Визитка
Стефан Марку е управляващ директор на А.Т. Kearney - Румъния. Има повече от 10 години опит в консултантския бизнес. Основният му фокус е върху редизайн на стратегически бизнес модели и внедряването им, интеграция след сделки, свързани със сливания и придобивания, програми за намаляване на разходите, както и стратегии, свързани с каналите за продажба, маркетинг, разработването и изпълнението на стратегически съюзи и съвместни платформи за услуги. Има богат опит в управлението на проекти в цяла Централна и Източна Европа с големи световни компании за широк спектър от стратегически и оперативни въпроси.A.T. Kearney участваше в разработването на стратегия за привличане на преки чуждестранни инвестиции в България през 2011 г. Какви бяха основните препоръки, които дадохте на страната тогава, и защо?
- Сред основните предложения на анализа, който изготвихме, беше, че България трябва да пренасочи своята стратегия за привличане на преки чуждестранни инвестиции към сектори, ориентирани към износ, които дават възможност за съществен растеж чрез атрактивни индустриални клъстери. На база на анализа на конкурентните предимства и потенциала за развитие на отделни ключови сектори тогава определихме няколко възлови индустрии като приоритетни - сред които транспортно оборудване и машиностроене, електроника и електротехника, информационни технологии, химическа промишленост и пластмаси, логистика и аутсорсинг. Здравеопазването, фармацевтиката, биотехнологиите и "зелените технологии" са също сектори с висока добавена стойност и висок потенциал, но изискват институционални усилия с оглед привличането на големи инвеститори. Например аутсорсингът определено има смисъл да се развива, имайки предвид, че цяла Югоизточна Европа се специализира в тази посока за западния европейски пазар. Така че много от усилията на региона - не само на България, но и на Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, са в посока извършване на аутсорсинг услуги, особено за световните конгломерати. Много световни банки и IT компании имат офиси за такъв тип услуги тук. Този бизнес се развива особено добре в държави с висококвалифициран и обучен персонал, с отлични познания по най-малко един чужд език. Като цяло стратегията на България за промотиране с цел привличане на инвестиции трябва да се съобразява с тези трендове, но и да има предвид структурата на целевите сектори и техния относителен приоритет.
Наскоро завършихме подобен проект за турското и британското правителство, но работим и с много други правителства в световен мащаб по такива стратегии. Важно е не само как да се привличат преки чуждестранни инвестиции, но също и как държавите да изградят цялостна стратегия за подкрепа на секторите и индустриите, чието развитие е ключово.
Кои са ключовите фактори за успех в разработването на такива стратегии?
- Всяка стратегия е толкова добра, колкото е нейното изпълнение. Тъй като една стратегия може да е брилянтно измислена и написана от най-добрите компании в света, но ако институциите не са в състояние или не знаят как я приложат, тя няма да си струва дори и хартията, на която е написана. Например в България - каквато и да е било направено преди няколко години, ако то никога не е било приложено на практика, значи ефектът е нулев. И ако със следващата стратегия, която бъде изготвена, правителството направи същото, тя няма да има висока стойност. Вярвам, че прилагането на една стратегия не е свързано само с намерения, но най-вече с поставянето на ясни и измерими цели, които трябва да бъдат постигнати. И това е проблем, с който повечето правителства се сблъскват. Те имат големи амбиции, но много рядко си поставят ясни цели. Нека направим един паралел с бизнеса, където вашият пряк ръководител оценява дали действително сте се справили със задачата си или не. Ако за вас това, че сте привлекли една компания за партньор, е успех, това няма наистина да е така, ако мениджърът ви е бил поставил цел да привлечете 50 фирми, нали?
Бихте ли могли да посочите добри практики в прилагането на такива стратегии в други държави?
- В действителност има много страни, които биха могли да бъдат добър пример. Може да погледнем по-внимателно няколко държави от Югоизточна Европа. На първо място Чехия, след това Словакия, Полша и Унгария. Тези държави имат множество институции, занимаващи се с привличането на преки чуждестранни инвестиции, а не само една агенция. В някои случаи тези органи дори са специализирани в определен сектор. Тези държави имат ясни планове не само кои компании в кои индустрии да привличат, но имат и реални планове по отношение например на това кой точно да отиде и да представи на потенциалния инвеститор предложението на държавата. Така че компаниите да знаят за съществуването и предимствата й, когато решат да инвестират. Тези страни наемат много хора, които да работят в чужбина, било то редом с чуждестранните посолства или в международни организации, наемат и консултанти да ги представляват в другите държави. Интересен пример е полското правителство, което наема много консултанти в САЩ като представители на полската икономика отвъд океана. Така те могат да бъдат във всеки град, да имат присъствие в големите сектори; от една страна, да привличат инвеститори от тези области, но в същото време да намират пазари на полските фирми. Изпълнението на стратегията включва реални хора, които да работят по написаното на хартията.
0 коментара