С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 28 юни 2015, 17:02, 5147 прочитания

Гай Райдър: Трябва да се внимава с вдигането на минималната заплата

"Не мога да си спомня друго време, в което да е имало такова неудовлетворение на гражданите в Европа и по-голямо разделение в ЕС", казва генералният директор на Международната организация на труда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гай Райдър е генерален директор на Международната организация на труда - специализирана агенция на ООН, чиято цел е да защитава правата на работниците и да допринася за развитието на социалната справедливост. МОТ приема препоръки и конвенции, правно обвързващи държавите членки. Чрез тях се установяват както минималните стандарти на основните трудови права, така и други стандарти, които регулират условията на заетост, труд и социално осигуряване. Британецът пое ръководството на организацията през 2012 г., като преди това е бил генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите и на Международната синдикална конфедерация.

Ситуацията с пазара на труда в Европа не е добра. Безработните се увеличават, рискът от бедност расте, а младите хора дори не желаят да се трудят. Как може да се промени тази ситуация?


- Ситуацията с пазара на труда в Европа наистина е трудна. Виждаме, че икономиката се възстановява бавно от кризата, но смятам, че Европа трябва да сложи създаването на работни места в центъра на своята политика. В момента има големи дискусии за баланса между управлението на публичните финанси и създаването на работни места. Мисля, че има риск Европа да загуби този баланс, като се концентрира прекалено много върху финансовата стабилност, с което жертва икономическия ръст и работните места. Надявам се да има някакъв прогрес в тази посока относно Гърция. Вече видяхме някои положителни сигнали от страна на Европейската комисия – планът "Юнкер". Инвестициите са единият начин за постигане на икономически ръст и създаване на работни места.

Относно младежката безработица - тя е на неприемливо високо ниво в Европа. В някои държави като Гърция и Испания тя е над 50%. Това не може да продължава. Оптимистично съм настроен, че тази негативна тенденция ще се обърне, но това може да стане само ако Европа промени леко своята политика относно работните места.

Възможно ли е да се намери баланс между икономическия ръст и работните места, от една страна, и фискалната дисциплина, от друга? Виждаме, че населението на Европа застарява, а компаниите все по-трудно намират подходящи кадри?



- Свидетели сме на един парадокс. Имаме застаряващо населението в много държави от Европейския съюз, което означава, че има нужда от работна ръка, а в същото време има високо ниво на младежка безработица. Има два начина да се осигури – да се наемат млади хора или чрез трудовата мобилност. И тук липсва балансът, който може да бъде възстановен само с правилно управление. За съжаление кризата разруши кохезионната политика на Европа и все още не може да се намери общ отговор срещу предизвикателствата, появили се след 2008 г.

В България проблемът с "работещите бедни" е много голям, а вероятно и в цяла Европа. Има ли решение в средносрочен план поне?

- Този проблем съществува не само в Европа, но и в целия свят. Виждането на Международната организация по труда (МОТ) е, че ако работиш на пълно работно време, трябва да получаваш достатъчно, за да не влизаш в графата на бедните. Неприемливо е хората да работят на пълно работно време и в същото време да живеят в условия на бедност. Има различни начини да атакуваме този проблем. Единият е да се гарантират минимални доходи чрез минимална работна заплата (МРЗ) и социално подпомагане. Това, което виждаме в много общества, е нарастващо неравенство. Забелязва се трансфериране на част от доходите на хората към печалбите на компаниите. И това е процес, който започна преди 30 години.

Така се получава едно огромно разделение между висококвалифицираните хора и тези с ниска квалификация или дори без такава. Първата група се справя добре и заплатите им растат, но при другите нещата се влошават. И така работещите бедни се увеличават. Мисля, че ще е изключително полезно, ако правителствата разберат, че това е неприемливо, и се предприемат съответните политики.

От това, което разбирам, вие предлагате вдигане на МРЗ като защита срещу създаването на работещи бедни?

- Минималната заплата е сложна тема, но това определено е един инструмент за превенция срещу бедността. Разбира се, правителствата не бива да определят нереалистично високи нива на минималните възнаграждения, но отново става въпрос за баланс. Знам, че в България има много хора, които са в риск от бедност. Решаването на този проблем трябва да е основна цел на правителството както чрез МРЗ, така и чрез адекватна социална политика.

Но вдигането на минималната заплата обикновено означава по-малко работни места? Не е ли по-добре да се работи в посока по-добро образование и квалификация?

- Трябва да се намери точното ниво на МРЗ, което да защитава хората, но в същото време да не вреди на създаването на работни места. Осъзнавам, че това е труден баланс, но според мен начинът, по който се определя тя в България, е удачен. Нивото на минималната заплата тук е толкова ниско, че повишаването й по никакъв начин не би навредило на пазара на труда.

Говорите за важността на социалното подпомагане. Но според вас европейският социален модел не се ли провали?

- Не. Аз силно вярвам в социалния модел, разпространен в Европа. Кризата от 2008 г. дойде заради проблемите във финансовия сектор. Това не беше проблем на пазара на труда или на дефектния социален модел в Европа. След началото на кризата обаче възникна и въпросът дали този модел е все още фиктивен начин, чрез който правителствата да осигуряват конкурентност на фона на динамиката в глобален мащаб. Според мен твърде много хора вярват, че единственият начин да се постигне по-добра конкурентоспособност в Европа е да се разруши този социален модел. Аз имам точно противоположната гледна точка. Мисля, че Европа ще успее икономически и социално за в бъдеще, ако остане лоялна и решителна към своя социален модел.

Ако погледнем в други части на света, например държавите от БРИКС, виждаме, че тези страни сега изграждат социалните и пенсионните си системи по подобие на европейските. Това означава, че ще е голяма грешка да се деконструира сегашният модел на Европа. Реформите са необходими основно заради демографията. Но трябва да се запази принципът на модела и аз съм убеден в това.

Но населението в държавите от БРИКС е младо? Проблемите на Европа като че ли не важат за тях?

- Не при всички е така. В Китай например населението започва да застарява. Причината за това е политиката за едно дете. Но съм съгласен, демографията прави разликата. И, да, застаряващите държави в Европа трябва да адаптират социалните си модели към тази ситуация. В България правите промяна на пенсионната си система. В други държави се случва същото. Имаме нужда да осигурим устойчивост на социалната система. Това изисква реформи. Ще бъде голяма грешка, ако сложим настрана социалната защита и социалния модел. Дори си мисля, че не е възможно.

Недоволството както вътре в държавите, така и между отделните страни в ЕС расте. Получава се така, че едни плащат, за да живеят други. Докъде може да доведе това и не е ли това проблем на социалния модел?

- Наистина аз не мога да си спомня друго време, в което да е имало такова неудовлетворение на гражданите в Европа и по-голямо разделение в ЕС. Нормално е държавите членки да имат различия във вижданията си за развитието на съюза. Аз смятам, че ЕС е изправен пред най-голямото си предизвикателство за последните три десетилетия. Въпросът е обаче дали ЕС е способен да се справи с тази криза на различностите. Аз смятам, че е. Има нужда от огромни усилия от всички, за да сме сигурни, че ще стане.

От какви реформи се нуждае България, за да се подобри пазарът на труда?

- На първо място, мисля, че правителството успява да намери баланса между икономическия ръст и фискалната политика. Също така мисля, че е намерен начин за реформа на пенсионната система и да се постигне съгласие със социалните партньори. Най-големият проблем на България е свързан с производствения капацитет на държавата. Вие нямате толкова високо ниво на безработица – около 10%. Но имате много ниско ниво на включване – твърде много хора са извън пазара на труда. Мисля, че връщането на хората към активно търсене на работа, повишаването на дела на участващите в пазара на труда трябва да е ключово. Това обаче означава по-добро образование, превенция срещу социалното изключване, осигуряване на достъп до пазара на труда на младите хора, но преди всичко политика, насочена към насърчаване на инвестициите в страната, което е ключово за икономическия растеж и работните места.

Преди кризата инвестициите в България растяха с по 5-6%. Сега са едва около 1-2%. Мисля, че е много важно за България да стимулира този ръст. Трябва да се създаде климат, който да помогне да се привличат повече инвестиции. В този момент е важна и инфраструктурата, и стратегията ви за развитие на индустрията. Също така смятам, че това ще доведе до повече ръст на икономиката като цяло, а потенциалът на страната е много по-голям, отколкото се постига сега.

Виждате ли в това правителство, и в министър Калфин конкретно, действия в правилната посока за справяне с всички проблеми, които има България с пазара на труда?

- Виждам две основни положителни неща. Първо, след период на нестабилност в страната, изглежда, вече стабилността се е върнала. Окуражен съм също така, че правителството успява да постигне баланс между фискалната консолидация и социалната политика. Знам, че България има силни традиции в социалния диалог и разговорите за различни политики трябва да продължат до постигане на съгласие между страните. Мисля, че правителството е съгласно да води такъв тип разговори.

Фискалната консолидация също трябва да се случва по този начин – чрез диалог със социалните партньори. Знам, че не е лесно, в много държави не се случва. България също има своите върхове и спадове в диалога между отделните страни, но постигането на консенсус по важните теми е задължително.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

13 дек 2019, 1369 прочитания

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора 1 Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 1889 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
"Дневник": Българите са в топ 5 на туристите в Македония

Кристиян Джамбазовски, директор на Агенцията за промоция и развитие на туризма в Македония

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10