Румен Янчев: Застраховката на имущество не трябва да е задължителна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Румен Янчев: Застраховката на имущество не трябва да е задължителна

Румен Янчев: Застраховката на имущество не трябва да е задължителна

Не планираме повишение на премии заради миналогодишните бедствия, каза главният изпълнителен директор на "Булстрад Виена иншурънс груп":

Весела Николаева
5700 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Ако резултатите на застрахователите са лоши, "Гражданска отговорност" ще поскъпне заради това, не заради новия кодекс.

Най-добре е хората да си помогнат сами, като се застраховат, вместо да чакат помощ от държавата.

Румен Янчев е главен изпълнителен директор на "Булстрад Виена иншурънс груп" от 1992 г. Почти цялата му кариера е преминала в компанията, в която започва работа веднага след като завършва "Застрахователно дело" през 1980 г. в Стопанска академия (тогава Висш институт) "Д. А. Ценов" в Свищов. Потърсихме го за коментар по проекта за нов застрахователен кодекс, приет преди няколко дни от Министерския съвет, който тепърва ще бъде обсъждан в парламента. Кодексът ще повиши изискванията за капитал и резерви, като трябва да увеличи и защитата на потребителите.

Да очакваме ли повишение в цените на полиците след бедствията миналата година, или ще се запазят на същите нива?

- Ако имате предвид градушката и наводненията на някои места – видяхте какво се случи, след събитията се оказа, че много малко хора имат застраховка. И нещата продължават в същия дух – след бедствие се оказва, че почти никой няма полица. Според мен причина за увеличение на цените не е колко бедствия има, а колко тежки са те. Това е индивидуално за отделните застрахователи, тъй като при едни може би има акумулиране, а при други няма. Едни застрахователи имат един вид презастрахователна програма, други друг вид, а трети въобще нямат. Тоест по-скоро въпросът е индивидуален. Ако питате дали нашата компания предвижда увеличение на цените заради природните бедствия, отговорът ми е не. Но някой може да ги вдигне.

Извън градушката в София засегнаха ли ви останалите бедствия?

- Да, имаше в района на Велико Търново, Варна, Бургаско. Имаше неща, които засегнаха индустриални обекти, и там щетите за нас са по-големи, в рамките на няколко милиона. А по отношение на домашно имущество – имаше доста на брой, но не тежки. Знаете ефекта от градушката, с това се оправихме. На другите места при наводнение в истинския смисъл или проливен дъжд нещата са по-трудни. Ако вали продължително в големи количества, тогава нещата стават лоши, особено в райони, които са близо до водоеми, морето.

Дали новият застрахователен кодекс ще направи по-стабилни българските компании?

- Това не се променя с кодекса. Ако ставаше, всеки ден щяхме да издаваме някакви кодекси и щяха да са много стабилни. Според мен след кризата 2007-2008 г. и последващото й развитие в Европа, САЩ и Канада се взеха мерки за стабилизация на финансово-кредитната система. Кризата не беше предизвикана от нас, но ни се отрази тежко. И се оказа, че е особено важно всички отделни обекти, за да бъдат предпазени потребителите, да са минали съответните тестове и да са доказали пригодност и жизнеспособност. Това няма как да подмине и застрахователите в посока на директивата за платежоспособност Solvency II. За всеки един потребител ще е по-добре да знае, че фирмите, от които ползва услуга, отговарят на определени критерии и това е проверено. Заради самия кодекс не очаквам промени, но основните ще са свързани с тази директива за платежоспособността. Искрено се надявам всички участници на застрахователния пазар да могат да покрият тези очаквания. Предполагам, сте забелязали – има две категории компании, за едните изискванията са по-високи, отколкото за другите. И това не е необичайно. Очакванията са промените да доведат безспорно до по-добро.

Възможно ли е новите изисквания за капитал да доведат до консолидация на пазара и отпадане на по-малките?

- Консолидацията не решава проблема сам по себе си. За финансовата стабилност се отнася същото. Не остана какво да се консолидира, имате 5-6 големи компании на пазара с чуждо участие, още няколко по-малки, както и няколко български. Времето ще покаже ще се породи ли такава необходимост.

A за тези, които се прелицензираха от здравни фондове и вече продават и други застраховки?

- Както виждате от справката в КФН, само малък брой се появяват в списъка на тези, които продават някакви застраховки. По-скоро продължава да има някакво очакване, че законодателството може да се промени и част от тях да не ги засяга. Как ще стане това не знам.

Имате ли критики и забележки към текстове в законопроекта?

- Имахме много, изпратихме ги на Асоциацията на българските застрахователи и на КФН. С едни от тях, не само нашите, се съобразиха, имаше и такива, с които не се съобразиха. Според мен това е нормално, не може всичко, което искаме, да се приеме и съответно – което искаме, да се отхвърли. Времето ще покаже колко полезен е бил този диалог. Но винаги е било така – още от 1997 г., когато се заговори за първия закон за застраховането, после кодекса, не е имало случай всичко, което се предлага, да се приеме. И обратното.

Какво мислите за предвижданата забрана да се сключва електронно "Гражданска отговорност"?

- Не съм видял окончателния текст, в момента говорим за предложение. Кодексът за застраховането е доста сложен закон, не знам как ще изглежда окончателно и не се знае дали всички ще са доволни от него. Все пак като цяло той цели да защити интересите на потребителите. Ние много пъти сме казвали, че ще е хубаво някой да защити интересите и на застрахователите, защото, ако няма здрави застрахователи, са засегнати и интересите на потребителите. Готов съм да коментираме, когато видим какво ще се приеме.

Какво е мнението ви за законовата промяна, която задължи собственици на имоти да се грижат за тях и при бедствие държавата да помага само на най-бедните?

- Смятам, че повечето от случаите и в момента са такива. Хората сами се грижат за себе си. Мисля, че на тези, които имат нужда, държавата ще продължи да им помага. Най-малкото може да им купи застраховка. Не сме го видели в действие, но мисля, че на повечето места по света механизмът е такъв. Всеки се грижи за себе си и един от добрите начини да се подсигуриш е да си купиш застраховка. Ако го направиш и нещо се случи, ще бъдеш обезщетен. Това го знам и от собствен опит. И на нас ни се случват неща в личен план и знам как действа системата. Не може да направим всички доволни от обстоятелството, че трябва сами да се грижат за себе си. Казват, че е много по американски да го правиш. Не мисля, че е най-доброто решение в България всеки път държавата да се грижи за някого. А и много трудно може да се дефинира кой точно има нужда от помощ. Твърди се непрекъснато, че застраховката е нещо много евтино. Аз бих казал, че това е най-евтиното нещо, което може да си купиш, но го казвам по друг повод – само тогава можеш да разбереш как, когато си похарчил 30-40 лв. за застраховка, в един момент можеш да получиш 100 хил. лв. обезщетение. Даже лотарията не го предлага, тя е въпрос на шанс. Много хора са свикнали, както виждате и чувате – "Държавата...". Тя обаче какво прави – има регламентирана държавна помощ, примерно 380 лв. И какво ще се случи, като ти дадат толкова пари? Нищо.

Това не е решение на проблема нито за държавата, нито за хората, които очакват да получат помощ. И така се случва, че започват други хора да събират помощи и често те помагат много повече, отколкото държавата. Но в крайна сметка е най-добре да си помогнеш сам, когато имаш възможност. А тези, които не могат, най-добре да им се купи по една застраховка, най-често при такъв тип събития хората остават без дом. Което е изключително тежко.

Трябва ли да има задължително застраховане на домовете?

- Нашето мнение винаги е било, че не трябва да е задължително. Всеки трябва сам да поеме грижата за себе си. Иначе ще се стигне до положение да има една задължителна застраховка, която ще е много усреднена и когато стане нещо, ще имаме една категория, тя ще е по-голямата част, на недоволните. Доброволността значи да поемеш сам грижа за себе си и да си купиш такава застраховка, за която смяташ, че най-добре ще покрие твоите очаквания и потребности. Има хора, които искат да застраховат недвижима и движима собственост, може да покриеш отговорност към трети лица. Според мен и преобладаващото мнение на пазара е, че такъв тип застраховки не трябва да са задължителни.

С приемането на новия застрахователен кодекс от Министерския съвет се появиха и прогнози, че "Гражданска отговорност" ще поскъпне. Има ли основание?

- Ако резултатите по тази полица са лоши за компаниите, няма нищо общо с кодекса, тя ще поскъпне. Не защото някой ще приеме нов закон или ще каже нещо специално за "Зелена карта". При застраховката "Гражданска отговорност" с това, което ми е известно, честотата на събитията е някъде около 4-5%. Това, съчетано с около 2.5 млн. застраховани автомобили и 500-600 хил. незастраховани, означава годишно да има около 100-120 хил. събития. Между тях ще има събития за материални щети, там средната е около 1000-1300 лв. и общо 92-93% са такъв тип. Но има и около 20 хил. щети за неимуществени, телесни увреждания. Там средните щети са около 20 хил. лв. И като събереш едните и другите, средно се получава недостиг. Това, което аз казвам, е може би малко по-различно от това, което казва КФН. Но аритметиката показва, че резултатите по тази застраховка не би следвало да са много добри. Правили сме изчисления и в миналото, и сега правим, изпреварващо расте броят на изплатените обезщетения, а размерът на застрахователната премия не расте със същото темпо. Като цяло усещането ми е, че цените ще вървят нагоре, защото има причина за това – премиите са по-малко от претендираните суми.

Погледнете колко струва застраховката дори в съседни на нас държави и ще видите, че ниските цени са присъщи за Балканите и особено за България. Да не звучи обидно, цените в Албания и Косово са по-високи. А цените в Западна Европа са много по-високи. Влезе терминология "европейски обезщетения". Само че доходите на един специалист там са значително по-високи, отколкото на един в България. За да има баланс между размер на обезщетения и премии, трябва да се види и тази част. Проблемът е, че в българските съдилища не се взема предвид, най-много да се каже, че загиналият е оставил малки деца и някой трябва да се грижи за тях. Само че ако загиналият е вземал заплата 10 хил. лв. е едно, ако е вземал 500 лв. е друго. Но това са неща, които тепърва ще се случват в България. Личното ми мнение е, че цените полека ще вървят нагоре.

Ако резултатите на застрахователите са лоши, "Гражданска отговорност" ще поскъпне заради това, не заради новия кодекс.

Най-добре е хората да си помогнат сами, като се застраховат, вместо да чакат помощ от държавата.

Румен Янчев е главен изпълнителен директор на "Булстрад Виена иншурънс груп" от 1992 г. Почти цялата му кариера е преминала в компанията, в която започва работа веднага след като завършва "Застрахователно дело" през 1980 г. в Стопанска академия (тогава Висш институт) "Д. А. Ценов" в Свищов. Потърсихме го за коментар по проекта за нов застрахователен кодекс, приет преди няколко дни от Министерския съвет, който тепърва ще бъде обсъждан в парламента. Кодексът ще повиши изискванията за капитал и резерви, като трябва да увеличи и защитата на потребителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK