Йоханес Хан: Европа продължава да е уязвима
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йоханес Хан: Европа продължава да е уязвима

Йоханес Хан: Европа продължава да е уязвима

Еврокомисарят по политиката за съседство и преговори за разширяване

Светломира Гюрова
10247 прочитания

© Надежда Чипева


Австриецът Йоханес Хан е един от ветераните в Европейската комисия. В предишния й състав до 2014 г. той отговаряше за регионалната политика, а сега в екипа на Жан-Клод Юнкер портфолиото му включва политиката по добросъседство и преговорите за разширяване. Преди да отиде в Брюксел, кариерата на Йоханес Хан минава както през бизнеса, така и през политиката. Между 1987 г. и 2003 г. заема управленски постове в различни австрийски компании. След това влиза в регионалното правителство на Виена, а оттам и във федералното първо като министър на науката и изследванията, а после и на правосъдието. Йоханес Хан бе сред участниците в десетата годишна среща на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал".

На Балканите има опасения, че регионът се превръща в нещо като буферна зона за бежанците. Какво прави ЕС, за да не се случи това?

Очаквам лидерите на ЕС да поемат своята отговорност и да вземат решения по предложенията, които представи Европейската комисия през май и декември миналата година. Най-важното от тях е за опазването на външните граници на ЕС и създаването на европейска агенция, която може да ги охранява. Докато не си възвърнем контрола над външните ни граници, все още продължаваме да бъдем уязвими. Другите предложения касаят концепцията за "горещите точки" и всичко, свързано с тях. Разпределението на бежанците в Европа е другото предизвикателство. Има решение за схема за разпределяне на 160 хиляди души, а досега само няколкостотин са били преселени, което със сигурност не е достатъчно. Трябва да признаем, че това е донякъде заради нашите правни принципи. Не можем да накараме хората да отидат тук или там. Отне ни няколко седмици да убедим най-накрая 30 души да отидат в Люксембург, а не в Германия. Всеки, който познава Европа, знае, че Люксембург е прекрасно място. Но ако бежанците не знаят нищо за Люксембург, те просто си мислят, че в Германия не ги искат. Много усилия бяха нужни да преместим и 19 еритрейци от Рим в Стокхолм. Има още неща, по които трябва да работим. Но виждаме, че има нужда от европейско сътрудничество, а не от индивидуален подход и решения.

Ако през лятото или още през пролетта бежанският поток отново се засили, а ЕС още не е готов с решенията си, какви ще бъдат последствията за страните по т. нар. Балкански маршрут, някои от които, като Македония например, и без това са уязвими?

Не знаем дали балканският маршрут ще остане привлекателен или най-голямото натоварване ще бъде по средиземноморския. Ако не успеем да стигнем до общи европейски отговори, най-големият проблем според мен може да бъде с Гърция. Виждате какво се случва в момента - от север на юг има решения на страни от ЕС за затваряне на границите им. Получава се домино ефект. И накрая на редицата е Гърция. Какво ще се случи там, ако всички граници на север от Гърция се окажат затворени? Това не е в наш европейски интерес. Надявам се, че ще намерим решения, работим върху тях. Сътрудничеството с Турция е много важно, а също и между всички страни - членки на ЕС. Нужни са мерки, с които да можем да отговорим на предизвикателството независимо къде ще бъде най-големият наплив.

Турция има ключова роля в бежанската криза и обвързва тази тема с преговорите си за членство в ЕС. През декември имаше сделка между Брюксел и Анкара, но сега се появява недоволство, че Турция не е направила нищо за намаляване на бежанския поток. Какво е нужно, за да се постигне работещо споразумение между ЕС и Турция?

Зависи основно от турската страна да спазва това, което беше договорено. От нашата страна са нужни финални мерки за подкрепа на бежанските лагери в Турция. Още чакаме решение от страните членки как да финансираме тези 2 млрд. евро, които обещахме. Говорим за общо 3 млрд. евро всъщност, но единият милиард се събира от ЕК с огромните усилия на вицепрезидента на комисията Кристалина Георгиева да намери средства от различни източници. Остават обаче другите два милиарда. Това са пари, които ще бъдат за бежански лагери и ще ги управляваме ние, от ЕС, и те ще се харчат само ако има ясна нужда за финансиране, като например за образование, здравеопазване и т. н. Не става въпрос да трансферираме пари към Турция без контрол като квазибюджетна подкрепа. Тези средства са за съфинансирането на разходите, свързани с лагерите.

От своя страна Турция трябва да промени законите си, за да позволи на бежанците да работят. В момента те са с правен статут на гости и като такива нямат право да работят. Това трябва да се промени. Турция трябва да се заеме и с цялата индустрия около трафика на хора. Има данни, че близо 30 000 участват в нея. Отговорност на Анкара е и да контролира границите и бреговете на Егейско море, където има например бизнес с гумени лодки. В тези сфери очакваме функциониращо сътрудничество с Турция. То е и в неин интерес, защото тя иска по-близки отношения с ЕС, отиващи отвъд въпроса с бежанците. Анкара иска да говорим за бъдещо евентуално членство, а това е възможно само чрез сътрудничество и добра воля.

Планът за действие с Турция от декември предвижда много елементи, които са отвъд настоящата бежанска криза - подобряване на митническия съюз с ЕС, либерализация на визовия режим, рестартиране на преговорите за членство. Европа понякога може да действа тромаво, но е доказала, че е най-надеждният партньор.

Но ЕС в момента се страхува от разширяване и по думите на Иван Кръстев въпросът сега е по-скоро кой ще напусне съюза, а не кой ще влезе. Турция усеща това, а също и страните от Западните Балкани.

Ако Македония докаже, че е ориентирана към ЕС и НАТО, това трябва да бъде възнаградено и наистина да получи покана за започване на преговори. Ако не се случи това, ще имаме друго развитие, а то не е в интерес на мнозинството от гражданите.

Австриецът Йоханес Хан е един от ветераните в Европейската комисия. В предишния й състав до 2014 г. той отговаряше за регионалната политика, а сега в екипа на Жан-Клод Юнкер портфолиото му включва политиката по добросъседство и преговорите за разширяване. Преди да отиде в Брюксел, кариерата на Йоханес Хан минава както през бизнеса, така и през политиката. Между 1987 г. и 2003 г. заема управленски постове в различни австрийски компании. След това влиза в регионалното правителство на Виена, а оттам и във федералното първо като министър на науката и изследванията, а после и на правосъдието. Йоханес Хан бе сред участниците в десетата годишна среща на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK