Откакто оглавихте Българската агенция за инвестициите (БАИ) в началото на 2015 г., какви конкретни проекти и инвеститори привлякохте? Какви са вашите цели за тази и за следващата година?

- Има две основни групи цели, които сме осъществили от началото на годината. Първата е да направим Българската агенция по инвестиции по-разпознаваема като институция и в България, и в чужбина. В България основната ни цел е наистина да служим като медиатор между публичния и частния сектор, да подпомагаме инвеститорите и на база техните идеи да променяме бизнес климата в страната. В международен план подписахме меморандуми за сътрудничество с агенциите за инвестиции в Беларус, Португалия. Преговаряме за сътрудничество и с други агенции. Освен това БАИ стана член на Световната асоциация на агенциите за инвестиции, което е признание за България и за самата агенция.

По отношение на конкретната ни дейност успяхме да сертифицираме 4 проекта, като стойността на инвестициите по тях е в размер от над 130 млн. лв., а 357 нови работни места ще бъдат отворени. В процедура сме да сертифицираме поне още 7 проекта. Работим и над 37 нови потенциални проекта. Единият сертифициран проект е на "Клаймът" и те през септември направиха първа копка на техния обект за изграждане на нов R&D център. Целта му е да подпомогне процеса на производство на високотехнологични продукти, които те реализират на международните пазари. Друг сертифициран като приоритетен инвестиционен проект е на "Гаранти коза", който представлява жилищен комплекс и бизнес хотел от ново поколение в квартал "Младост". Другата компания, която сме сертифицирали, е Voestalpine, производител на различни видове компоненти за железопътна инфраструктура. На "Аркомат - България" предстои скоро връчване на сетификата и тя ще разшири производствената си мощност в Карлово. Компанията произвежда компоненти за големите автомобилни концерни.

Имаше ли компании, които имаха интерес към България, но не я избраха и защо?

- Няма никакъв категоричен отказ от която и да е от 37-те компании, с които работим към настоящия момент и които са заявили интерес към инвестиране в България от началото на годината. По-скоро има компании, които на този етап са спрели инвестиционнните си проучвания – дали заради вътрешни корпоративни усложнения, или може би смятат да приоритизират дадени производства в други страни.

Трябва ли да имаме приоритетни сектори, в които да привличаме инвестиции, и определили ли сме такива? Можете ли да сравните проекти на българските и чуждите инвеститори?

- Трябва да имаме приоритети категорично. Работим по изработването на стратегия в тази посока, но считам, че държавата на национално ниво трябва да реши, че искаме да развиваме например индустрията, високите технологии, както и в един близък или по-далечен момент да привлечем и голям производител на автомобили в България. В момента по-голям инвеститорски интерес има към традиционни за България сектори. Това са туризмът, селското стопанство (въпреки че БАИ няма възможност да подпомага инвестициите в тази област, защото тя е сфера, която се регулира от европейските правила), хранително-вкусовата промишленост, химията, индустрията. Успяхме да привлечем един консервативен играч като "Мултивак" (компания предлагаща решения за опаковане на хранителни продукти - бел.ред), който е семейна компания, оперираща и имаща производство само в Германия и Австрия, да направи своята първа стъпка към разширяване в Източна Европа и то в България. Едни от основните им мотиви да дойдат тук бяха добре квалифицираната работна ръка, привлекателната данъчна система, държавните стимули, които успяхме да подсигурим, личното отношение на министерството на икономиката и БАИ. Иначе, ако разгледаме статистиката за последните 10 години, общо взето, половината инвеститори са чуждестранни и половината български, това е сравнително устойчива тенденция.

Преките чужди инвестиции се увеличават за периода януари - юли спрямо същия период на миналата година, показват данните на БНБ. Имаше ли конкретни фактори през тези месеци, които да са довели за увеличаването на интереса към България? Какви са прогнозите ви до края на годината и за следващата година?

- Първият фактор е това, че в края на миналата година беше формирана стабилна коалиция. Политическата обстановка е стабилна, което се пренесе и в икономиката, на фона на проблемите в Гърция, Македония, дори и в Румъния. Резултатите от активната работа на министерството на икономиката и БАИ също не закъсняха. Прогнозата ни е, че ще запазим темпото на увеличение на инвестициите до края на 2015 г. и през 2016 г., борим се за растеж в рамките между 2 и 5%. През август правителството прие доклад на Министерството на финансите, в чието изготвяне участвахме и ние, с 10 проблемни области за преодоляване. Такива са например комуникационните отношения между централна и местна власт, времето и начинът за заплащане на данъци. Ще предстоят промени в Закона за устройството на територията, които да ограничат проблемите в тази област, защото един от компонентите, който влияе на рейтинга на България в класацията Doing business на Световната банка, където сме на 38-о място, е по-дългият срок за получаване на разрешителните за строеж.

Каква е позицията на България спрямо съседните ни държави? Кои са конкретните ни предимства и недостатъци?

- Изготвяме в момента анализ за силните и слабите страни на балканските страни. Но мога да твърдя, че стоим много добре спрямо съседните страни и печелим в конкуренция с тях през последните месеци. Откъм данъчна система сме номер 1 в Европа, тук са най-ниските данъци, а това е от съществено значение за инвеститорите. Имаме политическа и икономическа стабилност, както и висококвалифицирани кадри, които могат не само да бъдат наети при разумни цени, но са и много по-добре подготвени от колегите си в съседните ни държави. Разбира се, членството в ЕС има и някои недостатъци, свързани с това, че не можем директно да субсидираме определен тип производства или сектори, както биха могли да го правят Македония и Сърбия.

Финансовите министри на ЕС обсъждат възможността да се въведе единен минимален праг на корпоративните данъци в ЕС. Как такова решение би повлияло на възможностите и стратегията на България да привлича инвестиции?

- Не мога на този етап да коментирам нещо, което още не се е случило, но законодателният процес в Европа е доста дълъг и такава мярка вероятно би могла да се въведе в рамките на следващите 3 до 5 години. Засега не виждам как това ще засегне нашата основна стратегия, свързана с това да привличаме повече инвеститори в сектора на индустрията и високите технологии. Този тип инвеститори много по-трудно ще напуснат България за разлика от инвеститори в сектори, които имат временни успехи. Трябва да привличаме инвеститори, които създават устойчиво развитие за българската икономика. Дори да бъде въведен такъв праг, изменението вероятно ще бъде минимално. Към настоящия момент нашата данъчна ставка е доста конкурентна спрямо останалите европейски страни и предполагам, че няма да се отрази съществено. Инвеститорите не са тук само заради ниските данъци, а заради комплекса от фактори – икономическа и политическа стабилност, членство в ЕС и НАТО, ниска данъчна ставка, ниски разходи за правене на бизнес, висококвалифицирана работна ръка и държавни стимули.

Какво посочват вече дошлите инвеститори като пречки в България?

- Един проблем е свързан с това да привлечем още висококвалифицирани кадри от трети страни извън ЕС, а именно да ускорим процедурата за получаването на т.нар. сини карти за високоплатени експерти. Казахме, че сме се фокусирали в сферата на високите технологии и в него образованието не може да навакса темпото, с което се развива самият сектор. Затова IТ секторът счита, че би могъл да привлече много повече клиенти и да съставя много по-голям обем от БВП, ако привлече вече обучени кадри от трети страни.

- Ако разглеждаме инвестиционния процес като поредица от стъпки, снабдяваме съответния инвеститор с пълната картина относно сектора, в който той ще инвестира, включително и по отношение на компании, които вече са се установили в този сегмент на икономиката, заетост, работни заплати. След това преминаваме към конкретните държавни стимули, които можем да предоставим по линия на сертифицирането. После тръгваме с инвеститора на обиколка из страната, където му представяме свободните държавни и общински терени, които отговарят на техните изисквания. Следват действия, свързани с това инвеститорът да бъде сертифициран, да си изготви бизнес и финансов план за следващите три години, който ще изпълнява пред нас. След сертифицирането започваме действията по придобиването на терените, даване на съответните държавни стимули. Впоследствие при допълнителни проблеми, свързани с процеса на осъществяване на инвестицията, използваме възможностите си по линия на закона да свързваме инвеститора с конкретната институция.