Светла Несторова: Очаквам бурно развитие на неавтомобилните застраховки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светла Несторова: Очаквам бурно развитие на неавтомобилните застраховки

Светла Несторова: Очаквам бурно развитие на неавтомобилните застраховки

Председателят на Асоциацията на българските застрахователи пред "Капитал"

Гергана Михайлова
11293 прочитания

© Цветелина Белутова


Светла Несторова е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на "Булстрад Живот Виена иншурънс груп". Под ръководството й компанията се превръща в една от водещите на пазара, като за 2015 г. е втора по големина в животозастраховането със 17% дял и премиен приход от 66.6 млн. лв. "Булстрад" е и лидер в здравното застраховане с почти 30 хил. клиенти. От декември миналата година Несторова е председател на браншовата Асоциация на българските застрахователи. Номинацията й бе подкрепена единодушно от 29-те членуващи в сдружението компании заради активната й работа в развитието на здравното застраховане в България. Несторова бе активна в отстояването на интересите на бранша и по време на парламентарните комисии, на които се гледаха промените в Кодекса за застраховането. Според Несторова компаниите в сектора са подготвени да отговорят на новите, по-строги регулации и очакват предстоящите проверки на активите им и стрес тестовете, предвидени да се проведат през втората половина на годината. Наблюденията й са, че има благоприятни тенденции на оживление в сектора с изгледи за бурно развитие на немоторните и по-специално на здравните застраховки.

Какви са темите, с които живее застрахователният сектор в момента?

Основното е активната работа по привеждане на дейността на компаниите в съответствие с последните законодателни промени. Имаме нов Кодекс за застраховането, който въвежда европейската рамка "Платежоспособност II" и от който произтичат редица последствия.

Каква част от застрахователите вече превключиха на новите изисквания към дейността им?

Някои от компаниите бяха по-подготвени, тъй като бяха активни участници в разработването на новия регламент на европейско ниво. За част от компаниите на пазара обаче регулаторната среда е съвсем нова и едва миналата година се сблъскаха с част от новите изисквания, когато Комисията за финансов надзор започна да изисква съответните предварителни анализи.

По ваши наблюдения това отразява ли се в качеството на работата?

Със сигурност е нещо, което тежи на нормалния работен ритъм, защото, освен да се привеждаме в съответствие с новите регулации, ние продължаваме да работим с клиенти, да изплащаме щети, да се състезаваме помежду си за пазарен дял.

Казахте, че промените идват с определени последствия. Какви?

Ще си послужа с примери. Имаше текстове, регулиращи застрахователния договор, които могат да се проследят непроменени от XIX век насам. Това бе коригирано с новия кодекс. Но това пък налага да преразгледаме общите и специалните условия на продуктите, които предлагаме. Дадоха се и ред нови възможности – за многогодишни договори и други, определиха се по нов начин някои застраховки, например медицинските.

Същевременно би трябвало да се подготвяте и за предстоящите проверки на балансите и стрес тестовете.

Не се готвим за тях по начин, различен от този, по който привеждаме дейността си в съответствие с изискванията на новия Кодекс за застраховането и рамката "Платежоспособност II" и прилежащите й регламенти. Проверките ще са именно върху балансите по "Платежоспособност II", което означава, че би трябвало да се вземат данните от дейността на компаниите към месец юни и да приложи към тях съответната регулация. Според мен тази проверка по-скоро ще установи адекватността ни към току-що въведената рамка и готовността ни за нея - нещо, което оттук нататък регулаторът ще наблюдава така или иначе.

Да, но новите регулации изискват да сте по-адекватни капиталово, да заделяте по-големи резерви. Някои дружества може да се окажат пред необходимостта от набиране на значителни средства, за което също е необходима подготовка.

Това се случва през последната година. Много дружества изплатиха изостанали във времето задължения по "Зелена карта" например, или към Гаранционния фонд. Други извършиха увеличения на капитала. Записаният акционерен капитал през 2015 г. е нараснал с малко над 29 милиона, т.е. малко над 5%. През 2016 г. този процес продължава.

Имате ли предварителна информация за това каква ще бъде методологията за проверките?

Това, което знаем, е, че тя е готова и надзираващият комитет, който ще организира проверките, разполага с нея. Но все още нямаме информация за методологията. Дори не сме видели окончателния списък с одиторите, за да започнем да правим конкурсите по избор на проверяващ. Поискали сме от КФН официално да бъдем запознати с методологията, но засега нямаме отговор.

Какви са вашите лични очаквания за резултатите от тези проверки? Ще има ли застрахователи, които няма да ги издържат?

Моите лични очаквания са тези проверки да покажат къде има недостиг на резерви, къде има останали неизчистени токсични активи, за да може да се вземат мерки и да се предотвратят евентуални бъдещи минуси. Надеждата ми е, че каквото и да се случи, след това пазарът ще излезе по-здрав.

Обществените очаквания са тези проверки да разрешат проблеми, които съществуват в момента, въпреки възможностите на регулатора да противодейства. Депутати от парламентарната трибуна говорят как застрахователи бавят или не плащат щети, защото умишлено заделяли малки технически резерви.

Аз остро възразявам на такива коментари. За мен те са проява на недотам отговорно политическо говорене. Разбирам целите, които се преследват с такива изказвания, и те сигурно са в полза на обществото. Но начинът, по който се представят нещата, показва неразбиране на механизмите, по които работи финансовият сектор.

При почти 2 млрд. лв. премиен приход в системата на практика печалбата от този бизнес не е особено голяма – около 4% от записаната премия. Има застраховки, които са на отрицателен технически резултат. Обезщетенията се плащат в публично обявени срокове и ако някой си позволи забавяне, то има множество инстанции, които потребителите търсят – регулатора, съдебната система и дори омбудсмана. Ако има компании, които не плащат в срок, то те би трябвало да се разглеждат като отделни случаи, а не като практика на пазара.

Какво се случва при застраховката "Гражданска отговорност" - възползват ли се потребителите от възможността да я сключват онлайн?

Нямам конкретни данни за това колко се ползва тази възможност, но статистиката показва подобрение. Към 31 март имаме 7% увеличение в броя на сключените полици "Гражданска отговорност". Нараства средната премия и проникването на тази застраховка на пазара. Към настоящия момент то е близо 83% при 81% година по-рано. Това означава, че ако тогава 20% от автомобилистите са шофирали без задължителната застраховка, сега този процент е 17.

Прави впечатление, че подобрението е почти със същия темп, с който са се увеличили новорегистрираните автомобили. От 3.2 млн. МПС-та преди година те вече надхвърлят 3.3 млн. Но това е логично – при новозакупените автомобили често говорим за лизингови договори, които неизбежно вървят със застраховки.

Започна ли вече дерегистрирането на автомобили, които са без "Гражданска отговорност"?

Гаранционният фонд вече е подал първите данни за незастраховани МПС, които са приблизително 19 хил. броя, но дерегистрацията все още не е започнала, защото органите нямат техническата готовност. Това обаче се преодолява лесно. Хубавото е, че когато бъде отнета регистрацията на един автомобил, тя автоматично ще се подновява, когато собственикът му сключи задължителната застраховка. Всичко това не минава без съпротива, но трябва да е ясно, че тя идва от такива групи, които традиционно не се застраховат, което е за сметка на онези, които са изрядни. В деня на протеста на мотористите данните показваха, че 76% от тях нямаха "Гражданска отговорност".

На какво се дължи подобрението и при другите застрахователни продукти?

Това, което доведе до значителния ръст в животозастраховането, е активизирането на партньорски проекти между застрахователи и банки. Поради много ниската доходност на банковите продукти и свръхликвидността на банките клиентите получиха възможност да прехвърлят част от средствата си в специално създадени животозастрахователни продукти, които са атрактивни с това, че са алтернатива за по-добра доходност, освободени са от данък върху печалбата и не на последно място клиентът получава застрахователна защита. Очакванията са тази тенденция на преливане на депозанти към застрахователни продукти да се запази.

В общото застраховане подобренията също са видими. Имайте предвид, че динамиките там са много точен измерител на това, което се случва в цели сектори на икономиката - с вноса, износа, потребителската активност. В сравнение с други държави в Европа през миналата година България отчете ръст на БВП и ниска безработица. А и това отстояние, чисто психологически, на осем години от пика на глобалната финансова криза допринася за успокоение сред хората и това се вижда по потреблението и активността им.

От няколко месеца сте председател на браншовата асоциация. Имате ли амбиции да промените нещо в начина, по който се работи в нея?

Лично за мен има две основни предизвикателства. Първото е по отношение на участието ни в законотворчеството на европейско равнище. Не бива промените да идват при нас постфактум. Въпреки че сме част от европейската асоциация, ние реално не сме участвали в подготовката им. Ще ви дам и пример - по новата директива "Платежоспособност II" държавните ценни книжа, деноминирани във валута, различна от националната, следва да се подлагат допълнително на стресиране, а оттам произтича по-голяма капиталова тежест за институционалните инвеститори като нас. В България имаме национална валута, но сме и във валутен борд и нашата валута е свързана към еврото. Тази наша българска специфика обаче не е била взета предвид при изготвянето на регулациите и сега сме поставени в едно много неприятно положение въпреки преходните мерки.

Другото предизвикателство според мен е, че има някаква криза на представителството в асоциацията, понеже тя е създадена на един по-ранен етап от развитието, когато и пазарът е бил по-малък и по-еднороден. Сега пазарът се е разслоил, станал е разнообразен: с огромни мултинационални и национални групи, с компании, през които минават значителни приходи, и такива с по 2 до 5 млн. лв., с дружества, които се развиват в една специализирана област или в нишови продукти. И може би е дошъл моментът, в който, за да не се появява напрежение, е добре да се потърси форма на развитие, при която да има чувство за представителство в по-голяма степен. От 28 члена в асоциацията ние имаме само 5 души в управителния съвет. В много асоциации в Европа има по-сериозен вътрешен живот, по-широко представителство в управителните органи – било то съвет или изпълнително бюро. Бюджетите са много по-сериозни, но и са намерени форми и малките компании да участват – като асоциирани членове например. За мен това е важно асоциацията да предостави ефективна защита на интересите на всички.

Какво очаквате да се случи на застрахователния пазар през тази година?

Според мен ще продължат да се развиват бурно неавтомобилните застраховки. Аз лично очаквам приятни изненади в областта на медицинските застраховки. В България имаме спешна нужда от здравна реформа, която да каже докъде свършват възможностите на публичния ресурс и откъде започва частният сектор. На пазара на здравни услуги имаме около 3.5 млрд. лв., които идват от здравната каса, бюджета, европейските програми, общините, и поне още толкова, които се заплащат допълнително от потребителите. Почти 20% от болничната помощ се заплащат допълнително, както и 80% от лекарствата. Тези доплащания могат да минават през частното здравно застраховане. Това би означавало по-прозрачна и регулирана система, по-адекватно разпределение на ресурсите и ефектът ще е както за системата на здравеопазване, така и за потребителите на медицински услуги.

В много държави такава комбинация работи добре и ние можем да вземем примера, но е въпрос на политическа воля да го направим и в България. Като асоциация сме готови да съдействаме това да се случи и вече работим в тази насока с колеги от КРИБ и НЗОК.

Светла Несторова е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на "Булстрад Живот Виена иншурънс груп". Под ръководството й компанията се превръща в една от водещите на пазара, като за 2015 г. е втора по големина в животозастраховането със 17% дял и премиен приход от 66.6 млн. лв. "Булстрад" е и лидер в здравното застраховане с почти 30 хил. клиенти. От декември миналата година Несторова е председател на браншовата Асоциация на българските застрахователи. Номинацията й бе подкрепена единодушно от 29-те членуващи в сдружението компании заради активната й работа в развитието на здравното застраховане в България. Несторова бе активна в отстояването на интересите на бранша и по време на парламентарните комисии, на които се гледаха промените в Кодекса за застраховането. Според Несторова компаниите в сектора са подготвени да отговорят на новите, по-строги регулации и очакват предстоящите проверки на активите им и стрес тестовете, предвидени да се проведат през втората половина на годината. Наблюденията й са, че има благоприятни тенденции на оживление в сектора с изгледи за бурно развитие на немоторните и по-специално на здравните застраховки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK