Фат Хюн: Интернет на нещата може да промени бизнес модела на цялата компания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фат Хюн: Интернет на нещата може да промени бизнес модела на цялата компания

"Стратегически погледнато, след десет години интернетът на нещата би трябвало да е по-голям от основния ни бизнес."

Фат Хюн: Интернет на нещата може да промени бизнес модела на цялата компания

Управляващият директор в Telekom Austria M2M пред "Капитал"

11881 прочитания

"Стратегически погледнато, след десет години интернетът на нещата би трябвало да е по-голям от основния ни бизнес."

© Капитал


Визитка

Фат Хюн е управляващ директор на Telekom Austria M2M, бизнес звеното за Интернет на нещата на компанията майка на българския оператор "Мобилтел". Той беше в България за семинара на българския телеком в Сандански, състоял се в началото на ноември. Хюн е сред главните действащи лица зад промяната на стратегията на Telekom Austria и смяната на насоката на групата от традиционни телеком услуги към интернет на нещата (IoT), който според него се развива "по-бързо, отколкото интернет през 90-те години на миналия век".

Колко далеч сме от масовото навлизане на интернет на нещата и защо много от нещата, за които говорите, не изглеждат като част от настоящето?

- Мисля, че интернет на нещата не е в бъдещето, а е тук при нас, но има нужда да се развие. Технологията е налична от дълго време. Приложенията и възможностите, за които говоря, са част от нашето ежедневие. Начинът ни на живот се променя и тези промени са истински, случват се пред нас. Това не е бъдещето, а настоящето. Важно е да знаем, че не става дума за технологията, а за самите нас и нашия начин на живот. Колко бързо тази технология ще стане масов феномен зависи от нас. Има много неща, които вече са масово навлезли, но хората не го знаят. Ако си хванете такси, много е вероятно това такси вече да е част от мрежата, без хората да го знаят. Ако си купувате нова кола, тя е вече свързана. Ако си сложите нов електромер у дома, той ще бъде свързан дигитално. Когато плащате с кредитна карта, всичко вече е свързано. Хората не се замислят за тези неща. В хотела, в който се намираме, най-вероятно има бутон за спешни случаи, който е свързан с всички в хотела. Това е реалността, в която живеем, но ние не го осъзнаваме.

Казвате, че това е един от най-бързо развиващите се пазари в момента, расте по-бързо, отколкото дигиталната революция през 90-те години. Тогава защо не осъзнаваме, че сме свързани?

- Нека ви попитам нещо. Кога за последно си взехте билет за самолетен полет? Може да е било преди месец. В този момент, в който сте запазвали мястото си, системата вече е знаела колко други хора ще има на този самолет и е използвала алгоритми, за да състави сама крайната цена на вашия билет. Това се случва на момента. Вие също го усещате, защото не винаги плащате една и съща цена за един и същи билет. Повечето хора не правят връзката между това, което се случва, без ние да го видим, и това, което ние усещаме. Когато пазарувате в Amazon и сайтът ви предлага различни продукти, това не се случва на базата на предположение, а на данни и направени анализи върху вашето собствено държание в интернет, вашите интереси. Хората не винаги знаят това. Същото е с рекламите, които ви излизат, когато сте в интернет. Всичко това вече се случва, ние усещаме ефектите на това да бъдем глобално свързани, но малко от нас се замислят върху това. Колко струва днес един килограм свинско месо и колко струваше същият продукт преди 30 години, сравнен с доходите ни? Продуктивността, до която сме достигнали, всичко това са неща, които ни е по-лесно да осъзнаем. Въпросът не е кога ще се случи интернетът на нещата, въпросът е кога ще осъзнаем, че той вече е тук. Това е едно от най-големите предизвикателства пред нас.

Как да обучим следващото поколение? Как те ще възприемат реалността, в която живеят? Трябва да образоваме хората относно тези процеси, които не се случват пред очите им. Защото всички тези технологии носят със себе си и големи рискове. Когато казваме, че подкрепяме дигитализацията на света, имаме предвид, че искаме да доставим продукти, които лесно да достигат до потребителите и бизнеса и те лесно да разберат какво точно се случва пред тях. Как да ги използват и как да намалим рисковете? Това е нашата работа и това е нашата визия за нещата.

Има ли нещо, което Telekom Austria може да направи за образоването на хората?

- Имаме различни програми, които следваме. Постоянно спонсорираме презентации и обяснения пред деца. В Австрия имаме и летни училища, които са насочени към това да се образоват децата на тема интернет и опасностите на интернет. Имаме и инициатива, която се казва "Интернет за всички". Това е образователна институция, която е насочена към образованието както на младите, така и на по-възрастните хора. Имаме много инициативи, но те не са достатъчни. Няма как една частна компания да свърши всичката тази работа, защото това е работа за цялото общество. Образователните системи трябва да бъдат променени така, че те да застъпват тези проблеми, които са вече належащи.

Каква част от фокуса на Telekom Austria е IoT?

- Ако погледнем каква част от приходите на Telekom Austria идва от интернет на нещата, процентът е малък спрямо основния бизнес на компанията. IoT обаче е най-бързо растящият сегмент в компанията. Стратегически погледнато, след десет години ние би трябвало да сме по-големи от основния бизнес. Ако гледаме сега - сегментът е малък. Ние обаче вярваме, че бъдещето на компанията и бизнесът не е в традиционните услуги, които в момента доминират, а в много по-сложни системи като интернет на нещата. Транзицията няма да се случи за един ден, а ще отнеме много време.

Ако станете по-големи от основния бизнес, не прави ли това IoT новия основен бизнес?

- Абсолютно. Това би променило цялата компания. Ако погледнете как бизнесът работи днес, имаме огромни операции, които са насочени към това да се развива инфраструктурата. Чак след това мислим за услугите ни, как да ги доставяме и как да достигнат до възможно най-много потребители. Приходите в основния бизнес вече не се увеличават, а обратното - намаляват. Губим позицията и важността си. Преди имахме пълен контрол върху продукта си, контролирахме цялата верига. Сега вече нямаме директна връзка с нашите клиенти и губим този контрол. Така че въпросът е къде трябва да се фокусираме. Трябва да променим услугите, които предлагаме, за да бъдат те по-полезни на клиентите ни.

Кога тези стратегии за IoT ще достигнат и до регионалните брандове на Telekom Austria като "Мобилтел"?

- От една страна, стои въпросът дали по-малките пазари са готови за подобни услуги, а от друга - дали ние като организация сме готови да се разширим по картата. Ще отнеме време, докато различните стратегии достигнат до по-далечни места. Различните дъщерни компании на Telekom Austria се различават една от друга по стратегията си, но в основата си те предлагат едни и същи услуги, докато тук говорим за съвсем различен подход и продукти. Затова са нужни и компании с хора, които имат различен набор от знания и различен подход към пазара. В момента с по-малките компании, дори и с "Мобилтел", работим по общи операции с други компании от други сектори, сред които охранителни фирми, автофирми и други. Всичко това обаче се случва в много малък мащаб и не достига до широката публика.

Кои от компаниите под шапката на Telekom Austria се справят най-добре с новите тенденции?

- Имаме много добри резултати в България, Сърбия, Словения и Австрия. Всички тези държави се справят добре поради различни причини. Повечето от тях залагат на различни стратегии и къде да падне фокусът върху услугите. България е много стриктна във фискалната си политика и всички фискални апарати вече са свързани. В различните страни има различни функции на IoT, които се ползват повече или по-малко, затова е трудно да правим сравнение.

Всички тези нови технологии ще доведат със себе си и нови регулации. Как ще се отразят те на бизнеса?

- Ще го забавят, но смятам, че това е за добро. Има много предизвикателства пред тези нови технологии и трябва да се предпазим от всички опасности, които идват с тях.

Интервюто взе Йоан Запрянов

Визитка

Фат Хюн е управляващ директор на Telekom Austria M2M, бизнес звеното за Интернет на нещата на компанията майка на българския оператор "Мобилтел". Той беше в България за семинара на българския телеком в Сандански, състоял се в началото на ноември. Хюн е сред главните действащи лица зад промяната на стратегията на Telekom Austria и смяната на насоката на групата от традиционни телеком услуги към интернет на нещата (IoT), който според него се развива "по-бързо, отколкото интернет през 90-те години на миналия век".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK