Веселин Тодоров: Държавата в момента повече пречи на пазара на труда на софтуерни специалисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Веселин Тодоров: Държавата в момента повече пречи на пазара на труда на софтуерни специалисти

Веселин Тодоров: Държавата в момента повече пречи на пазара на труда на софтуерни специалисти

Главният изпълнителен директор на "Сиела-Норма" пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов
11023 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


С какво точно се занимава "Сиела-Норма" и каква част от дейността й е насочена към софтуерната разработка?

- Дейността на "Сиела-Норма" е разделена на две части, горе-долу поравно разпределени. Едната е свързана с книгоиздателската дейност и разпространение, а втората е в разработването на правноинформационни системи. Компанията в настоящия й вид е образувана след сливане на издателство "Сиела" и дружеството "Норма" през 2010 г. Като приходи разработването и предлагането на софтуер спрямо книжния ни бизнес е разпределен горе-долу поравно. В софтуерния ни бизнес обаче освен предоставянето и поддръжката на правноинформационна система като услуга имаме и дейности, свързани с разработката на специализирани IT приложения за администрацията и частни компании. Например най-масовата система за управление на процесите в нотариална кантора е продукт, който "Сиела" поддържа. Имаме продукт за управление на обществени поръчки, като това са наши собствени разработки. Отделно имаме и проекти по компоненти за предоставяне на електронни услуги и части от изграждането на електронното управление. При тях собственик на софтуера става възложителят, тоест съответната администрация или ведомство, което стои зад поръчката. В най-общия случай това е Министерският съвет, като ние имаме задачата да го разработим и поддържаме. Към тази дейност може да добавим, че сме и един от големите дистрибутори на лицензи на Microsoft продукти. Ако тръгнем да разделяме разпределението на приходите при IT дейността, правноинформационният софтуер заема около половината от тях.

Колко софтуерни разработчици работят в компанията?

Визитка

Веселин Тодоров е главен изпълнителен директор на "Сиела-Норма" от 1997 г. досега. Компанията се занимава с книгоиздаване и информационни технологии, като е един от основните доставчици на правноинформационен софтуер в България. Преди да започне работа в "Сиела-Норма", Тодоров е работил в консултантската IT фирма "Риана". От 2008 г. той е член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Завършва Софийската математическа гимназия и има висше образование по информатика в Софийския университет.

Ако говорим за чисти разработчици, тоест изцяло програмисти, които изготвят кода и поддържат приложенията – около 20. Но в тази бройка не са включени системните администратори и интегратори. Макар и малко, софтуерните специалисти са най-сложни откъм пазара на труда. Не че е лесно намирането на качествен юрист или финансист, но все пак се намират в рамките на няколко месеца. Докато при IT кадрите може при обява да не се яви нито един, който да покрива изискванията. Затова при пазара на труда на софтуерни специалисти трябва да се вземат мерки. Държавата в момента като че ли повече пречи, отколкото да помогне за решаването на този проблем. Например България е подчинена на европейските регулации и има ограничения при наемането на специалисти извън ЕС. Ако искате да наемете висококвалифициран специалист от Русия, трябва да се издаде специално разрешително, т.нар. синя карта.

Пробвали ли сте да наемете хора със сини карти?

- Не, но по думите на наши колеги, които са пробвали, процедурата отнема около година и в повечето случаи човекът се отказва заради чакането на издаването на разрешително. Говорим за качествени специалисти, които могат да чакат месец-два, но не и дванадесет. Българското правителство трябва да намери начин как да ускори издаването на тези разрешителни. Това не е проблем само за "Сиела", но и за целия IT бранш. Сегашното правителство гледа в позитивна насока за решаването на въпроса, като някои ключови министри вече работят по темата.

Тъй като говорим за доста нишов сегмент – правноинформационна софтуерна система – как се развива той, има ли конкуренция и за какъв обем пазар говорим?

- Той е доста специфичен и в повечето случаи различен в отделните държави. В България е доста добре развит, защото няма държавна намеса. Има страни, в които продуктите в тази област са създадени от държавни предприятия и поради това, че тези институции са държали доскоро монопол над информацията, не са допускали частни оператори. Въпреки че вече навсякъде почти има свободен пазар, подобни страни не са развили много този сегмент. Това е често срещано явление в Западна Европа. За разлика от САЩ, където има свободна конкуренция от доста време, която е довела до добро качество на софтуера и по-пълно съдържание. Като по тези показатели българският пазар малко прилича на американския. Исторически в България има много фирми, които се занимават с тази дейност – над десет. Но след преминаване на процеси по консолидация в момента те са около три. Това се дължи на факта, че пазарът не е толкова голям, че да поддържа толкова много фирми. За точния размер на пазара за правноинформационните системи няма точна статистика, но на базата на нашите оценки и проучвания го оценяваме за около 10 млн. лева и около 70 хил. потребители. На него "Сиела" може би е най-големият оператор с около осем хиляди клиенти или около 30-35 хил. потребители.

Кои са основните крайни потребители на този тип системи – основно държавни институции или и частни компании?

- Освен държавната администрация, която съставлява по-малко от една трета от клиентите, други крайни потребители на такива системи са всички юристи, които практикуват професията си, и повечето счетоводители и финансисти, на които им е необходима информация за данъци, осигуровки и други, свързана с водене на счетоводство. Някои от услугите и данните се предоставят безплатно, но ако искате да вършите качествена професионална дейност в тези сфери, е препоръчително да не разчитате само на свободните ресурси. Например "Сиела" предоставя достъп до различна и точна правна информация както на своя сайт, така и на lex.bg.

От друга страна, този бизнес е достигнал своята зрялост и в момента има ценови войни. Вече не става само с иновации да създаваш нови и скъпи системи, но трябва да предложиш по-изгодни условия. Тази конкуренция и зрялост на пазара доведе и до намаляване на броя на фирмите.

Интегрират ли се новите технологии в правноинформационните системи, като например мобилни версии и приложения?

- Това е много сложна дилема. Като IT хора всячески се опитваме да наложим новите тенденции и технологии. От друга страна обаче, има известен традиционализъм, което е разбираемо – ако нещо ти върши работа, защо трябва да го сменяш. Имаше бум и интерес към таблетите, но тези устройства не са толкова ефикасни и удобни за работа, независимо колко ги афишират като такива. Те са по-скоро за забавление, като счетоводител, който да работи на таблет, няма. Адвокат може да го ползва като помощно средство в съдебна зала, но извън нея в повечето случаи работи на настолен компютър или лаптоп. Този бум премина, както беше този с нетбуците едно време.

Специализирани приложения за смартфони и таблети не сме правили. Облачни услуги предлагаме от много години, още преди да се популяризират с този термин. От две-три години имаме мобилни приложения, които да предоставят достъп през интернет до правноинформационната система. Но към нея нямаше голям успех и интерес, независимо че не искахме допълнително заплащане към предоставянето на тази услуга. Затова в момента сме концентрирали усилията си върху оптимизирането на достъпа на информация през браузър независимо от вида устройство. Смятаме, че този подход е по-добър, отколкото да създаваме отделно приложение. При него е повече въпрос на дизайн, отколкото на софтуерна разработка.

"Сиела-Норма" участва в редица обществени поръчки, включително и такива за изграждане на е-управление, можете ли да разкажете докъде е развитието на пускането на подобни услуги?

- Общественият имидж на изграждането на е-управлението и компаниите, свързани с него, е доста негативен. Смятам, че това се дължи доста на факта, че услугите не се развиват по начина и бързината, по които всички очакват. Другата причина е, че самите ние създаваме негативен имидж. След идването на всяка нова администрация тя се опитва да покаже, че е по-добра, тя критично се отнася към направеното от предшестващите администрации. Докато в строителството не е лесно да събориш няколко магистрали и да ги построиш наново, в софтуерната индустрия това е възможно. Не е добре, защото пак се оказва, че дадени пари са изхарчени напразно, но е по-лесно да кажеш "тази система не е добра и ще я направим наново". Има по-малка приемственост в е-управление, отколкото в инфраструктурните проекти. Това не е добра практика, но се случва често. Използва се част от вече изградените неща, но не по начина, по който става с физическите проекти. Затова макар и бавно нещата започват да се изграждат и да се създават е-услуги. Невинаги нещата които се правят, могат да се видят от гражданите и крайните клиенти, защото са свързани с разработването на инфраструктура, връзка между регистрите и т.н. първо, преди да се пуснат дадените услуги. Основни компоненти, които са необходими и към които се върви за пускане на е-управление, са например система за е-разплащания. Друг важен момент са направата на е-идентичност и електронен подпис. Тук най-добре е да се стандартизира и оптимизира носителят и да не се налага да носите още една карта и четец например. Освен това тя може да се интегрира и в смартфона, който всеки вече носи в себе си. В повечето държави е-идентичността е вградена в личните карти. Когато се осъществят тези две неща, ще доведе до бум на ползването на е-услуги в България.

Кои са основните предизвикателства при кандидатстването за IT обществени поръчки?

- Проблемите са подобни на повечето такива процедури. Винаги седи съмнението за наличието на корупционни практики. Не че не могат да се случат или не се случват, но обикновено слуховете са силно преувеличени. Процедурите и законите са горе-долу нормални, проблеми може да възникнат при прилагането им. Едни компании недоволстват срещу критерия за възлагане само по най-ниска цена, други – когато техническата оценка има по-голяма тежест. Критерият според мен трябва да бъде като при поръчките при частните фирми. Там има един набор от изисквания, които ако не може някой да ги покрие, компанията просто отказва да му възложи проекта. Цената е важна, трябва да има около 50% тежест, както трябва и да се отчита качеството на изработване и бонусите, които предлага всеки кандидат. Бяха направени едни промени със Закона за обществените поръчки, които на мен не ми харесват например. В стремеж да се намали бариерата за участие се премахват изисквания за предишен опит и изпълнени поръчки. Това е все едно да поискаш някой да ти построи къща, а той до момента да е правил само преместваеми постройки. Премахването на бариерите доведе и до някои крайности, при които фирми, регистрирани на хора с увреждания, да имат изключителни предимства, което е разрушително за икономиката на България. Надявам се скоро това да бъде коригирано. Като изключим тези промени в чисто популистка посока, законът не е лош.

Ще бъде ли положителен ход налагането на изцяло електронна система за обществени поръчки?

- Не съм сигурен, че напълно ще преодолее риска от корупция, но за нас като участници ще бъде изключително полезно. Ако можем да подаваме и изискваме документация изцяло по електронен път, както и цялата комуникация минава онлайн, ситуацията ще се подобри. Трябва обаче да се намери много добра система, която да защитава ценовите оферти до момента на отварянето им.

"Сиела" спечели поръчка за интернет и машинно гласуване за местните избори – тя какво точно представлява?

- Ситуацията е малко по-сложна. "Сиела" спечели последните две такива поръчки – при изборите за евродепутати и за парламент. Те бяха тестови, като резултатите от тях не се зачитаха, но всичко се извършваше реално. За предстоящите местни избори ще има нов търг. Проблемът на тези поръчки е, че те се обявяват месец преди самите избори. Срокът за подаване на документи е четири-пет дни, срокът за оценяване е същият, както и за обжалване. След това, което е най-страшното, е, че за изпълнение остават пак четири-пет дни. Няма как да се изпълни за такива срокове и обикновено компаниите поемат риска да го изпълнят, преди да го спечелят. Тоест ние доставяме машините, подготвяме софтуера и обучаваме персонала предварително и да се надяваме, че ще спечелим. Някой може да ни заподозре, че това е корупционна практика, но няма как да се изпълни самата поръчка в този кратък срок и затова се действа предварително.

Кои други фирми участваха в предишните търгове?

"Информационно обслужване" със сигурност участва, една голяма испанска компания и др.

Тоест всички тези фирми са изградили система за машинно гласуване предварително?

- Досега само ние сме печелили, затова не знам за тях. Ако не са го правили – щяха да се провалят. Мога да кажа как ние трябваше да го направим, за да можем, след като спечелим, да изпълним проекта. Причината за тези кратки срокове според възложителите от Министерския съвет се дължи на решения на парламента и ЦИК. Но те са такива и това излага всички участници на риск да изготвят поръчка, без да я спечелят. Това може и да е пречка на повече компании да участват, които не искат да поемат този риск. Иначе ползите от машинното гласуване са, че то предотвратява проблемите, които може секционната комисия да създаде. От вмъкване на допълнително количество бюлетини, през правене на невалидни редовни гласове и т.н. Машинното гласуване извършва автоматично броенето, а софтуерът се следи стриктно от ДАНС. То не може да елиминира всички рискове за манипулиране на вота, но позволява да се намалят значително. Елиминира се и нуждата от среднощно броене и резултатът от изборите може да се обяви малко след приключването на гласуването. За е-гласуването са необходими някаква е-идентичност и е-подпис. Ние имаме готовност да осъществим подобно нещо, но има някои усложнения, които в скандинавските държави не съществуват. Например там хората нямат притеснения за тайната на вота, който може да се разкрие при подобна процедура. Както няма явления като купен вот. Е-гласуването може да го улесни.

Разликата между машинно и е-гласуване е, че първото е компютърна реализация на гласуване в секция, а второто – дигитален вариант за гласуване по пощата. Има държави, в които гласуването по пощата е възможно.

"Сиела-Норма" е издателство за печатни издания, но електронните книги набират сила – предлагате ли дигитални формати или виртуални библиотеки?

Всички наши книги на български автори излизат и в електронен вариант. Даже сега се опитваме да наложим практиката дигиталната версия да е активна няколко дни преди да бъде пусната печатната. Ентусиазмът за купуването на книги онлайн все още не е голям, те в момента са едва 0.2% от приходите на пазара. За сравнение - в САЩ и Великобритания са над 10%. Но там има и други причини. Например те предоставят книги на най-универсалния език в света – английския. За много хора локализиран, хартиен вариант за дадено издание може да не съществува и затова те си го поръчват онлайн на английски. Затова и в останалите държави от Европа продажбите на е-книги е до 2-3%. Друг фактор е, че особено в САЩ, ценообразуването на книгите не се формира на база себестойност, а на база печалба. В България е точно обратното – взима се за база себестойността. Затова българските книги струват три пъти по-малко от американските. Amazon сложи цена на е-книгите от 10 долара и това разби целия пазар, тъй като това е 3-4 пъти по-евтино от хартиената. Което и доведе до бум на е-книгите там.

С какво точно се занимава "Сиела-Норма" и каква част от дейността й е насочена към софтуерната разработка?

- Дейността на "Сиела-Норма" е разделена на две части, горе-долу поравно разпределени. Едната е свързана с книгоиздателската дейност и разпространение, а втората е в разработването на правноинформационни системи. Компанията в настоящия й вид е образувана след сливане на издателство "Сиела" и дружеството "Норма" през 2010 г. Като приходи разработването и предлагането на софтуер спрямо книжния ни бизнес е разпределен горе-долу поравно. В софтуерния ни бизнес обаче освен предоставянето и поддръжката на правноинформационна система като услуга имаме и дейности, свързани с разработката на специализирани IT приложения за администрацията и частни компании. Например най-масовата система за управление на процесите в нотариална кантора е продукт, който "Сиела" поддържа. Имаме продукт за управление на обществени поръчки, като това са наши собствени разработки. Отделно имаме и проекти по компоненти за предоставяне на електронни услуги и части от изграждането на електронното управление. При тях собственик на софтуера става възложителят, тоест съответната администрация или ведомство, което стои зад поръчката. В най-общия случай това е Министерският съвет, като ние имаме задачата да го разработим и поддържаме. Към тази дейност може да добавим, че сме и един от големите дистрибутори на лицензи на Microsoft продукти. Ако тръгнем да разделяме разпределението на приходите при IT дейността, правноинформационният софтуер заема около половината от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK