Инж. Илия Келешев: Производството и персоналът на леярните се увеличават през 2016 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инж. Илия Келешев: Производството и персоналът на леярните се увеличават през 2016 г.

"Няма българска леярна, която да не се стреми да увеличи износа си."

Инж. Илия Келешев: Производството и персоналът на леярните се увеличават през 2016 г.

Председателят на Браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

Мара Георгиева
11952 прочитания

"Няма българска леярна, която да не се стреми да увеличи износа си."

© Надежда Чипева


Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната. Преди дни в Хисаря се проведе традиционната годишна среща на фирмите с леярско производство - членове на Съюза на леярите към Браншовата камара по машиностроене. В него членуват над 50 основни компании, произвеждащи над 90% от леярската продукция на страната. От две години съюзът е член на Европейската леярска организация CAEF.

Какво е състоянието на леярското производство в страната?

- По традиция леярското производство у нас се числи към машиностроенето, макар че като икономическа дейност е заедно с металургията. Известно е, че без отливки машиностроене няма. Сега редица от машиностроителните фирми, произвеждащи крайни изделия, внасят и стоманите като материал, и немалка част от окомплектоващи възли от чужбина. Какво би станало с бранша, ако започне да внася и отливки? Не че за отделни изделия не внася и няма да внася и в бъдеще, но е факт, че произвежданите отливки са не само за машиностроенето, но и за химията, металургията, рудодобива. Броят на фирмите, произвеждащи отливки от чугун, стомана, бронз, алуминий в страната, е над 100. Немалка част от тях обаче са само с по няколко заети. Фирмите, произвеждащи над 90% от отливките, са около 50. Големи са "Прогрес" - Стара Загора, "Берг Монтана Фитинги" - Монтана, "Леяро-ковашки машиностроителен комплекс" – Радомир. По-голямата част от отливките са предназначени за износ. Сред най-успешните зад граница са "Прогрес" - Стара Загора, "ВМВ Метал" ("Чугунолеене") - Ихтиман, "Леяро-ковашки машиностроителен комплекс" - Радомир. На практика няма българска леярна, която да не прави възможното да увеличи износа си.

През годините обаче леярните в страната намаляват. Колко от тях затвориха?

- Преди година преустанови дейността си леярната в Лом за производството на лети стоманени топки за трошачните мелници в рудодобива поради замяната им с ковани. Ликвидирана бе и сега е в процес на бавно възстановяване дейността на леярната в Раднево. От две години не работи леярната към "Мадара" - Шумен. След ликвидацията на "Чугунолеене" - Ихтиман, дейността на фирмата е възстановена с друг собственик, но за момента производството и броят на заетите са значително по-малко от тези преди спирането на дейността на фирмата. От години вече е ликвидирана леярната към "ЗММ-Металик" - Пазарджик (преди година беше ликвидирана и машиностроителната фирма "ЗММ-Металик"). Ликвидира дейността си и леярната към "Бамекс" - Карлово.

Защо се закриват леярни?

- Намаляването на броя на фирмите е закономерно явление. То е резултат от постоянно засилващата се конкуренция на международния пазар и намаляващо вътрешно потребление. На вътрешния пазар почти не се появяват през последните години нови големи машиностроителни предприятия за производството, на които да са нужни по-големи количества отливки. Нараства броят на малките машиностроителни фирми, които са главно поддоставчици на международния пазар и на международните компании, поддоставчици за автомобилостроенето като цяло, но те почти не потребяват отливки.

Каква е 2016 г. за работещите леярски фирми в страната?

- През 2016 г. леярското производство отчита растеж. Броят на заетите в леярството е с над 500 души по-голям от този през 2015 г. Произвежданите отливки са над 60 хил. тона. Те обаче са 8-9 пъти по-малко от произвежданите през 1989 г. Многократно по-малък е и броят на заетите. В момента, макар и повече, отколкото през 2015 г., те са общо около 4400 души. За пръв път от редица години е налице и осезаемо увеличаване размерите на средния осигурителен доход по категории персонал. Увеличението е в резултат на повишената производителност, но и в резултат на усилията на ръководствата на фирмите да задържат недостигащия персонал.

На какво се дължи растежът през 2016 г.?

- Добрите резултати в сектора са основно от инвестираните във фирмите нова техника и технологии. Такива инвестиции през 2013-2015 г. направиха в "Прогрес" - Стара Загора (най-голямата леярска фирма в страната, сравнима по качество и сложност на отливките с водещи фирми в чужбина), "Чугунена арматура" - Попово, "Бъдещност" - Чирпан, и редица други. Инвестициите продължават и през 2016. И тази година в конкурса "Леярна на годината" бяха номинирани фирми, направили инвестиции в ново, високопроизводително и по-безопасно за работа оборудване и в обучение на квалифициран персонал за работа с него. Ръководителите на леярските фирми, участващи в годишната среща на бранша, гласуват тайно. За "Леярна на 2016 г." те единодушно избраха "Осъм" - Ловеч, от групата "Технология на металите акад. Ангел Балевски", на второ място е "Енергоремонт" - Кресна, а на трето - "ИМЛТехнологии" - София. За пръв път от години за съвместно внедряване на иновация специална грамота за съвместната си работа получиха "Институт по металознание" към БАН и "ИМЛТехнологии" - София.

Какви са перспективите пред бранша?

- Развитието и на леярството, и на машиностроенето е силно зависимо от международния пазар. Като изключим този в Близкия изток, и в частност Русия, където нещата не стоят добре, на европейския пазар има оживление. Макар ръстът в отделните страни да е различен, може би 2016 г. е първата година след кризата от 2008 г., в която във всички страни има растеж. Дали и докога ще продължи, това е друго нещо и по него анализаторите са с различни мнения, но засега е така. От всички подсектори не само в машиностроенето, но и в сравнение с другите подсектори на преработващата промишленост проблемът с кадрите в леярството обаче стои най-остро. Кадри не достигат, а тези които работят, не са в първа младост. Професията е непривлекателна и тежка. Няма желаещи да изучават леярството в средните училища. В тях няма паралелки по леярство, към ликвидация върви тази професия и във висшите технически училища. За редица дейности ръководствата на фирмите ангажират хора от малцинствата. Това е дългогодишна практика. Ръководствата на фирмите се грижат добре за тях и като цяло са доволни от тяхната работа. Подготвят ги за дейността им, но в отделни случаи, особено през последните години, са принудени и да ги ограмотяват. Това допълнително товари компаниите и затруднява дейността им.

Какви са прогнозите ви за леярския подсектор през 2017 г.?

- На този етап е все още трудно да се прогнозира как ще се развива производството през 2017 г. Надяваме се ръстът да продължи, но не се изключват и обрати. Повечето от леярските фирми са пред неизвестност как ще си решават в бъдеще въпроса с кадрите. В сферата на професионалното образование нещата са почти безнадеждни и най-вероятно самите фирми ще се ангажират с обучението и подготовката на кадри. Например новоназначените работници до обед да работят, а следобед да учат. Смятам, че фирмите следва на всяка цена да бъдат подпомагани от държавата, след като тя не е в състояние да подготвя кадри за леярството. Защо иначе ще внасят данъци в бюджета, в т.ч. за образование, след като средното образование не готви кадри за тях.

Интервюто взе Мара Георгиева

Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната. Преди дни в Хисаря се проведе традиционната годишна среща на фирмите с леярско производство - членове на Съюза на леярите към Браншовата камара по машиностроене. В него членуват над 50 основни компании, произвеждащи над 90% от леярската продукция на страната. От две години съюзът е член на Европейската леярска организация CAEF.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK