С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 ное 2015, 16:56, 4428 прочитания

Бихме искали да кредитираме повече в България

Николай Косов, International Investment Bank, в интервю за "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Клиентите ни основно са средни и големи предприятия, но има и изключения.
Николай Косов е председател на борда на директорите на базираната в Москва International Investment Bank (МИБ), която през тази година отбелязва 45 години от основаването й. България е вторият по големина акционер в институцията, която към момента е финансирала местния бизнес с 54 млн. евро. Освен че предоставя заеми, включително на малки и средни предприятия, банката е купувач на български ДЦК от местния пазар, а през тази година започна да отпуска синдикирани заеми съвместно с Българската банка за развитие.

Каква е била нуждата от създаване на Международна инвестиционна банка преди 45 години?
- През 1970 г. МИБ е основана с цел да бъде ефективен механизъм за икономическо развитие и сътрудничество между страните членки. Целта винаги е била да се подпомага социално-икономическото развитие, да се подкрепя просперитетът на населението и да се стимулират търговските връзки помежду им. Оттогава досега банката е финансирала повече от 230 инвестиционни проекта, чиято обща сума надхвърля 7.7 млрд. евро, вложени в енергетика, металургия, транспорт и други индустрии.
За 45 години съществуване банката е имала и своите слаби периоди. След активната работа през 70-те и 80-те години покрай историческите събития през 1990 г. МИБ навлезе в период на стагнация. Същинският ренесанс дойде през 2012 г., когато страните членки приеха нова стратегия и в банката пристигна да работи международен екип. Към днешна дата банката е напълно капитализирана, прозрачна в своята работа международна институция с ясна стратегическа мисия да подпомага икономиките на страните членки. Това са девет държави: България, Куба, Чехия, Унгария, Монголия, Румъния, Русия, Словакия и Виетнам.


Къде сте вие на картата на мултинационалните финансови институции, които работят с България?
- В най-общ план международните финансови институции като ЕБВР или ЕИБ са създадени на регионален принцип, като има и глобални играчи като Световната банка. МИБ е уникална в това отношение, защото се опитва да изгради и заздрави връзки между Централна и Източна Европа, Азия и Латинска Америка. През последните три години банката се превърна във важен член на така нареченото семейство на международните финансови институции. Покрай забавянето на операциите на институции като ЕБВР, ЕИБ, KfW по линия на инвестиционните проекти в Русия МИБ може значително да засили позицията си, подкрепяйки търговски проекти между икономическите общности с останалите страни членки, особено тези, които са в Европейския съюз. Освен това нашата структура е такава, че можем много бързо да финализираме една инвестиция.
МИБ подкрепя със заеми също и корпоративни клиенти, които търсят растеж на международния си бизнес и експорта. Финансирали сме известни компании като словашката Tatravagonka, руските Acron и Ivekta, българската "Еврохолд". Имаме и програма за подкрепа на малки и средни предприятия с експортна насоченост. През тази година МИБ започна да предлага и финансови инструменти за обезпечаване на търговията.

По-евтини ли са заемите, които предлагате, спрямо средните за пазара?
- В зависимост от прoектите и това доколко се вписват в нашата мисия и мандат ние можем да предложим по-благоприятни условия както по отношение на лихвите, така и по отношение на срочността на заемите. Понякога подпомагаме проекти без лихва за банката посредник. Разбира се, в работата си спазваме фундаменталните пазарни принципи с оглед на рисковата премия и оперативните разходи по транзакциите. Сред ползите за нас е постоянната подкрепа, която получаваме от акционерите си.

Колко по-различен е процесът по набавяне на финансиране от МИБ?
- За нашите клиенти процесът е същият. Основната разлика е, че за всеки инвестиционен проект трябва да получим отговор от страната членка, че не възразява срещу заема, ако той е за сума, надхвърляща ограничението от 15% от капитала на банката или е за срок, по-дълъг от 7 години. Ние следим дали средствата се използват целево. Предлагаме и допълнителни услуги за малките и средните предприятия. За да можем да им предложим индивидуални решения, разкриваме представителства по места, като например офиса ни в Братислава, който отвори през април тази година.
По отношение на обезпечението - то може да ни бъде предоставено под формата на ликвидни финансови инструменти, гаранции от банки или от правителството, както и други материални активи. При някои категории финансови институции, които имат контролираща позиция в държавата членка, МИБ може да предостави ресурси и без обезпечение.



Какъв тип компании от България финансирате?
- Най-общо подкрепяме развитието на частния сектор, но имаме и изключения, като например обществения транспорт в София, за който предоставихме синдикиран заем на Центъра за градска мобилност. Клиентите са ни средни и големи бизнес предприятия, както и финансови институции, през които работим с експортно ориентирани малки и средни предприятия.
Когато избираме дали да финансираме проекта, ние оценяваме дали той носи иновации, трансфер на ноу-хау и технологии, колко ефективно оползотворява ресурсите и какъв е социалният му ефект върху заетостта. Например синдикираният заем за производителя на електроинструменти "Спарки", за който МИБ осигури 7 млн. евро, а Българската банка за развитие — 3 млн. евро, доведе до създаването на 180 нови работни места в Ловеч. Стремим се да подпомагаме производствени дейности, устойчиви напред във времето. По отношение на секторите ние сме гъвкави и прилагаме стандартните рестрикции спрямо производството на оръжия, цигари, хазарт.
Към момента кредитното ни портфолио в България достига 54 млн. евро, което е 16% от общо раздадения ни ресурс. През 2015 г. сме осигурили финансиране за "Приста ойл", "Център за градска мобилност" и "Спарки груп". Всички те бяха съфинансирани с Българската банка за развитие, която е наш ключов партньор от 2012 г. През март тази година с нея подписахме меморандум за сътрудничество, който предвижда осигуряването на синдикирана подкрепа до 32 млн. евро. А иначе с натрупване от възстановяване на дейностите на МИБ през 2012 г. досега в България сме финансирали проекти за повече от 100 млн. евро.

Планирате ли да набирате капитал от България през следващите 3 до 5 години?
- За да финансираме дейността си, ние работим включително с финансови институции в страните членки и разглеждаме възможностите за пласиране на облигации на международните пазари. Не бихме могли да разкрием повече информация по тази тема, но ще кажа, че в момента МИБ има стабилна финансова основа с набрани повече от 300 млн. евро чрез дългосрочни двустранни заеми и облигационни емисии. Наскоро приключихме много успешно предлагане на облигации в Румъния, с което набрахме 25 млн. евро, които предстои да бъдат инвестирани в страната. Това е шестата по големина облигационна емисия, пласирана от международна финансова институция в Румъния за последните шест години. В глобален мащаб ние планираме през следващите 10 години да структурираме кредитна програма с ресурс от 1 млрд. евро.

Какви са резултатите от дейността ви като банково дружество?
- Различните пазари ни носят различни финансови резултати, което е следствие на различната пазарна обстановка, рисковата премия и активността като цяло. За финансовата 2014 г. активите нараснаха с близо 50% до 611.5 млн. евро, като кредитното ни портфолио се увеличи със 150%. Нетните приходи достигнаха 4.2 млн. евро, а капиталът - до 389 млн. евро. За първото полугодие на настоящата година нашите активи достигнаха 702 млн. евро, а капиталовата адекватност е 67.3%, което значително надвишава средните индикатори за мултинационалните банки за развитие. Кредитното ни портфолио надхвърля 340 млн. евро, което е растеж с около 100 млн. евро за година.
Сред постиженията ни тази година е присъденият международен кредитен рейтинг от китайската Dagong Global Credit Rating , който е със степен A със стабилна перспектива. Това ни дава възможност да развием нашите операции на динамичния и растящ азиатски пазар. Другите световни агенции - Fitch и Moody’s, вече са оценили банката съответно на BBB- и Baa1.

Какви са плановете ви за България през следващата година?
- Както и в другите страни членки, бихме искали да увеличим операциите си в България, но ние следва да работим с необходимата доза предпазливост, особено след като се сблъскахме с няколко случая на корупция и измами. Един от тези случаи е предоставеният заем от 6.15 млн. евро на "Олд тауър 7" за строежа на жилищния комплекс Marina Bay в морския курорт Кранево. Тези апартаменти бяха практически откраднати и българските власти не противодействаха на това. Това се отразява върху репутацията, която България има като дестинация за инвестиции. Ние все още се надяваме на благоприятно разрешаване на този случай.

Очаквате ли затягането на регулациите върху банките да даде поле за изява точно на такива финансиращи институции като вашата?
- Както всяка наднационална институция, основана с международна спогодба, МИБ не подлежи на местни регулации и надзор. Последствията от финансовата криза, новите регулаторни стандарти, както и нормалната предпазливост в период на слаб икономически растеж ограничават кредитирането и инвестициите от комерсиалните институции. Тук е ролята на банките за развитие, сред които и МИБ, да инвестират и насърчават частния сектор да инвестира, особено имайки предвид оскъдните фискални възможности на правителствата да оказват подкрепа. Ето защо МИБ и другите подобни институции би трябвало да са по-активни във време, когато пазарите се възстановяват, с което да създадат условия и за търговските банки да започнат да инвестират.

Ще се съгласите ли, че неработещите капиталови пазари в региона са една от причините, които правят атрактивно финансирането от институции като вашата?
- Бих погледнал на нещата по друг начин. Финансирането е атрактивно, защото нашата цел като банка не е да максимализираме печалбата.

Какви са ползите за България от това, че е вторият ви най-голям акционер?
- При структуриране на кредитното портфолио се вземат предвид размерът на вноската, която страната членка е направила в капитала на банката, лихвените равнища в страната, бизнес климатът и рисковете, например от корупция и измами. Следвайки този подход, инвестициите ни в български активи значително нараснаха през последните години, като извън предоставените заеми IIB изкупи и държавни ценни книжа за 61.5 млн. евро през последните две години. През 2014 г. МИБ за пръв път в историята си купи ДЦК от държава членка от вътрешния й пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2175 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2258 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Клаудия Торкар: Оперативният лизинг на коли ще расте още заради връщането на ДДС

Изпълнителният директор на "АЛД Аутомотив България" пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10