С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 дек 2015, 20:07, 4959 прочитания

България все още е непозната инвестиционна дестинация и трябва да се рекламира по-добре

Интервю със Стефан Марку, управляващ директор на A.T. Kearney - Румъния

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Стефан Марку е управляващ директор на А.Т. Kearney - Румъния. Има повече от 10 години опит в консултантския бизнес. Основният му фокус е върху редизайн на стратегически бизнес модели и внедряването им, интеграция след сделки, свързани със сливания и придобивания, програми за намаляване на разходите, както и стратегии, свързани с каналите за продажба, маркетинг, разработването и изпълнението на стратегически съюзи и съвместни платформи за услуги. Има богат опит в управлението на проекти в цяла Централна и Източна Европа с големи световни компании за широк спектър от стратегически и оперативни въпроси.
България трябва да пренасочи стратегията си за привличане на преки чуждестранни инвестиции към сектори, ориентирани към износ.
Борбата с корупцията може да бъде добър сигнал за инвеститорите да погледнат и към България.

 A.T. Kearney участваше в разработването на стратегия за привличане на преки чуждестранни инвестиции в България през 2011 г. Какви бяха основните препоръки, които дадохте на страната тогава, и защо?

- Сред основните предложения на анализа, който изготвихме, беше, че България трябва да пренасочи своята стратегия за привличане на преки чуждестранни инвестиции към сектори, ориентирани към износ, които дават възможност за съществен растеж чрез атрактивни индустриални клъстери. На база на анализа на конкурентните предимства и потенциала за развитие на отделни ключови сектори тогава определихме няколко възлови индустрии като приоритетни - сред които транспортно оборудване и машиностроене, електроника и електротехника, информационни технологии, химическа промишленост и пластмаси, логистика и аутсорсинг. Здравеопазването, фармацевтиката, биотехнологиите и "зелените технологии" са също сектори с висока добавена стойност и висок потенциал, но изискват институционални усилия с оглед привличането на големи инвеститори. Например аутсорсингът определено има смисъл да се развива, имайки предвид, че цяла Югоизточна Европа се специализира в тази посока за западния европейски пазар. Така че много от усилията на региона - не само на България, но и на Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, са в посока извършване на аутсорсинг услуги, особено за световните конгломерати. Много световни банки и IT компании имат офиси за такъв тип услуги тук. Този бизнес се развива особено добре в държави с висококвалифициран и обучен персонал, с отлични познания по най-малко един чужд език. Като цяло стратегията на България за промотиране с цел привличане на инвестиции трябва да се съобразява с тези трендове, но и да има предвид структурата на целевите сектори и техния относителен приоритет.
Наскоро завършихме подобен проект за турското и британското правителство, но работим и с много други правителства в световен мащаб по такива стратегии. Важно е не само как да се привличат преки чуждестранни инвестиции, но също и как държавите да изградят цялостна стратегия за подкрепа на секторите и индустриите, чието развитие е ключово.

Кои са ключовите фактори за успех в разработването на такива стратегии?

- Всяка стратегия е толкова добра, колкото е нейното изпълнение. Тъй като една стратегия може да е брилянтно измислена и написана от най-добрите компании в света, но ако институциите не са в състояние или не знаят как я приложат, тя няма да си струва дори и хартията, на която е написана. Например в България - каквато и да е било направено преди няколко години, ако то никога не е било приложено на практика, значи ефектът е нулев. И ако със следващата стратегия, която бъде изготвена, правителството направи същото, тя няма да има висока стойност. Вярвам, че прилагането на една стратегия не е свързано само с намерения, но най-вече с поставянето на ясни и измерими цели, които трябва да бъдат постигнати. И това е проблем, с който повечето правителства се сблъскват. Те имат големи амбиции, но много рядко си поставят ясни цели. Нека направим един паралел с бизнеса, където вашият пряк ръководител оценява дали действително сте се справили със задачата си или не. Ако за вас това, че сте привлекли една компания за партньор, е успех, това няма наистина да е така, ако мениджърът ви е бил поставил цел да привлечете 50 фирми, нали?


Бихте ли могли да посочите добри практики в прилагането на такива стратегии в други държави?

- В действителност има много страни, които биха могли да бъдат добър пример. Може да погледнем по-внимателно няколко държави от Югоизточна Европа. На първо място Чехия, след това Словакия, Полша и Унгария. Тези държави имат множество институции, занимаващи се с привличането на преки чуждестранни инвестиции, а не само една агенция. В някои случаи тези органи дори са специализирани в определен сектор. Тези държави имат ясни планове не само кои компании в кои индустрии да привличат, но имат и реални планове по отношение например на това кой точно да отиде и да представи на потенциалния инвеститор предложението на държавата. Така че компаниите да знаят за съществуването и предимствата й, когато решат да инвестират. Тези страни наемат много хора, които да работят в чужбина, било то редом с чуждестранните посолства или в международни организации, наемат и консултанти да ги представляват в другите държави. Интересен пример е полското правителство, което наема много консултанти в САЩ като представители на полската икономика отвъд океана. Така те могат да бъдат във всеки град, да имат присъствие в големите сектори; от една страна, да привличат инвеститори от тези области, но в същото време да намират пазари на полските фирми. Изпълнението на стратегията включва реални хора, които да работят по написаното на хартията.

Вие сте управляващ директор на А.Т. Kearney - Румъния. Кои са ключовите причини за това, че Румъния е по-привлекателна за инвеститорите от България?

- В много аспекти Румъния не е много по-различна от България. А когато ги сравняваме в определена ситуация, и двете страни имат подобни недостатъци. Румъния не е много по-добра в привличането на чуждестранни инвестиции и определено не е пример, който мога да препоръчам. Но тя има предимство пред много други страни от региона. От гледна точка на инвеститора, когато търси къде да вложи средства, той първо разглежда страната на макрониво. И числата, които вижда, му показват, че най-големият пазар в региона, който не е Украйна или Русия (които са много рискови), е Полша. Но ако вече има представителство там, следващият най-голям пазар по отношение на населението е румънският. Покупателната способност там не е толкова висока, колкото в Полша, Чехия, Словакия, но е достатъчно голяма. Страната също се развива относително бързо по отношение на ръста на брутния вътрешен продукт, така че има надежда, че един ден тя ще се превърне в много атрактивен пазар.
Да бъде разположен на големия пазар е първи приоритет за инвеститора. След като е покрил Полша и Румъния, той вече започва да мисли кои други държави трябва да покрие - България, Македония и т.н. Основните съображения са свързани с макроикономиката. Но нека не опростяваме прекалено много въпроса. Има много дискусии, свързани с избирането на локация - сред тях са брутният вътрешен продукт на човек от населението, колко подготвена е работната ръка за конкретния вид работа, колко образована е, какви са логистичните перспективи. Ако трябва да изградя голям завод в България, трябва да съм сигурен, че след това мога да натоваря продуктите си на камион или влак например и да ги доставя максимално бързо в цяла Европа. Качество на инфраструктурата е много важно. И след това започва дискусия за перспективата на дадена държава по отношение на населението, данъчната система, бюрокрацията и т.н.



Как виждате България като инвестиционна дестинация?

-
Мисля, че България е доста непозната като инвестиционна дестинация. В много случаи тя е също толкова добра, колкото други страни. Така че в крайна сметка опираме до въпроса дали тя прави достатъчно усилия, за да знаят инвеститорите, че тук съществува потенциал за бизнес възможности. Нека вземем за пример какво направи Македония. Смятам, че те дадоха всички средства, които имаха за привличане на инвеститори, на CNN. За една година там имаше постоянна кампания "Инвестирайте в Македония" - на всеки няколко минути. Повечето хора никога не бяха чували за Македония, но те успяха да променят това успешно.

Кои са основните проблеми, с които трябва да се справим?

- Има нещо важно, с което България трябва да се справи, а именно да работи върху своята международна репутация. Например това, че за жалост често се възприема като по-корумпирана от други страни. Според мен Румъния е може би също толкова корумпирана, както България. Но разликата е в това, че през последните две години Румъния води силна антикорупционна кампания. От чисто ПР страна - виждаме много от хората със "съмнителни" занимания там действително да отиват в затвора. Всъщност това е една от причините, които ме накараха лично да се върна в Румъния, след като дълго живях в Полша. Борбата с корупцията може да бъде добър сигнал за инвеститорите да погледнат и към България.

Интервюто взе Деница Симеонова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Да се конкурираш от България с Microsoft и Google 2 Да се конкурираш от България с Microsoft и Google

Николай Късовски, главен технически директор в MobiSystems, пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3627 прочитания

Андрей Петров: Най-лесно се продава красота Андрей Петров: Най-лесно се продава красота

Председателят на борда на управителите на "dm България" пред "Капитал"

5 сеп 2019, 3384 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Преговаряме с три български компании, в които евентуално да инвестираме

Бил Фоукнър-Корбет, инвестиционен директор на CEE Equity Partners

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател