Кризата в Гърция вече има негативен ефект върху търговията с ток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризата в Гърция вече има негативен ефект върху търговията с ток

Мартин Георгиев, прокурист на "Алпик Енергия България"

Кризата в Гърция вече има негативен ефект върху търговията с ток

Няма как частни компании да финансират сделки, за които нямат гаранция, че ще получат плащанията си

7130 прочитания

Мартин Георгиев, прокурист на "Алпик Енергия България"

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Мартин Георгиев е прокурист на Алпик Енергия България ЕООД и председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Преди да се присъедини към Алпик, е работил като Мениджър Ключови клиенти в Aare-Tessin Ltd. for Electricity (Atel) в централата на холдинга в Швейцария. Преди това е заемал длъжността Програмен мениджър в Юкономикс. Има практика като консултант в либерализацията на електроенергийния пазар в България и специализация в областта на икономика и управление в енергетиката. Сертифициран спот търговец от Европейската Енергийна Борса (EEX).

С Мартин Георгиев разговаряме за отражението на гръцката криза върху износа на електроенергия от България и влиянието, което ще окаже върху българската енергийна система и региона като цяло. Намеренията на българското правителство за налагането на нова такса върху износа и липсата на достатъчно информация за правилата на работа на бъдещата енергийна борса са също сред темите на разговор.

Гърция е един от основните пазари за износ на електроенергия от България. Как кризата в северната ни съседка ще се отрази на тази търговия?

- Около 45-50% от българския износ на електроенергия са към Гърция, така че той е много важен за България. Специфичното за Гърция също е, че за там се изнася базов товар, което води до запълване на целия наличен, докато в други пазари като Румъния, Сърбия, Македония се търси пикова енергия (за часовете с най-високо потребление). Като цяло гръцкият пазар е дефицитен, което води до високи цени на електроенергията през последните години.

Към настоящия момент кризата вече има негативен ефект върху търговията най-вече от техническа гледна точка, защото наложената забрана за международни банкови трансфери не позволява на купувачите в Гърция да извършват плащане на доставките към износителите от България. В Гърция все пак съществува списък със стоки от стратегическо значение за страната, за които няма забрана за плащане при внос. Електроенергията е такава стока и плащането за нея може да се извършва след специално одобрение от комисия в министерство на финансите на Гърция. Все още нямаме добри наблюдения как работи тази комисия и колко време отнема процесът за одобрение на плащане. Стандартните падежи за плащане обикновено са на 20-о число. Редките случаи, в които компании са имали междинни плащания, показват, че одобрението от тази комисия отнема около 10 дни.

Как кризата ще се отрази на бъдещите търговски взаимоотношения?

- Платежоспособността на гръцките компании както и надеждността на банковата система е стратегически въпрос. Затова в момента изчакваме да видим как ще се развият преговорите между Гърция и кредиторите й. Рискът обаче е много голям, още повече след резултатите от референдума в Гърция. Както се вижда в момента, банките в Гърция не разполагат с достатъчна ликвидност. Самите компании имат средства, но са ограничени да ги използват. Част от компаниите за търговия на електроенергия намалиха доставките за Гърция от началото на този месец.

Какво ще се случи, ако Гърция излезе от еврозоната?

- Самото излизане от еврозоната няма да е фатално за търговията с електроенергия. Важна е платежоспособността на купувачите в Гърция. При всички положения ситуацията доста ще се усложни, тъй като всички договори са в евро и няма яснота как ще се процедира при въвеждане на друга валута в страната.

Според данните от сайта на Електроенергийния системен оператор за понеделник обаче се вижда, че износът за Гърция е около 700 мегавата.

- Толкова е максималният капацитет за Гърция. Миналата седмица оставаха около 50 мегавата неизползвани капацитети. Специфичното за Гърция е, че цената на вносния капацитет е много висока – например за възможността за внос от България през юли се заплаща 12.5 евро/мВтч. Затова, ако той не бъде използван, търговците търпят големи загуби. Правилата за разпределение на капацитети на българско-гръцката граница позволяват неизползван капацитет да се препродава от системните оператори на дневни търгове, но поради неяснотата с икономическата и финансова ситуация в Гърция липсва голям интерес от купувачи и през първата седмица на юли поради по-ниския интерес той се продаваше на цени от около 1.5-2 евро/мВтч. Така търговци, които са закупили месечен капацитет, но не го използват, губят от това над 10 евро/мВтч.

Как кризата в Гърция и последствията за износа на електроенергия ще се отразят на българския пазар?

- Ако износът към Гърция в някакъв момент спре, това ще има изключително тежко влияние върху българската енергетика. Това са до 5 тераватчаса енергия, която няма да бъде изнесена от България и съответно няма да бъде произведена от българските централи. Това ще има много силен негативен ефект върху техните приходи от 400 - 500 млн. лв. годишно. От друга страна, енергийният баланс на целия регион също ще се промени. Излишъците от енергия ще станат по-големи, което вероятно ще доведе до спад на цените в региона. Реално към Гърция в момента се изнасят около 1300 - 1500 мегавата от България, Македония, Албания и Турция, които ще отпаднат.

Това означава ли, че в един момент Гърция може да остане без ток?

- Ако не плащат за него - вероятно да. Ще има някаква търпимост от доставчиците, но тя ще е временна. Няма как частни компании да финансират сделки, за които нямат гаранция, че ще получат плащанията си.

При намалено търсене на електроенергия компании като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" , която е един от основните производители, ще може ли да оцелее? Самите те твърдят, че дори и в момента електроенергията им не е конкурентна?

- В момента регионалната цена е около 40 евро. Като се махнат от тях мрежовите такси, които са 4 евро, като се добави и разход за капацитет, който е около 1-2 евро за региона, остават около 34-35 евро, което е под себестойността на енергията от тази централа. Българските производители са подложени на сериозна конкуренция в региона най-вече от Сърбия, Унгария, Румъния, в които няма мрежови такси върху износа. До средата на миналата година такива имаше в Румъния, но след като ги премахнаха, конкурентоспособността им значително се увеличи и съответно производството и износът на електроенергия.

От известно време започна пак да се обсъжда идеята за налагане на цена задължения към обществото и за износа, макар и не в пълна степен.

- В някои хора битува разбиране, че налагането на такава такса ще увеличи приходите в енергетиката. При ниските регионални цени това би имало обратен ефект. Аз дадох примера с ТЕЦ "Марица-изток 2", че дори при сегашната експортна такса не може да изнася. Всякакво налагане на такси намалява конкурентоспособността на българската енергия, съответно води до намаляване количествата изнесена енергия и приходите от износ. Българската енергийна система има големи излишъци и износът е много важен, тъй като винаги е бил важна опора за финансовата стабилност на сектора.

Потенциалът на приходите от износ е до 1 млрд. лв. годишно, като много малка част от тях - под 1%, остават в търговците. Останалите са приходи за ЕСО (около 200 млн. лв.) и производителите на енергия.

Важно е да се отбележи и че таксите са в противоречие с директивата на ЕС за създаването на единен енергиен пазар, тъй като по този начин се създават териториални разделения между страните и фрагментация на единния европейски пазар.

Как ще се отрази на пазара предлаганият от правителството 5% данък върху приходите на всички производители на енергия?

- Ние бяхме изненадани от това предложение. Като цяло налагането на какъвто и да е данък или такси намалява ликвидността и обикновено изкривява пазара. Търговците са с разбирането от опита, който имат, че колкото по-малки са административните ограничения, толкова по-добре работят пазарите и така се саморегулират. Предполагам, че производителите на свободния пазар ще опитат да включат този данък в продажната си цена, тъй като трудно могат да компенсират този допълнителен за тях разход по друг начин. Ако това се случи, цените за потребителите на свободния пазар ще се увеличат, което ще повиши разходите за електроенергия на клиентите на свободния пазар.

В края на годината трябва да заработи и електроенергийната борса, как това ще се отрази на пазара на електроенергия?

- Бихме искали да има повече публичност около процесите на създаване на борсата. Информацията, която се публикува, не е достатъчна, за да имаме добра оценка какво да очакваме от борсата. Например в публичното пространство сме чували, че се обсъжда идея борсата да бъде задължителна и цялата произведена електроенергия да се търгува на нея. Такъв експеримент беше направен преди около година и половина в Румъния и напълно блокира пазара и се доказа като грешен модел, след което беше променен.

Търговците твърдо подкрепят създаването на борса, но тя трябва да бъде доброволна и да е допълнение към двустранните договори. Такъв е моделът във всички развити страни. В добре развитите борси се търгува не повече от 10% от електроенергията. Тя е допълнителен канал за търговия, който функционира в паралел с двустранните договори.

Това притеснение в търговците не е ли породено от факта, че някои компании вече имат изградени отношения с производителите и затова предпочитат да сключват двустранни договори директно с тях?

- Не мисля, че има търговци, които не подкрепят създаването на борса. Всички имат нужда от нейното функциониране. В момента дневни позиции се изчистват на чужди борси, което е свързано със значителни оперативни затруднения и допълнителни разходи.

Има ли все пак търговци, които са привилегировани при закупуването на енергия от производителите?

- И да е имало, това е било в миналото. Пазарните сили все повече регулират пазара. Вече всички производители продават чрез търгове и онлайн платформи, до които всички заинтересувани страни и мат достъп. Търговете са публични за участниците и след провеждането им се публикуват резултатите.

Мартин Георгиев е прокурист на Алпик Енергия България ЕООД и председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Преди да се присъедини към Алпик, е работил като Мениджър Ключови клиенти в Aare-Tessin Ltd. for Electricity (Atel) в централата на холдинга в Швейцария. Преди това е заемал длъжността Програмен мениджър в Юкономикс. Има практика като консултант в либерализацията на електроенергийния пазар в България и специализация в областта на икономика и управление в енергетиката. Сертифициран спот търговец от Европейската Енергийна Борса (EEX).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK