Веселин Тодоров: Държавата в момента повече пречи на пазара на труда на софтуерни специалисти

С какво точно се занимава "Сиела-Норма" и каква част от дейността й е насочена към софтуерната разработка?
- Дейността на "Сиела-Норма" е разделена на две части, горе-долу поравно разпределени. Едната е свързана с книгоиздателската дейност и разпространение, а втората е в разработването на правноинформационни системи. Компанията в настоящия й вид е образувана след сливане на издателство "Сиела" и дружеството "Норма" през 2010 г. Като приходи разработването и предлагането на софтуер спрямо книжния ни бизнес е разпределен горе-долу поравно. В софтуерния ни бизнес обаче освен предоставянето и поддръжката на правноинформационна система като услуга имаме и дейности, свързани с разработката на специализирани IT приложения за администрацията и частни компании. Например най-масовата система за управление на процесите в нотариална кантора е продукт, който "Сиела" поддържа. Имаме продукт за управление на обществени поръчки, като това са наши собствени разработки. Отделно имаме и проекти по компоненти за предоставяне на електронни услуги и части от изграждането на електронното управление. При тях собственик на софтуера става възложителят, тоест съответната администрация или ведомство, което стои зад поръчката. В най-общия случай това е Министерският съвет, като ние имаме задачата да го разработим и поддържаме. Към тази дейност може да добавим, че сме и един от големите дистрибутори на лицензи на Microsoft продукти. Ако тръгнем да разделяме разпределението на приходите при IT дейността, правноинформационният софтуер заема около половината от тях.

Колко софтуерни разработчици работят в компанията?

Визитка Веселин Тодоров е главен изпълнителен директор на "Сиела-Норма" от 1997 г. досега. Компанията се занимава с книгоиздаване и информационни технологии, като е един от основните доставчици на правноинформационен софтуер в България. Преди да започне работа в "Сиела-Норма", Тодоров е работил в консултантската IT фирма "Риана". От 2008 г. той е член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Завършва Софийската математическа гимназия и има висше образование по информатика в Софийския университет.

Ако говорим за чисти разработчици, тоест изцяло програмисти, които изготвят кода и поддържат приложенията – около 20. Но в тази бройка не са включени системните администратори и интегратори. Макар и малко, софтуерните специалисти са най-сложни откъм пазара на труда. Не че е лесно намирането на качествен юрист или финансист, но все пак се намират в рамките на няколко месеца. Докато при IT кадрите може при обява да не се яви нито един, който да покрива изискванията. Затова при пазара на труда на софтуерни специалисти трябва да се вземат мерки. Държавата в момента като че ли повече пречи, отколкото да помогне за решаването на този проблем. Например България е подчинена на европейските регулации и има ограничения при наемането на специалисти извън ЕС. Ако искате да наемете висококвалифициран специалист от Русия, трябва да се издаде специално разрешително, т.нар. синя карта.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Пробвали ли сте да наемете хора със сини карти?
- Не, но по думите на наши колеги, които са пробвали, процедурата отнема около година и в повечето случаи човекът се отказва заради чакането на издаването на разрешително. Говорим за качествени специалисти, които могат да чакат месец-два, но не и дванадесет. Българското правителство трябва да намери начин как да ускори издаването на тези разрешителни. Това не е проблем само за "Сиела", но и за целия IT бранш. Сегашното правителство гледа в позитивна насока за решаването на въпроса, като някои ключови министри вече работят по темата.

Тъй като говорим за доста нишов сегмент – правноинформационна софтуерна система – как се развива той, има ли конкуренция и за какъв обем пазар говорим?
- Той е доста специфичен и в повечето случаи различен в отделните държави. В България е доста добре развит, защото няма държавна намеса. Има страни, в които продуктите в тази област са създадени от държавни предприятия и поради това, че тези институции са държали доскоро монопол над информацията, не са допускали частни оператори. Въпреки че вече навсякъде почти има свободен пазар, подобни страни не са развили много този сегмент. Това е често срещано явление в Западна Европа. За разлика от САЩ, където има свободна конкуренция от доста време, която е довела до добро качество на софтуера и по-пълно съдържание. Като по тези показатели българският пазар малко прилича на американския. Исторически в България има много фирми, които се занимават с тази дейност – над десет. Но след преминаване на процеси по консолидация в момента те са около три. Това се дължи на факта, че пазарът не е толкова голям, че да поддържа толкова много фирми. За точния размер на пазара за правноинформационните системи няма точна статистика, но на базата на нашите оценки и проучвания го оценяваме за около 10 млн. лева и около 70 хил. потребители. На него "Сиела" може би е най-големият оператор с около осем хиляди клиенти или около 30-35 хил. потребители.

Кои са основните крайни потребители на този тип системи – основно държавни институции или и частни компании?
- Освен държавната администрация, която съставлява по-малко от една трета от клиентите, други крайни потребители на такива системи са всички юристи, които практикуват професията си, и повечето счетоводители и финансисти, на които им е необходима информация за данъци, осигуровки и други, свързана с водене на счетоводство. Някои от услугите и данните се предоставят безплатно, но ако искате да вършите качествена професионална дейност в тези сфери, е препоръчително да не разчитате само на свободните ресурси. Например "Сиела" предоставя достъп до различна и точна правна информация както на своя сайт, така и на lex.bg.
От друга страна, този бизнес е достигнал своята зрялост и в момента има ценови войни. Вече не става само с иновации да създаваш нови и скъпи системи, но трябва да предложиш по-изгодни условия. Тази конкуренция и зрялост на пазара доведе и до намаляване на броя на фирмите.



Интегрират ли се новите технологии в правноинформационните системи, като например мобилни версии и приложения?
- Това е много сложна дилема. Като IT хора всячески се опитваме да наложим новите тенденции и технологии. От друга страна обаче, има известен традиционализъм, което е разбираемо – ако нещо ти върши работа, защо трябва да го сменяш. Имаше бум и интерес към таблетите, но тези устройства не са толкова ефикасни и удобни за работа, независимо колко ги афишират като такива. Те са по-скоро за забавление, като счетоводител, който да работи на таблет, няма. Адвокат може да го ползва като помощно средство в съдебна зала, но извън нея в повечето случаи работи на настолен компютър или лаптоп. Този бум премина, както беше този с нетбуците едно време.
Специализирани приложения за смартфони и таблети не сме правили. Облачни услуги предлагаме от много години, още преди да се популяризират с този термин. От две-три години имаме мобилни приложения, които да предоставят достъп през интернет до правноинформационната система. Но към нея нямаше голям успех и интерес, независимо че не искахме допълнително заплащане към предоставянето на тази услуга. Затова в момента сме концентрирали усилията си върху оптимизирането на достъпа на информация през браузър независимо от вида устройство. Смятаме, че този подход е по-добър, отколкото да създаваме отделно приложение. При него е повече въпрос на дизайн, отколкото на софтуерна разработка.

• 1
• 2
• Следваща страница » ""Сиела-Норма" участва в редица обществени поръчки, включително и такива за изграждане на е-управление, можете ли да разкажете докъде е развитието на пускането на подобни услуги?"