С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 ное 2016, 14:05, 14166 прочитания

Д-р Стоилко Апостолов: Проектът "За Балкана и хората" подпомага фермери в "Натура 2000"

Управителят на фондация "Биоселена" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Д-р Стоилко Апостолов е завършил "Ветеринарна медицина" в Тракийския университет в Стара Загора. Има множество обучения, стажове и квалификации в Швейцария, Франция, Чехия по биопроизводство, преработка на храни, планиране и управление стопанства, разработване, мониторинг и изпълнение на проекти, директни продажби, устойчиво развитие на селски райони. От 1996 г. работи за развитие на биологично и устойчиво земеделие в България чрез различни проекти, изпълнявани от фондация "Биоселена", която е основана от Научния институт по биологично земеделие FIBL - Швейцария.
Българско-швейцарският проект "За Балкана и хората" получи от ЕК тази година наградата "Натура 2000" в категория "Социално-икономически ползи". Как се роди идеята за този проект, колко време го подготвяхте?
- Проектът е продължение на една инициатива, която се роди през 2007 г. и прерасна в неформална коалиция "Чиста храна - честен поминък". В края на 2008 г. по-голямата част от организациите, членуващи в тази коалиция, започнахме подготовка на проекта "За Балкана и хората". Впоследствие към инициативата се присъединиха Министерството на земеделието и храните и 4 швейцарски неправителствени организации. МОСВ също хареса проекта, но отказа да се включи с мотива, че няма достатъчно капацитет. През 2010 г. проектът беше харесан от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и беше включен като предварително избран в Рамковото споразумение между България и Швейцария.

Кои са най-важните дейности по проекта и какъв е неговият бюджет?
- Дейностите са много и за да ни е по-лесно, сме ги групирали в три големи групи: плащане за екосистемни услуги и иновативни инструменти за финансиране на дейности в защитени територии; повишаване на доходите на местните фермери (къси вериги на доставки) и местните бизнеси, щадящи околната среда, опазване на редките български породи; укрепване на българското гражданско общество и на природозащитната общност, работа с деца, студенти и доброволци, подобряване и адаптиране на законодателството. Общият бюджет на проекта е 4.790 млн. швейцарски франка, от които 4.2 млн. е финансирането от швейцарската страна, а 590 хил. е съфинансирането от българските партньори. Проектът е с продължителност 5 години - от 3 септември 2012 до 2 септември 2017 г.


В проекта участват девет неправителствени организации, как успявате да работите заедно, през какви трудности трябваше да минете?
- Това са едни от най-големите и най-опитни български неправителствени организации, както и двете най-големи швейцарски природозащитни организации. Трудности и проблеми имаше, най-вече породени от характера и поведението на отделни хора, но конфликти и напрежение между организациите не е имало. Най-трудно ни беше в периода март 2013 г. - ноември 2014 г. Смяната на три правителства, министри и висши чиновници блокира напълно работата на администрация, никой не искаше да рискува и да взема решения. Общата политическа и икономическа несигурност доведе до несигурност и сред целевата ни група - фермерите и местните бизнеси също се колебаеха да инвестират в нови дейности.

Какви са резултатите от проекта досега?
- Готови са всички необходими данни, анализи, изчисления за въвеждане на плащания за екосистемни услуги. В процес на подготовка са наредбите, по които ще се изплаща това подпомагане. Тествани са пилотно 4 доброволни схеми, в които малки и средни компании, занаятчии, малък местен бизнес правят доброволни отчисления от печалбите си за финансиране на определени дейности в защитени територии – например залесяване с цел осигуряване на повече и по-качествена питейна вода за малък град в Балкана. Вече имаме успешен модел, който може да се прилага и на други места в страната. Тества се иновативен подход за финансиране на малък местен бизнес, който, вместо да връща средствата за инвестицията, ще внася част от бъдещата печалба в местен фонд, който след решение на общността ще финансира дейности в защитени територии. В процес на изпълнение са 5 пилотни проекта. Осем бизнес модела на предприемачи от Западен и Централен Балкан са подпомогнати чрез програмата за подкрепа на природосъобразни бизнеси, първите данни показват увеличение на приходите с над 20%.

В партньорство с община Габрово е създадена Детска природна академия "Узана" – място за образование чрез игри и творчество. Обзаведена е интерпретативна горска пътека, разработени са 10 тематични програми, обучени са аниматори. Стотици деца са се вдъхновили от общуването с природата. Заедно със земеделското министерство и агенцията по храните направихме така, че Наредба 26 за директните доставки да бъде работеща, повече от 1000 български ферми са регистрирани по нея, 40 от тях преработват мляко и месо. Покрай многобройните дискусии и посещение на ферми в България и Швейцария беше променена не само Наредба 26, но и Наредба 44 - за регистрация на животновъдни обекти. Процесът продължи с приемане на нова Наредба 4, която позволява на животновъдни ферми да изграждат малки кланични пунктове във фермите си при облекчени условия. Фермерските храни са представени на 14 национални и 16 регионални събития с повече от 900 хил. посетители. От 6 юни 2015 г. всяка събота работи фермерски пазар в София (в кв. "Борово"). Индикаторът, който си поставихме за цел да следим, е как нарастват приходите на фермерите, след като започнат да продават директно. Първите данни показват, че приходите им нарастват между 30% и 60%. Направихме огромна стъпка за решаване на проблема със застрашените от изчезване местни породи. По темата работим от 2001 г. и резултатите са изключително добри. В момента 114 хил. животни от 33 породи се включени в развъдни програми. С финансиране от МЗХ беше изградена модерна ДНК лаборатория, която през следващите две години трябва да изследва по 1000 най-типични животни от всяка порода и да състави Генетична карта на породата. Най-важно е, че добрите резултати и успешните практики от проекта, свързани с преработка във фермата, директни продажби и къси вериги на доставки, се пренасят в националните политики. Не остават в папките с отчетите към донора.



Бизнесът и природозащитниците невинаги са на едно мнение, успя ли проектът да сближи позиции?
- Нито всички бизнеси, нито всички природозащитници могат да бъдат поставени в една група. Партньорите по проекта за единодушни, че най-голям интерес от опазването на природата би трябвало да има местната общност. Проектът ни е изключително насочен към повишаване на доходите на местните хора и местния бизнес, а не пряко към природозащитни дейности. Местните обаче отдавна са осъзнали, че за да върви бизнесът им и да продължат да има поминък, трябва да щадят природата. Никой не сече клона, на който седи. Така че местният бизнес, който е в хармония с природата, и природозащитниците са на едно мнение.

Защо "Натура 2000" се свързва със забрана и успя ли проектът да промени това схващане?
- Забраните са въведени с цел да се опазят ценни местообитания или птици в зоните от "Натура 2000". За това, че фермерът спазва тези забрани, той получава компенсаторно плащане по Мярка 12 от ПРСР 2014 - 2020. Плащанията са различни и може да стигнат тавана от 108 евро/ха (например в Деветашко плато). Нашите наблюдения са, че компенсаторното плащане носи допълнителен доход на фермерите и наличието на ограниченията вече е по-скоро желано. Що се отнася до крайните продукти - сирене, кашкавал, масло, кисело мляко, фактът, че са произведени в чист район (в Балкана, в зони от "Натура") е още един мотив за потребителите да ги търсят. В районите, в които работим, вече имаме успешни примери, че от опазената природа се печели. "Натура" не е пречка, а възможност.

Бизнес ли е опазването на природата?
- Бих казал, че опазената природа е предпоставка за много добър бизнес, а потенциалът само ще расте, защото въпреки усилията кътчетата със запазена природа намаляват постоянно. Инвестициите, които Европейската комисия прави в защита на зоните "Натура 2000" в ЕС, са в размер на 6 млрд. евро годишно, а печалбите за бизнеса се оценяват на 200 – 300 млрд. евро годишно. И в тези числа не влизат цената на питейната вода и въздухът, който дишаме.

Какво предстои до края на проекта?
- Предстои ни още много работа, поставили сме си за цел да имаме поне 30 регистрирани ферми за директни продажби, предстои ни работа по създаване на колективна марка за качество заедно с фермерите, които работят по проекта. Бихме искали да помогнем за създаването на постоянен фермерски пазар в центъра на София по модел на други страни. Предстои доизграждането на Детска академия и посетителски център "Узана". През пролетта на 2017 г. ще организираме голяма международна конференция на високо ниво по темата за плащания за екосистемни услуги. Всичко това ще бъде придружено с много дни на отворените врати на ферми и бизнеси, подкрепени от проекта, за да популяризираме резултатите и да окуражим още фермери и бизнеси да се включат.

Интервюто взе Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2628 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2318 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Диана Николаева: След проверките банките ще станат по-активни в продажбата на активи

Съдружникът в "EY България" пред "Капитал"

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10