Инж. Илия Келешев: Производството и персоналът на леярните се увеличават през 2016 г.

Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната. Преди дни в Хисаря се проведе традиционната годишна среща на фирмите с леярско производство - членове на Съюза на леярите към Браншовата камара по машиностроене. В него членуват над 50 основни компании, произвеждащи над 90% от леярската продукция на страната. От две години съюзът е член на Европейската леярска организация CAEF.

Какво е състоянието на леярското производство в страната?

- По традиция леярското производство у нас се числи към машиностроенето, макар че като икономическа дейност е заедно с металургията. Известно е, че без отливки машиностроене няма. Сега редица от машиностроителните фирми, произвеждащи крайни изделия, внасят и стоманите като материал, и немалка част от окомплектоващи възли от чужбина. Какво би станало с бранша, ако започне да внася и отливки? Не че за отделни изделия не внася и няма да внася и в бъдеще, но е факт, че произвежданите отливки са не само за машиностроенето, но и за химията, металургията, рудодобива. Броят на фирмите, произвеждащи отливки от чугун, стомана, бронз, алуминий в страната, е над 100. Немалка част от тях обаче са само с по няколко заети. Фирмите, произвеждащи над 90% от отливките, са около 50. Големи са "Прогрес" - Стара Загора, "Берг Монтана Фитинги" - Монтана, "Леяро-ковашки машиностроителен комплекс" – Радомир. По-голямата част от отливките са предназначени за износ. Сред най-успешните зад граница са "Прогрес" - Стара Загора, "ВМВ Метал" ("Чугунолеене") - Ихтиман, "Леяро-ковашки машиностроителен комплекс" - Радомир. На практика няма българска леярна, която да не прави възможното да увеличи износа си.

През годините обаче леярните в страната намаляват. Колко от тях затвориха?

- Преди година преустанови дейността си леярната в Лом за производството на лети стоманени топки за трошачните мелници в рудодобива поради замяната им с ковани. Ликвидирана бе и сега е в процес на бавно възстановяване дейността на леярната в Раднево. От две години не работи леярната към "Мадара" - Шумен. След ликвидацията на "Чугунолеене" - Ихтиман, дейността на фирмата е възстановена с друг собственик, но за момента производството и броят на заетите са значително по-малко от тези преди спирането на дейността на фирмата. От години вече е ликвидирана леярната към "ЗММ-Металик" - Пазарджик (преди година беше ликвидирана и машиностроителната фирма "ЗММ-Металик"). Ликвидира дейността си и леярната към "Бамекс" - Карлово.

Защо се закриват леярни?

- Намаляването на броя на фирмите е закономерно явление. То е резултат от постоянно засилващата се конкуренция на международния пазар и намаляващо вътрешно потребление. На вътрешния пазар почти не се появяват през последните години нови големи машиностроителни предприятия за производството, на които да са нужни по-големи количества отливки. Нараства броят на малките машиностроителни фирми, които са главно поддоставчици на международния пазар и на международните компании, поддоставчици за автомобилостроенето като цяло, но те почти не потребяват отливки.

Каква е 2016 г. за работещите леярски фирми в страната?

- През 2016 г. леярското производство отчита растеж. Броят на заетите в леярството е с над 500 души по-голям от този през 2015 г. Произвежданите отливки са над 60 хил. тона. Те обаче са 8-9 пъти по-малко от произвежданите през 1989 г. Многократно по-малък е и броят на заетите. В момента, макар и повече, отколкото през 2015 г., те са общо около 4400 души. За пръв път от редица години е налице и осезаемо увеличаване размерите на средния осигурителен доход по категории персонал. Увеличението е в резултат на повишената производителност, но и в резултат на усилията на ръководствата на фирмите да задържат недостигащия персонал.

На какво се дължи растежът през 2016 г.?

- Добрите резултати в сектора са основно от инвестираните във фирмите нова техника и технологии. Такива инвестиции през 2013-2015 г. направиха в "Прогрес" - Стара Загора (най-голямата леярска фирма в страната, сравнима по качество и сложност на отливките с водещи фирми в чужбина), "Чугунена арматура" - Попово, "Бъдещност" - Чирпан, и редица други. Инвестициите продължават и през 2016. И тази година в конкурса "Леярна на годината" бяха номинирани фирми, направили инвестиции в ново, високопроизводително и по-безопасно за работа оборудване и в обучение на квалифициран персонал за работа с него. Ръководителите на леярските фирми, участващи в годишната среща на бранша, гласуват тайно. За "Леярна на 2016 г." те единодушно избраха "Осъм" - Ловеч, от групата "Технология на металите акад. Ангел Балевски", на второ място е "Енергоремонт" - Кресна, а на трето - "ИМЛТехнологии" - София. За пръв път от години за съвместно внедряване на иновация специална грамота за съвместната си работа получиха "Институт по металознание" към БАН и "ИМЛТехнологии" - София.

Какви са перспективите пред бранша?

- Развитието и на леярството, и на машиностроенето е силно зависимо от международния пазар. Като изключим този в Близкия изток, и в частност Русия, където нещата не стоят добре, на европейския пазар има оживление. Макар ръстът в отделните страни да е различен, може би 2016 г. е първата година след кризата от 2008 г., в която във всички страни има растеж. Дали и докога ще продължи, това е друго нещо и по него анализаторите са с различни мнения, но засега е така. От всички подсектори не само в машиностроенето, но и в сравнение с другите подсектори на преработващата промишленост проблемът с кадрите в леярството обаче стои най-остро. Кадри не достигат, а тези които работят, не са в първа младост. Професията е непривлекателна и тежка. Няма желаещи да изучават леярството в средните училища. В тях няма паралелки по леярство, към ликвидация върви тази професия и във висшите технически училища. За редица дейности ръководствата на фирмите ангажират хора от малцинствата. Това е дългогодишна практика. Ръководствата на фирмите се грижат добре за тях и като цяло са доволни от тяхната работа. Подготвят ги за дейността им, но в отделни случаи, особено през последните години, са принудени и да ги ограмотяват. Това допълнително товари компаниите и затруднява дейността им.

Какви са прогнозите ви за леярския подсектор през 2017 г.?

- На този етап е все още трудно да се прогнозира как ще се развива производството през 2017 г. Надяваме се ръстът да продължи, но не се изключват и обрати. Повечето от леярските фирми са пред неизвестност как ще си решават в бъдеще въпроса с кадрите. В сферата на професионалното образование нещата са почти безнадеждни и най-вероятно самите фирми ще се ангажират с обучението и подготовката на кадри. Например новоназначените работници до обед да работят, а следобед да учат. Смятам, че фирмите следва на всяка цена да бъдат подпомагани от държавата, след като тя не е в състояние да подготвя кадри за леярството. Защо иначе ще внасят данъци в бюджета, в т.ч. за образование, след като средното образование не готви кадри за тях.