С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 8 фев 2016, 14:33, 13150 прочитания

Агросубсидиите изкривяват пазара

Борислав Митов, отличен от фондация "Еврика" за "Млад фермер" на 2015 г., пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Борислав Митов е завършил Професионалната гимназия по земеделие в Търговище с профил "Растениевъдство" и "Аграрно инженерство" в Аграрния университет в Пловдив. Неговата фирма "Бим агро" ЕООД обработва около 40 хил. дка земеделска земя в общините Антоново и Омуртаг. Митов притежава и зърнопроизводствена база в с. Беломорци. От 2010 г. е избран за изпълнителен директор на "Сортови семена" АД, Търговище. Борислав Митов стана носител на наградата на фондация "Еврика" за "Млад фермер" на 2015 г., която се присъжда за значими постижения на кандидати на възраст до 35 години.

Защо решихте да се занимавате със земеделие?
- Това е част от дейността на семейството ми. Още по време на следването в Аграрния университет в Пловдив участвах в дейността на семейната фирма, която е основана през 1990 г. А след като завърших, реших да се отделя от баща ми и през 2011 г. основах фирма "Бим агро" специално за арендуване и обработка на земеделска земя.


Как се разви в годините вашата фирма?
- През 2010-2011 г. започнах с обработката на около 5000 декара земя, през втората годината достигнах до 12-13 хил. дка, на третата година обработвахме около 25-26 хил., в момента са около 40 000 декара. Отглеждаме основно зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Около 50% от земите са на баща ми, на когото плащам наем. Лично моя земя нямам. За 3-4-годишна фирма наличието на собствена земя е много голяма крачка, която изисква много средства.

Каква беше 2015 г. за вашата фирма?
- Нашият регион - Омуртаг, Антоново, е полупланински с прекалено голямо количество валежи, които затрудниха есенната кампания. Заради климатичните особености закъсняхме със сеитбата и с обработките на земята като цяло. Предишните години бяха по-добри като метеорологична обстановка, но да кажем, че 2015 г. също беше добра за нас, макар и малко по-слаба като добиви. Истината е, че постоянното развитие и увеличаването на обработваемите декари си има своите трудности – с хора, с машини. Когато качваш с около 5000 - 10 000 декара на година обработваемата земя, най-големият проблем е да намериш правилните хора за работа. И за в бъдеще най-големият проблем ще са кадрите. Земеделието се смята за непривлекателен сектор. Механизатор не е толкова привлекателно както офис служител например, макар че земеделските машини са модерни, а някои от тях са и по-съвременни от личните автомобили на мнозина.

Колко души работят във вашата фирма?
- В момента в моята база в с. Беломорци са постоянно заети около 40 души – механизатори, инженери, агрономи, пазачи.



Какви инвестиции сте направили досега?
- Главно в машини и в строителството на силозна база с капацитет около 13 000 тона зърно. През 2015 г. завърших и сушилня за зърнено-житни култури с капацитет около 40 тона на час, която работи на метан. Не съм смятал колко точно са вложените средства досега, но със сигурност са над 4 млн. лв.

Как финансирате инвестициите си?
- В началото ми помагаше баща ми, след това започнах да се финансирам самостоятелно след продажба на произведената продукция. Продаваме зърно на търговци износители. Вече има достатъчно международна борсова информация, така че никой не ни извива ръцете за цените. Имам и банкови кредити, повечето машини са на лизинг. Финансирането не е проблем, проблемът е да можеш да си плащаш вноските към банките. Купуваш машина, залагаш машина и до година-две я изплащаш.

Трябва ли да има преференции за отделни отрасли – например зеленчукопроизводство и овощарство, има ли противопоставяне между зърнопроизводителите и останалите земеделски стопани?
- Както се вижда, в България зърнопроизводството е на добро ниво и за него не са нужни преференции. В същото време овощарството и животновъдството изостанаха, затова се промени и механизмът на финансиране през новия програмен период и се дадоха предимства на тези сектори. Специално в нашия регион няма много зеленчукопроизводители и овощари. Не съм чул да има противопоставяне между отделни земеделски сектори.

Европейските субсидии не изкривяват ли земеделския бизнес?
- Изкривяват го. Реално субсидиите, които вземаме, отиват за покриване на наема на земята на арендодателите, даже понякога не стигат и ние доплащаме. Откакто има субсидии, наемното плащане към собствениците на земя се увеличава. Ако няма субсидии, то ще падне със сигурност. В началото влиянието на евросубсидиите може да е било положително. Но сега вече е отрицателно, защото пазарът се изкривява - вдигат се много и наемите, и цената на земята. Това не са реалните стойности.

Привилегировано ли е да си земеделец с толкова много субсидии?
- Не е много привилегировано да си под открито небе.

Има ли нещо в законодателството, свързано със земеделския сектор, което трябва да бъде променено?
- Мисля, че трябва да се променят някои неща, свързани с отношенията арендонаематели - арендодатели. Ние сме и от двете страни и затова имам поглед върху процеса. Факт е например, че много трудно се разваля аренден договор с некоректен платец. Трябва задължително да минеш през съдебно дело, което се проточва във времето, а през това време арендаторът, който не плаща наем и с когото се съдиш, продължава да обработва земята. Освен това мисля, че със Закона за комасацията на практика земята не се комасира, а се раздроби повече заради правото да се иска земя в реални граници.

През 2013 г. сте одобрен от Американския департамент по земеделие в България и избран за участие в програмата "Кохран" в област "Модерно производство на зърнени култури, авангардни технологии, добри управленски и търговски практики" в САЩ. Какво от американския опит в земеделието може да се приложи в България?
- Те са много напред от нас, но и там си имат проблем със застаряващите земеделци. Децата им не се връщат във фермата и това е естествен процес - на никого не му се връща обратно на село. Нямат проблеми с напояването, както при нас, работата им е много облекчена. Повечето фермери нямат собствени складове, има си кооперативи, които са по-различни от нашите кооперации и които помагат много на земеделците. Фермерът си гледа само работата на полето. Като има проблем или нужда от съвет, се обръща към кооператива и той му помага. Като техника не бих казал, че са много по-напред от нас, но като организация е несравнимо. На фермера не му се налага да се занимава с бюрокрация, докато при нас това е неизбежно. При нас администрацията всяка година става все по-тежка и все повече се увеличава.

Защо не обичат да се сдружават българските земеделци?
- Не знам, сигурно е национална черта, манталитет. Ако се сдружават, със сигурност биха постигнали по-добри цени.

Какви са плановете и очакванията ви за 2016 г.?
- Ще чакаме дали ще има нов прием на проекти за техника и инвестиции по Програмата за развитие на селските райони. Ще кандидатстваме за субсидия, но ако не успеем, ще търсим начин за строителство на още два силоза с капацитет 10 000 тона. Инвестицията е за над 1 млн. лв. Проектът е готов, търсим финансиране. При нас всичко се прави постепенно. Не става бързо и изведнъж. Едно по едно.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джонатан Бойрия: Роботите създават изживяване, което хората запомнят Джонатан Бойрия: Роботите създават изживяване, което хората запомнят

Директорът продажби в SoftBank Robotics пред "Капитал"

3 фев 2020, 1833 прочитания

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 6014 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Спасяваме пчелите чрез технология

Сергей Петров, съосновател на Bee Smart Technologies, пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10