Рисковете за България от гръцката криза са вече изконсумирани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рисковете за България от гръцката криза са вече изконсумирани

България и банковият сектор страната трябва да бъдат остров на спокойствие в момент, когато се очакват решения от най-високо ниво

Рисковете за България от гръцката криза са вече изконсумирани

Кристофор Павлов, Уникредит Булбанк

Гергана Михайлова
6343 прочитания

България и банковият сектор страната трябва да бъдат остров на спокойствие в момент, когато се очакват решения от най-високо ниво

© Юлия Лазарова


Какъв е вашият прочит на събития в Гърция от последните дни?

- Европа не трябва да наказва Гърция с изгонване от еврозоната. Никой няма да спечели от превръщането на Гърция в мъченик. Още повече сега, когато след водените вече няколко месеца преговори изглежда, че различията в позициите на преговарящите страни не са толкова големи. Трябва да се използва всяка съществуваща възможност да се постигне споразумение, което ще гарантира оставане на Гърция в еврозоната. Разбира се, това не може да стане, ако Атина откаже да проведе необходимите реформи. Важно е да се отбележи, че е необходима програма за реформи, която далеч надхвърля стандартните програми на МВФ, защото освен безотговорната фискална политика същностните причини за фалита на Гърция включват широко разпространената корупция, слабите институции и изкривяването на пазара от политиците в полза на частни интереси имащи за цел извличането на ренти.

Необходимо е също така споразумение, което ще направи възможно тежестта по обслужването на дълга - в частта, в която тя ще трябва да се носи от Гърция - да бъде разпределена по начин, който се разпознава като справедлив от по-голямата част от самите гърци. Не е без значение как точно ще бъде разпределена тази тежест между отделните сектори на икономиката, между бизнеса и домакинствата, между различните поколения, между хората с високи доходи и тези с по-ниски. Трябва да признаем, че досегашните програми за спасяване на Гърция не произведоха изцяло желаните резултати и е нужен нов опит за адресиране на всички тези предизвикателства.   

ЕЦБ ще действа много внимателно, тъй като решението за съдбата на Гърция е политическо и не трябва да се допуска репутацията на ЕЦБ като независима от действията на политическите лидери институция да пострада. Това най вероятно означава, че ЕЦБ ще продължава да предоставя ограничени количества ликвидност на гръцките банки, докато все още остава жива надеждата за постигане на споразумение. Все пак ЕЦБ е централна банка на осемнадесет европейски страни, включително и Гърция.

Какви са рисковете за България от ескалацията на напрежението?

- В една голяма степен рисковете за България от случващото се в Гърция вече са изконсумирани. Гърция отдавна е загубила значимостта си за България като източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Потокът на гръцки преки чуждестранни инвестиции към България е в размер на 2.6 млрд. евро през петте години от 2004 до 2009 г. За следващите пет години - от 2009 до 2014 г., той ще е отрицателен в размер на 25 млн. евро. При сегашните обстоятелства това всъщност е успокоително, тъй като сочи, че рисковете за капиталовите потоци в резултат от случващото се в Гърция са се материализирали още преди няколко години.

Българските банки са стабилни и дори да се случи някакво разместване на депозити от една банка в друга, това няма да промени начина, по който стои банковата система, и икономиката като цяло. Изглежда, са взети достатъчно предохранителни мерки, за да се изолират поделенията на гръцките банки от техните централи.

Фискалният резерв е на нива, които не са наблюдавани от 2009 г. насам. Страната има излишък по текущата сметка и по консолидираната фискална програма. Икономическият растеж се ускорява не само поради благоприятната външна конюнктура, но и поради по-добрата стопанска политика, провеждана от правителството. Всички външни анализатори, с които съм разговарял през последните дни, смятат, че дори при много екстремно неблагоприятен сценарий на развитие на гръцката криза България има достатъчно резерви, за да се справи сама без външна помощ.

Как гледате на рисковете за българските емигранти и за бизнеса, който изнася за гръцкия пазар?

- Основните рискове за българското стопанство са свързани с външната търговия и с наличието на близо 200 000 българи, които работят в Гърция и са изправени пред опасността да загубят работата си или заплатите им да бъдат редуцирани. Какво ще се случи с износа много ще зависи от това кога ще бъдат отворени банките отново. Ясно е, че няма как съвременната икономика да функционира без банки и по едни или друг начин банките скоро ще трябва да бъдат отворени. Това ще изисква или ново споразумение с кредиторите в следващите две седмици, което продължава да бъда предпочитаният сценарий, или постепенно въвеждане на паралелна валута, което при провал на преговорите ще изисква още една до две седмици.

Междувременно гръцката икономика ще продължи да се задушава под натиска на натрупващата се междуфирмена задлъжнялост. Все пак ликвидността ще пресъхва по-бавно, отколкото повечето хора смятат. Рискът от подобен сценарий съществува повече от три години. Това накара много фирми и домакинствата да прехвърлят в чужбина над 100 милиарда депозити от гръцките банки. Това означава, че макар и затруднен, достъпът до голяма част от спестяванията на гръцките фирми и домакинства остава налице, въпреки че местните банки работят в условията на засилващи се ограничения.

При нормални обстоятелства страната се посещава от над 15 млн. туристи, които носят приходи от порядъка на 12-13 млрд. евро годишно. Това е около 8% от БВП на страната. Да, обстоятелствата са далеч от нормални, но все пак туристите продължават да пристигат, ако се вярва на новините, идващи от Атина. Там, където е възможно, гърците ще използват валутите на съседите си като алтернатива. В краен случай може да се стигне до някаква форма на черен пазар, на който банковите депозити да се разменят срещу кеш при дисконт, но това ще е възможно само ако опитите за споразумение, което ще остави Гърция в еврозоната, се провалят окончателно.

Бихме могли да очакваме повече напрежение през следващите няколко седмици, но с това лошите новини вероятно ще се изчерпат. ЕЦБ има две действащи програми за изкупуване на активи, а задълженията на Гърция са в ръцете на правителствата от еврозоната и наднационални финансови институции като МВФ и европейския стабилизационен механизъм, което означава, че честният сектор е в голяма степен изолиран.

По изчисления на Уникредит Булбанк голямата част от износа за Гърция – 41%, е стоки от първа необходимост – храни, включително непреработени храни (34%), плюс горива и електричество (7%). Това ще действа като стабилизиращ фактор, още повече че износът на тези категории продължи да нараства в последните няколко години с двуцифрени темпове въпреки спада в БВП на Гърция с близо четвърт. Износът на потребителски стоки за дълготрайна употреба и инвестиционни стоки ще бъде засегнат най–сериозно. Предполагам това ще са стоките, чието възстановяване ще протича най-бавно и затова защото възстановяването на потреблението на тези стоки ще зависи от възстановяването на гръцкия банковия сектор, което по всичко личи ще протича бавно. Но делът на тези две категории от общия износ е едва 2% и съответно 9% от общия износ по оценки на Уникредит Булбанк.

Какъв е вашият прочит на събития в Гърция от последните дни?

- Европа не трябва да наказва Гърция с изгонване от еврозоната. Никой няма да спечели от превръщането на Гърция в мъченик. Още повече сега, когато след водените вече няколко месеца преговори изглежда, че различията в позициите на преговарящите страни не са толкова големи. Трябва да се използва всяка съществуваща възможност да се постигне споразумение, което ще гарантира оставане на Гърция в еврозоната. Разбира се, това не може да стане, ако Атина откаже да проведе необходимите реформи. Важно е да се отбележи, че е необходима програма за реформи, която далеч надхвърля стандартните програми на МВФ, защото освен безотговорната фискална политика същностните причини за фалита на Гърция включват широко разпространената корупция, слабите институции и изкривяването на пазара от политиците в полза на частни интереси имащи за цел извличането на ренти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK