Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 юли 2015, 19:18, 6230 прочитания

Рисковете за България от гръцката криза са вече изконсумирани

Кристофор Павлов, Уникредит Булбанк

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какъв е вашият прочит на събития в Гърция от последните дни?

- Европа не трябва да наказва Гърция с изгонване от еврозоната. Никой няма да спечели от превръщането на Гърция в мъченик. Още повече сега, когато след водените вече няколко месеца преговори изглежда, че различията в позициите на преговарящите страни не са толкова големи. Трябва да се използва всяка съществуваща възможност да се постигне споразумение, което ще гарантира оставане на Гърция в еврозоната. Разбира се, това не може да стане, ако Атина откаже да проведе необходимите реформи. Важно е да се отбележи, че е необходима програма за реформи, която далеч надхвърля стандартните програми на МВФ, защото освен безотговорната фискална политика същностните причини за фалита на Гърция включват широко разпространената корупция, слабите институции и изкривяването на пазара от политиците в полза на частни интереси имащи за цел извличането на ренти.


Необходимо е също така споразумение, което ще направи възможно тежестта по обслужването на дълга - в частта, в която тя ще трябва да се носи от Гърция - да бъде разпределена по начин, който се разпознава като справедлив от по-голямата част от самите гърци. Не е без значение как точно ще бъде разпределена тази тежест между отделните сектори на икономиката, между бизнеса и домакинствата, между различните поколения, между хората с високи доходи и тези с по-ниски. Трябва да признаем, че досегашните програми за спасяване на Гърция не произведоха изцяло желаните резултати и е нужен нов опит за адресиране на всички тези предизвикателства.   

ЕЦБ ще действа много внимателно, тъй като решението за съдбата на Гърция е политическо и не трябва да се допуска репутацията на ЕЦБ като независима от действията на политическите лидери институция да пострада. Това най вероятно означава, че ЕЦБ ще продължава да предоставя ограничени количества ликвидност на гръцките банки, докато все още остава жива надеждата за постигане на споразумение. Все пак ЕЦБ е централна банка на осемнадесет европейски страни, включително и Гърция.

Какви са рисковете за България от ескалацията на напрежението?



- В една голяма степен рисковете за България от случващото се в Гърция вече са изконсумирани. Гърция отдавна е загубила значимостта си за България като източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Потокът на гръцки преки чуждестранни инвестиции към България е в размер на 2.6 млрд. евро през петте години от 2004 до 2009 г. За следващите пет години - от 2009 до 2014 г., той ще е отрицателен в размер на 25 млн. евро. При сегашните обстоятелства това всъщност е успокоително, тъй като сочи, че рисковете за капиталовите потоци в резултат от случващото се в Гърция са се материализирали още преди няколко години.

Българските банки са стабилни и дори да се случи някакво разместване на депозити от една банка в друга, това няма да промени начина, по който стои банковата система, и икономиката като цяло. Изглежда, са взети достатъчно предохранителни мерки, за да се изолират поделенията на гръцките банки от техните централи.

Фискалният резерв е на нива, които не са наблюдавани от 2009 г. насам. Страната има излишък по текущата сметка и по консолидираната фискална програма. Икономическият растеж се ускорява не само поради благоприятната външна конюнктура, но и поради по-добрата стопанска политика, провеждана от правителството. Всички външни анализатори, с които съм разговарял през последните дни, смятат, че дори при много екстремно неблагоприятен сценарий на развитие на гръцката криза България има достатъчно резерви, за да се справи сама без външна помощ.

Как гледате на рисковете за българските емигранти и за бизнеса, който изнася за гръцкия пазар?

- Основните рискове за българското стопанство са свързани с външната търговия и с наличието на близо 200 000 българи, които работят в Гърция и са изправени пред опасността да загубят работата си или заплатите им да бъдат редуцирани. Какво ще се случи с износа много ще зависи от това кога ще бъдат отворени банките отново. Ясно е, че няма как съвременната икономика да функционира без банки и по едни или друг начин банките скоро ще трябва да бъдат отворени. Това ще изисква или ново споразумение с кредиторите в следващите две седмици, което продължава да бъда предпочитаният сценарий, или постепенно въвеждане на паралелна валута, което при провал на преговорите ще изисква още една до две седмици.

Междувременно гръцката икономика ще продължи да се задушава под натиска на натрупващата се междуфирмена задлъжнялост. Все пак ликвидността ще пресъхва по-бавно, отколкото повечето хора смятат. Рискът от подобен сценарий съществува повече от три години. Това накара много фирми и домакинствата да прехвърлят в чужбина над 100 милиарда депозити от гръцките банки. Това означава, че макар и затруднен, достъпът до голяма част от спестяванията на гръцките фирми и домакинства остава налице, въпреки че местните банки работят в условията на засилващи се ограничения.

При нормални обстоятелства страната се посещава от над 15 млн. туристи, които носят приходи от порядъка на 12-13 млрд. евро годишно. Това е около 8% от БВП на страната. Да, обстоятелствата са далеч от нормални, но все пак туристите продължават да пристигат, ако се вярва на новините, идващи от Атина. Там, където е възможно, гърците ще използват валутите на съседите си като алтернатива. В краен случай може да се стигне до някаква форма на черен пазар, на който банковите депозити да се разменят срещу кеш при дисконт, но това ще е възможно само ако опитите за споразумение, което ще остави Гърция в еврозоната, се провалят окончателно.

Бихме могли да очакваме повече напрежение през следващите няколко седмици, но с това лошите новини вероятно ще се изчерпат. ЕЦБ има две действащи програми за изкупуване на активи, а задълженията на Гърция са в ръцете на правителствата от еврозоната и наднационални финансови институции като МВФ и европейския стабилизационен механизъм, което означава, че честният сектор е в голяма степен изолиран.

По изчисления на Уникредит Булбанк голямата част от износа за Гърция – 41%, е стоки от първа необходимост – храни, включително непреработени храни (34%), плюс горива и електричество (7%). Това ще действа като стабилизиращ фактор, още повече че износът на тези категории продължи да нараства в последните няколко години с двуцифрени темпове въпреки спада в БВП на Гърция с близо четвърт. Износът на потребителски стоки за дълготрайна употреба и инвестиционни стоки ще бъде засегнат най–сериозно. Предполагам това ще са стоките, чието възстановяване ще протича най-бавно и затова защото възстановяването на потреблението на тези стоки ще зависи от възстановяването на гръцкия банковия сектор, което по всичко личи ще протича бавно. Но делът на тези две категории от общия износ е едва 2% и съответно 9% от общия износ по оценки на Уникредит Булбанк.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигът на електронните подписи 1 Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

22 май 2020, 4706 прочитания

Мениджърската библия на "Аванти" 4 Мениджърската библия на "Аванти"

Татяна Попова, управител на веригата за хранителни стоки "Аванти" пред "Капитал"

8 май 2020, 19669 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Кризата в Гърция вече има негативен ефект върху търговията с ток

Няма как частни компании да финансират сделки, за които нямат гаранция, че ще получат плащанията си

Още от Капитал
Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10