Ниски цени влошават резултата за производителите от добрата зърнена реколта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ниски цени влошават резултата за производителите от добрата зърнена реколта

Дневник

Ниски цени влошават резултата за производителите от добрата зърнена реколта

Рекордно е производството на пшеница, ечемик и рапица в България

Гергана Михайлова
13682 прочитания

Дневник

© Георги Кожухаров


280 лв./т е цената на пшеницата на Софийската стокова борса

За поредна година цените на основните зърнени култури по световните борси се понижават, което топи от резервите на производителите не само в България. До момента те успяват на компенсират с продажбите на по-големи обеми от по-обилната реколта, но ако ситуацията се запази такава още една или две години, това може допълнително да изпили маржовете на печалба и да затегне достъпа на фермерите до банково финансиране. Засега такъв проблем няма, но гледайки дългосрочно, земеделците у нас се подготвят да вземат мерки отрано. Намаляването на площите с губещи култури за сметка на тези, от които се печели повече, като царевица, слънчоглед и рапица, решават частично проблема. Друга възможност е застраховането на ценовия риск чрез хеджиране с фючърси и опции, което има шанс да навлезе като практика сред производителите, стана ясно на първата по рода си "Зърнена академия". Тя се проведе на 27 и 28 октомври във Варна с участието на близо 160 представители на бранша от седем държави. Организатори на събитието бяха брокерската компания "Агрикор" и специализираната агенция за пазарни новини и анализи "Агропортал" с подкрепата на фондация "Америка за България".

Участниците в академията се запознаха с последните статистически данни, които показват, рекордни добиви на пшеница, ечемик и рапица. По-слаба е реколтата от царевица и слънчоглед (виж таблицата). По данни на анализаторите от "Витагрейн", два месеца преди края на годината почти напълно е изнесена рапицата (476 хил. т.), при която цените на борсите останаха относително стабилни, въпреки че бяха повлияни косвено от спада в цената на петрола заради по-ниското търсене на биогорива. Износът на пшеница е от 2.1 млн.т, на ечемик - 200 хил.т, на царевица - 475 хил.т.

Според Андре Дефоа от френската компания за анализи Tallage през тази година България ще изнесе повече царевица заради проблемите с производството във Франция. Освен това заради по-благоприятните цени може да се увеличат площите с рапица (виж блиц интервюто). Хайме Нолан-Миралес от ирландската FC Stone обърна внимание, че Европа не може да влияе на международните цени и котировките се влияят основно от международния пазар. След седем поредни години на високо производство и трупане на запаси според него перспективите не са за възстановяване на цените.

Андре Дефоа, президент на Tallage:

В България земеделието се управлява като корпорация




Какви са перспективите пред българските зърнопроизводители, имайки предвид ниските цени на продукцията?

- На първо място, перспективите са добри през тази година, която все още не е завършила, и това се дължи не само на добрата реколта като количество и качество, но и на проблемите, които изпитват други държави - производителки в Европа, като например Франция. За следващия сезон смятам, че възможностите за експорт ще останат добри, особено по отношение на европейския пазар. Има опасност при твърдо приземяване на икономиката заради Brexit ситуацията да се влоши, но смятам, че търсенето на по-големия световен пазар ще балансира тези локални негативи и производителите от региона няма да бъдат засегнати. Но все пак българските фермери едва ли могат да разчитат на значително увеличение на експорта си, защото в Западна Европа търсенето остава намалено, а и страните с проблеми започват да се възстановяват, което връща конкуренцията към нормалното й равнище. Особено при култури като пшеницата и царевицата.

Защо царевицата е толкова стратегически важна в момента?

- Защото очакванията са догодина общото предлагане на царевица да намалее заради рекордните количества, които са на пазара през тази година, и ниските изкупни цени. Но това не може автоматично да се разглежда като повод за намаляване на площите, които се засаждат с тази култура. Според мен световното търсене ще даде възможност за износ към трети, неевропейски страни.

Има ли нещо, което бихте дали като препоръка към производителите в България?

- Фермерите в България трябва да разберат, че за тях е много важно да присъстват постоянно на пазара като регулярен и надежден доставчик. Сравнявайки това, което виждам тук в бранша, с други югоизточни държави като Румъния или Гърция, ми прави впечатление колко добре организирани са българските производители. Докато във Франция например масово стопанствата са малки и практиката е те да се сдружават в кооперативи, които от тяхно име да търгуват със зърното, в България земеделието се управлява като истинска корпорация, в която едни служители се занимават с отглеждането на реколтата, а други с намирането на купувачи.

Очаквате ли споразумения като СЕТА например да повлияят по някакъв начин върху сектора?

- Подобни международни спогодби се анализират много внимателно, а в конкретния случай не смятам, че това отваряне на пазара с Канада ще повлияе особено много върху зърнения пазар. Основното влияние ще е върху пазара на месо, защото Европа ще започне да внася повече, особено говеждо. Това, разбира се, ще се отрази индиректно върху търговията със зърно, но пак не очаквам влиянието да е съществено.
Хайме Нолан-Миралес, риск мениджър FC Stone, Ирландия:

Цените достигнаха дъното и по-скоро ще се стабилизират




В тази среда на ниски изкупни цени на зърното има ли от какво да се боят българските производители?

- В голяма част цените, които виждаме в момента, отразяват фундаменталните фактори и те са калкулирани. Дали очаквам ново понижение - личното ми виждане е, че вече достигнахме дъно на пазара, но това не е достатъчно, за да се настроим за бичи тренд и възстановяване на цените. По-скоро ситуацията предполага известна стабилност на цените, базирана на онова, което виждаме като фундамент при търсенето и предлагането.

Проблемът е, че това е поредна година на спад в цените, което изяжда от натрупаните резерви на производители и търговци. Могат ли според вас те да издържат на още една такава трудна година?

- Отговорът на този въпрос минава през това какви разходи имат производителите и ако погледнете по-мащабно, ще видите, че има големи разлики между онова, което имат българските фермери и украинските, например за торове, препарати, семена. През последните три-четири години българските фермери бяха в ситуация, при която се справяха доста добре откъм маржини на печалба. Според мен и през тази година те продължават да се представят добре. Имат достъп до банково кредитиране. Така че моделът им на работа изглежда устойчив. Според мен за българския фермер по-важният въпрос в момента е дали прогнозата за времето ще е добра.

До каква степен хеджирането на ценовия риск можеше да предпази зърнопроизводителите от ниските цени на пазарите, които наблюдаваме в момента?

- България не е уникална в това, че малък дял от фермерите се застраховат, като хеджират ценовия риск. Това е въпрос на фазата на развитие. Прогресът в използването на фючърси и опции не е по-голям, отколкото в други държави, включително в развитите като Франция и Германия, които са лидерите в това. Но апетитът за учене от страна на българските производители е голям. Познавам няколко, които го правят и не само че намаляват ценовия риск, но и постигат по-ниска волатилност. Риск мениджмънтът сам по себе си не е решение, той може да бъде част от цялостна стратегия.

Автор: Капитал
280 лв./т е цената на пшеницата на Софийската стокова борса

За поредна година цените на основните зърнени култури по световните борси се понижават, което топи от резервите на производителите не само в България. До момента те успяват на компенсират с продажбите на по-големи обеми от по-обилната реколта, но ако ситуацията се запази такава още една или две години, това може допълнително да изпили маржовете на печалба и да затегне достъпа на фермерите до банково финансиране. Засега такъв проблем няма, но гледайки дългосрочно, земеделците у нас се подготвят да вземат мерки отрано. Намаляването на площите с губещи култури за сметка на тези, от които се печели повече, като царевица, слънчоглед и рапица, решават частично проблема. Друга възможност е застраховането на ценовия риск чрез хеджиране с фючърси и опции, което има шанс да навлезе като практика сред производителите, стана ясно на първата по рода си "Зърнена академия". Тя се проведе на 27 и 28 октомври във Варна с участието на близо 160 представители на бранша от седем държави. Организатори на събитието бяха брокерската компания "Агрикор" и специализираната агенция за пазарни новини и анализи "Агропортал" с подкрепата на фондация "Америка за България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK