Кои бяха двигателите на пазара в Европа?

М.А.: Имаше няколко ключови двигателя, един от които са пътуванията – наблюдавахме доста трансгранични пътувания, особено приходящи, главно на хора, които идват от САЩ и други пазари в Европа – така че това оказа положителен ефект. Допълнителен стимул за приходите беше и волатилността на валутните пазари. Двигател е и растежът на някои от големите ни пазари, като например Великобритания, където през последните месеци ръстът е с около 8%.

Как става това?

М.А.: Просто хората използват картите си и изоставят парите в брой. Развитието на безконтактните разплащания е един от големите двигатели. Във Великобритания преди малко повече от година 1 от 25 транзакции беше безконтактна – сега е 1 от 7. Градският транспорт в Лондон се отвори за безконтактни разплащания, супермаркетите използват безконтактни разплащания. Освен това променихме и лимитите, така че сега можете да платите до 30 паунда, без да се изисква PIN, и това промени нещата.

Колко беше този лимит преди?

М.А.: Беше 20 паунда. Фактор е и изместването на парите в брой като цяло – хората използват картите си повече, на всекидневна база. За това допринесе и намаляването на таксите в ЕС – както знаете, от януари таксите за обработване на транзакции с карти бяха намалени в Европа и размерът им беше ограничен до 20 базисни пункта (б.п.) за разплащанията с дебитни карти и 30 б.п. за тези с кредитни. Това също помага – сега търговците харесват картите, предпочитат ги.

Как повлияха новите регулации?

М.А.: Имаха доста значителен ефект върху отчетите на банките, разбира се. Но новите регулации все още не са изцяло имплементирани – част от тях вече се прилагат, от юни влиза в сила друга част, която засяга в по-голяма степен технически моменти като разграничаването на схеми и обработването на процеси и т.н. Следващата година ще започнем прилагането и на новата Директива за платежни услуги, където също има някои допълнителни неща като автентикацията и достъпа до текущите сметки, а също и най-различни други моменти, които ще окажат влияние и ще създадат различна динамика в сравнение с това, което имаме днес.

Какво беше развитието на българския пазар през последната година?

Красимира Райчева: Българският пазар също се разви много добре. Растежът е 18% в разплащанията при търговци. Едно на всеки 16 евро е разплатено с Visa карта, което е растеж от 1 на 20 евро от предишната година. С Visa карти при търговци са похарчени 1.7 млрд. евро. Броят на транзакциите при търговците също нараства – около 44 млн. транзакции. За безконтактните разплащания също бих казала, че има значителен напредък. Продължаваме да инвестираме в развитие на инфраструктурата и вече около 37.5% от наличната POS инфраструктура е безконтактна. Всъщност Visa инвестира над 600 хил. евро за последните три години в развитие на инфраструктурата в България – в това да има нови терминали при малките търговци. Инвестираме и в подмяна на съществуващата инфраструктура от контактна към безконтактна. Плащанията с безконтактни карти са се увеличили с над 600% – разбира се, от по-ниска база, както и бройката на POS транзакции, която расте с над 500%.

На какво отдавате засилената употреба на карти?

Кр.Р.: Броят им се увеличи – на пазара има близо 1 млн. безконтактни карти. Както и на усилията на Visa Европа и на банките членове за стимулиране на този вид разплащания с различни кампании. Що се отнася до увеличената употреба на платежните карти като цяло, фактор е по-задълбоченото разбиране на ползите от картовите разплащания от страна на българите.

Колко са картите, издадени в България?

К.Р.: Около 3.4 млн.

Каква част от тях се използват активно?

Кр.Р.: Зависи какво разбирате под активно. За нас активна е карта, с която е направена поне една транзакция при търговец в рамките на последните три месеца. Има хора, които ползват картата си главно на банкомат – в нашите понятия това не е активна карта, макар че за повечето банки и за повечето хора това е активна карта. Но от наша гледна точка активността нараства на годишна база с добър процент.

Кои са основните предизвикателства пред пазара тази година?

М.А.: На първо място, регулациите, които ще продължават да оказват натиск върху екосистемата. Те създават и възможности, но все пак са промяна, така че това си е предизвикателство. И, на второ място, ускоряването на цифровата политика на ЕС – т.нар. Digital Agenda. Нещата в тази сфера се случват наистина бързо, някои от големите играчи като Apple, Samsung и Android Pay вече стартираха или обявиха предстоящото пускане на собствената си система за разплащания. Ние самите наскоро обявихме партньорството си със Swatch за ръчни часовници, които могат да се използват за разплащания. Всичко това създава въодушевление на пазара, но ще е доста предизвикателно да се движим с темпото, с което нараства търсенето. Идеята е, че за всичко, което правим, трябва да се уверим, че то работи, че е надеждно и сигурно – защото в крайна сметка доверието на потребителите във Visa е доста високо, така че, каквото и да правим, трябва да е перфектно. Ето защо смятам, че ще е предизвикателство колко бързо можем да правим нещата, като същевременно запазим сигурността на разплащанията с карта с PIN и чип, които работят наистина много добре и при които има много, много ниски равнища на измами – 4.4 базисни точки (0.044%). Така че трябва да се уверим, че това ниско равнище ще бъде запазено.

Конкуренти ли са ви играчи като Apple, Samsung и Android Pay, или работите заедно с тях?

М.А.: Всъщност сме големи партньори. Когато те обявиха началото на проектите си, това беше голяма новина за сектора, защото избраха да използват съществуващата инфраструктура. Ние разработихме нова платформа – за токенизация, която им помогна на тях и на сектора като цяло. Тази платформа е добър начин да работим съвместно с тях – тя запазва силните страни в начина, по който работят Visa и други международни платежни системи, като същевременно гарантира сигурността на разплащанията с токен.

Как става това?

М.А.: Токенът на практика е заместител на физическата карта във виртуалния свят. Но е обвързан само с конкретно устройство и само за определен тип употреба, зададен от потребителя. Картата не е представена реално в устройството, така че в този смисъл всичко е много сигурно. Ние оперираме на заден план за "превеждането" на токена към картата – правим различни проверки за автентикация и верификация и след това свързваме токена с картата. Така, когато транзакцията пътува в системата, това, което всъщност пътува, е токенът, а не реалният номер на картата и информацията от нея. Това носи две основни ползи. На първо място, че всичко е много сигурно – ако отнемете само токена, той ви е безполезен, тъй като работи само на съответното устройство и не можете да го използвате другаде. И на второ място, ако нещо се случи с устройството – загубите го, откраднат ви го и т.н. – блокирате само токена и не е нужно да преиздавате картата си. Тоест тази система ви дава един вид двоен слой сигурност и комфорт. За нас това до голяма степен е начинът, по който ще изглежда бъдещето по отношение на картовите номера и разплащанията в света на интернета на нещата, които ще се оперират посредством токени. Ще умрат ли картите?

М.А.: Много е трудно да се изместят наследени отдавна неща – знаете, че парите в брой съществуват от хиляди години. На картите все още им предстои дълъг път. Но съчетанието между различните методи на разплащане ще е различно. Ако вземете за пример един средностатистически потребител с мобилно устройство, той вероятно ще използва устройството си в 10 - 20% от случаите, а в останалите ще плаща с физическата карта – и реално ще съчетава различните възможности. Мисля, че това ще е бъдещата еволюция на разплащанията – като някои от тях ще бъдат автоматизирани. Uber е чудесен пример за това как използвате мобилно приложение, за да ползвате таксиметрова услуга, и разплащането е в самата система, където данните на картата са били запаметени предварително, и дори не се замисляте за това, то просто е част от пътуването. Ще има много такива неща. Но пък и винаги ще има търговци, които предпочитат плащане с карта.

Как работите с търговците за повишаване на приемането на карти?

М.А.: През последните няколко години инвестирахме доста в инфраструктурата на различните пазари. Почти сме достигнали повратната точка на някои от пазарите, където в момента 90-100% от пазара вече е безконтактен – във Великобритания например почти всеки има безконтактна карта. Това създава ускорение – както ви казах, ръст от 1 на 20 транзакции, която е безконтактна, до 1 на 7 транзакции в рамките на година и продължава да наваксва, като вече е почти 1 на 5. В някои места като заведенията за бързо хранене много от транзакциите са безконтактни. И ние, и банките отделяме много време за насочване на инвестициите към търговците, които да подменят терминалите си. Защото безконтактните разплащания са, ако щете, основата на мобилните и всички нови разплащания – така че се нуждаем от тази инфраструктура, за да им помогнем да се развиват.

Нещо интересно, което наблюдаваме, е това, че когато като търговец се отворите за безконтактните разплащания, придобивате различен начин на мислене по отношение на обслужването на клиентите. Дори малките търговци, които приемат безконтактни разплащания, осъзнават колко е ефективно това и за тях, и за клиентите. Това повишава и лоялността на потребителите. Естествено за скъпи покупки, например на бижута, не ви е нужно безконтактно разплащане, тъй като така или иначе отделяте време да го изберете, да го пробвате и т.н. Но за места за бързи услуги като павилиони, супермаркети и т.н. е перфектно решение и търговците го харесват.

Стана дума, че инфраструктурата за безконтактни разплащания е в основата и на развитието на мобилни разплащания с телефони, аксесоари и т.н. Имате ли конкретна времева рамка, в която това да се случи в България?

Кр.Р.: Както споменах, близо 38% от инфраструктурата е подготвена. От гледна точка на българския пазар има два аспекта. Единият е инфраструктурата и инвестициите в нея – защото това са големи инвестиции и от страна на банките за осъвременяване на наличната инфраструктура към безконтактни разплащания. Моделът в България е такъв, че всъщност банките инвестират в инфраструктурата за разлика от някои по-развити пазари, където инвестициите се правят от самите търговци. Другото нещо е да има критична маса от потребители, особено за пазар като нашия, който все още не е много голям. Но работим в тази насока и моите очаквания са, че тази и следващата година ще са преломни в това отношение.

Тоест ще видим ли разплащания с мобилни телефони или от човек на човек?

Кр.Р.: Всъщност вече има мобилни разплащания в самата инфраструктура. Колегите ни, които идват от чужбина, са правили разплащания с мобилен телефон например в таксито. Така че възможността я има. Надявам се в скоро време и потребителите с български карти да могат да я използват, както и да правят разплащания с всякакви аксесоари – часовници, брошки, стикери, гривни...

Как се развива онлайн търговията в България?

Кр.Р.: Също бележи голям растеж. Около 25% от общия оборот, който ви споменах, е за онлайн разплащания – за самолетни билети, почивки и всякакви други разплащания, които са обект на онлайн търговия. Разбира се, има още много поле за работа в тази посока по отношение на образование на клиентите, защото има някакъв страх от използването. По отношение на сигурността мисля, че българският пазар е доста под средното европейското ниво – 0.01%, което е пет пъти по-ниско. В България до голяма степен става въпрос и за образованието на потребителите. В миналото много хора пишеха PIN кодовете си на гърба на картата или даваха картите си на съпрузите си или пък на служителите си, за да им купят нещо.

Интервюто взе Мария Иванова