от аграрния университет. НАЗ обединява над 2000 зърнопроизводители от различни райони на страната.
Каква беше 2014 г. за зърнопроизводството в България и каква се очаква да е 2015 г.?
След едни много силни години по отношение на добиви и цени, в които производителите започнаха да правят мащабни инвестиции за земя и за техника, 2014 г. беше първата на спад и в голяма степен отрезви пазара. Имаше много стопанства, които не успяха да възобновят производството, започнаха да разпродават активи и дори имаше фалити. Тази година очакваме по-ниска реколта спрямо миналогодишната заради по-лоши климатични условия, по-малко засети площи и цени като миналогодишните. По принцип в световен мащаб цените падат, а и ние няма да можем да компенсираме това с високи добиви, както се случи през 2014 г.

А колко декара пшеница за засети през 2015 г.?
Пшеницата има превес сред традиционните зърнени култури и ежегодно се сеят между 10 и 13 млн. дка. Сега сме в долната граница с около 10 млн. дка и това е най-ниското количество засети площи от доста време насам. Причината е провокирана от метеорологичните условия – изключително влажната есен, която не позволи на производителите да извършат добра сеитба. Част от тези останали незасети площи се компенсираха сега с пролетниците – царевица и слънчоглед, макар че и тяхната сеитба беше трудна.


Повиши ли се интересът към зърнопроизводството като следствие от европейската подкрепа към земеделския сектор?
Подпомагането в сектора не е само европейска практика, а го има в цял свят, именно защото земеделието е бизнес с висок риск. Това на практика е една фабрика на открито и не знаеш какво ще се случи с продукцията в дадена година. Затова правителствата се опитват да създадат някаква сигурност, така че производителите да продължат да се занимават със земеделски дейности. Много критици си задават въпроса защо толкова пари се изливат в земеделието. Именно затова - за да има гаранция, че ще има кой да се занимава с производството на храни.

С влизането в ЕС земята беше много раздробена, което затруднява извършването на едно модерно и високотехнологично зърнопроизводство. Защото такова може да се случи само ако площите са комасирани. 2007 г. ни завари доста неподготвени, но все пак тези няколко години на подпомагане успяха да възвърнат интереса на производителите, макар че част от тях никога не са се отказвали. Имаме членове в Националната асоциация на зърнопроизводителите, които са земеделци от 20, 30 или дори 40 години и са правили това цял живот. Имаме и такива членове, които са от по-скоро в бизнеса. Да, има интерес към зърнопроизводството и ако погледнете и статистиката на фонд "Земеделие" ще видите, че с всяка година се увеличава броят на заявителите, като само в последните се наблюдава лек спад, който ние отдаваме на факта, че производителите се окрупняват.

Колко хектара са засети със зърнени и маслодайни култури и какъв процент са те от обработваемата земя?
Площта на земята със селскостопанско предназначение в България е една почти константна величина. През 2013 г. тя е около 52 млн. дка. Използваната земеделска площ е над 49 млн. дка. Ако сравните тези числа с тези от 2000 г., ще видите, че площите намаляват и това се дължи на тоталния отлив в сектора, който започна след тази година и продължи до 2006 г., след която пък дойде бавно възстановяване.  
През 2013 г. зърнените култури, относими към обработваемата земя, са около 60%. През 2000 г. е бил 65%. Най-масовите и традиционни за България култури са пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед.



Може ли да се сравни България с някоя друга държава по отношение на доминацията на зърнопроизводството спрямо другите земеделски сектори? Имате ли данни за това какъв процент е земята, която се ползва за зърнопроизводство в другите държави от ЕС?
Масово е зърнопроизводството да заема най-големият дял обработваема земя във всяка държава, където има условия за такова земеделие, просто защото зърнопроизводството се нуждае от големи по размер площи. Дял от 60% на зърнените култури не е толкова висок, защото има и държави, където той е 80%. Площите със зърнени култури в България не са се увеличили след приемането на България в ЕС, но са се върнали на нивата от 2000 г., когато все още е имало някакъв интерес към земеделието. Не може и да се прави сравнение с годините, когато все още България имаше планова икономика. От 60-те години се засилва производството на зърнени култури, а през осемдесетте години то бележи своя пик от 8.2 млн. тона, без в това число да влизат техническите култури. За сравнение, същото производство започва да намалява през 90-те, а в периода 2000 - 2010 г. е 5.6 млн. тона.

А какво е състоянието на добивите в момента спрямо средно европейските нива?
В исторически план добивите в България растат и стигат до над 400 кг/дка при пшеницата средно за страната. Спрямо Европа обаче това е под средния добив. Той е 550 кг/дка при пшеницата и имаме потенциал и климатични възможности да достигнем подобно ниво, но трябва да се подобри технологията. Хубавото е, че много от производителите го правят и има и такива, които стигат до дори 700 кг/дка. Това, което ще се случва в България, е именно да се върви в посока увеличаване на добива, площите със зърнени култури няма да нарастват в бъдеще.
Украйна, Русия и Казахстан са основните конкуренти на България в черноморския басейн и от тези държави и тяхното производство се влияят цените на българското зърно. По отношение на технологии те не са много по-напред от съвременното българско производство и добивите им не са по-високи от нашите, но ние трябва да се стремим да гоним европейския добив. За Франция например, той е около 670 кг/дка.

Колко от членовете на НАЗ са въвели или са в процес на въвеждане на тези нови технологии? Имат ли като цяло зърнопроизводителите готовност да модернизират и подобрят стопанствата си?
Те всички знаят, че ако искат да се задържат на пазара и да имат рентабилно производство, трябва да правят постоянни подобрения и да инвестират в модернизация, защото, ако преустановят този процес, ще станат много уязвими към изпадане. В този бизнес ако една година ти не произведеш добра продукция и не я реализираш на добра цена, просто не можеш да възобновиш производството през следващата година. Тоест ще засееш по-малко площи, ще използваш по-малко качествени семена и торове и така година след година ще влезеш в една негативна спирала. Затова всички се стремят да инвестират.
 
Подкрепяте ли твърдението, че субсидирането чрез директните плащания за декар намалява мотивацията към развитие на стопанствата, защото производителите и така знаят, че в края на годината ще получат средства без значение колко са произвели?
Нека да развенчая един мит за субсидиите. Те наистина повишиха дохода на земеделските производители, помогнаха им да бъдат малко по-инвестиционно настроени, но това беше в първите години на субсидиране. След като се видя обаче, че земеделието започва да се възражда и има интерес към този бизнес, всички съпътстващи разходи нараснаха. Ако в началото субсидиите са били 15 - 30% от дохода на производителите, днес те са незначителен процент заради нарасналите разходи за рента, торове, препарати, земеделска техника и др. Цената на земята също се повиши с над 100% от 2000 г. насам, а в някои райони дори с повече.
Ако 1 млрд. лв. влизат в сектор земеделие годишно под формата на директни плащания, може би около 3 млрд. влизат у собствениците на земя под формата на аренда. Често полученото от субсидията като плащане за декар дори не покрива рентата.

Имате ли данни колко от производителите отглеждат зърнени култури на собствена земя?
Преди около три-четири години Българската асоциация на собствениците на земеделска земя беше правила статистика, данните от която показаха, че само 20% от земеделските производители притежават собствена земя, а останалата част е наета. И понеже това е една предпоставка да бъдеш изхвърлен от пазара, много от производителите инвестират в закупуването на земя. Така поне субсидията им не отива за плащане на рента, макар в много от случаите покупките да се случват с кредити, които също трябва да бъдат обслужвани.  

Има ли много зърнопроизводители, които се насочват към други земеделски дейности и диверсифицират своите стопанства?
Може да се каже, че се отварят към това, но все още не е икономическа тенденция. Има членове на асоциацията, които правят така от чисто любителски подбуди или за да задоволяват личното си потребление. В момента, в който видят икономически потенциал тези хора и към животновъдството, и към овощарството, и към зеленчукопроизводството, аз съм сигурна, че ще разширят своята дейност. Рисковете биха били много по-малко, защото, ако имаш една лоша година в зърното, ти ще можеш да компенсираш с другото. Смесените стопанства са разпространени в Европа.

Какво е влиянието на субсидиите върху пазара?
Субсидиите изкривяват пазара, защото българските производители работят на едни и същи пазари с техните европейски колеги, но не получават размера на субсидиране, какъвто получават европейските производители. Това прави нашето земеделие по-малко конкурентоспособно.

Как ще се променят плащанията за зърнения сектор през новия програмен период между 2014 и 2020 г.?
Новото е, че плащанията вече ще са обвързани с определени ангажименти, в това число екологични. Като следствие от това, например, заявените площи и със соя, и с боб нарастват, защото процент от директните плащания са за протеинови култури. Това е протеин, необходим на Европа, който сега се внася с бразилската и американската соя, която пък е ГМО. 
Конкретно за зърнопроизводството ставката по схемата за единно плащане на площ намалява - ако е била 30 лв./дка до миналата година, вече ще е 16 лв./дка, и плюс още 8 лв./дка за зелените практики, ако те се изпълняват. Таванът на плащането по мои изчисления ще е около 28 лв./дка. Тази сума може да расте, ако имаш протеинови култури, ако си млад фермер и др. 

Каква е позицията на сектора за тази промяна? 
Това е промяна, която се налага от ЕС. А приоритетизирането на секторите животновъдство, производство на плодове и зеленчуци и биологично земеделие е в някаква степен национална политика и ние като асоциация сме участвали в процеса на взимане на тези решения. Не сме били против отделянето на такъв висок процент за обвързана подкрепа, защото осъзнаваме, че тези сектори имат нужда от тази европейска подкрепа.

Интервюто взе Силвия Радославова 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2049 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2165 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
За цената на тока и преференциите на големите консуматори

Позицията на енергийния министър Теменужка Петкова

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10