Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 ное 2016, 14:05, 14494 прочитания

Д-р Стоилко Апостолов: Проектът "За Балкана и хората" подпомага фермери в "Натура 2000"

Управителят на фондация "Биоселена" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Д-р Стоилко Апостолов е завършил "Ветеринарна медицина" в Тракийския университет в Стара Загора. Има множество обучения, стажове и квалификации в Швейцария, Франция, Чехия по биопроизводство, преработка на храни, планиране и управление стопанства, разработване, мониторинг и изпълнение на проекти, директни продажби, устойчиво развитие на селски райони. От 1996 г. работи за развитие на биологично и устойчиво земеделие в България чрез различни проекти, изпълнявани от фондация "Биоселена", която е основана от Научния институт по биологично земеделие FIBL - Швейцария.
Българско-швейцарският проект "За Балкана и хората" получи от ЕК тази година наградата "Натура 2000" в категория "Социално-икономически ползи". Как се роди идеята за този проект, колко време го подготвяхте?
- Проектът е продължение на една инициатива, която се роди през 2007 г. и прерасна в неформална коалиция "Чиста храна - честен поминък". В края на 2008 г. по-голямата част от организациите, членуващи в тази коалиция, започнахме подготовка на проекта "За Балкана и хората". Впоследствие към инициативата се присъединиха Министерството на земеделието и храните и 4 швейцарски неправителствени организации. МОСВ също хареса проекта, но отказа да се включи с мотива, че няма достатъчно капацитет. През 2010 г. проектът беше харесан от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и беше включен като предварително избран в Рамковото споразумение между България и Швейцария.

Кои са най-важните дейности по проекта и какъв е неговият бюджет?
- Дейностите са много и за да ни е по-лесно, сме ги групирали в три големи групи: плащане за екосистемни услуги и иновативни инструменти за финансиране на дейности в защитени територии; повишаване на доходите на местните фермери (къси вериги на доставки) и местните бизнеси, щадящи околната среда, опазване на редките български породи; укрепване на българското гражданско общество и на природозащитната общност, работа с деца, студенти и доброволци, подобряване и адаптиране на законодателството. Общият бюджет на проекта е 4.790 млн. швейцарски франка, от които 4.2 млн. е финансирането от швейцарската страна, а 590 хил. е съфинансирането от българските партньори. Проектът е с продължителност 5 години - от 3 септември 2012 до 2 септември 2017 г.


В проекта участват девет неправителствени организации, как успявате да работите заедно, през какви трудности трябваше да минете?
- Това са едни от най-големите и най-опитни български неправителствени организации, както и двете най-големи швейцарски природозащитни организации. Трудности и проблеми имаше, най-вече породени от характера и поведението на отделни хора, но конфликти и напрежение между организациите не е имало. Най-трудно ни беше в периода март 2013 г. - ноември 2014 г. Смяната на три правителства, министри и висши чиновници блокира напълно работата на администрация, никой не искаше да рискува и да взема решения. Общата политическа и икономическа несигурност доведе до несигурност и сред целевата ни група - фермерите и местните бизнеси също се колебаеха да инвестират в нови дейности.

Какви са резултатите от проекта досега?
- Готови са всички необходими данни, анализи, изчисления за въвеждане на плащания за екосистемни услуги. В процес на подготовка са наредбите, по които ще се изплаща това подпомагане. Тествани са пилотно 4 доброволни схеми, в които малки и средни компании, занаятчии, малък местен бизнес правят доброволни отчисления от печалбите си за финансиране на определени дейности в защитени територии – например залесяване с цел осигуряване на повече и по-качествена питейна вода за малък град в Балкана. Вече имаме успешен модел, който може да се прилага и на други места в страната. Тества се иновативен подход за финансиране на малък местен бизнес, който, вместо да връща средствата за инвестицията, ще внася част от бъдещата печалба в местен фонд, който след решение на общността ще финансира дейности в защитени територии. В процес на изпълнение са 5 пилотни проекта. Осем бизнес модела на предприемачи от Западен и Централен Балкан са подпомогнати чрез програмата за подкрепа на природосъобразни бизнеси, първите данни показват увеличение на приходите с над 20%.

В партньорство с община Габрово е създадена Детска природна академия "Узана" – място за образование чрез игри и творчество. Обзаведена е интерпретативна горска пътека, разработени са 10 тематични програми, обучени са аниматори. Стотици деца са се вдъхновили от общуването с природата. Заедно със земеделското министерство и агенцията по храните направихме така, че Наредба 26 за директните доставки да бъде работеща, повече от 1000 български ферми са регистрирани по нея, 40 от тях преработват мляко и месо. Покрай многобройните дискусии и посещение на ферми в България и Швейцария беше променена не само Наредба 26, но и Наредба 44 - за регистрация на животновъдни обекти. Процесът продължи с приемане на нова Наредба 4, която позволява на животновъдни ферми да изграждат малки кланични пунктове във фермите си при облекчени условия. Фермерските храни са представени на 14 национални и 16 регионални събития с повече от 900 хил. посетители. От 6 юни 2015 г. всяка събота работи фермерски пазар в София (в кв. "Борово"). Индикаторът, който си поставихме за цел да следим, е как нарастват приходите на фермерите, след като започнат да продават директно. Първите данни показват, че приходите им нарастват между 30% и 60%. Направихме огромна стъпка за решаване на проблема със застрашените от изчезване местни породи. По темата работим от 2001 г. и резултатите са изключително добри. В момента 114 хил. животни от 33 породи се включени в развъдни програми. С финансиране от МЗХ беше изградена модерна ДНК лаборатория, която през следващите две години трябва да изследва по 1000 най-типични животни от всяка порода и да състави Генетична карта на породата. Най-важно е, че добрите резултати и успешните практики от проекта, свързани с преработка във фермата, директни продажби и къси вериги на доставки, се пренасят в националните политики. Не остават в папките с отчетите към донора.



Бизнесът и природозащитниците невинаги са на едно мнение, успя ли проектът да сближи позиции?
- Нито всички бизнеси, нито всички природозащитници могат да бъдат поставени в една група. Партньорите по проекта за единодушни, че най-голям интерес от опазването на природата би трябвало да има местната общност. Проектът ни е изключително насочен към повишаване на доходите на местните хора и местния бизнес, а не пряко към природозащитни дейности. Местните обаче отдавна са осъзнали, че за да върви бизнесът им и да продължат да има поминък, трябва да щадят природата. Никой не сече клона, на който седи. Така че местният бизнес, който е в хармония с природата, и природозащитниците са на едно мнение.

Защо "Натура 2000" се свързва със забрана и успя ли проектът да промени това схващане?
- Забраните са въведени с цел да се опазят ценни местообитания или птици в зоните от "Натура 2000". За това, че фермерът спазва тези забрани, той получава компенсаторно плащане по Мярка 12 от ПРСР 2014 - 2020. Плащанията са различни и може да стигнат тавана от 108 евро/ха (например в Деветашко плато). Нашите наблюдения са, че компенсаторното плащане носи допълнителен доход на фермерите и наличието на ограниченията вече е по-скоро желано. Що се отнася до крайните продукти - сирене, кашкавал, масло, кисело мляко, фактът, че са произведени в чист район (в Балкана, в зони от "Натура") е още един мотив за потребителите да ги търсят. В районите, в които работим, вече имаме успешни примери, че от опазената природа се печели. "Натура" не е пречка, а възможност.

Бизнес ли е опазването на природата?
- Бих казал, че опазената природа е предпоставка за много добър бизнес, а потенциалът само ще расте, защото въпреки усилията кътчетата със запазена природа намаляват постоянно. Инвестициите, които Европейската комисия прави в защита на зоните "Натура 2000" в ЕС, са в размер на 6 млрд. евро годишно, а печалбите за бизнеса се оценяват на 200 – 300 млрд. евро годишно. И в тези числа не влизат цената на питейната вода и въздухът, който дишаме.

Какво предстои до края на проекта?
- Предстои ни още много работа, поставили сме си за цел да имаме поне 30 регистрирани ферми за директни продажби, предстои ни работа по създаване на колективна марка за качество заедно с фермерите, които работят по проекта. Бихме искали да помогнем за създаването на постоянен фермерски пазар в центъра на София по модел на други страни. Предстои доизграждането на Детска академия и посетителски център "Узана". През пролетта на 2017 г. ще организираме голяма международна конференция на високо ниво по темата за плащания за екосистемни услуги. Всичко това ще бъде придружено с много дни на отворените врати на ферми и бизнеси, подкрепени от проекта, за да популяризираме резултатите и да окуражим още фермери и бизнеси да се включат.

Интервюто взе Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си

Почти всички европейски магазини на основния клиент на производителя на възглавници и завивки IKEA не работят

31 мар 2020, 3785 прочитания

Търговецът и производител на биохрани Яни Драгов: Ръст 30% в онлайн продажбите, в магазините нагоре-надолу с 10% Търговецът и производител на биохрани Яни Драгов: Ръст 30% в онлайн продажбите, в магазините нагоре-надолу с 10%

Действам предпазливо и не наемам нови хора, а в краен случай бих намалил работното време, вместо да освобождавам служители, казва собственикът на "Смарт органик"

28 мар 2020, 3910 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Диана Николаева: След проверките банките ще станат по-активни в продажбата на активи

Съдружникът в "EY България" пред "Капитал"

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10