Мила Александрова: Във Франция търсят български биопродукти и качествени храни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мила Александрова: Във Франция търсят български биопродукти и качествени храни

Мила Александрова: Във Франция търсят български биопродукти и качествени храни

Президентът на Френско-българската селскостопанска асоциация пред "Капитал"

Мара Георгиева
19360 прочитания

© Екатерина Хашбъргър


Мила Александрова живее от 20 години във Франция. Завършила е "Икономика на туризма", специализирала е "Макроикономика" и "Управление на качеството", има 3-та университетска степен по "Медиация" в Юридическия факултет на Сорбоната. Работи като консултант по международен бизнес, както и за трите най-големи строителни холдинга на Франция.

Френско-българската селскостопанска асоциация е създадена през 2005 г. от български и френски експерти, научни работници, журналисти и фермери с цел промоция на българското селско стопанство във Франция и на френското ноу-хау в областта на организацията на селското стопанство в България. Асоциацията организира стажове и учебни екскурзии на ученици и студенти от двете страни, помага на фермери, производители, научни институти.

Какво се търси на френския пазар на бързооборотни стоки и има ли място на него за български продукти?

- Ще се опитам да анализирам този огромен пазар, като цитирам социологическо проучване, поръчано от веригата хипермаркети Auchan на френския институт Opinion Way и представено на 18 ноември в Париж. Auchan е една от най-големите световни търговски вериги с 54.7 млрд. евро годишен оборот, 3836 хипермаркета и 337 800 служители в 16 държави. Според изследването с рязко увеличение е консумацията на промоционални (50%) и на биопродукти (43%). Ръстът на консумация на бяло сирене през последната година е 4.5%, търсенето на замразени плодове, зеленчуци и подправки също върви стабилно нагоре. Търсят се много и етнически продукти предвид традиционното любопитство на французите към нови вкусове, както и продукти за масова консумация с добро съотношение цена/качество под собствените марки (Private Labels) на търговските вериги. На европейския пазар четири от пет покупки се извършват в супермаркет. Конкуренцията между веригите става все по-жестока, което е шанс за нашите производители.

Какви са нагласите за пазаруване на френския потребител?

- Според изследването ежедневните покупки са все по-рядко удоволствие и все по-често – тежест за жителите на големите европейски градове. През последните 10 години времето за покупка на храни е скочило с 38%. Днес французинът посвещава 1.07 часа ежедневно на тази задача, нормално е 53% от гражданите да го чувстват като тежест. Същевременно 46% от клиентите на супермаркетите, от които 48% са жени, а 54% са 18-24 годишни, приемат пазаруването като момент на удоволствие заради вариантите при избора и възможността за тестване на нови продукти. Консуматорът е все по-внимателен към здравето си, околната среда и етиката при производството. Определящият аргумент за покупка за 50% от клиентите на търговските вериги е съставът на храните, затова те четат внимателно надписите върху етикетите, а за 49% - цената. Тук спонтанно се открояват пазарните ниши за биопроизводителите ни и за производителите на традиционни български храни, както и за продукти "мас-маркет", където отнасяме конкуренцията с цена/качество, на което бях свидетел на щандовете на наши производители на колбаси и сирена на изложението SIAL в Париж. За съжаление производителите ни не бяха обединени под логото "България".

Означава ли това, че българските производители имат шанс, включително и като доставчици на продукти под собствени марки на търговските вериги във Франция?

- Собствените марки на големите търговски вериги имат между 21% и 43% пазарен дял в държавите на ЕС. Седем от 10 консуматори ги смятат за подходяща алтернатива заради доброто съотношение цена/качество. Затова 84% от потребителските кошници в ЕС съдържат продукти с марката на супермаркета. България няма световно наложени брандове като Danon, Laktalis, Unilever, L'Oreal, но произвежда продукти за масова консумация с добро съотношение цена/качество, както и висок клас продукти, които заемат все по-голямо място на рафтовете в търговските вериги. И двете търговски ниши са отворени за българския производител – от една страна, продуктите ни с високо качество, био, луксозни храни, от друга – по-масовите – зърнени храни, колбаси, млечни продукти, консерви, замразени храни, билки и подправки, чайове, мед, сладка, замразени продукти, пресни плодове и зеленчуци, сладкарски изделия, вино, алкохол, сокове, минерални води, хигиенни продукти, сапуни, козметика и др.

На какво се дължи успехът на собствените марки на веригите?

- Двама от всеки трима консуматори признават, че сравняват цените на продуктите, които възнамеряват да купят. Марките на търговските вериги могат да бъдат до 30% по-евтини от брандираните продукти на производителите. Продуктите ДПХ (дрогерия, парфюмерия, хигиена) например са средно с около 70% по-евтини от марковите. С други думи, цената е един от факторите за възходящия ръст на собствените марки на супермаркетите. Затова, когато българските производители преговарят с търговските централи – дистрибутори на веригите супермаркети, следва да имат предвид тези факти.

Какви са тенденциите при собствените марки на търговските вериги?

- Иновациите придобиват все по-голямо значение при собствените марки на веригите, затова стремежът е към разработване на нови продукти, различни от традиционните. Само един пример. Най-голямата витрина за иновации в хранително-вкусовата промишленост е изложението SIAL в Париж. На последното изложение бяха наградени продукти от водорасли. Година по-късно само в Бретан, Франция, 80 нови фирми вече произвеждат храни от водорасли. Друга тенденция е, че големите брандове се адаптират към пазара и разширяват гамите си, като изработват и продукти под собствените марки на супермаркетите. На изложението на марките на супермаркетите и търговските вериги MDD Expo в Париж през март тази година наред с Danon и Lactalis присъстваха и луксозните брандове Delpeyrat и Labeyrie, и то без страх, че ще развалят имиджа си, като предложат да изработват на ишлеме продукти под собствените марки на Carefour, Auchan или Metro. Още повече че в някои случаи печалбата от ишлемето е по-добра.

Как могат българските производители да се свържат с тези, от които зависи снабдяването на търговските вериги във Франция?

- Над 4500 закупчици, които доставят на търговските вериги, посетиха специализираното изложение на марките на веригите MDD Expo от 30-31 март тази година в Париж. Следващото вече ще се нарича M.A.D.E. Expo и ще се проведе на 28 и 29 март 2017 г. На него ще се срещнат представители на търговски вериги, закупчици, производители. Българските фирми могат да дойдат, да опитат, да сравнят, да покажат, да научат, да продадат. Успехът ще бъде в пъти по-голям, ако са обединени под логото "България", ако покажем националното ни богатство от вкусове и дарове на прекрасната ни земя.

Как се представя страната ни на изложения във Франция?

- На най-голямото изложение за храни в света SIAL през октомври в Париж нямаше български павилион. Българските производители бяха разпръснати из павилионите и се справяха "на мускули". Липсата на България в каталога елиминира страната ни от листата на производителите на храни и ако някой търговец се е интересувал принципно от български стоки, той си е останал само с интереса. Изложението беше огромно, никой закупчик няма да измине километри, за да търси наш щанд. На SIAL се представя национален продукт, ноу-хау и иновациите на една държава с грижливо подготвена рекламна кампания. Не можем да се сравняваме с Турция или Италия, но няма българин, който да не е изпитал неудобство пред уредения павилион на Македония. В конкурсите за иновации традиционно не участваме. Попитах някои производители защо – нямали са информация. Да припомня, че преди няколко години турска фирма спечели златен медал с... таратор.

По същата логика (или без логика) няма да има български павилион и на изложението M.A.D.E. през март 2017 г. В същото време в Германия се излага застрашената порода дългокосместа коза. Да, ЕС дава пари за запазването на тази застрашена порода, земеделското министерство дава пари да покажем как сме я опазили, а земеделската ни продукция – да си се продава сама. Не бива да забравяме обаче, че в наше време първо се продава, после се произвежда, т.е. пазарите са водещи.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Мила Александрова живее от 20 години във Франция. Завършила е "Икономика на туризма", специализирала е "Макроикономика" и "Управление на качеството", има 3-та университетска степен по "Медиация" в Юридическия факултет на Сорбоната. Работи като консултант по международен бизнес, както и за трите най-големи строителни холдинга на Франция.

Френско-българската селскостопанска асоциация е създадена през 2005 г. от български и френски експерти, научни работници, журналисти и фермери с цел промоция на българското селско стопанство във Франция и на френското ноу-хау в областта на организацията на селското стопанство в България. Асоциацията организира стажове и учебни екскурзии на ученици и студенти от двете страни, помага на фермери, производители, научни институти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    puhen avatar :-P
    puhen

    "На най-голямото изложение за храни в света SIAL през октомври в Париж нямаше български павилион"


    Мхм, че за какво ние, къде къде по модерно е някъде, където може да одрусаме държавата да плати един два мильона и да няма почти никой и никакъв ефект.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK