С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 9 май 2016, 19:30, 18408 прочитания

Поръчките на таксита с ПОС-терминали се увеличиха 6 пъти

Ваня Манова, мениджър на MasterCard за България и Македония

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ваня Манова работи в банковата индустрия 20 години. Започва през 1995 г. като системен администратор в Българо-руската инвестиционна банка (сегашната CIBank). Преди да се присъедини към MasterCard, е била директор "Банкови карти" в ДЗИ Банк. Присъединява се към MasterCard през 2008 г. като мениджър връзки с клиенти. През последните години тя ръководи представителството на компанията в България и Македония помага за позиционирането на MasterCard като стратегически партньор на ключови клиенти. Има магистърска степен по компютърни технологии от Техническия университет в София.
"90% от плащанията в България все още са в кеш, той е основният ни конкурент"


Успокоява ли се вече ръстът на безкешовите плащания, въпреки че тръгна от доста ниска база?



- Първо искам да отбележа, че България е страна, в която има достатъчно насищане с банкови карти. При малко над 7 млн. души население в страната има 6.9 млн. банкови карти. Което означава, че ръст на платежните инструменти не може да очакваме, но забелязваме промяна на начина на тяхното използване. Допреди няколко години картите се ползваха основно за теглене на банкомат, докато сега все повече се използват картовите разплащания. Това включва не само физически ПОС терминали в магазините, но и през алтернативни канали. Това е и ролята на MasterCard - да създава условията и технологиите за тези различни видове плащания. Ако броим само ръста на плащанията, той продължава да е двуцифрен. Има още накъде да растат безналичните плащания - дисбалансът между сумата на изтеглени от банкомат пари спрямо безналично изхарчените е доста голям: 22.8 млрд. към 6.2 млрд. лв. за 2015 г. В България почти 90% от разплащанията са в кеш, тоест потенциалът още е огромен и не очаквам този ръст да спре. Радваме, че на опашката в супермаркета повечето от хората плащат. Картите се използват за заплати, пенсии, за социални помощи, тоест обхванато е цялото общество и хората вече са се научили да ги използват.

Преди няколко години на мен ми направи впечатление на египетския пазар в Истанбул, където нито една стока няма фиксирана цена и за всичко може да се договаряш, че всяка една сергия беше оборудвана с 3-4 ПОС терминала. На какво се дължи това и може ли да бъде постигнато и в България?

- Това е ефект от търсенето на тази услуга. Турция има изключително голям пазар и там картовите плащания, предимно кредитните, са развити от години. Те имат навика да разполагат с карти и искат да плащат с тях. Това се пренася и у нас, виждала съм на подвижна сергия за чорапи такъв терминал. В същото време бях свидетел в бар за фрешове как една клиентка отказа да пазарува, тъй като обектът няма ПОС терминал или пък как редовно казват: "Нямаме ПОС, но ей там отвън е банкоматът." Тегленето обаче си има такса. Факт е, че броят на терминалите, както и на търговците расте. При това търговецът в повечето случаи не прави инвестиция, защото терминалите се предоставят от финансовите институции. Имаме и изключения, като един смартфон струва повече, отколкото един ПОС терминал. Разходите са таксата, която се дължи за всяка една транзакция, която се договаря между търговеца и банката.



В края на миналата година тези комисиони бяха ограничени с директива на Европейската комисия. Повлия ли това на пазара?

- Тази директива регулира не комисионите, които търговците плащат на техните банки, а таксите, които се обменят между банката на издателя на картата и банката на търговеца. Те са фиксирани – при транзакция с дебитна карта е 0.2%. Тоест банката, която обслужва терминала, плаща 0.2% на банката - издател на картата. За кредитните карти е 0.3%. Но няма регулация и няма таван по отношение на комисионите, които банките събират за конкретните плащания. Тази директива влезе в сила на 9 декември миналата година и вече се прилага и в България. Но търговците очакваха, че това ще доведе до намаляване на комисионите, които те плащат на банките, но те не си дават сметка, че тези комисиони не покриват единствено банковата такса. Голяма част от нея са поддръжката на терминала, амортизацията, чисто технологични разходи за обработването на всяка една транзакция. Малко е рано, но не виждам директивата да е повлияла на търговците. Единственото, което забелязвам, е, че търговците се опитват да атакуват банките си за намаляване на техните такси. Всъщност от дълги години този "акуайъринг" бизнес за инсталиране на терминали не е печеливш за банките и в някои случаи те дори го дотират. Но това се прави в името на удобството на хората и навлизането на безналичните плащания, защото, когато се използват с подобна ежедневна цел, се придобива навикът и за всички останали транзакции. Процентът на безконтактните ПОС терминали също расте. При Уникредит Булбанк например 70% от цялата им терминална мрежа е вече ъпдейтната на безконтактна функционалност. Това е една немалка инвестиция.

Какъв е рискът, когато човек загуби безконтактна карта? Не е ли прекалено голяма възможността тя да бъде източена?

- При безконтактните карти той е лимитиран до сумата от 25 лв. - сумата, която е без въвеждане на ПИН и зависи от риск параметрите, които банките издатели са заредили в самата карта. Тоест това, че вие плащате без ПИН, не означава, че тя не се авторизира от банката - издател и транзакцията, винаги може да бъде отказана. Но рискът да загубите портфейла си е по-голям, отколкото да загубите безконтактната си карта. И човек трябва да се усети навреме, защото ние не можем да гарантираме напълно, че клиентът няма да претърпи финансова загуба. Имаме един много добре преценен баланс между удобство и сигурност.

Защо въпреки че постоянно се повишава нивото на сигурност, продължаваме да ставаме свидетели на източени карти?

- Човек трябва да внимава кога и къде използва своята карта, но и не трябва да се поддава на манипулации. Данните на картата са направени да се четат от разстояние, но за да се случи транзакция, има редица други неща, които трябва да станат. Ето защо никога не съм видяла как свалените данни, за които понякога се публикува информация в медиите, са използвани. Данните, които могат да се свалят, са напълно недостатъчни за извършването на транзакция.

От известно време MasterCard осигурява и безналично плащане в такси. Колко такива коли има и само в София ли са те?

- Насочихме се към такситата, защото дълго време те не приемаха никакви картови разплащания. Започнах тази инициатива провокирана от мой приятел чужденец, който ми разказа, че е направил експеримент колко време може да се изкара в София, без да се плаща с кеш и единственият проблем са били такситата. Затова започнахме този проект съвместно с "Интеркард файнанс" и избрахме "Йелоу такси", защото те имат доста добър стандарт и ръководството на компанията има желание да работи в услуга на клиентите. Става дума за над 300 коли на компанията, което е 1/3 от автомобилите й. Предложихме им пакет на терминал плюс предплатена карта, така шофьорът да може да използва незабавно платените чрез ПОС пари, което се осигурява от моментален сетълмент. Това беше проблемът на предишните подобни опити, което важи и за малките квартални магазинчета – хората имат нужда веднага да разполагат с оборотни средства. Условието беше да имат средно по поне една транзакция на ден в рамките на един месец и шофьорите получаваха финансов стимул. И забележете, не държахме транзакциите да са само с нашия бранд. Направихме го така, защото нашият най-голям конкурент всъщност са парите в брой, а не другите картови оператори. Въпросът е да се промени начинът на мислене на определени участници в нашето ежедневие. В момента имаме 6 пъти увеличение на потреблението за 11 месеца, а от компанията споделиха, че при над 1000 поръчки на месец клиентите изискват колата да е с ПОС, което ги накара да ъпгрейднат мобилното си приложение и да добавят и тази опция при поръчка през него. Знам че "Интеркард файнанс" правят подобен проект и във Варна. А наскоро ние обявихме сътрудничество с мобилното приложение "ТаксиСтарс", които работят не само в София, но и в Сливен, Враца, Пловдив, Бургас и Варна. Тяхното приложение работи с таксита от различни компании, които са били одобрени и са сключили договор, всеки клиент може да ги оценява, а освен това интегрираха и иновативни картови плащания, което направиха съвместно с ЕpayOne Touch за допълнителна сигурност на картовите данни. След еднократна регистрация всяко следващо плащане става с един клик, без да трябва да си въвеждаш данните отново.

Какъв е вариантът да се прехвърлят пари през MasterCard, без да има покупка?

- Има интерес към този вид person-to-person плащания. Това е стандартна услуга за компанията, която се нарича MoneySend. Дори не е задължително да е от карта – инициаторът, този, който изпраща парите, може да ги внесе на банкомат, банков клон или да ги нареди през онлайн банкиране, а получателят трябва да има карта. В България все още не е въведена, но се надявам това скоро да се случи. Нашите планове бяха вече да е навлязла, но когато говорим за нещо толкова ново, невинаги могат първоначално да се оценят необходимите ресурси. Например в Украйна тя вече е активна и се използва много масово. Подобна услуга е важна, особено за страни като България и Македония, защото те са сред държавите в Европа с най-голям дял на т.нар. емигрантски пари към БВП. В Македония най-големият чуждестранен финансов поток е именно от такива изпратени от чужбина пари.

Прекалено футуристично ли е да мислим, че можем да прескочим инсталирането на нови ПОС терминали и да отидем направо към мобилни плащания?

- Аз вярвам, че за всеки един вид плащане си има конкретните случаи. От "Йелоу такси" това ме попитаха: "Сега, като стартирате мобилните плащания чрез "ТаксиСтарс", това не обезсмисля ли нашата инвестиция в ПОС терминали?" Не. Винаги има хора, които ще предпочетат да платят с карта и такива – които ще искат да платят през смартфона. Едното не изключва другото.

В какво се изразява партньорството ви с "Джуниър Ачийвмънт" - България, по проектите за развиване на финансовото ограмотяване у нас?

- Образованите хора могат да направят информиран избор, в противен случай те са лесни за манипулиране. Това важи във всички сфери на човешкия живот, включително и за плащанията. "Джуниър Ачийвмънт" - България, са лидерите на проекта, докато ние спомагаме с финансиране и с менторство. Първата фаза на този проект бяха интервюта в училища из страната, с които да се определи нивото на финансовата грамотност в сферата на образованието, след което ще се изготвят препоръки и план за навлизането на тази материя в учебния план. Оттам нататък ще се включим ние и другите партньори, с които да съветваме в сферата на личните финанси. Защото се нароиха множество кредитни дружества, които правят привлекателни предложения, а след това потребителите търпят огромни загуби, защото са направили неинформиран избор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи 1 Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи

Главният изпълнителен директор на китайската Ctrip Corporation пред "Капитал"

9 авг 2019, 2645 прочитания

Кризата на Силициевата долина Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

19 юли 2019, 4298 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Мат Смит: "Вирусният" маркетинг работи най-добре на големи пазари

Съоснователят на маркетинговата агенция The Viral Factory пред "Капитал Daily"

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate