С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 дек 2016, 12:09, 10067 прочитания

Бруно Льору: Политическата нестабилност в България не ни плаши

Изпълнителният директор на "БНП Париба лични финанси" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бруно Льору е новият изпълнителен директор на подразделенията на "БНП Париба лични финанси" в България и Румъния. В България той наследи на тази позиция Мишел Фуйе. Г-н Льору ще бъде позициониран в Букурещ. Той има дългогодишен опит в областта на небанковото потребителско кредитиране, като по-голямата част от кариерата му преминава в BNP Paribas Personal Finance. През последните 7 години e главен оперативен директор на BNP Paribas Personal Finance за Латинска Америка и Бразилия, базиран в Сао Пауло, а преди това - в Тайланд. Завършил е "Маркетинг" в Brest Business School и "Икономика" в университета на Кадис.
80% от българските ни клиенти не са имали никога кредитна карта, това е възможност и предизвикателство.

Г-н Льору, какви са разликите между българския и румънския небанков финансов сектор?

- Тези два пазара имат много общи характеристики. Така например и в двете страни част от населението са много традиционно настроени, що се отнася до вземането на кредит, а друга – по-младите клиенти, са типични представители на новата дигиталната ера, които използват всеки ден много електронни услуги. Трябва да отбележим, че традиционната част от населението много бързо се учи и голяма част от тях се снабдяват със смартфони. Също така и на двата пазара безкешовите плащания чрез дебитни и кредитни карти постоянно растат. И България, и Румъния се развиват и все повече възприемат новите разплащателни методи и финансови услуги.


Според мен разликите, доколкото съществуват, са много тънки. На първо място броят на търговците на дребно, с които работим в Румъния, е много по-голям, което е напълно разбираемо поради разликата в мащабите на двете страни.

Друга основна разлика най-вече е културата на използване на кредитната карта. Това е сравнително нов продукт за нас в България, който хората тепърва откриват. Бих казал, че има повече обясняване и образование относно финансовите услуги в Румъния, отколкото тук. Тези разлики обаче не са съществени.

Предимство ли е за вас фактът, че броят на кредитните карти в България е по-малък?



- Да, може да се каже така, тъй като ние имаме известна свобода и повече възможност за растеж поради тази причина. За 80% от нашите клиенти кредитната карта е първата, която се издава на тяхно име. Тоест ние трябва да им обясним как да използват кредитната карта, какви са ползите от нея, какъв е лихвеният процент по нея, как да я активират и т.н. Така не само растем заедно с пазара, но и го ограмотяваме. Това е много голяма разлика и голямо предизвикателство.

Какви са клиентите на "БНП Париба лични финанси" в страната?

- Нашата цел е да сме финансов партньор на всеки един клиент. Като цяло виждам две основни тенденции в нашето портфолио. На първо място са хората, които са свикнали да посещават офис или да говорят лично с кредитен консултант от фирмата, най-вече тези на възраст над 40 години. От друга страна са хората, които без притеснение използват електронната търговия и възможностите, които им предоставят технологиите. Става дума най-вече за младежи на възраст между 20 и 29 г., като 45% от тях използват изцяло онлайн средата и цифровите технологии, за да правят покупки, а и да кандидатстват за кредит. Нашата цел е да достигаме и до двете групи – като едновременно имаме офиси в цялата страна, както и да предоставяме електронни канали за нашите услуги.

Българският пазар на небанкови кредити се окрупни през 2014 г., когато бяха въведени по-високи изисквания за собствен капитал и около 150 компании изпаднаха от пазара. Как това се отразява на големите компании като вашата?

- Мисля, че е правилно БНБ да регулира пазара и да прилага ясни правила, тъй като това е в полза на потребителите. Потребителят иска конкретни предложения, с ясни лихвени нива, без скрити такси. Кредитният продукт трябва да е опростен и справедлив. Затова тези правила са напълно логични, те помагат за по-добра конкуренция между кредитните компании. Не бих искал да коментирам специално тавана на лихвите от 50% за годишен процент на разходите по потребителските кредити, но като цяло регулаторната рамка е справедлива и това е разумна практика, особено в средата на ниски лихви, в която се намираме.

Защо когато лихвите по банковите кредити са рекордно ниски, всъщност небанковите кредити са тези, които отбелязват нарастване, при това вече шесто поредно тримесечие?

- На първо място клиентът очаква повече неща освен ниски лихви. Лихвеният процент е важен, но той не е всичко за един кредитен продукт. Потребителите очакват много ясна оферта и добро отношение, бързо обслужване в удобно време и място. Всички тези неща са компоненти на кредита, които оказват влияние при вземането на решение от страна на потребителите. Освен това аз съм убеден, че небанковите дружества значително подобриха работата си и са много по-конкурентни на банките. Още повече че клиентът невинаги преследва най-ниската лихва, той иска да получи отдаденост, сигурност и прозрачност на условията.

Как се променя средният размер на кредита, който одобрявате?

- Това наистина зависи от типа кредит, от продукта и неговото предназначение, тъй като има много различни типове заеми, като например в някои търговски обекти финансираме стоки на изплащане с 0% лихва, която се плаща от търговеца. Също така имаме други продукти, чиято цел е финансиране на ремонт на дома или втора употребявана кола, при които лихвените проценти започват от 6.9%.

Нивото на необслужваните заеми в небанковия сектор се понижава от 2014 г. насам и вече е под 18% - какви са факторите за подобряването му?

- Два са основните елемента при управлението на риска. На първо място това е икономическата ситуация, която се подобрява с всяка изминала година, растежът на брутния вътрешен продукт е 3% и от кризата насам ситуацията е много стабилна. Освен това гледаме и пазара на труда – безработицата е едва 7%, което е най-ниското й ниво от няколко години насам. Така че от гледна точка на риска в момента сме в най-стабилната ситуация от много време насам. Ето затова нивото ни на одобряване на молбите за кредит се увеличава. Освен това 97% от нашите клиенти погасяват задълженията си без никакви инциденти. Убеден съм, че тези благоприятни условия ще се запазят и в идните месеци.

Какъв дял от клиентите ви кандидатстват отново за кредит при вас, след като вече са изплатили един заем?

- Ние сме от 15 години на българския пазар и за това време сме отпуснали заеми на 1.4 млн. български граждани. Повече от половината от тях са идвали обратно при нас за друг заем, а над 90% от тях са препоръчали "БНП Париба лични финанси" на приятели или роднини. Така че цялостното ниво на удовлетвореност е отлично. Като пример само ще отбележа, че за тези 15 години сме финансирали покупката на 420 хил. телевизора и по този начин сме подкрепили увеличението на вътрешното потребление в страната.

Имат ли българските кредитни институции необходимост от друг централизиран регистър на задълженията освен ЦКР?

- Според мен в България има голям брой банки и небанкови финансови институции, пазарът е отворен и всеки е свободен да се намеси на пазара, което със сигурност ще подобри конкуренцията. В същото време има немалко регулации, които целят да имаме напълно прозрачни отношения с потребителите, що се отнася до тяхната информираност, и това, от друга страна, може да доведе до свиване на броя на активните финансови институции.

Какво е бъдещето на peer-to-peer финансирането и въобще на стартиращите компании от fintech сектора, които се опитват да предоставят сходни кредитни услуги на подпазарни условия?

- На първо място нашата структура е съвсем различна. Но "БНП Париба" е доказала, че може да си партнира и със застрахователни компании и банки и играчи от сектора на електронната търговия и търговци на дребно. Така че днес се появяват fintech компаниите като израз на новия начин на правене на търговия и финансиране и съответно ние се опитваме да изградим нови партньорства, тъй като те предоставят някои много полезни инструменти като социалните мрежи и огромни база данни. Аз се отнасям позитивно към тях и считам, че в бъдещето има повече място за партньорство между тях и нас, отколкото за конкуренция, тъй като ние имаме един общ интерес – да бъдем по-ефективни. Ако традиционните финансиращи институции и fintech стартъпите работят самостоятелно, това няма да доведе до успех. Убеден съм, че ние можем да осигурим добавена стойност за тях, както и те могат да осигурят добавена стойност за нас.

Питам ви, защото една от другите по-големи небанкови кредитни институции в България - "Изи кредит", участва в първата българска peer-to-peer платформа Iuvo, а се появи и втора такава – Klear. Възможно ли е "БНП Париба" да започне да отпуска кредитиране чрез в сътрудничество с тях?

- За мен това е отворена тема, това е тренд, от който няма как да стоим настрана. Засега наблюдаваме неговото развитие и ако имаме полза, ще се включим в него. Но не можем да игнорираме съществуването му, трябва да сме с отворено съзнание и да внимаваме.

Споменахте, че безработицата в България е само 7%, но в последно време политическата ситуация в страната не е особено стабилна. Как това може да се отрази на вашия бизнес?

- Ние сме от 15 години тук и със сигурност ще останем още много години. Ние не разглеждаме нашето присъствие в България като краткосрочна авантюра, вместо това ние подкрепяме растежа в страната. Според мен като цяло няма причина за тревога и въпреки че не игнорирам правителствената криза, ние трябва да запазим фокуса си в по-дългосрочен план. А за него аз съм оптимистично настроен за България. Дори и в краткосрочен план да се преминава през известни изпитания, съм сигурен, че до няколко месеца това състояние ще остане в миналото.

Ниските лихви по банковите кредити доведоха до значително нарастване на сделките на пазара на имоти. Отпускате ли жилищни или ипотечни кредити?

- Подобни заеми не са част от нашия основен бизнес. Да, максималният кредит, който отпускаме, е 70 хил. лв., което е немалка сума, но не мисля, че е достатъчно, за да се финансира сделка с имот. Можем да помислим за създаването на подобен продукт в бъдеще, но това не е пазар, в който искаме да влезем точно в този момент.

Интервюто взе Николай Нейчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2310 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Радим Пассер: Възвращаемостта от бизнес имотите ни в Чехия сега е 30-40%

Собственикът на Passerinvest Group пред "Капитал"

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10