Тех парковете дават възможност и на малки фирми да се развиват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тех парковете дават възможност и на малки фирми да се развиват

"Целта е да достигнем до общи проекти от взаимен интерес."

Тех парковете дават възможност и на малки фирми да се развиват

Изпълнителният директор на "Трелеборг България" Руслан Папазян пред "Капитал Daily"

6467 прочитания

"Целта е да достигнем до общи проекти от взаимен интерес."

© Юлия Лазарова


Каква е логиката на сътрудничеството между индустрията, бизнеса и науката от гледна точка на една глобална компания като Trelleborg?

- Вече имаше няколко вълни на инвестиции на индустриални компании в България. Едната беше масовата приватизация през 90-те години. Втората беше ефект от последната кризата в Западна Европа, когато индустриални компании изградиха производства в България и Румъния, за да намалят разходите си. В тази първата фаза предприятията се фокусираха върху конкурентните нива на производствените разходи. В следващата фаза е необходимо да се изгради капацитет за предоставяне на услуги с добавена стойност. Следващата фаза досега е отнемала около 10 години. Примери за това са Полша и Чехия. При нас смятам, че втората фаза ще дойде по-бързо. Предприятията в България относително бързо трябва да преминат от фокус върху ефективно производство на фаза инженеринг, логистика, пърчейсинг дейности, както и развойна дейност. В този смисъл сега има две групи предприятия. Едните имат някаква инфраструктура за развойна дейност, обикновено глобални и с развойни звена някъде по света. Те ще видят предимства да правят развойна дейност и на местния пазар. Другата група са компании с база в България. Пример са добре установените в България производители на хидравличната техника. Те се представляват както от производители на крайни продукти, така и от доставчици на основни компоненти с капацитет да предоставят технически решения. И за двете групи компании е преимущество да извършват ефективна развойна дейност. Когато има организация, има подкрепа, има лабораторни условия и машинен парк, тогава развойната дейността може да се направи по-интензивна, по-високооборотна. Тук идва и идеята за проекти в техпарка.

Какви проекти планира конкретно Trelleborg в тех парка?

- Конкретно в областта на хидравликата има големи предприятия, които се развиват добре в България. Това е поле на инженеринг, където можем и ние да допринесем с ноу-хау. Тоест ноу-хауто на Trelleborg да може да се приложи и тества като прототипи в съвместни проекти с водещи производители в областта на хидравликата.

Заедно ли смятате да разработвате, или по-скоро да развиете решения, които да предложите?

- Целта е да достигнем до общи проекти от взаимен интерес. Това е на фаза дискусии. Решенията на Trelleborg са част от комплексни инженерингови продукти. Знанията на различни партньори е важно да се комбинират и да се тестват в една такава среда, която предоставя "София тех парк".

Имате ли конкретизиран проект?

- Няма конкретен проект, тъй като предстои физическото изграждане на лабораторната база за бързо прототипиране. Това, което има, е течаща дискусия. Дефинирана е индустриалната област, в контакт са потенциални партньори. Това, което движи процеса, са технологичните предизвикателства в индустрията - не само пред Trelleborg, и пред другите компании в сектора. По-генералните са, че когато работещите предприятия имат нужда от технически нови проекти, създаването на прототипи и тяхното тестване е скъпо. Лабораториите и оборудването за адитивно производство, които са част от "София тех парк", дават възможност технологиите да се тестват относителни бързо и много по-евтино. Ако създаването на един технически сложен компонент струва десетки хиляди лева и по време на тестовете се окаже негоден и че има нужда от корекция, това не е малка загуба на инвестиция. С оборудването на лабораториите в тех парка очак­ваме стойността на тези тестови продукти да е много по-малка.

Има ли конкретна лаборатория, която представлява интерес за Trelleborg? Налично ли е цялото оборудване, или обмисляте да занесете и собствено такова?

- Това, което в момента имаме за цел, е да използваме оборудването, което вече е купено или се планира да бъде купено. Става дума за лаборатория за 3D креативност и бързо прототипиране на нови продукти. За нас е интересно да създадем проектна платформа, в която да се включват конкретни проекти - за дадено предприятие, за даден продукт. "София тех парк" не е чисто индустриално начинание, но крайната му цел е да се създаде индустриална добавена стойност. Има комерсиалната идея, има академичната част, има и интерес от държавата да създаде среда за сътрудничество. Така че всички участници в това трябва да са удовлетворени. Целта е да има баланс между краткосрочните цели на компаниите и по-дългосрочните на науката - т.е тестване на продукти, които са относително близко до комерсиализацията, и технологични проекти, които ще са с цел създаване на технологична платформа, техническа компетентност и в индустриалните, и в академичните партньори.

Има ли българската индустрия специфики по отношение на иновативните политики?

- Това, което е по-специфично за България, е, че има локации с производствени условия, които невинаги имат силно развити екосистеми на поддоставчици. А тази екосистема трябва да се създаде. Иначе самата аргументация за производство в България отслабва, защото не може единствено да разчиташ на конкурентна себестойност на производството. Тази екосистема за нас като държава е много по-благоприятна дългосрочно, тъй като тя е трудно преносима, когато вече е създадена. От погледа на инвеститор, ако си в дадена страна, защото има конкурентна среда по отношение на разходи ще си там, докато тази среда съществува. Допълнителния стимул за развитие на индустриална дейност идва от екосистемата от малки и иновативни компании и доставчици, а те трябва тепърва да се развиват. Смятам, че техпаркът може да подкрепя създаването на тази екосистема.

Имате ли наблюдения как функционират подобни сътрудничества между индустрия, бизнес и наука в други държави?

- Имал съм късмета да работя в подобна среда в началото на кариерата си. Академичният проект, за който работех, беше в такъв тип подкрепян от държавата иновационен център в Швеция. Лабораторните условия бяха създадени с държавна подкрепа, университетите предоставяха хора, знания и технически капацитет. От другата страна търговските компании предоставяха технологично ноу-хау, покриваха разходи за материали и тестове. Разходите по този начин се поделяха наполовина. Важните елементи са споделянето на знание и споделянето на разходите. Работеше се основно по проекти, които създават технологични платформи, като проектите бяха в сътрудничество с няколко компании от дадена технологична област. На база на технологичната платформа всяка компания вътрешно може да създаде конкретен продукт. Проектите създаваха баланс между по-краткосрочните интереси на компанията за бързо реализиране на готов продукт и по-дългосрочния академичен интерес за създаване на базова технология и компетентност.

Какви са практиките за финансиране на технологичните паркове, които сте виждали?

- Моето виждане е за три типа финансиране. Единият е конкретно използване на лабораторното оборудване на парка, което е директно плащане от страна на компаниите за услуга. Когато обаче проектът се припознае като общ, тогава може да се образува проект, който се кофинансира. В този случай участието на тех парка като държавна подкрепа идва под формата на оборудване и технически компетентни членове на екипа, а разходи например за материали идват от компаниите. Има и още един вариант, когато се търси самофинансиране например по европейски програми за иновации - но вече не като отделни компании, а като проекти, в които участват както компании, така и научни институти. Това, което според мен е важно и интересно и за "София тех парк", и за компаниите, с които разговаря Trelleborg, е да се създадат един-два пилотни проекта, за да падне страхът от администрацията и тежки и бавни процеси.

Смятате ли, че има разбиране по отношение да идеята и смисъла на тех парка и ролята на държавата в едно такова начинание?

- Ако погледнем как са се развивали тех парковете в световен мащаб, ще видим, че те са били често подкрепяни от държавата. Две неща не могат да се случат без външна намеса. Едното е, че малките компании не могат да си позволят развойна дейност, понеже нямат ресурса. Тези нови компании от своя страна са потенциален източник на работни места и данъчни постъпления за държавата.

Интервюто взе Александра Козбунарова

Каква е логиката на сътрудничеството между индустрията, бизнеса и науката от гледна точка на една глобална компания като Trelleborg?

- Вече имаше няколко вълни на инвестиции на индустриални компании в България. Едната беше масовата приватизация през 90-те години. Втората беше ефект от последната кризата в Западна Европа, когато индустриални компании изградиха производства в България и Румъния, за да намалят разходите си. В тази първата фаза предприятията се фокусираха върху конкурентните нива на производствените разходи. В следващата фаза е необходимо да се изгради капацитет за предоставяне на услуги с добавена стойност. Следващата фаза досега е отнемала около 10 години. Примери за това са Полша и Чехия. При нас смятам, че втората фаза ще дойде по-бързо. Предприятията в България относително бързо трябва да преминат от фокус върху ефективно производство на фаза инженеринг, логистика, пърчейсинг дейности, както и развойна дейност. В този смисъл сега има две групи предприятия. Едните имат някаква инфраструктура за развойна дейност, обикновено глобални и с развойни звена някъде по света. Те ще видят предимства да правят развойна дейност и на местния пазар. Другата група са компании с база в България. Пример са добре установените в България производители на хидравличната техника. Те се представляват както от производители на крайни продукти, така и от доставчици на основни компоненти с капацитет да предоставят технически решения. И за двете групи компании е преимущество да извършват ефективна развойна дейност. Когато има организация, има подкрепа, има лабораторни условия и машинен парк, тогава развойната дейността може да се направи по-интензивна, по-високооборотна. Тук идва и идеята за проекти в техпарка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK